Тихомир Безлов, главен експерт на програма "Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Две теми очертах за разговора с Тихомир Безлов. В рамките на 2 месеца две тежки аналогично извършени катастрофи показват не само системен проблем в МВР, а системна практика. В ранните часове на 25 септември пиян и дрогиран шофьор причинява катастрофа на Околовръстното шосе в София, при която загива 64-годишен французин, съобщава говорителят на главния прокурор Сийка Милева. 39-годишият Димитър Любенов няма криминално досие, но шофьорското му досие е с 35 фиша, като близо 30 от тях са електронни за превишена скорост, според справка на КАТ. На 5 юли Георги Семерджиев помита с джипа си и убива на място две момичета на тротоара на бул. "Черен връх“. Шофьорът бяга и е арестуван в дома му. Той има 47 акта и  49 наказателни постановления за различни нарушения. Шофира с фалшива шофьорска книжка, фалшиви регистрационни табели и метамфетамин в кръвта му. 40 полицаи, някои на високо място в системата, са му оказвали чадър, по информация на министъра на вътрешните работи. Другата тема, която смятам да обсъдим с г-н Безлов, е темата с мигрантите и частичното бедствено положение заради тях. Но и факта, че немалка част успяват да минат границата, да пресекат България и да се насочат към Сърбия. И отново съответните структури на МВР допускат теч в системата. Наш гост е главният експерт на програма "Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Какво е общото между случаите с Димитър Любенов и Георги Семерджиев, плюс тези с нелегално проникналите у нас мигранти?

Така поставено, както направихте разказа, са очевидни проблемите в МВР, за които ние най-често обичаме да говорим за корупция, но в случая става дума и за други проблеми, свързани със закона, ако говорим по отношение на тези огромен брой нарушения, които даден нарушител извършва и в крайна сметка за някакъв дълъг период той не бива спрян, не бива ограничено рисковото му поведение. Подобна ситуация имаме и по отношение на мигрантите, където очевидно има ред проблеми в нашето законодателство и в организацията на мерките, което води до един много голям брой преминаващи през страната нелегално хора, и давайки и рискове вътре в страната, и съответно проблеми за южната граница на Европейския съюз. Така че очевидно има сериозни проблеми с корупционните практики, с контрола върху определени полицейски служители. Трябва обаче да имаме предвид, че двата процеса, които като че ли привличат внимание в България: пътните инциденти и незаконната миграция, имат доста различни предпоставки. Много различни проблеми има при всеки от тях, и затова би трябвало да се разглеждат отделно. Ако започнем отзад напред, тоест, с проблема с незаконната миграция, тук има много външни фактори, които оказват влияние върху България. Ще си позволя да ги систематизирам кратко, като е възможно да изпусна някои важни неща, които действително трябва да се коментират. На първо място външните фактори са свързани с вълната, която идва от Турция. Това, което виждаме през бих казал 5-6 месеца, е отново активизиране на имиграцията на сирийски граждани. И този поток се добави към афганистанските мигранти, които бих казал, че се движат през България още от началото на миграционната вълна през България 2013 година. Но заедно с тези два потока можем да кажем, че има и трети, преди всичко от страни от Северна Африка: Мароко, Алжир, Тунис, които минават през Турция. И подобно на вълната през  2013-2016 година, когато мигрантите преминават през Турция заради нейния на практика безвизов режим към африканските страни. Тоест, много лесно е влизането в Турция, много евтин достъп до Турция, защото се използват обикновено нискобюджетни самолетни билети, за да се стигне до Турция. Оттам се използват каналите през Балканите, включително през България, за да стигнат до Западна Европа. При тази трета група виждаме, че такива страни, като Мароко, които са изходна точка за влизане в Европа през Испания, дори от тези страни мигрантите предпочитат да изберат балканския път. Очевидно той в момента е по-лесен и евтин от този през Мароко и Испания. Така че тези три групи, като всеки има своята специфика, например, това, което виждаме спрямо сирийците, това в момента е най-големият поток през България, това са преди всичко сирийски граждани, които са живели няколко години в Турция, работили са в Турция, и в момента се опитват да се приближат към Западна Европа и най-вече Германия. Защото икономическата ситуация в Турция се влошава. Освен това, в резултат от влошената икономическа ситуация и политическите проблеми в Турция има рязко нарастване на враждебността на турското население към тези работещи сирийски граждани. Това, което се случва, е мъжете, младежите в семейството тръгват към Западна Европа с цел да помогнат финансово. Това е процес, който не зависи от нас и няма как да му повлияем. Към това се е случило нещо допълнително, че Турция съзнавайки този натиск в страната си от страна на различни мигрантски потоци, практически за разлика от периода 2016-2019 година е изтеглила част от граничните си войски от българските граници, и така значително е улеснила преминаването през България. А преди, нали, имаше три линии на контрол, сега просто ги няма.

