Димитър Коцев, бивш национал по ръгби, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус" 

    

Какво да очакваме от двубоя България - Турция?    

Този мач е първият за този квалификационен цикъл на националния отбор по ръгби. Естествено, първият двубой винаги е много важен. Имаме добри спомени от домакинството на Турция миналата година, все пак ги победихме. Надявам се и този път да го направим.

С какво нашият отбор може да преодолее турците? Има ли неща, които не ви харесаха миналата година, когато вие бяхте състезател вътре в тима, а сега вече и без ваше участие?

Треньорът на националния тим е страхотен професионалист и винаги знае как да подготви отбора си, за да победи, и съм сигурен, че и този път ще бъдат нашите играчи подготвени перфектно за мача. Няма да имат проблеми с отбора на Турция.

Говорим за французина Ромен Балмис?

Точно така, Ромен Балмис е наставник на тима от 2017 година. До момента е най-успешният ни треньор.

Какво промени той, когато дойде преди 6 лета? Какво не му хареса в отбора?

Ами имаше много неща, които трябваше да се променят. Може би най-важното: той вкара дисциплина във отбора, ред и уважение, което може би преди това липсваше.

Дайте пример за дисциплина. Да речем какво забрани да се прави в съблекалнята, преди мач?

Той иска да си отдаден на отбора, на тренировъчният процес, да не се закъснява. Това е най-важното – да не се закъснява, да си точен винаги. Той успя да изкорени закъсненията от нашия манталитет.

Използва ли глобите като прийом?

Глоби не са ни нужни. Всички момчета в националния отбор разбират от веднъж, така да се каже. Дисциплината, която французинът вкара в нашия отбор, дава вече резултати и момчетата показват наистина на какво са способни.

Може ли да се раздели периодът в развитието на българското ръгби до Балмис и след него?

Ние винаги сме разполагали с добри играчи, с талантливи състезатели, а и самият Ромен е казвал, че българинът е създаден да играе ръгби, просто винаги е липсвал някой, който да ни обедини и да ни сплоти, някак си винаги е имало разделение в самия отбор и се е разчитало на индивидуални качества на определени играчи. Докато при Ромен всичко се случва в тренировъчният процес, всичко трябва да е тактически перфектно. При него се разчита най-вече на тактиката и на правилното отиграване на положенията.

Казахте, че преди него е имало разделение вътре в отбора – на каква основа, на каква база: софиянци и провинциалисти, от един отбор, от друг отбор?          

Да, както във всеки колективен спорт винаги има разделение между играчите на отборите, най-вече между тях. Може би вече имаме по-голямо уважение един към друг, откакто Ромен е в отбора.

Как точно той преодоля това разделение? Какво направи, какво ви каза, събра ви заедно?

Той ни събира винаги заедно. Има разговори с всеки играч поотделно, както и колективно, така и поотделно. Този човек наистина го интересува ние как се представяме, дали ще победим. Обича България. Един истински спортист като види, че треньорът му, въпреки че не е българин, милее повече от някой други българи за победа на отбора, няма как да не се надъха и да не се раздаде.

Аз например съм чувал, че някои треньори, виждайки едно такова разделение вътре в състава, разместват двойките, които спят по стаите по време на лагерите, и тези,  които най-много се мразят, ги слагат в една стая, за да си изчистят отношенията. Имаше ли нещо такова?

То не е имало омраза никога при нас…

Неразбирателство.

Да, по едно време треньорът ни беше разделил по стаите да сме по постове. В ръгбито има специфични постове, които на терена са един до друг, и треньорът ни сложи определени хора от диагонала в една стая, други – в друга стая, и така.

С каква цел?

Да станем по-близки и да се сплотим с човека, с който играем една близко до терена.

За да може да разчитате един на друг.

Да, и също така не сме всеки път с един човек в една стая, има ротация и по този начин да се сближаваме с всички останали.

Наставникът Ромен Балмис само за мачовете на националния отбор ли идва или живее постоянно в България, за да наблюдава срещите от нашето първенство?

