Убийството на 18-годишната Магдалена Русева, което събра гневни нейни съграждани и съученици пред Областната дирекция на МВР Хасково и чието мудно разкриване коства поста на директора старши комисар Иван Расоков. И още е една детска смърт, на 7-годишно момиченце, което издъхна на път към "Пирогов". И там се стигна до напрежение пред болницата, а неговите близки счупиха прозорец над детското отделение. След кацане на български изтребител F-16 Block 70 беше констатирано отклонение в работата на една от системите, а това предизвика разгорещен скандал, в който конспиративните теории запушиха прагматичния разговор. На този фонд стоте дни на правителството разделиха в оценките за пореден път политиците? С коментар за тях започваме разговора с нашия първи гост, председателят на Българската асоциация за политическите науки, проф. Румяна Коларова. Добре ден, проф. Коларова.

Здравейте.

През седмицата правителството прескочи бариерата на 100 дни управление. Какво успя и какво не успя да свърши през тях?

Ами вижте първите 100 дни, не са, за да се регистрират успехи, а за да се регистрира стил на управление, стабилност на правителството, начин, механизми, по които функционира както парламентарната подкрепа за управляващите, така и самият кабинет от министри, който естествено е коалиция между три партии, с други думи там може да има напрежение, може да има така да го кажем доминиране на една парти или нещо друго. Така че в случая не мисля, че трябва да търсим резултати, по-скоро трябва да оценим динамика и механика. Дори не толкова динамика, колкото механиката на управлението. Първо и ясно, наблюдаваме нещо, което може еднозначно да определим като нормализация. Нито личността на министър-председателя, нито начина, по който си взаимодействат трите управляващи партии излиза извън стандартите на европейските демокрации, на европейските коалиционни кабинети. А вторият аспект на тази нормализация е, че имаме парламентарно управление. С други думи не само че в случая кабинетът е формиран от парламента, с други думи вече нямаме служебно правителство, но второто, много ясно се вижда как функционира парламентарната подкрепа със съответно опозиция. Разбира се, че е фрагментирана, както всички мои колеги подчертават, но има много ясна опозиция, както и разбира се, имаме един малцинствен кабинет от първия момент, тук искам да подчертая, защото оттеглянето на фракцията на Доган съвсем не промени формата на кабинета – от самото начало този кабинет си беше малцинствен. Но виждаме един малцинствен кабинет, който функционира по начина, по който малцинствените кабинети функционират на Запад. С други думи има промяна в подкрепата, но има ясна подкрепа, декларирана подкрепа за управляващите. Защо казвам, че това е ясна и декларирана? Защото в рамките на кратката история на българската демокрация сме имали правителства с неясни мнозинства. Освен Беров, нали, това със сигурност пагубно за българската демокрация правителство, нали си спомняте, че и правителството "Орешарски" зависеше от златния пръст на "Атака", на Волен Сидеров, като непрекъснато Волен Сидеров обясняваше, че не го подкрепя това правителство. Така, че в случая имаме стандартен модел на управление. И третото, което бих го свързвало с нормализация – имаме стъпки към постигане на безспорни консенсусни приоритети. Като казвам консенсусни, разбира се тук радикалните антисистемни партии не ги подкрепят, но не става дума само за еврозоната, става дума и за Плана за възстановяване на устойчивостта, става дума за още няколко други такива блокирани проекти с национално значение. Предполагам, че и инфраструктурните проекти по един или по друг начин ще тръгнат в рамките на предстоящите да кажем пет месеца ще има резултати. Защо? Защото общественият натиск, и тук подчертавам – не политическият, много искам да подчертая, че не става дума за партии, опозиция или управляващи, които поставят това като акцент, а именно за хората, за гражданските структури или също за гражданските протести, които поставят фокуса върху инфраструктурните проекти. Така че предполагам, че и те ще тръгнат.

Проф. Коларова, но защо след първите 100 дни на правителството положителните обществени нагласи към него не са високи? С какво си обяснявате, че според социологическите проучвания в отношението към кабинета преобладава скептицизмът?