А защо?

Според мен, чисто политически са причините от страна на Турция. През седмицата участвах в  дискусия в Одрин, където имаше и гръцки специалисти по миграция, и немски специалисти. Това, което се коментираше от турците много внимателно, е, че техният интерес трябва да се повиши към общността,  така да го наречем, защото те имат финансови претенции към Европейския съюз за това, че обещаната помощ не е доставена, не е осигурена. Има претенции към съседите по отношение на взаимодействието. Но прави впечатление, че на ниво президент като че ли има друга гледна точка вече към България. Така или иначе това, което е видимо в случая с Турция, е, че усилията са много по-малко по отношение на ограничаване на миграцията. Другият проблем е Сърбия. Значи, Сърбия при първата вълна 2013-2016 година не се опитваше да ограничава миграцията. След това започнаха да правят усилия в момента, в който мигрантите започнаха да остават в Сърбия заради мерките на Унгария и Хърватия. Сега горе-долу ситуацията се повтаря, Сърбия отново не прави усилия, което прави мигрантския поток да влиза в България, България примерно ги залавя или не ги залавя хората, които се опитват да преминат, но те се движат с ясен план да минат през Сърбия, защото знаят, че през Сърбия няма да имат големи проблеми. Тоест, пътят им е относително евтин за разлика от преди. През Румъния е по-различно. Но така или иначе, ето тези два фактора – нашите съседи от запад и на юг влияят върху нашата мигрантска ситуация. Другият проблем е Гърция. Гърция е доста по-активна за разлика от първата вълна и се опитва да спира мигрантите. И ние сме като скачени съдове с Гърция. Примерно изграждане на защитни съоръжения по тяхната сухопътна граница, съответно ограничаване, създаване на имигрантски центрове от затворен тип, води до това, че мигрантите започват да предпочитат българското трасе пред гръцкото. И това се вижда от данните. За първи от 2013 година Гърция има по-малко мигранти, преминали през Гърция, отколкото през България. Вижда се разликата, докато предишни години Гърция има в пъти повече преминаващи от България. В момента България има към 11 000 официално преминали, Гърция има към 10 000. Преди е било от типа 3-4 хиляди през България, 20 000 през Гърция примерно в последните години преди пандемията. Така че това са външните фактори. Вътрешните, всички виждаме, в страната има политическа криза, има доста сериозни проблеми по отношение на ресурсите – "Охранителна полиция“, респективно "Жандармерията“ трябва да участват в изборите, съответно те се изтеглят от границата, за да осигурят изборите, което допълнително влошава охраната. Преди това имахме такава ситуация, че заради украинската война много значим брой гранични полицаи бяха преместени на северната граница, респективно бе ослабена южната граница. Така че има и такъв допълнителен фактор – вътрешната ситуация в страната. Съответно има усилия в момента да се направи втора и трета линия за контрол, правят се и различни мерки за ограничаване на потока. Но едно от нещата, които трябва да се случат, е прословутата ограда да се поддържа, защото виждаме клипове, в които буквално с микробус минават през оградата мигрантите. Освен това, най-важното, което трябва да се случи, е да се възстанови работата на системата за наблюдение и сигналните системи по южната граница, тоест, т.нар. "зелена граница“, които в резултат на спрени обществени поръчки, на недовършени обществени поръчки казваме, че има и дупки в най-важната част на охранителните системи, тоест, наблюдението на практика го няма. Със сигурност това е едно от нещата, които трябва да се направят с Frontex, в момента се търси помощта на Frontex, но все още не са изградени такива ефективни форми на сътрудничество. Така че както виждате, много е комплексен проблемът, и да си обясняваме нещата само с корупцията и с административен капацитет на МВР не е достатъчно. Виждаме, че след като преминат през България, те продължават по целия път към Западна Европа, следвайки българския модел. Т.е. проблемът не е точно български, а европейски. Много неща трябва да се случат наведнъж в Европа, защото ако се опитаме да направим анализ, как се случва преминаването, ние виждаме такива прости повтарящи се схеми от 2013 г насам. "Гранична полиция“ или "Охранителна полиция“ във вътрешността на страната залавят незаконни мигранти, т.е. нарушаващи българския закон, съответно те искат убежище, по закон ние трябва да ги настаним в центрове за бежанци. След това те напускат тези центрове за бежанци, отново в нарушение, и българската полиция и чуждите служби ги ловят отново, отново ги връщаме в тези лагери и така, докато накрая не излязат от страната. Т.е. ние изразходваме големи усилия, съответно финансови ресурси и човешки ресурси в такава омагьосана дейност. Подобна е ситуацията на границата. В смисъл, отблъскваме една група три-четири пъти, накрая тя влиза. Като я заловите, пак я водите в подобен център и т.н. Т.е. начинът на работа на закона, в много отношения предопределян от европейските рамки на третиране на незаконните мигранти, създава предпоставки самите мигранти да знаят, че попречването им да влязат в дадена страна не е ограничение, те могат да го правят безброй пъти и за тях няма да има последици.