Той не живее в България, доколкото знам. Пътува за лагерите и мачовете. Лагерите обикновено са няколко дни преди съответния двубой. Отборът се събира в София, най-често в Националната спортна академия, и има около три дни за подготовка с тренировки, тактически указания и гледане на мачове на отбора, срещу който ще играем.

Каква е ролята на помощник треньора и мениджър Здравко Тодоров?

Ролята на Здравко Тодоров е най-вече във връзката между нас.

Трансмисията между вас и Ромен Балмис.

Точно така. Най-често той е и преводач понеже треньора ни говори на френски и на английски. И когато се говори на френски, най-често Здравко Тодоров превежда.

Как става селекцията в националния отбор, в смисъл такъв: Здравко Тодоров ли обикаля по мачовете, докато Балмис е във Франция? За да избира момчетата и да преценява кои са най-добра форма, за да получат повиквателни?

В България се разчита на Здравко Тодоров. Той следи играчите дали са във форма, кои състезатели са във форма, на кого си заслужава да се разчита в този мач.

Колко тима участват в българското първенство? Кои са шампионите? Кои са най-силните, по-слабичките?

В последните години отборите в първенството намаляха.Тази година са пет тима. Не вървят там много добре нещата, не е като в националния отбор. Последните шампиони в България са "Балкански котки“.

Защо намаляват отборите в първенството: липса на финанси, липса на желание или....?

Ами най-вече липса на финанси. Идват деца, тренират, но когато се стигне до момента от юношите да преминат при мъже, нещата буксуват. Най-често там се отказват състезателите, понеже реално няма кой знае какво да се предложи, и няма достатъчно състезания, поле за изява, и явно така губят интерес.

Да разбираме ли, че ръгбистите от нашето първенство, хора, които имат своите професии, работят нещо друго и се занимават с ръгби, и то на добра воля и по аматьорски, едва ли не?

Точно така. Пропуснах да отбележа, че всички ръгбисти в България сме аматьори, никой не получава заплащане, както и нашият треньор Ромен Балмис и Здравко Тодоров, те са напълно безвъзмездно в отбора. Всеки дава от личното си време и  финанси, за да бъде подготвен и да участва в мачовете.

Това означава, че и мисията на Здравко Тодоров да намира спонсори, които да подпомагат все пак съществуването на този отбор, е много сериозна.

Да, разбира се. Това е много работа, свършена от него и Ромен Балмис. Спонсори са ни доста френски фирми.

Как стои въпросът с терените? Има ли достатъчно добри бази за подготовка на ръгбисти или пак се търсят компромисни варианти?

По отношение на терените винаги са валидни компромисните варианти. Ръгби се играе в няколко областни града в страната: Варна, Бургас, Берковица, София. В Перник също има стадион, а  отскоро момчетата от региона се преместиха в нова база в село Дивотино. Иначе всички други отбори имат някакъв терен, на който играят.

Защо липсва интереса от страна на младите, на децата, на учениците към ръгбито, всички едва ли не залитат към "Цар Футбол“?

В България, през годините, не е имало достъп до нашия спорт. Не се излъчва по телевизията и затова не са имали възможност да се запознават учениците и децата с него. А и има много правила, което го прави малко по-сложен. И може би затова избират футбола, понеже е по-простичък за научаване на правилника.

Вече излезе "В името на Бог Ръгби“. Доколко този филм помага за популяризирането на ръгбито в България?

Със сигурност много помага. Този проект на господин Върбанов е страхотен. В ръгбито се чакаше доста отдавна да се направи подобно нещо, за да може да го видят повече хора.През погледа на един ръгбист, защото Васил Върбанов е играл ръгби и е доста запознат с този спорт. Това е историята на ръгби в България. В този филм той е представил голяма част от играчите през годините в националния отбор,показал е най-добрите мачове, базите, на които се тренира в страната – все интересни неща, които, ако не е този филм, може би никой няма да ги знае.

Какво ти направи впечатление, ако се върнем обратно към мача с Турция миналата година, който спечелихме, сякаш имаше доста хора по трибуните и времето беше с феновете, но като че ли беше някак си чисто, истинско, подкрепата беше неподправена за разлика от футбола и резултатите на "цар Футбол“ напоследък?

