Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заедно с други работодателски организации ще оспори пред Европейската комисия и Международната организация на труда приетото в последния парламентарен работен ден решение за размера на минималната работна заплата, т.е. тя да е 50 на сто от средната за страната. С какви аргументи работодателите ще сезират двете институции? Питаме Васил Велев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, който е наш гост. Г-н Велев, защо смятате, че решението на парламента от тази седмица при поправките в Кодекса на труда за минималната работна заплата е грешка?

Като оставим на страна очевидното нарушение на международни актове, с които сме се ангажирали, а то не е само Директивата за адекватна минимална заплата, това е Конвенция 131 на Международната организация на труда, където се предвижда диалог между социалните партньори, където се предвижда съобразяване с цял набор от индикатори, средната работна заплата е само един от тях, при това директивата ясно казва, че трябва да се сравняват брутна минимална с брутна средна, или нетна минимална с нетна средна, а не така, както направи нашият законодател. Но пак повтарям, това е един от цял набор индикатори и показатели. И по-важното е, че всъщност това е работа на социалните партньори, на работодателите и синдикатите. Не може парламентът да определя в една пазарна икономика заплатите в частния сектор. При това такъв начин, който въобще не държи сметка за икономическия цикъл, в кой етап от него се намираме, не държи сметка за диференциацията, за равнището на средните възнаграждения в редица сектори и области, които ще се окажат под минималната заплата, определена по този начин. Всъщност, само в София средната заплата е по-висока от средната за страната. Във всички други области средната заплата в областта е значително по-ниска от средната за страната. Има такива, в които средната заплата за областта е 2 пъти по-ниска от средната в София. А в икономическите дейности диференциацията е още по-голяма. Там съотношението 1:4 средната заплата в туризма към средната заплата в IT сектора. И за всички тези особености фиксирана определена еднозначно от парламента минимална работна заплата по този начин е неадекватна. Тя води дотам, че в редица икономически сектори всички ще получават приблизително еднакво възнаграждение, и тези, които са квалифицирани, които се трудят добре, трудолюбиви, имат добро представяне, и тези, които са по-мързеливи, въобще не са квалифицирани, много по-малки резултати от труда показват, най-накрая всички ще получават еднакво възнаграждение, което неминуемо ще демотивира хората да се квалифицират, а квалифицираните да имат по-добър трудов принос. И това ще дърпа надолу всички. И в средносрочен план това ще забави развитието на всички, ще забави заплатите на всички. Т.е. това не е добре за самите хора. Това е липса на лидерство и апогей на популизма, на предизборния популизъм.

Е да, защото депутатите в края на парламента можаха да кажат на своите избиратели: "Ние вдигнахме минималната работна заплата“. Обаче този механизъм, който те сътвориха, как ще се отрази и на икономиката, и на бизнеса?

Аз ви казах, това ще забави развитието, няма да го ускори. Нека и още нещо да се взема в предвид: когато в дадени сектори се определя административно висок праг на минимална работна заплата и работещите в него не са изработили тези заплати, т.е. не са изработили продукция срещу тези заплати, ако тези заплати се добавят в цените, а то няма как по друг начин да се направи, в произвежданите продукти и стоки, това ще генерира инфлация, защото имаме заплати, срещу тях по-високи цени в магазините. И от това ще се стопят допълнително спестяванията, т.е. ще се влоши допълнително материалното положение на хората. Т.е. това не е в полза на хората. Това е може би в полза на калпазаните, да ги наречем.

Искате да кажете на политиците, които си направиха предизборен пиар в края на парламента?

Да, това е липса на лидерство, липса на всякакво желание да се обяснят реалностите и предизборен популизъм. Той не е само в България, но за България вече идва в повече и във връзка с честите избори.

Ще се стигне ли до фалит на предприятия заради този механизъм?

Вижте, ако тези заплати, прехвърлени в цената на произвежданите стоки и услуги, увеличат в такава степен цените, че няма да бъдат купувани от клиентите, защото заплатите ги плащат клиентите – ако клиентите не поискат да платят тази по-висока цена на стоките и услугите, очевидно въпросните предприятия ще трябва да затворят. Други ще избягат в сивия сектор, т.е. ще заплащат част от възнаграждението без данъците и осигуровки, за да намалят разходите за труд.

Т.е. ще осигуряват на минимална работна заплата, която се очаква да бъде 850 лева. Така ли?