Г-н Безлов, казахте, че сте били в Одрин на семинар.

Работна група.

Работна група. Доколко е вярна информацията, че там се е събрала орда от 100 000 мигранти и се кани да щурмува границите на Европейския съюз, сиреч нашите?

Има такава информация, че т.нар. Керван на светлината, или както го бяха нарекли – има такава, но…

Керван на свободата.

Да, имаше на светлината, на свободата, имаше някакви варианти на…

На кервани.

Да. Това е, което в онзи момент се коментираше. Но нямаше такива струпвания. Сега това, което зная – в миналото е имало два опита за преминаване. Имаше един, спомням си, струва ми се през 2017 г. – някъде около 5000 човека се бяха струпали около Одрин тогава и се канеха да минат през България. Тогава турските полицейски сили, предимно армията спря мигрантите и ги върна в Истанбул в лагери и извън Истанбул също. Ще видим сега какво ще се случи. Това е доста интересен индикатор, как Турция ще попречи на мигрантите да влязат у нас. Прави впечатление, че техните отношения с България и с Гърция са донякъде доста различни. Очевидно Гърция е политически дразнител за Турция, докато с България те се опитват да имат относително добри отношения. Факт е, че нашият вътрешен министър беше на посещение в Турция, коментира се от страна на турското вътрешно министерство, че имат разумни разговори. Така че това, което ще се случи в Одрин, ще бъде интересен индикатор.

А какво се решава с обявеното извънредно положение заради мигрантите? Ние изтегляме "Гранична полиция“ и едновременно с това обявяваме извънредно положение. Защо?

Според мен се опитват на политическо ниво да се мобилизират допълнителни сили. В случая, освен армията, видях, че се опитват да кажем да ангажират и други държавни служители за информация, за възпиране на имигрантите. Според мен по-скоро е  въпрос на законови ограничения, които се преодоляват, като се обяви някаква извънредна ситуация. Тогава имате възможност да използвате различни инструменти, които иначе законът не ви дава право да ги ползвате, включително финансови, включително човешки ресурси.

А доколко можем да обърнем по-сериозно внимание на думите на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, който каза тези дни, че в каналите на мигрантите участват и служители на ДАНС?

Винаги се коментира, спекулира в много отношения с темите за службите. Аз не мисля, че това е някакъв фактор от типа, че ДАНС например може да повлияе на "Гранична полиция“ в момента. Институционалните отношения са такива, че ДАНС не е в ситуацията да повлияе значимо. Може да претендира, че да кажем някакъв каналджия е полезен за тях, и да не бъде арестуван, да бъде пуснат. Но това са по-скоро бих казал единични случаи, не е системен проблем. Големият проблем – аз ви описах, вижте колко фактора има. ДАНС имаха относително по-активна роля по време на "Ислямска държава“, когато имаха доста активно усилие да наблюдават процеса и да се опитват да заловят ислямски бойци и съответно да вербуват хора. Включително помагаха на различни чужди служби, които работеха на южната ни граница, търсейки своя агентура, съответно вербуване на хора и т.н.