Сега вижте, като цяло този кабинет тръгна с подкрепа, която е по-висока от предишните два, които се бяха обявили за реформаторски. Особеното е, че тогава когато ти обявиш, че ще правиш реформи и тръгнеш да ги правиш, ти естествено губиш подкрепа. Така че от моя гледна точка успешността на това правителство не бива да се свързва с обществената подкрепа, поне в краткосрочен план. Всъщност това е и логиката на 4-годишните мандати, които се приемат стандарт. Първата година със сигурност се предприемат непопулярните мерки, за да може техният ефект да се усети. Защото вижте, няма по света хора, които като им кажеш ще качваш данъците или ще увеличаваш каквото и да е друго, друга тежест, която е върху гражданите или върху фирмите, да се почувстват радостни, или ако кажеш, че ще съкращаваш публичните разходи, те да подкрепят тази мярка. Но както разбрахме в момента, поне за тази година, за приетия бюджет, това е философията, това е логиката на бюджета, който в момента се изпълнява. Така че в смисъл не може. Това, какви са нагласите на хората в никакъв случай не могат да бъдат индикатор за нормализацията на кабинета. По-скоро е хубаво ако констатираме, че управляващите изпълняват своята програма въпреки да кажем намаляване на подкрепата за тях. Просто тук е важно да видим резултати. Защото вижте, през тези 4 години непрекъснато, непрекъснато, дали когато имахме служебни кабинети или когато имахме тези редовни кабинети с много кратък живот, непрекъснато управляващите се съобразяваха именно с това, с динамиката на подкрепата за тях. И заради това сме на този хал. Заради това се говори, че държавата се разпада или се говори, че няма управление, че няма пилот в самолета и така нататък, че се движим без посока и така нататък. Това е причината.

Проф. Коларова, две ключови фигури от партньорите в коалицията, Атанас Зафиров и Гроздан Караджов, заявиха категорично, че правителството работи за пълен мандат. Какво обаче би попречило на кабинета това да не се случи?

Пълният мандат, както се казва, е постепенна задача. В момента пълният мандат зависи на първо място разбира се от начина, по който ще бъде въведено еврото, защото вече имаме почти пълни гаранции, че България изпълнява критериите за въвеждане на еврото. Но това да изпълняваш критериите не означава, че си постигнал крайната цел, че си постигнал резултата. Така че първият фактор, който ще предопредели хоризонта пред правителството, е със сигурност начина, по който ще постигнем тази цел. Дори ако въведем еврото със сътресения, това може да предизвика предсрочни избори. Сега, вторият фактор, който предопределя дали ще има пълен мандат, и това мисля, че е най-баналният отговор на този въпрос, са президентските избори. Резултатът от президентските избори и начинът, по който те ще протекат. А тук е от изключително значение как ще се структурират предпочитанията на избирателите, каква ще бъде подкрепата за управляващите партии и техните кандидати, как ще се номинират кандидати на тези управляващи партии и разбира се какво ще се случи с кандидатите на опозицията. Така че това е вторият силен фактор, именно предстоящите президентските избори. Третият определящ фактор е икономиката. Защо? Защото все пак ако наистина постигнем този ръст, за който се говори, около 3%, и това е нещо устойчиво, това ще гарантира стабилност на управлението. И в случай, че имаме успешно въвеждане на еврото и стабилен икономически ръст или от някаква степен устойчив икономически ръст, предсрочните избори могат да бъдат единствено и само конюнктурна стратегия за някои от управляващите партии. Като цяло факт е, че хоризонтът пред това правителство в най-голяма степен зависи от трите управляващи партии. Сега, разбира се има и фактор, свързан с подкрепата, която има малцинственият кабинет.

Да, с "Ново начало".

Да, "Ново начало". И тук, вижте, за мен индикатор, че се стабилизира перспективата пред кабинета би било ако има някакъв вид разпад на мнозинствата на опозиционните партии. А пък разбира се, иначе "Ново начало" ще си остане ключов фактор, определящ перспективите, времевия хоризонт ако щете, пред правителството. Но аз не мисля, че "Ново начало" и неговият лидер Делян Пеевски в момента имат интерес да дестабилизират правителството. Напротив, много ясно и многократно се заявява, че приоритетът в момента за Делян Пеевски е да излезе от списъка "Магнитски". Ако Делян Пеевски иска да излезе, да бъде изваден по-скоро, защото той не може да излезе, той може да бъде изваден, ако Делян Пеевски иска да бъде изваден от списъка "Магнитски", със сигурност той трябва да подкрепя правителството и да действа в потока на това, което в момента са приоритетите на Кабинета "Желязков".

А как ще продължат напред битките между Борисов и Радев и Пеевски и Радев?