Минималната работна заплата е определена, тя е 780.

Но с това увеличение се говори, че от догодина ще стане 850, доколко е вярно?

Догодина, ако се запази тази разпоредба, което би било продължаваща грешка, то тогава ще зависи от средната работна заплата през от първото полугодие на тази година и през второто полугодие на миналата година. Но ние не знаем още каква ще бъде средната работна заплата през първото полугодие на тази година, за да изчислим каква ще бъде пък минималната заплата следващата. Но трябва да се има в предвид и друго: България е единствената страна, последната от страните, извършващи преход към пазарна икономика от планова такава, където съществува административно определяне на доплащания за прослужено време, т.нар. "класове“. Няма друга страна в Европа, където тази система да е запазена. И смятаме, че тя е дискриминационна спрямо младите хора, защото най-накрая за равен труд младите получават по-малко, защото нямат трудовия стаж. Но освен това, тя не стимулира достатъчно по-доброто трудово представяне, по-добрата квалификация. И в света, и в Европа вече много отдавна се прилагат много по-добри стимулиращи системи за заплащане на труда. А при нас сме се хванали за рудимента и няма воля, няма лидерство да се премине към по-добри форми, стимулиращи по-добрия трудов принос и съответно ускоряващи растежа и благосъстоянието на хората, форми на плащане на труда. Така че към така определената основна минимална заплата трябва да прибавим класа за прослужено време, който е средно 12% - за някои е 24, за други е 0, но средно е 12. И всъщност по този начин на много места минималната заплата, брутната минимална заплата ще изпревари брутната средна, спрямо която е определена, но не брутната, а основната минимална.

Какви могат да бъдат другите форми на оценка на труда?

Ами именно според резултата. Той по различен начин може да се мери в различните сектори: участие в печалбата. Има много по-стимулиращи форми за заплащане освен това времето да увеличава заплатата независимо от това дали се увеличава престацията срещу нея.

Така или иначе решението на парламента за този механизъм ще влезе в сила от догодина. А вие обаче ще обжалвате, ще го оспорвате пред Европейската комисия и Международната организация на труда. На какво разчитате и какво бихте могли да постигнете?

Да получим оценка дали този акт съответства на Конвенция 131, когато говорим за Международната организация на труда, Конвенцията за минималната работна заплата България прие да изпълнява тази конвенция, и то сравнително скоро по предложение и със съгласие и на работодатели, и на синдикати, и на правителство парламентът я ратифицира. Т.е. ние сме страна, която трябва да спазва тази конвенция. Ние ще попитаме, дали този закон съответства на тази конвенция. По същия начин и с Директивата за адекватни минимални работни заплати. Колегите от Стопанската камара вече работят, поеха ангажимента да предложат за съгласуване текст, нашите юристи също ще се потрудят. Това е формалната страна. За нас отговорът отсега е ясен – не съответства. А въпросът е как да се усъвършенства законодателството, така че да имаме ускоряващо, а не задържащо развитие. Това, което ние предлагаме, и което е практика в редица страни, е договаряне на различни минимални работни заплати за различните икономически дейности – за IT сектора, за енергетиката, за финансите тя може да е и по-голяма от 850, но за други сектори, където средната е толкова, очевидно минималната трябва да бъде по-ниска, ако искаме да запазим тези сектори, а не да изчезнат цели сектори от икономиката, и хората, работещи в тях, или да имигрират в чужбина, или да бъдат на социални помощи.

Смятате ли обаче, че това е приложимо у нас?

След като е приложимо в Италия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и т.н., защо да не е приложимо и у нас?

Г-н Велев, това, че парламентът на практика ви постави в ъгъла с минималната работна заплата, е едно на ръка, но идва другото – служебното правителство, което от петък започва новия си няколкомесечен мандат. Според основните задачи, които президентът Румен Радев му постави, са гарантиране на покупателната способност, подкрепа на най-уязвимите и ограничаване на спекулата, както и провеждането на честни и прозрачни избори. Дотук обаче не виждаме нищо за икономиката реално, не виждаме нищо за бизнеса, не виждаме нищо за пазара на труда. Защо?

