Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Цената на природния газ за ноември няма да се повиши или поскъпването ще бъде значително по-малко от тези 12%, които прогнозира "Булгаргаз“, съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Обаче, така или иначе, цените на газа остават високи. Същото е и с цените на тока. Работодателите са буквално изправени пред нов шок за енергоносителите, след като гражданственост придоби идеята за битовите потребители да остане евтиния газ от Азербайджан, а другият от микса да бъде за промишлеността, а той всъщност е на цена пет пъти по-висока. Как ще се справят в българския бизнес, виждат ли изход? Наш гост е Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Г-н Велев, докъде стигнаха разговорите за компенсации за бизнеса в резултат на цените на енергоносителите? Имате ли някакво по-конкретно предложение, по-конкретно решение?

Всъщност за компенсациите за цените на електроенергията има законова разпоредба до края на годината. Вие виждате, че тези въпроси усилено се обсъждат сега и в Брюксел. В сряда излезе Комисията с конкретни предложения и на 30 септември се очаква те да бъдат разгледани и одобрени. Те визират и продължаване на този период минимум до края на март следващата година за компенсиране на свръхвисоките цени, като вече Европейската комисия ще се помъчи да уеднакви подхода, тъй като в някои страни тези въпроси по подобен начин са уредени вече от една година. В Румъния например и в Испания от септември месец миналата година действат такива закони – всъщност за ползване за "неочакваните“, както ги нарече в последствие Европейската комисия, печалби, свръхпечалите на производителите на електроенергия от атом, възобновяеми източници, лигнитни, местни въглища над определено ниво и с тях – компенсиране на потребителите на електроенергия. Ние действаме горе-долу по същия начин, като разликата е, че се изземват тези свръхпечалби само от държавните предприятия, а не и от частните. В интерес на истината, имаше такива законопроекти за уеднаквяване. ДПС внесе преди половин година, към края на парламента – и други партии внесоха и малко не стигна, за да се приеме такъв закон. Сега с тези всъщност нови документи на европейско равнище и насоки ще се ускори този процес, вярвам, че няма да има такава съпротива сред лобито на частните производители на електроенергия.

А всъщност идеята за таван на цените на газа, върху която акцентира в словото си пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия фон дер Лайен, доколко и как е  приложима у нас? На практика тя разделя и страните членки на Европейския съюз.

Всъщност там става дума за друго. Електроенергията в нашата страна се произвежда повече, отколкото потребяваме, и се изнася навън. Себестойността, плюс планова рентабилност, миксът, който е на нашата електроенергия, произвеждана от предприятията на Българския енергиен холдинг и на тези, които са контролирани от него, е под 180 лева за мегаватчас. А Европейската комисия говори за таван – за сведение само, 180 евро, т.е. два пъти по-висок, като дава възможност, право и за по-амбициозни цели на страните членки, от което ние, разбира се, трябва да се възползваме.

Но що се отнася до цените на газа?

Не така стои въпросът с природния газ, защото той се внася отвън. Европа е голям вносител на природен газ и всъщност един таван върху цената, която може да бъде закупуван, би довел до там, че ще се появи дефицит, тези, които могат да го продадат на по-висока цена на други континенти, на други пазари, разбира се, че ще го продадат на други пазари и от това цената в Европа ще се увеличи допълнително, а няма да се намали. Така работи пазарът. И затова тази идея всъщност не се споделя от може би повечето страни, но тези, които са декларирали, че няма да подкрепят, са достатъчни, за да не се вземе това решение.

Г-н Велев, как приемате идеята за разделяне на потребителите в използването на газ на битови и индустриални?

Това е абсолютно, напълно абсурдна идея. Тя е точно обратното във вида, в който особено се лансира при нас това, което става, около нас, в Европа и в света. Всъщност там индустриалните енергийни консуматори, потребители, които консумират голямо количество енергия, ползват по-добри цени като цени на едро. Те са приблизително два пъти по-ниски, отколкото са цените на дребно, които са за бита. Това е статистика, това е факт. А при нас се предлага да се раздели по дългосрочни договори евтиният газ за топлофикациите и бита, а спот пазарът да остане за индустриалните консуматори, т.е. те да бъдат изхвърлени на спот пазара. И грубите сметки показват, че за октомври това би означавало 60 лева за бита и топлофикациите и 335 лева за индустрията. Виждате – пет-шест пъти разлика в цената, и то в обратна посока. Сега го умножете още два пъти, понеже нормалното е да е обратно, и става 10-12 пъти извън нормалността сме, на един порядък извън нормалността. Това до какво ще доведе – ами, до загуба на конкурентоспособност, спад на продажбите, съкращаване на персонал, намаляване на доходите, спад на приходите в бюджета. А там, където се закрепят и успеят да прехвърлят тези високи цени върху цените на произвежданите и продавани от тях стоки, ще подклажда още повече инфлацията, която вече гони 18%.

При това положение какви компенсации вие може да получите, на какви да се надявате?

