Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

"Предизвикателства пред регулацията: дезинформация, медийна грамотност и устойчива дигитална среда“ бе темата на първата по рода си организирана от Съвета за електронни медии  (СЕМ) Международна конференция на медийните регулатори от Балканския регион. Представители на регулаторните органи от Албания, Хърватска, Гърция, Косово, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Словения, Турция, както и гост-лектори от регулаторните органи на Италия, Каталуня и Молдова обсъждаха предимствата и рисковете от изкуственият интелект в регулацията, дезинформацията и медийната грамотност, регионалните особености и съвременните предизвикателства. Къде сме ние в пъстрата палитра от полуострова? Наш гост е Соня Момчилова – председател на СЕМ. Г-жо Момчилова, как стигнахте до идеята за тази среща?

До идеята стигнахме постепенно. Стигнахме с убеждението, че тя е навременна, уместна и необходима. И след като се възстановиха присъствените срещи по инициатива на ЕПРА и ERGA – това са организациите, които събират страни-членки на Европейския съюз, и не само. Последната такава беше в Анталия и успяхме да се видим и да разговаряме очи в очи с колегите от балканските, и не само, и много европейски страни извън Европейския съюз, членове на регулаторни органи. Стигнахме абсолютно до извода, че е крайно време да се съберем, защото има проблеми, които се отнасят не само до страните, които се намираме тук, на Балканите, те са общовалидни за цяла Европа. Защото предизвикателствата от последните години ни поставиха в ситуации, несравними с каквото и да е било от близкото и по-далечно минало. Имам предвид КОВИД. Решихме, че е крайно време да се съберем на едно място, и след като обсъдихме темите, които ни вълнуват всички присъстващи, съответно стигнахме до тези, които вие изредихте в началото на разговора ни. И за да не поставяме само проблеми, а да потърсим и решение, поканихме водещи страни с добри практики, с опит, който могат да споделят, готови да предоставят ноу-хау от техния алгоритъм на работа. И ми се струва, че тази среща беше освен изключително приятна, защото както казвам, беше много хубаво, че на живо успяхме да разговаряме, беше и много резултатна.

Какви предизвикателства пред медийната регулация споделиха вашите колеги?

Значи, въвеждането на изкуствения интелект в регулацията беше един от проблемите. Създаване на програми, на концепции, на стратегии за въвеждане на медийната грамотност. Регулирането на рекламата на хазарт. Много бяха темите, те преливаха една в друга, буквално пораждаха нови въпроси, нови теми. Затова и се обединихме около това срещите да станат традиционни, регулярни, да създадем такава дигитална платформа, на която да обменяме сигнали, водещи практики и проблеми да обсъждаме. И тези срещи да продължават. Аз много се радвам и се гордея, защо да не го кажа, че ние станахме инициатори на първата балканска среща. Без съмнение срещите ще продължат. И тъй като зададохте този, надявам се, нереторичен въпрос: къде сме ние? Отговорът е: ние сме на Балканите. Ние сме най-бедният, най-нефинансиран, хронично недофинансиран медиен регулатор, но бих казала най-идейният и най-прозрачно работещ. Затова с нашия принос, който ние споделихме, мисля, че направихме повече от отлично впечатление на колегите, и много от нашия опит те споделиха, че ще използват в своята работа. Имам предвид и мониторинговите наблюдения, т.нар. "фокусирани наблюдения“, и нашите опасения, тъй като България също работи отдавна по идеята за въвеждане на изкуствения интелект, но ние изключително внимателно и предпазливо се отнасяме към въвеждането му, защото има и редица етични рискове при недообмисленото и недобре планираното му въвеждане в регулацията. Защото знаете, че няма по-голяма и по-важна свобода от тази на изразяването на мнението и словото, на речта. В момента, в който сме готови да жертваме отвоювани с толкова жертви свободи, за да бъдем политкоректни, за да бъде прецизно регулиращи, рискуваме да въведем цензура. Обратният път е мъчен и ще го платим с висока цена.

Изпреварихте въпроса ми. До каква степен използваме и в медийната регулация, но и в медиите изкуствения интелект?

