Владимир Перев, журналист и публицист, обявен за Будител на 2022-ра година, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"     

Секретарят на местното българско сдружение в Охрид, клуб "Цар Борис ІІІ“, 23-годишният Християн Пендиков е бил пребит късно снощи, в резултат на което е получил множество счупени прешлени, ребра и челюст. Той е бил обиждан и провокиран с типичните за отношението към нашите сънародници в Северна Македония епитети "бугараш“, "татарин“, "фашист“. Пендиков публично е заявявал и защитавал своята принадлежност и произход. Припомням, че клуб "Цар Борис ІІІ“ беше открит през октомври миналата година и до момента на няколко пъти беше обект на посегателства, включително с огнестрелно оръжие. Нападение имаше и срещу друг културен клуб на българите, този път в Битоля – "Иван Михайлов“. Тогава властите издадоха условна присъда за опит за палеж на сградата. Въпросът е: докога българите ще живеят под страх в Македония? Търсим отговор от Скопие от Владимир Перев – журналист и публицист, обявен за "Будител на 2022 г.“.

Моите сърдечни поздрави в едно тежко време и неприятно време.

Г-н Перев, докога ще се чуваме по такива тежки поводи?

Това ще трае, да кажем директно, още едно известно време. Но по-точно казано, това трае от дълго време. Вече 100 години македонските българи са изложени на обиди, на физическо насилие, психически тормоз, на преследване от полицията, намесване дори в техния семеен живот. Тяхната трагедия е неописуема. Обаче тук ние мислим, че нещата са взети в този момент съвсем под контрола на българската държава и съвсем се води сметка за това, което става тук. Последният случай, който се случи, това е да кажем личното намесване чрез личната акция на президента Радев, ангажирането на самолет и пренасянето на момчето, на това невинно момче в болница в София и това е знак на огромна солидарност, която българската държава показва за пръв път от 100 години към македонските българи и която се активира в последните една, две, три години. И да не забравяме – това не е изолиран случай. Както казахте, имаше подпалване на клуба "Иван Михайлов“ в Битоля, имаше огнестрелна атака срещу клуба "Цар Борис ІІІ“ в Охрид. И сега какво трябва да очакваме? Трябва да очакваме да бъде убит някой от нас тук, някой да превземе българската държава и в Македония да предприемат съответните мерки? Това е нещо, с което ние не трябва да се срещаме.

Докога ще продължава това, г-н Перев? С какво си го обяснявате, че дори след като България направи жест към Северна Македония и Северна Македония има всички шансове да започне преговорите за европейско членство, с какво си обяснявате това отношение към нашите сънародници, т.е. към вас?

Този жест, който направи България към нас, е дългоочакваният жест, това са дългоочаквани жестове. Но вие, в България трябва да сте наясно, че това не се приема с добро око в Македония. Жестовете на България към Македония означават отваряне на нейния път към Европейския съюз, но има сили в Македония, които не искат да влизат в Европейския съюз, сили, чиито погледи са вперени  към Москва и към Путин. В Македония има повече путинисти, отколкото може да си представите, къде още ги има. Значи това е нещо, което ние тук все още не сме го разчистили. И имаме проблеми и със себе си тук, не е главният проблем как ще реагира България или някой друг. Главните проблеми са съвсем различни.

Кои са те?

Те са нашето нежелание за демократически отношения, нежеланието на самата наша македонска държава. Значи ние такъв проблем имахме 2001 г. с албанците, които хванаха пушките и се бориха за своите права. И днес ние можем каквото искаме да кажем, но това е така. От друга страна, ние днес имаме непризнаване на правата на българите в Македония – нещо, което ни е в този момент тема на разговор всеки миг в Македония и където повечето македонски политически структури дават ясна съпротива към признаването на правата на българите в Македония. Единствено те да не бъдат признати. Всички други – сърби, власи, роми, албанци, бошнаци, хървати и т.н., всички други да имат права, само не ти. Това е въпросът, това е нашият сериозен въпрос и това е проблемът, който ние трябва да разрешаваме в бъдеще – отваряне на демократичните процеси пред Македония. Това е проблемът.

Когато идват при вас представителите на Европейската комисия, включително нейният председател Урсула фон дер Лайен, вие не искате ли среща с нея, за да й обясните от първо лице, вие да й обясните за какво всъщност става дума, не да й се преразказва и да й се преразказва изопачено?

Ние не сме стигнали до нивото, където можем да стигнем до Урсула фон дер Лайен.

Защо?

