Д-р Станислав Бачев, международен анализатор, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Д-р Бачев, ако парламентът ще одобрява всяка нова доставка на оръжия за Украйна, какво можем да очакваме според вас: смислени дебати по темата или напротив, популистко говорене?  

Това е поне за мен един долнопробен театър. Долнопробен театър, който се играе от едни случайни бездарни актьори, каквито са българските политици. И в момента не играят за българската публика, а играят за овациите на своите покровители навън. Трябва вече да се каже напълно директно: България няма собствена воля. България в момента не е субект, а е инструмент на чужда политика. Или ако трябва да се каже още по-конкретно: няма никакво значение дали властта в България е служебна или редовна, тъй като резултатите от решенията са едни и същи. Ние нагазихме дълбоко в това блато, което сами изкопахме. И с всяко едно решение на служебното правителство, което пък е функция на политиката на президента, и всяко решение на Народното събрание ние газим все по-дълбоко. И веднага давам пример: нашият служебен министър на отбраната, вие започнахте темата, докато беше в Киев, в същото време Зеленски беше транспортиран с американски военен самолет до Вашингтон. А пък още по-фрапантният пример е, че още през пролетта на 2022 година украинският посланик знаеше точните бройки военна техника в състава на Българската армия, а това по принцип е информация, която следва да е класифицирана и въобще да не е в полето на информация на нито един чужд посланик. Обаче както казах, ние сме свидетели на един театър. Т.е. не знам дали се осъзнава абсурда или парадокса, че пари за военна техника за чужда държава има, но за всичко останало ние трябва да събираме пари от капачки, дарителски кампании и т.н. И въпросът е къде е държавата за своя собствен народ? Т.е. аз стигам до извода, че тези хора – българската политическа прослойка, те очевидно не живеят с разбирането, че техните деца, техните внуци ще останат тук, защото най-вероятно те са подсигурени навън или пък са много подсигурени вътре. И това е вътрешният аспект, който няма как да бъде лишен от емоция, той е нормално да води до гняв. А този гняв се принася сред хората. Обаче от външния аспект, този, който се разиграва като процеси в международната среда, от него зависи вече съществуването на настоящата политическа класа в България, даже нейното физическо оцеляване, от процесите и решенията, които ще бъдат взети именно от САЩ и Русия когато седнат да се договарят. Но докато се стигне до тези преговори, ескалацията тепърва предстои, включително през 2023 година. А това означава, че блоковете на противопоставяне вече са изцяло изградени, и ние сме твърдо и агресивно позиционирани в блока срещу Русия, Иран, Китай и другите държави, които по същество на практика променят устоите на международната система или казано най-популярно на световния ред. И веднага давам няколко примера, ако ми позволите, които са в конкретика. Вчера излезе публично информацията, че Полша официално ще закупи от САЩ още 116 танка "Abrams“, които ще разположи на своя територия, и това ще се случи с част от бройките още тази година. От друга страна предстои една батарея "Patriot“ за противовъздушна отбрана да бъде разположена в Украйна. Между другото американците така и не дадоха на турците да притежават този комплект, което пък доведе до закупуването на руска С-400 от Турция. В същото време пък излезе информация, че Русия и Иран – това е нещо, което е важно, и в нашите медии почти не излезе – Русия и Иран задълбочават своето стратегическо партньорство и съюз, което е закономерност, но предстои да бъдат дислоцирани техните иранските модерни балистични ракети, които са 1000 км обсег и вече е тествана. Беше тествана в началото на 2020 година след като беше убит иранския генерал Сюлеймани от американски дрон. Интересното е, че тогава, когато Иран изстреля няколко такива ракети по американската военна база в Ирак, системата за ПВО – противовъздушна отбрана, не успя да ги прехване. Т.е. това означава, че тази война вече е с ясно изразени параметри.  

И още нещо имаше: хиперзвукови крилати ракети от ново поколения изстреляха, изстреля Путин. Сигнал към Запада, че Русия може би няма да отстъпи, или?  

Не. Тестовете на хиперзвуковите ракети не са спирали, те доказаха и показаха, че ги има. Даже и в началото на военната операция в Украйна бяха изстреляни няколко такива. Но това, което вие казахте, трябва да му бъде обърнато специално внимание, тъй като е много силен и символичен жест, по-точно не жест, а акт – в Атлантическия океан беше изпратена, вчера беше обявено това.

Да, фрегата в Атлантическия океан.  

