11:47 / 06.03.2026
3632
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с главния библиотекар на НБ “Иван Вазов“ Васка Тонова, за проекта "Памет и град: Живото наследство на Пловдив".
Пловдивската народна библиотека започва нов проект с идеята да се опази и популяризира културното наследство. Да започнем от реализацията на проекта – какви точно са дейностите?
Проектът сме го нарекли "Памет и град: Живото наследство на Пловдив" и той е част от проект на Община Пловдив – "Отново заедно“, който се реализира по Националния план за възстановяване и устойчивост. Идеята ни е да опазим архивите, които се съхраняват в библиотеката, като по-конкретно сме се насочили към периодични и картографски издания. Периодичните издания, които са акцент в този проект, са "Отечествен глас" и "Пловдивски общински вестник", тъй като те са по-стари и отразяват действителността и историята на нашия град през погледа на хората в онези години. "Отечествен глас" е бил вестникът, който тогава е отразявал абсолютно цялото ежедневие на Пловдив. Във вестника са поместени политически и всякакви новини, има много карета за спорт, цирк, много атрактивно са отразявани и културните събития. Там започват да се появяват първите комикси. А самият вестник е с най-големия тираж, вестник, който е излизал най-дълго, и нашата библиотека притежава цялото течение. А пък "Пловдивски общински вестник" е свързан повече с административните новини. Той отразява решения на закони, които са били в онова време.
А какво е било тогава съотношението политика - култура? Кое се е отразявало повече във вестника?
Като отразяване може би политиката е повече застъпена. Но доколкото успях да прелистя броевете, а те не бяха малко, във всеки има поместено нещо и за културата. Спортът е много активно отразяван. И наистина има много киноафиши. Сякаш културата си е била много жива още тогава.
Каква е основната цел на проекта? Какво точно възнамерявате да правите с културното наследство?
Основната цел е да ги съхраним тези вестници. Ние ще ги покажем на хората в последната изложба, която ще открием в библиотеката. Но знаете, че хартията се поддава на влага, на температура. Вестникарската хартия е със своето по-специфично качество. Идеята е да може да се съхранят, да се реставрират, там, където има нужда, да се направят корекции, след което да се дигитализират.
И по възможност нашите публики да ползват дигиталните копия, за да може оригиналите да останат съхранени занапред във времето.
Вие предвиждате, доколкото чета от анонса, и работилници по реставрация?
Да, предвиждаме три изложби, които са извън библиотеката, и те ще бъдат с постери. Но тези постери ще бъдат части от вестници, процеси на реставрация, процеси на дигитализация, защото не искаме да изнасяме нашите издания.
Първата изложба е в Дома на културата "Борис Христов“ – от 2 до 6 март. После ще гостува на читалище "Алеко Константинов". Следва Аграрен университет – Пловдив. А на 12 март, в нашата библиотека, ще бъде организирана работилница, която ще се води от реставраторите, които участват в проекта. Всъщност те ще покажат техниките как се възстановят повредените части на тези издания.
Ще дадете ли достъп на хора, които желаят да участват в реставрацията? Как да си ги представим тези работилници?
Това е за публиката – който има желание, би могъл да дойде и да се включи.
Интересно е. Това е един процес, който хем учи да пазим, хем е любопитно да се знае как се извършва.
Много е специфичен този процес. Точно покрай този проект аз научих за много техники от реставраторите, които досега не са ми били толкова познати.
А в самите постери, които ще изложите, какво любопитно сте успели да отберете и да извадите?
Точно тези рубрики, за които говорих – в едни пана е културата, в другите има спорт, има акценти от вестниците, които са избрани. Т.е. имаме рубрика "Спорт", рубрика "Кино" и там се виждат отпечатаните статии.
Искаше ми се нещо по-любопитно от вестниците да ни разкажете.
Ние наистина сме ги направили на рубрики като спорт, кино. По-любопитни факти няма, карикатури не сме слагали. От общинския вестник също имаме цяла страница. Като цяло има ги самите процеси на реставрацията и на дигитализацията. Но любопитни неща от вестниците няма.
А дали е имало във вестниците криминални хроники, каквито днес заливат основно и са водещи, винаги на първа страница?
Не съм забелязала. Загледах се, че има сватби, годежи – тези неща са били обявявани. Вероятно има, сега ми подсказахте да погледна наистина дали има и такива неща. За което пък може да разкажем на предстоящите изложби.
Проектът на етапи ли ще бъде или това е цялата дейност по него? Или още нещо се предвижда, на друг етап?
Това е цялата дейност, ние сме я разделили в целия период. И досега колегите дигитализират, реставрират, а ние, останалите, направихме паната. В момента вече са отпечатани, изложени са в Дома на културата и започваме да представяме изложбите.
Доколкото разбрах, ще има и картографски издания, не само периодични издания на печата?
Да, ще има три или четири реставрирани карти. Едната, която са ни я показали, е на Преспанско Мало езеро. Даже на едното пано точно е показан ъгъла на картата, както е пречупен, както е намачкан и изхабен от времето. След реставрацията картата вече приема много по-добър облик.
Какви са техниките за реставрация? Може би ще трябва да дойдем да видим, но може да ни кажете нещо предварително.
С японска хартия се подсилват ъгълчетата и частиците от хартията, които са износени – има проядено, дупчица. С тази хартия се подсилват и вече не се чупят.