Всъщност икономическото развитие е в основата на решаване на всички тези задачи. За овладяване на цените и мерки срещу спекулата правителството ще има нашата подкрепа, нашата решителна подкрепа. Относно инфлацията, която стопява доходите на хората, намалява покупателната способност на текущите доходи и обезценява спестяванията им, т.е. миналия им труд, ние от повече от година алармираме. Всъщност две са българските причини, които направиха инфлацията в България значително по-висока от средната в Европейския съюз. Едната причина е закъснялата и недостатъчна компенсация на свръхвисоките цени на енергията, на електроенергията. Сега тази грешка, макар и с много голямо закъснение, се поправи. От 1 януари имаме намаляване на прага, над който се компенсира цената на електроенергията, и това е една възможност да се овладее инфлацията, да се потисне ръста, даже да се смени тренда, посоката на цените. Другата причина, българска, за тази по-голяма инфлация у нас, отколкото е средната в Европа, беше непремереният ръст на доходите в бюджетната сфера, както на заплатите, така и на пенсиите. Тук постоянно говорят синдикатите как ръстът на заплатите да настигне ръста на цените. Ние от 2019 до 2022 г., началото на 2023 г. имаме инфлация от порядъка на 30%, а ръстът на разходите за издръжка в бюджетната сфера е нараснал над 110%, т.е. три пъти повече, отколкото инфлацията. Пенсиите са нараснали 90%, т.е. три пъти повече, отколкото инфлацията. За това, разбира се, допринесоха и КОВИД добавките, които после се интегрираха, и популизмът. Сега не че са Бог знае какви високи пенсиите, но те спрямо заплатите вече са на много добро равнище. Нетният коефициент на заместване е над 70%. Т.е. средната пенсия към средната заплата нетно е над 70%, като това е много добър показател и това е само от първата пенсия, а вече започва да се изплаща и вторият стълб. Т.е. ние изсипахме много ликвидност, много пари на пазара, срещу които нямаше стоки, плюс високите цени на електроенергията, които допълнително вкараха ръст на цените на всичко, и всичко това доведе до тая по-висока инфлация. И сега, когато се говори за ръст на доходите, трябва много да се внимава, защото ако той не е съпроводен с ръст на производителността, с ръст на стоките, които ще застанат срещу тези по-високи доходи, то тогава отново ще имаме инфлация, нов винт в спиралата и така до безкрайност. Спестяванията, които ги има в банките, ще бъдат изядени.

Не попадаме ли в омагьосан кръг, г-н Велев?

Точно това е рискът при опитите за изпреварване на инфлацията с ръст на доходите. Тя не може да бъде изпреварена по този начин. Може да бъде изпреварена или настигната с по-продуктивен труд и умерено повишаване на доходите. Вие нали направихте анонс – да облекчим труда. Всъщност условията на труд трябва да са добри, а иначе трудът е удоволствие, той не е наказание или тежест. Изобщо не е пълноценен този здрав, млад човек, който не се труди. А всъщност какво правим? Ние с цялото поведение на политическата класа и на синдикатите казваме: няма нужда да се трудите, държавата ще ви вдигне доходите без вие да полагате качествен труд, без да работите по-добре, държавата ще ви увеличи заплатите. Ама тя, държавата, не изработва нищо. Не тя плаща заплатите, а клиентите. И клиентите като не искат да платят тези по-високи заплати, се получава точно тая картина.

Тогава как ще се намери механизъм за увеличаване на производителността на труда, за да може от тази производителност да има по-високи доходи?

Ние и за това говорихме при срещите си с колегите и с бизнеса, това са и приоритетите ни – конкурентни цени на електроенергията и другите енергоносители, човешки ресурси и подкрепа за инвестициите. Ние в момента всъщност участваме много активно в това пренареждане на веригите на доставки. Те се скъсяват, компании от Западна Европа, които са имали клиенти, са доставяли различни изделия, полуфабрикати, възли, детайли от Китай, заради КОВИД тръгнаха да местят тези доставки в Източна Европа. Заради военния конфликт в Украйна започнаха да местят доставките и от Русия и от Украйна в Централна и Източна Европа и България е в много благоприятна ситуация. Тя има сравнително добра индустрия, ¼ е делът на индустрията в брутната добавена стойност у нас и тя е по-голяма, отколкото е средноевропейската. Т.е. при наличие на човешки ресурси и конкурентни цени на енергията и подкрепа за инвестициите ние може много силно да дръпнем и да скъсим дистанцията. А всъщност последните месеци на миналата година българската индустрия растеше с едни от най-бързите темпове, в топ 3 бяхме всеки месец и заплатите растяха най-бързо в целия Европейски съюз за последното тримесечие, за което има данни. Това е статистически факт и част от причините са именно тези – имаше устойчива система за компенсиране на високите цени на енергията и ние се включихме в това пренареждане на веригите на доставките. И тези увеличени продажби, от там – добавена стойност, послужиха за увеличаване на доходите на хората.