Сравнително малко на този етап. Сега изкуственият интелект се използва от страна на Българската обществена телевизия в адаптирането на новинарското съдържание, знаете. Той се поразвива, доста по-адекватен е в момента преводът на новините чрез изкуствен интелект. Работят колегите твърде успешно, бих казала, към момента. Но ние затова и имахме отделен панел, който беше посветен именно на етичните аспекти и рискове от въвеждането на изкуствен интелект. И разбира се, използване на много съвременни програми в нашия мониторингов отдел, но засега поне разчитаме основно на човешкото наблюдение и на оценката на нашите експерти за това, какво излиза извън рамките на закона, какво не е в синхрон с изискванията, пред които сме поставени, и равнопоставеността, знаете, плурализма, санкциите срещу речта на омразата, дискриминацията, възможността да бъде увредена детската психика и детското здраве. И мисля, че това, което ние показахме, като форма, тъй като ние включително и по избори превърнахме в традиция нашите изследвания да бъдат поставяни и паралелно с тях да се провеждат и социологически проучвания от независима агенция, за да може наистина да сравняваме нагласите в публиките, начина, по който работят медиите, това как се движи доверието на аудиторията към информацията, която се предоставя от доставчиците. Този опит е уникален. И всъщност, това показахме ние като наша практика.

Казахте, че медийна платформа ще подпомага обмена на информация, сигнали и добри практики между страните от Балканите. Кога и как ще можем да я видим? И на какъв принцип ще работи?

Надявам се скоро да проработи. В момента обмисляме с IT експерти как да организираме платформата и вече сме готови с информация, която най-малкото всичко, което беше, а то е много, на тази наша тридневна конференция, което беше обсъдено, което беше демонстрирано и от страна на нашите съседи, от наша страна, то ще бъде качено на тази платформа и съответно ще има и форуми, на които да текат обсъжданията, такива, които ще са достъпни за вас, медиите, за гражданите. Ще има и  такива директории, в които ще можем ние чисто професионално да провеждаме дискусии.

Г-жо председател, ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви задам още няколко въпроси, които нямат пряка връзка с организираната от вас тридневна конференция, но са изключително важни за медийния свят. Предполагам, нямате против?

Разбира се, питайте.

Отвлечени в нашенските си политически и парламентарни проблеми, направо изпуснахме от поглед, че преди два месеца, на 30 септември, Европейската комисия представи дълго подготвяния Закон за свободата на медиите. Предложеният регламент включва гаранции срещу политическата намеса в редакционните решения и срещу неправомерното следене. В текста се поставя акцент и върху собствеността на медиите и разпределянето на държавната реклама. Законодателният акт обхваща и въпроса за медийната концентрация и създава нов независим Европейски съвет за медийни услуги. Бе обявено, че предстои държавите-членки да обсъдят предложения нормативен акт. Направих това въведение, за да ви попитам: докъде стигна обсъждането на този закон у нас?

Все още тече дискусия по тази тема. Ние вече ще обнародваме нашата позиция. Мисля, че тя е готова в заключителния и финалния й вид. Нещата звучат много добре, но знаете ли, ще бъда искрена с вас, струва ми се, че колкото повече напоследък разписваме, говорим, гарантираме и заявяваме гаранции за свободата, спокойствието, независимостта в работата на журналистите, готовността ни да я отстояваме и защитаваме, като че ли толкова повече свидетелства получаваме всекидневно за това, че журналистите, вие, може би от ваше име не е редно да говоря, но ще цитирам едно изследване на Асоциацията на европейските журналисти, което ясно показва, че с процентите, а те са около 70, заявено от страна на запитаните журналисти дали регистрират автоцензура в работата си, и то е утвърдително. За мен по-болестотворен симптом за медийното здраве от този няма. Това е заявен страх при самонаблюдение от страна на журналистите. Знаете ли, аз изпитвам леко притеснение и безпокойство от тази може би твърде голяма концентрация на регулацията на първо място, защото такива организация, като ERGA, се опасявам, че ще станат все по-малко влиятелни, и този борд, който е замислен, който ще включва представители на отделните страни към Европейската комисия, ще направлява, ще задава тона, ще следи за това дали се спазват общоевропейските регламенти. Това е добре, разбира се, по-лесно ще ни бъде от една страна, но от друга – ще успеем ли да се съобразяваме с особеностите, с потребностите на всяка от страните? Дано, да си пожелаем да бъде така. Професионално се притеснявам, дали това няма да доведе до опасни рестрикции, да не повтарям отново това, с което започнахме нашия разговор.

Понеже отворихте въпроса за автоцензурата, тук съм длъжна да ви кажа, че в последните 10-15, може би и 20 години от моята кариера не изпитвам такъв страх. Вярно, че цената е висока, но я плащам и не се притеснявам, защото зная, че в мига, в който ще се притесня какво ще кажа пред микрофона, в мига, в който се замисля дали няма да настъпя нечий интерес, аз съм приключила като професионалист. В началото на кариерата съм се борила доста за свободата на словото, за моята лична професионална свобода, също съм си плащала с уволнения и всякакви подобни репресии, за които вече дори е смешно да се мисли, но тогава ги имаше. Така че автоцензура поне аз нямам, доколкото забелязвам, няма и в колегите тук, във "Фокус“.

