13:52 / 26.03.2026
3356
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Саша Гъделева, секретар на "Шалом Алейхем – 1945".
Каква е ролята на читалището в днешно време? Защото в обществото съществува едно мнение, че едва ли не читалищата у нас отдавна са отживелица. Да, обаче, на практика, вашето читалище доказва съвсем различно нещо. Кажете ни какво мислите Вие по въпроса? Какво представлява читалището в днешно време?
Разбирано е защо съществува това усещане, но реалността е различна.
Днес читалищата не са просто място за традиционни дейности, а пространство, което се променя заедно с хората. Читалищата се превръщат в едни съвременни културни институти, място за култура, място за образование, място, което е желано за срещи на общността. Нашето читалище се намира в центъра на град Пловдив, което ни прави активни за срещи, за културни инициативи и се стремим да отговорим на изискванията на младите хора най-вече и младите семейства.
През януари при нас бе открит модерен дигитален клуб, който се финансира от Европейската комисия. Клубът може да се посещава безплатно от всички граждани на град Пловдив, от всички възрасти. Тук те ще имат възможност да придобият дигитални умения, ще имат възможност да търсят работа посредством агенцията по заетостта.
Как може да стане на практика това?
Клубът работи от 9.30 до 16 часа. В него има определени наставници, които ще помагат при работа с компютрите. Това ни даде възможност да закупим интерактивен дисплей за онлайн обучение, за достъп до различни платформи. Така че читалищата се превръщат в модерни образователни центрове. Там, освен, че може да се срещат различни хора с различни интереси, вече имаме и образователна програма.
От каква възраст са хората, които ви посещават?
Нашата аудитория е различна. Ние имаме занимания за деца от най-ранна детска възраст. Те са по проект за деца от една до три години. Благодарение на това ние успяхме да открием четири нови пространства за най-малките. Това е "Музикално кречетало", където децата, заедно с майките, участват в самите занимания. Другото пространство е Арт-ателето "Вълшебните боички". Там децата рисуват. Успяхме да открием и Детска читалния, където с помощта на "Бай Театър" се поднасят заниманията. И последното пространство, най-новото, което открихме, това е "Забавен английски", където децата започват чрез песнички да запаметяват думи и да развиват тези усещания.
Имате и музикална школа при вас, която е доста популярна.
Да, освен това имаме и музикална школа. Това е школа с традиции. Преди много години е била известна като второто музикално училище. Днес също успешно развиваме това обучение. Имаме класове по пиано, китара, цигулка и флейта. Интересното е, че има не само децата в юношеска възраст, имаме ученици и в по-напредела възраст, което много ни радва.
На колко години е най-възрастният?
Над 60 години е. Това е един наш приятел, който след като премина в пенсионна възраст, се отдаде да изучава цигулка. Възрастта не определя кога човек ще започне да изучава музика.
Друго нещо важно, което правите, е един национален музикален конкурс. Тази година това също предстои, предполагам? Подготвяте ли се вече?
Да, конкурсът ще се проведе за 26-ти път. Той е вече конкурс с традиция и е популярен в цялата страна. Включват се възпитаници от Габрово, от Шумен, от София, от Благоевград. Така че това е и един празник за самите участници. Този конкурс се финансира по програма "Пловдив за младите" на Община Пловдив.
Където искам да подчертая, че в рецепто на Община Пловдив ние имаме един партньор, който ни дава увереност и винаги ни подкрепя.
На коя дата ще бъде конкурсът?
Тази година ще бъде на 31 май. Ние изпращаме до всички музикални школи в страната покани. Така че започнаха вече и питанията. Живот и здраве ще стартираме. Друго нещо, което искам да споделя е, че приоритетът ни е работата с млади хора. За това се стремим да предлагаме различни форми. На 3 април ни предстои един уъркшоп, заедно с Комеди клуб. Участниците ще имат възможност да пишат комедийни текстове, ще учат сценично поведение и сценични комедийни сценки. Мисля, че това ще бъде за първи път в България и се надяваме на голям интерес. Той е отворен за всички възрасти.
Добре, нека сега малко повече да разкажете за този дигитален клуб! Колко време той функционира и посещава ли се вече?
Програмата стартира месец септември. На 26 януари отвори врати. Както казах, клубът е на разположение на всички граждани от всички възрастови групи. Обзаведен е, създадени са шест работни места с шест компютъра. Както казах, за нас това е много важна придобивка, има е интерактивен дисплей. Така че читалищата вървим към едно модернизиране и не сме вече онези остарели институции.