За да продължи този процес, необходимо ли ви е съдействието на служебното правителство?

Разбира се. Ние имаме много добър диалог със служебното правителство, несравнимо по-добър, отколкото беше с правителството преди него, последното редовно правителство. И очакваме този диалог да продължи. Имаме покана за среща по приоритетите на работодателските организации, покана от премиера и вицепремиера по икономиката, така че това е още един сигнал и потвърждение на тази теза. Разбира се, когато няма парламент, който да оформя законодателно реформите и политиките, се работи по-трудно. Даже сега въобще няма да има парламент, а когато има парламент, но няма формирано правителство, се налага да се провеждат тези диалози не само с изпълнителната власт, а и със законодателната, при това с всички парламентарни групи, за да се търсят съответните мнозинства за едно или друго уреждане законодателно на една или друга реформа. Такива въпроси имаше много и продължава да има и във връзка с еврозоната, и във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук даже не визирам някои стари реформи, които са отлагани, отлагани във времето, като например такса "Битови отпадъци“ според количеството генерирани отпадъци, а не според квадратурата на един или друг обект. Говоря за такива реформи, които са залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост, и се явяват необходими условия за получаване на поредния транш.

Казахте, че ви предстои среща с правителството, с премиера и вицепремиера по икономиката, на която да обсъдите приоритетите на работодателите. Какви са всъщност вашите приоритети и какви са проблемите пред вас, за които вие ще поставите въпроси и ще търсите решения?

Пред скоби, топ приоритетът на работодателите е влизане в еврозоната от 1 януари следващата година, решението за което ще се вземе всъщност това полугодие, буквално след няколко месеца, и ние дотогава трябва да покажем воля и резултати, особено във връзка с овладяване на инфлацията. Друг приоритет е "Шенген“ и трети е членството в ОИСР. Това са трите членства, които са национални приоритети, те са пред скоби извадени при нас, работодателите и работодателските организации. Освен тях, остават подобряване на бизнес средата и на инвестиционната среда в икономиката. Тук ние слагаме и електронното правителство, и запазване на данъчния модел, възстановяване на макроикономическата и финансовата стабилност, регулаторните режими, тяхното свеждане до минимално изискуемите от правото на Европейския съюз и т.н. Въпросът с човешките ресурси е много сериозен приоритет. Тук е и образованието, тук е и трудовата емиграция. Бяха направени в последните дни на сегашния парламент някои подобрения относно синята карта за висококвалифицираните специалисти, но в България има глад и на специалисти със средна квалификация, че даже и на неквалифицирани. Ние на практика нямаме безработица, ние имаме липса на работна ръка и тя се задълбочава тази липса. Така че това е много важен, съществен приоритет. Енергийна стратегия, Пътна карта на прехода, Стратегия и Карта на прехода, които да са оптимални по отношение на цена. Всъщност това е съществено важно. Енергетиката я има, за да доставя сигурна, чиста и достъпна енергия на хората и предприятията. Тя не съществува сама по себе си за себе си, а пък хората да я обслужват нея и да й слугуват. Цената на енергията трябва да е конкурентна, такава, каквато е в предприятията от другите страни, с които се конкурираме на едни и същи световни пазари. Ето, формиране на такава стратегия е много важна задача за тази година и Пътна карта на прехода.

Този пакет от наложителни решения на проблемите пред бизнеса дали е по силата на един служебен кабинет?

За много от въпросите е нужен работещ парламент. Но те пък могат да бъдат подготвени, така че когато той се появи да бъдат придвижени.

Може би вашата идея е много ценна, г-н Велев, защото служебният кабинет по вашите приоритети, по вашите проблеми би могъл да подготви пакети от решения, които още със старта на следващия 49-ти парламент, докато политиците се разберат, ще има или няма да има правителство, да тръгне тяхното обсъждане и приемане. Може би това е ценното в случая?

Да, да се надяваме, че следващият парламент няма да започне от ремонт на Изборния кодекс, а ще започне от важните за хората и предприятията проблеми.

Цоня Събчева