Вижте, аз не мисля, тепърва ще видим, разбира се, не мисля, че тук Пеевски и Радев вече е толкова на преден план. Отново искам да подчертая, че в момента за Пеевски приоритетът е да бъде изваден от списъка "Магнитски", което означава, че той по-скоро ще работи по посока на разширяване на подкрепата от местната власт. Пеевски в това отношение е доста да го кажем фокусиран, ефективно фокусиран. Явно в момента приоритетът на Пеевски е да привлече подкрепата на колкото се може повече кметове. И това е посоката, в която той работи като китайска капка. В този случай за мен би било интересно и ще наблюдавам така да кажем последователността или ако щете упоритостта, с която той стъпка по стъпка увеличава подкрепата си сред кметовете. Това е много интересно, защото той не става дума само за битка за кметовете на ДПС, става дума за битка за т.нар. независими кметове – кметове, които имат икономическо, клиентелно влияние в общината. И това е абсолютно последователно, безспорно, очевидно, което може да бъде регистрирано. Така че за мен това е, нали, ако трябва да коментираме, това е приоритета на Пеевски и той едва ли ще седне да се конфронтира на национално ниво с Радев. Що се отнася до конфликта Радев-Борисов, тук съм напълно убедена, че той ще ескалира, и той ще ескалира по много причини. Първо, защото Радев ще се опитва многократно, непрекъснато да изважда в публичното пространство проблеми, които има в управлението. Но както виждате, това не винаги е полезно за него. Както очевидно с случая с изтребителя, в смисъл проблемите, които имаше с изтребителя, от това той не спечели. Така че конфликтът Борисов-Радев според мен по-скоро ще ескалира. И това ще бъде подготовката за догодина за президентските избори, като е ясно, че перспективата за Радев не са президентските избори, а по-скоро са предсрочни избори. Той по всякакъв начин ще гледа да ги предизвика след една година, разбира се. 

А Борисов ще се запъти ли към неговото място?

Моля?

Борисов ще се запъти ли към неговото място?

А не, не, не. Това би било самоубийствено. По-скоро си мисля, че там големият залог е амбицията на вицепрезидентката, която според мен еднозначно иска да се кандидатира за президент. Предполагам, че БСП може би ще подкрепи тази кандидатура с идеята, че това е кандидатура, която е популярна и която е достойна, но едновременно с това също така се надявам, да е пределно ясно, че България има нужда от друг вид лидерство по отношение, друг вид държавен глава, а не сегашният вицепрезидент.

От какъв държавен глава България има нужда?

Който да е различен от линията "Радев". Значи, Радев е аномалия сред българските президенти. Радев е български президент, който първо, беше изключително така да кажем политически поляризиращ. Той не само взе страна, но фактически той действаше дестабилизиращо за българската политика. Вижте, българските президенти са били партийно оцветени, но дори много яркият партиен кандидат, какъвто беше Петър Стоянов или Георги Първанов, всъщност и Жельо Желев в някакво отношение беше също така, всеки един от тях е действал с оглед на националните интереси, стабилизация ако щете. Също това се отнася и за Росен Плевнелиев. Всеки един от тях е действал с оглед на стабилизиране на режима, стабилизиране на управлението, задавал е стратегически приоритети. Успявал е да постигне консенсус, и това е била цел, дори и не винаги да го е постигал, но всеки един от тях е търсил да постигне консенсус в името на национални приоритети, консенсус между политически противници. Ето помислете си, Петър Стоянов налага решение, което е подкрепено консенсусно от парламента, от отиващия си парламент, а Георги Първанов успява да постигне коалиция между НДСВ и БСП – нещо което е абсолютно немислимо. Росен Плевнелиев зададе, изработи програма "България 2020", която беше насочена именно към някакъв вид стратегически цели. Той ако си спомняте, ежегодно правеше един президентски съвет, където президентите събираха и задаваха някакъв вид консенсусни национални приоритети. Така че кое от това виждате в двата мандата на Румен Радев? Отношения към неговите предшественици – абсолютно нихилистично. Отношения към политическия му противник – абсолютно антагонистично. Отношения към действащото правителство – ето, помислете си няколкократно и Първанов, и Росен Плевнелиев работиха да се гарантира стабилност на управляващите, а при Радев беше ясно, той непрекъснато търсеше предсрочни избори, може би защото в тази ситуация неговите служебни кабинети управляваха, а може би защото няма усет за това, което е целта на един държавник – устойчиво управление, та било то и на политическия ти противник. Така че тук за мен да се продължи линията "Радев" е абсолютно деструктивна, а виждаме, че Илияна Йотова въобще не се дистанцира, а точно обратното, те непрекъснато по-скоро придава човешки облик, дава логически аргументи, приемливи аргументи на линията на Румен Радев.

Благодаря ви, че бяхте наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря и за поканата.