Да, руска фрегата, която е въоръжена с ракети "Циркон“. И това вече е практическото вдигане на залога. В момента Русия има стратегическото военно превъзходство срещу всяка друга държава в  света, и по-точно срещу САЩ, които са техен основен конкурент. Т.е. Русия вкара света в епохата на хиперзвуковите оръжия, в която също влизат изкуственият интелект, лазерите и т.н. Но в тази нова епоха важи старото правило от преди във военното дело, т.е. ако не използваш силата на предимството когато го имаш, то със сигурност няма да може да го използваш когато се наложи. А САЩ едва наскоро успяха да тестват успешно своята първа хиперзвукова ракета, която беше изстреляна от самолет. Т.е. докато се достигне до това ниво на въоръжение да бъдат от няколко пускови устройства, означава, че с тестовете и влизането в масова употреба – това са още поне 2 години. А именно за тези 2 години световният ред вече ще е придобил нова форма окончателно. Тази нова епоха обезсили всички стари доктрини за водене на война, както от времето на Студената война, така и отпреди това. А ние трябва да знаем, че войната на практика е продължение на политиката с други средства, но тя е политически акт от началото до края. И в момента ние сме свидетели на едно вдигане на залозите. Т.е. това е част от етапа да се постигне тази политическа цел, т.е. установяването на нов световен ред. И ние сме свидетели на една високотехнологична война, която няма нищо общо с това, което е водено преди това. И един от изводите тук на тази мисловна линия е, че нашите действия като държава са напълно неадекватни, те са напълно грешни.  

Защо смятате така?  

Защото ние отново влязохме във война на губещата страна. И дори този път ние нямаме обещания нито за връщане на територии, както е при предните световни войни, нито имаме гаранции за разширяване на нашето влияние и т.н. Нашата политическа прослойка просто е купена лично много отдавна и просто изпълнява.  

В тази връзка да ви разбирам ли, че международните теми успяват да извадят комплексите на българската политическа прослойка?  

Те не само че ги изваждат, те просто няма какво друго да покажат. Едно е да имаш комплекси и да си поне компетентен в една област, а те показват некомпетентност в това да водиш държава. Фактът, че ние пращаме наш военен министър в Киев докато президентът на държавата се транспортира във Вашингтон от военна база, това означава, че ние с кого се договаряме, с нашия основен съюзник САЩ или изпълняваме команда от вече полудържава? Просто това е абсурд. А Украйна беше напомпана от държавите от НАТО, напомпана военно и инфраструктурно с цел да бъде хвърлена като камикадзе срещу Русия. И това е жалко. Това беше трагично като процес. Но това беше последната плочка от доминото. И за съжаление тя вече е една виртуална държава, която съществува единствено, защото е на системи отвън. И ние слушаме тях, и те знаят нашето въоръжение. Това за какъв суверенитет говори? Т.е. оказва се, че тя е елемент за употреба, както и ние. И къде е гаранцията, че ние няма да бъдем хвърлени за нещо подобно? На никой няма да му пука реално дали ще ни хвърлят ей така на вятъра или не.  

Къде според вас е изходът от тази жестока артилерийска битка?

Тя е артилерийска, но на множество нива – и на политическо, и на военно, на икономическо, на социално. Просто тези промени, които ние виждаме, те са един път на 1-2 поколения. Казвам поколения в рамките на 25-30 годни, т.е. на около 60-70 години. Ние за да успеем, трябва да осъзнаваме точно тази международна обстановка като процеси, като дълбочина. Но нашата т.нар. "политическа класа“ очевидно не осъзнава нито едно от нещата, които и аз казах дотук, и които и много други хора казват, макар и накратко да са казани. В настоящия си вид и състав нашата политическа прослойка няма как да бъде приета в Москва, нито в Пекин, просто няма да им обърнат внимание. Те няма шанс дори да бъдат погледнати като равни във Вашингтон. И давам за пример нашия министър-председател и наша група министри когато ходиха във Вашингтон бяха посрещнати от помощник на техните министри. И това е част от огромния проблем. Тук се крие отговорът на вашия въпрос. Първо, ние трябва да помислим как да заменим нашата политическа класа с хора, които разбират дълбочината на процесите. Могат да бъдат казани още неща и примери в тази посока. Трябва да се разбира, че ние имаме възможности как да действаме в тази среда.  

Ние трябва да осъзнаваме, че България има възможност да се позиционира в някои от векторите, които се организират в момента, стари вектори икономически, говоря както е векторът Север-Юг между Русия и Иран, който свързва Северна Европа с Персийския залив, от друга страна е векторът Китай-Турция-Европа. Т.е. ние попадаме в полето и влиянието, и за съжаление ни беше отнета тази роля да изпълняваме посредническа функция между Изтока и Запада за момента от Турция и от Гърция. И пример за това е договорът, който сключихме за газа. Т.е. нашите политици се радват. 

Да. Президентът направи завой към Турция.  

То какъв завой? Ние просто изпаднахме в зависимост. Ако помните до преди няколко години ние бяхме държавата, която изнасяше за тях, но вече реверсираме. Да, газ ще има, но въпросът е, че ние се унижихме като държава. Ние изгубихме една ключова роля, и то по собствена вина. Никой не ни е виновен тук. Не са ни виновни САЩ, ние просто нямаме собствена воля. И това е проблемът. Проблемът се крие във волята и в това, че няма кой в момента от този т.нар. "елит“ да осъзнава процесите, да ги разбира, да ги осмисля и да ги прилага на практика в полза на държавата и на народа. Те просто не го осмислят.