Поздравявам ви.

Благодаря ви.

Аз ви пожелавам и мечтая за момента, в който ние в СЕМ ще получаваме сигнали своевременно, подчертавам, от журналисти, върху които е упражняван политически натиск, а няма да научаваме след години, както се случи неотдавна за такъв, като междувременно сме чували твърдения от същите журналисти, които споделят в някакъв момент, изпадат в някакви мемоарни реминисценции, а междувременно сме чували да заявяват, че медията им е свободна и независима. Нали така?

Да, така е.

Значи, този двоен стандарт също си признавам, че ме напряга и притеснява.

Да, той действително е доста неприятен, във "Фокус“ няма такъв нито двоен стандарт, нито повод за цензура или предпоставки за автоцензура. И аз знам, че ако такова нещо се появи, ще приключи медията, предаванията няма да са тези, които са. Но аз искам и друго да ви попитам с оглед за този Закон за свободата на медиите. При положение, че той вече е приет от Европейската комисия, лесно или трудно ще се хармонизира у нас?

Доколкото зная, вече са предвидени и предстоят да бъдат гласувани много важни текстове от законодателството, които ще регламентират нещата в интернет медиите и авторското право. Това от своя страна ще облекчи много комуникацията с да речем една платформа, като "Гугъл“, която потребява информация от нашите медийни доставчици, пък те не получават никакво възнаграждение за това. Не виждам причина да не бъдат лесно възприети от нашето законодателство, стига обаче чевръсто, своевременно и работливо да се отнесат законодателите, защото СЕМ е функция на тяхната работа в края на краищата в голяма степен.

Тези нови закони за медиите се търкалят в няколко поредни парламента и все не намират излаз. Дано сега парламентът оцелее по-дълго, че да се стигне поне до тях.

Така е, дано, да си пожелаем да доживеем и да се хармонизира законодателството. Пак казвам, и при остаряла законова рамка, ако се търсят възможностите и ако се прилага духът на закона, има начин да как да бъде полезен на медиите. И аз се надявам да се обръщате към нас за съдействие, защото ние сме ваш партньор.

Нали затова ви търсим. Вие сте наш гост.

 Благодаря ви.

А докъде стигнаха подготвяните от СЕМ промени в процедурата за избор на генерален директор на БНТ?

В момента, и днес включително обсъждахме промени в процедурата, за да не бъдат те символични, въпреки че един нов закон би могъл да предпостави нова и различна процедура. Защото видяхте заради това, че не произведохме избор след последната процедура, се оказа, че законът има несъвършенства, които няма как да бъдат компенсирани, защото това е възможна опция да няма мнозинство и съответно да не бъде произведен избор. Така че ето, по линия на тези прецеденти, които изникват, както между впрочем и в Народното събрание за избор на председател съвсем наскоро, очевидно законът се нуждае, всъщност, аз не искам да казвам от ъпдейтване и от обновление, просто има нужда от нов закон, който да е съобразен с условията в модерната медийна среда и с предизвикателствата в последните години.

И на финала: декември месец е обикновено за равносметка. Как изглеждаше СЕМ през годината?

СЕМ през годината, как да кажа, изглеждаше от моя гледна точка добре. Беше усърден, опитваше се да бъде и мъдър, но това разбира се е невъзможно предвид младата календарна ако щете възраст, на която се намираме болшинството от членовете в регулатора, като опит имам предвид, като стаж в регулатора. Четирима от петте члена сме, аз от година и половина, останалите трима – съвсем отскоро, а колежката Георгиева е с най-дългогодишен опит. Така че надявам се, че имаше приемственост, надявам се, че и вие почувствахте, че се отърсихме от репутацията на бухалка, че опитахме се да покажем, че сме равнопоставени на останалите регулатори, че има смисъл. Вече все по-малко хора ми задава въпроса: какво работи СЕМ? И все повече ще полагаме усилия в тази насока. Мисля, че показахме добри данни, показахме добра имунна система, показахме издръжливост, показахме, че бихме могли да бъдем гръб, да отстояваме правото ви на спокойна среда за работа, правото ви на избор на теми и събеседници, на отсяване на това кое е важно и кое маловажно, на правото на това да подбирате, да изграждате и демонстрирате позиции, да стоите зад думите си. И мисля, че това не е малко, поне в сравнение с това, което беше СЕМ в миналото, и което аз наблюдавах включително и като журналист през годините. Мисля, че той се промени, има нов облик и има бъдеще.

Цоня Събчева