Ненапразно, въпреки че са прекалено различни като тематика и съдържание проблемите, но има и много общо между тях, струва ми се, между случаите с Димитър Любенов и с Георги Семерджиев и с мигрантите, които все пак успяват да проникнат нелегално в България и стигат до западната граница, отиват в Сърбия. По същия начин двамата джигити Любенов и Семерджиев безконтролно са летели по пътищата. И тук става дума за практиката в МВР на липса на контрол.

В интерес на истината, доста дискусии имахме по темата "Семерджиев“, защото това, което е интересно при него, е, че всъщност той няма доказани – и според мен действително няма, контакти с високопоставени служители в полицейските структури. Не, неговата ефективност, той някак си успява да се договори с охранителни полицаи, максимум с началник смяна, което всъщност поставя един стар проблем, който го има в повечето, бих ги казал, полицейски култури в Западна Европа – т.нар. сътрудничество на ниски нива, т.нар. полицейска услуга срещу услуга. И това обикновено се случва при полицейски служби, в които няма достатъчно добър контрол от страна на обществото. Обикновено, като коментираме да кажем вътрешни служби на Германия, на Англия, които се занимават с полицейска корупция, да кажем английски полици коментират, че подобен модел на сътрудничество с различни улични банди, с такива дребни криминални престъпници го е имало в Англия преди трийсетина години, преди те да започнат да се опитват да контролират и наказват подобно поведение. Моето впечатление е, че във времето, през годините по-грубите, по-бруталните, по-директните сътрудничества бяха ограничени. Аз давам този пример със ситуацията да кажем в началото на века, 2001, 2003 г. Включително последния път говорихме за тая карта на разпространението на наркотици в България, как бяха районирани зоните на различните криминални групи в зависимост от районните управления. След това постепенно изчезна по ред причини. Подобно беше с много други видове престъпления на сътрудничество на крадци на коли, на взломни кражби. Имаше такива техни сътрудничества и подпомагане от служителите на МВР, а още по-предишни години буквално част от служителите на МВР бяха на заплати в силовите групировки. Такива крайни форми на сътрудничество вече няма. Включително, ако си спомняте, имаше такива случаи на барети или служители от НСО – охраняваха видни криминални босове. Като бих казал, че тези случаи вече са по-скоро изключение. Но разбира се, нивото на страната е такова, че проблемът на тази полицейска култура на лош контрол от страна на ръководството и съответно възможност за такова сътрудничество, което както го виждаме, го има със Семерджиев, продължава и трябва да се вземат мерки от типа на примерно "Вътрешна сигурност“, Инспекторатът специално в тази посока да работят, защото ситуацията в страната по отношение на престъпността вече е много различна. В смисъл, говорим за два-три пъти по-ниска престъпност в сравнение с началото на момента. И ресурсите в МВР са значително по-осигурени в сравнение с преди 20 години. Така че не би могло да се отдели специално внимание за контрол на подобни такива девиантни поведения в МВР. Респективно би могло да се изградят, специално в случая с тези рецидивисти на пътя, бих казал, би могло да се направи специална система за търсене на такива рискови шофьори, които не просто да ги чакаме да ги глобим следващия път, а като се натрупат някакъв брой нарушения, както му казват, да се флагва, т.е. да се сигнализира, че има такива рискови лица. Те не са някакви хиляди, говорим за няколко десетки – съответно за тези десетки хора да има специализирана група в най-големите градове на страната, която просто да се опита да ги изправи пред закона със съответните последствия. Но до доказване на този рецидив респективно би трябвало да има доказателства, което да даде възможност да се извърши преследване на тези хора, които извършват такива системни рискови действия.

И понеже водим този разговор в навечерието на изборите, съставянето на 48-я парламент, необходими ли са законодателни мерки?

Да, аз коментирах и по отношение на мигрантите – там също трябва да има някакви според мен определени промени. Подобна е ситуацията с тази група рискови лица. Аз не съм компетентен в тази област, но има достатъчно експертиза да се направят някакви предложения, да се види как може да се редуцира този риск. Не изисква кой знае каква структурна реформа, просто разумно усилие.

Цоня Събчева