Представата на хората за читалището може би идва от факта, че това е най-старата културна институция у нас, откъдето се е пръскало култура и образование. Смята се, че едва ли не сега трябва да има нещо по-модерно. А всъщност толкова е простичко. Едно място, където хората могат да се събират, да обменят мнения, да работят, да творят. Така че българското читалище ще си остане винаги актуално, нали така?
Да, така е. Аз искам още да споделя, че една от основните дейности на читалището е библиотеката. При нас, освен художествената литература, имаме и книги, свързани с еврейската култура, история и традиции. На много места вече библиотеките са автоматизирани. И се стремим към дигитализирането и. Това дава възможност на нашите читатели да могат сами да влизат в каталога, да видят с какви книги разполагаме, за да могат да направят своя избор.
Тоест, вие планирате да правите дигитализация на библиотеката?
Да, в момента сме закупили модул за каталог, имаме четец. А дигитализацията естествено ще бъде в по-следващ етап на развитие на библиотеките.
Как се справяте с персонала? Има ли хора, които работят на щат при вас, или най-вероятно всичко е на доброволни начала?
Не, имаме двама щатни служители, но доброволчеството общо взето в България е слабо развито. Не е толкова популярно, както в другите страни. Да се надяваме, че в България ще се случват нещата, защото забелязваме една активност сред младите хора.
Какви възможности ви дава тази дигитална интерактивна дъска, за която споменахте?
Тя ще ни даде възможност да правим онлайн обучение и в същото време тя дава възможност за по-разнообразно, по-интересен начин на представяне на учебния материал. Тя е нещо като учебна дъска, но може да работи и с интернет, може върху нея да се пише, да се дават примери. Но това вече зависи от самия преподавател - как ще подходи, за да поднесе материала. При нас скоро време откриваме и езиково обучение по Иврит и това е една прекрасна възможност.
Последният ви проект, който вие сте спечелили е за тази дигитализация на читалището. Всъщност, май малко читалища в България се успели да спечелят такива проекти?
В Пловдив сме шест читалища, а в страната са изградени някъде към хиляда клубове в читалища. Което е една прекрасна възможност да бъдем по-актуални, по-привлекателни и модерни. Искам да споделя, че в бъдеще време планираме да направим един виртуален музей, като читалище, което работи с еврейската общност и е създадено от евреи. Едно виртуално пространство, където чрез добавена реалност да се поднесат по интересен начин традициите и историята на еврейския народ. И в конкретност за евреите, които са в Пловдив. Които са живели в така наречения Ортамезар квартал.
Те никак не са малко. Колко са те към момента?
Не мога точно да кажа. Не е както са били някога. Тъй като някои са заминали за Израел, други - в различни страни. Но сега общността в Пловдив е някъде към 600-700 души. Другото нещо, което искам да споделя, е, че скоро, по идея на фондация "Български народни читалища", беше създадена една интерактивна дигитална карта на всички читалища в страната. Това ни прави по-видими. Всеки един може да посети едно читалище чрез тази карта, да види къде наблизо има такова.
Защото понякога се случва, че на 10 метра има читалище, но хората не знаят.
Другото нещо, което искам да споделя, е за Декларацията за достойнството на българското читалище, която беше подписана от над 1500 души. Тя беше връчена на министъра. Това показва, че ние имаме позиция и искаме вече да бъдем чути.Защото някак си бяхме изоставени на по-заден план, а и ние бяхме по-тихи, така че вече открито заявяваме нашите искания, нашите проблеми. Хубавото е, че имахме среща при министъра на културата и вече има един конструктивен, полузатворен диалог. Има желание на читалищата да се погледне по друг начин.
Въпросът е, че в България има нестабилна политическа ситуация и тази смяна на министри, и вечните избори, в които сме. Може би това ще позабави да бъдат удовлетворени и вашите искания. Но важното е, че вие вече не мълчите, а настоявате.
Да, така е. За нас е важно, че вече сме поставили нашите искания на масата. Да, наясно сме, че сега е временно правителството, но има много неща, които са належащи. Ето, например, по програма за подновяване на библиотечния фонд, проекта за книги, който е от миналата година, във плана ви все още не сме подписали договорите, а да не говорим, че не знаем кога ще бъдат преведени парите.