Първо, защото ние, македонските българи сме  малобройни, тези, които искат да се признаят за такива. Второ, ние тук сме в ситуация, в която нямаме да кажем толкова многобройност и ние тук все още се борим със страха на онези, които са македонски българи, да се признаят за такива. Ние имаме сериозни проблеми. Страхът е основният елемент, с който властта държи македонските българи в подчинена ситуация. Властта е тази, която им казва дискретно, че искате ли да бъдете българи, тогава вашите жени, вашите деца няма да работят, няма да получат работа – няма да работят в армията, няма да работят в полицията, няма да работят в правосъдието, няма да работят никъде. Ако това нещо го искате – заповядайте. Това е проблемът, това е основният проблем. Децата на хората искат да получат работа, хората искат да си осигурят децата, да им осигурят бъдеще, а тук има директни закани, че децата на изявените български патриоти или македонци, които се чувстват етнически българи, не могат да имат никакви права, а и не е нужно да имат някакви патриотични прояви, те не могат да получат работа. Това е факт. Ние опитваме през образователната система, ние опитваме през изборната система, опитваме ако искате и през партийната система. Даже никой не иска да ги запише в някакви демократически партии или квазидемократични партии, където те трябва да кажат, че са българи. Това е основният проблем. Основният проблем е натискът на властта, която държи само 3 хиляди и половина македонски българи, които имат куража да кажат, че са такива, а всички други със 100 000 паспорта да могат да си изпратят децата извън страната, да живеят извън страната, да работят и да се държат неутрално. Ние получихме паспорт, благодарни сме на българската държава за това, даже някои и публично не са благодарни, някои са лъгали, че са българи, но бройката на българите в Македония, които при едни свободни политически отношения при демократизация на отношенията между България и Македония ще проявят своето българско самочувствие е вероятно много, много повече от да кажем някакви 50 000. Аз мисля, че и някои по-стари семейства, които имат свои деца, с кураж ще кажат своето мнение. Не е толкова българската кауза загубена в Македония и не е толкова потиснато българското племе в Македония. В Македония все още живее българският дух. Понякога сядате и разговаряте с хората, и когато си поприказвате, всичко става ясно. Правата, които ще бъдат дадени на българите чрез Конституцията и чрез тяхното включване в парламентарния и политическия живот на държавата, ще променят ситуацията. И това не отговаря на интересите и на целите на  югомакедонистите. Ние всички сме тук македонци, но ние сме етнически българи, а те са македонци от югославски произход, както е един Али Ахмети – албанец, който е македонец, но е от албански етнически произход и който не се срамува да го каже. Това е същественият проблем, наложен от насилието и терора, който са безнаказани и узаконени.

Г-н Перев, но ето, вече това насилие и терор преминава в една по-остра, агресивна, физическа форма, в нападение, в побой. Вие страхувате ли се за себе си, за вашия живот?

Не, не, не, не, не. На мен ми е минала "модата“. Аз съм човек на сериозни години, аз вече не се страхувам от нищо, знаете. Минали са много неща през живота ми, минал съм през преследвания, затвори, минал съм през много неща. Аз лично не се страхувам, но не мисля, че това е умното. Мисля, че хората трябва да се страхуват, трябва да мислят за себе си, да оцелеят физически, да оцелеят психически, да оцелеят функционално, да могат след тоя психологически тормоз, натиск, който се упражнява сега върху тях, да останат продуктивни, да могат да работят, да могат да дадат нещо за себе си, за своите семейства и в държавата, в която живеят, разбира се. Това е онова, което трябва да се каже. Страх – страх има у всичките етнически българи в Македония. Страхът е нещо, което следва хората навсякъде. Това е.

Виждате ли решение? Как може да се преодолее този страх?

Българите, българският свят, българските политици, пък и публицисти да кажем, и журналисти много се обиждат, когато седнем в заведение някъде – аз познавам много хора в България, имам много роднини и когато им кажа, че всички наши проблеми лежат и се създават в София, те ми се сърдят, обикновено имат един ироничен упрек към мен. Искат да ми кажат: "Как?! Искаш да ни кажеш, че всичко добро идва от Белград?“. Не, не е така. От Белград са идвали много хора тук, в Македония, и са идвали добри неща – добри филми, добра музика, добро движение, да се разходят, да видят Адриатическото море и така. Това не е така. Но аз винаги съм казвал и казвам и досега: единствената сила, която може да разреши правата на българите в Македония, политическа сила – ако стигнем до военна сила, тук няма никакви дилеми, че това е България, но политическа сила – това е България, това е софийската политика. И в момента, в който се повдигна гласът на българите от политиката, гласът на Румен Радев, Екатерина Захариева, Теодора Генчовска, гласът на други политици от България, когато започнахме да имаме редовен достъп до медиите, като БГНЕС, "Фактор БГ“, до вас, до "Фокус“, тогава се промени ситуацията, тогава се показа целия страх на проюгославските македонци тук, на сърбизираните македонци и тогава започна процесът на насилие. Да, той така се предизвика, но и така ще прекъсне – с по-силна намеса на българската държава и политика. Българската държава вече почна да води сметка за всички нас, почна да води сметка за своите сънародници в Албания, почна да показва, че тая държава, която разчита не само на своята територия, която владее, ами разчита и на духовните пространства, където се разпространяват ценностите и стойностите на българското племе – Македония, Гърция, Албания, Западните покрайнини и т.н. Колкото повече това нещо се засили, толкова ще отпадне натискът на и в македонската държава. Тя, тази държава, не е способна да удържи на пресата на една Европа. В Югославия, тия полицейските и политическите структури, приближени на Путинова Русия и на Белград, са сантиментът към Йосип Броз Тито и сегашната поддръжка на самодържеца Вучич, тия живеят с илюзията в Македония, че Югославия още съществува и че някакво решение ще дойде, насилствено решение срещу България, срещу България въобще, не срещу нас. Ние не сме тема на техните размисли. Тема е силата на България. В Македония се очаква, че силата на левите, условно казано на левичарските сили, които съществуват, представени чрез Путиновата диктаторска, да кажем, агресия и Вучичевия волунтаризъм по дискусиите с Европейския съюз, ще намерят някаква сила да наложат на България да отстъпи от правата на македонските българи, от техните национални права в Македония. И аз се надявам, че това няма да стане. И аз имам доверие в българската държава.

Цоня Събчева