Ние се надяваме цените да вървят надолу и да не се прави такова разделение на пазара. Трудно може да се направят компенсации за природния газ, защото източникът тук трябва да бъде бюджетът, а бюджетът, макар и все още с излишък, той всъщност ще финишира с много голям дефицит и ще стартира следващата година с планов дефицит, ако не се направят съкращения в разходите над 11 милиарда. Това е много опасна тенденция и затова ние нямаме големи надежди за големи компенсации на цените на природния газ. Усилията трябва да бъдат насочени към осигуряване на по-добри цени на микса на внасяния от "Булгаргаз“ природен газ и съответно справедливо третиране на всички потребители и подпомагане на енергийно бедните и енергоинтензивните индустрии. В случая парите не могат да стигнат, за да се подпомагат всички. Вижте, енергийно бедни са 30-40% - те трябва да бъдат подпомагани. Останалите трябва да потребяват енергия поне по себестойност, а не, както е сега. За електроенергията например всички битови потребители получават цена 82 лева за мегаватчас при таван за свободния пазар, не само за икономиката и индустрията, а това е и в социалната сфера – училища, детски градини, болници, музеи, театри и т.н. При тях цената е 250 плюс надценката за търговеца. Виждате – три пъти по-висока цена е за предприятията, отколкото за бита. И по този начин предприятията, хората, които работят, работещите хора субсидират заможните. Който потребява повече, той получава по-голяма субсидия, изработена от хората в предприятията. От този популизъм това е следствието – вместо да се субсидират само нуждаещите се, а хората със средни и високи доходи да си плащат сметките поне по себестойност.

Какво ще предприемете от организациите на работодателите по този въпрос?

Ние имаме конкретни предложения, търсим решения в посоките, за които ви казах. Очакваме те да се вземат като позиции и решения в кризисния щаб и съответно Министерския съвет и подготовка за парламента, тъй като за да продължи програмата за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията за следващата година, това трябва да бъде заложено при подготовката на бюджета за следващата година. И трябва да има подготвен проектозакон за облагане на неочакваните печалби и в частния сектор, а не само изземване в държавния сектор на свръхпечалбите. Т.е. законовата разпоредба за компенсиране на цените над 250 лева до края на годината да не се подлага на никакви ревизии и съмнения, а Министерски съвет да организира изпълнението на тази разпоредба до края на годината, тъй като към момента има приета програма само до 30 септември. Трябва час по-скоро да се предприеме програма до края на годината, да се подготви промяна в законодателството, за да продължи компенсирането на свръхвисоките цени през следващата година поне до края на март и съответно да не се допуска на газовия пазар тази дискриминация на потребителите.

Вашите предложения с идеите, които изложихте в разговора ни дотук, формулирали ли сте ги по някакъв начин, сложили ли сте ги в документ и да ги изпратите до Кризисния щаб на служебното правителство?

Да, те са изпратени в няколко последователни писма, като последното е от днес, сряда.

Т.е. в сряда сте изпратили писмо до Кризисния щаб. За какво, г-н Велев?

За да сме съвсем пунктуални – до министъра на икономиката, министъра на енергетиката и председателя на КЕВР, за недопускане на тези изменения в Наредба 2 за регулиране на цените на природния газ, които биха изхвърлили индустрията на спот пазара на цени пет-шест пъти по-високи от цените на азерския газ, който да се потребява пък само от топлофикациите и от бита. 

Писмото е от АИКБ или от всички работодатели?

То е от всички работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели – АИКБ, БСК, БТТП, КРИБ.

Предвиждате ли поредни срещи с представители на правителството - с министрите на икономиката и енергетиката, с директора на "Булгаргаз“, с представители от този бранш на държавно равнище?

Да, ние очакваме и ще търсим такава среща с министъра на финансите, министъра на икономиката, председателя на щаба, вицепремиера г-н Алексиев. Такива срещи в следващите дни трябва да бъдат проведени, за да не се повтори лошата практика от много близкото минало да започва месецът без да е ясно на каква цена се снабдяваме, ще имаме ли компенсации, загуба ли произвеждаме или работим при нормални условия. Нека да го кажем, това е много важно – след компенсации българската индустрия се снабдява по цени, които са съпоставими и по-високи от средните за Европейския съюз. Нека да не се бърка спот пазара с крайните цени, по които се снабдяват с електроенергия и с газ нашите конкуренти. Нашите цени – с официална статистика работим на Европейската комисия, нашите цени са малко над средните в Европа след компенсации. За да бъдем конкурентоспособни, за да поддържаме този ръст в индустрията, който трети пореден месец отчитаме, че сме в първите три страни от Европейския съюз по ръст на индустрията, е нужно да имаме сравними условия. Толкова повече, че на хоризонта вече се виждат облаци на една приближаваща криза, рецесия в Европа. А икономиката на Европа всеки следващ месец отбелязва на месечна база спад. На годишна база може да има все още ръст поради ниската база миналата година, но на месечна база вървим надолу и след няколко месеца ще започне да се отчита спад и на годишна база. Това е тенденцията. За да имаме сравнителни предимства, за да можем по-леко да минем през това, което се задава, ние трябва да имаме конкурентни цени на енергоносителите, на енергоресурсите.

Цоня Събчева