Да, напоследък наистина имаме поводи за радост да се радваме на успехите на националния отбор по ръгби. Може би хората виждат, че ние играем с огромно желание на терена, без да получаваме никакво заплащане, и оставяме и сърцето си и всичко на терена, за да спечелим определен мач. Може би заради това хората ни се радват и искрено ни подкрепят. Защото до преди години никой не си е представял, че ще трябва да плаща билет, за да гледа мач, а тези хора, които идват на национален стадион, си заплащат за да ни гледат.

За да подкрепят ръгбито.

За да подкрепят ръгбито, точно така. Всеки от нас се занимава с различни неща, . Аз например работя в издателство, което няма нищо със спорта. Така че всеки се е развил в някакъв професионален план, съвсем различен от ръгби.

Обаче аз съм чувал, че ръгбистите са едни от най-големите джентълмени в спорта и че ръгбито е много по-честна и чиста игра от футбола. Така ли е?

Ами да, точно така е. В ръгбито това е принцип. Това е игра за джентълмени и уважението между противниците трябва да го има винаги. Може да е битка на терена, но след мача,  ръгби е известен с "третото полувреме“, в което двата отбора се събират, пият бира, говорят си, смеят се, и без значение какво е станало на терена, дали са се удряли, обиждали и т.н., всичко остава на терена.

Това случаи ли се миналата година с Турция или когато има европейски мачове, я няма тази практика да се съберат отборите след това?

Случва се винаги, абсолютно след всеки мач се организира…

Вечеринка....

Вечеринка – така да го кажем. И двата отбора се събират на "трето полувреме“. Това си е практика в ръгби.

Това важи и за българското първенство?

И за българското първенство важи, да.

Напоследък много се говори в България по една неприятна тема, за насилието. Това е една гореща тема, която не е приятна без съмнение – насилието в семейството, насилието към по-слабия. На какво ни възпитава ръгбито в тази връзка? Кое би помогнало на днешните тийнейджъри, ако се запишат ръгби?

Ами ръгби е спорт, който учи да помагаш на ближния си, на човека до тебе, на твоя приятел. И мисля, че този спорт може да даде много на младежите, като ги научи да са по-ангажирани към своите приятели, по-загрижени, да помагат на по-слабите, които са около тях, а не да ги тормозят. Така че ръгбито учи на това. Ако спортуват повече младежи ръгби, според мен ще има по-малко насилие, защото на терена могат да покажат колко са агресивни и да си изкарат там агресията.

Ние сме в една регионална група на турнира Rugby Europe заедно с Турция, Сърбия и Молдова. Какъв е регламентът на тези мачове?

Всеки един отбор има по един мач със всеки друг съперник, обикновено има две домакинства и две гостувания. Домакинствата се определят по жребий.

Колко нива под световното първенство е тази група?

Тази група е четири нива под световното първенство.

Тоест има още много път да се извърви.

Има много път, свързан с много работа, много пари, много инвестиции, в бази. Не виждам скоро как може да стане. Има много млади състезатели, които се справят перфектно. Аз лично се отказах заради прекалено многото ангажименти, които вече имам, и те не ми дават възможност да съм подготвен на това ниво, което се очаква от мен, за да играя в националния отбор. Защото ръгби трябва да го играеш, когато си много добре подготвен физически, иначе контузиите не те пропускат.

Някои като видят здрав, добре сложен ръгбист, вероятно си казват: "Тези мускули не са направени по естествен път“, какво бихте им казали?

Всеки може да си мисли каквото иска. 

Подвъпросът ми е има ли допинг в ръгбито?

Ами може би на най-високо ниво има някакъв допинг, но…

В България – не?

В България няма.

На финала на нашия разговор какво искате да кажете на феновете, на зрителите, за двубоя с Турция на 28 октомври, събота, на Национален стадион "Васил Левски“, от 15.00 часа?

Точно така. Нека заповядат всички фенове на спорта, които исках да гледат джентълменска и мъжка игра, и хора, които ще се раздадат на терена за знамето, за България, за нашата Родина. Момчетата наистина заслужават подкрепа. И ще се радвам да видя отново толкова много хора, колкото на предишните мачове, за да подкрепим нашето момчета. Билети вече се продават, мисля че бяха по 10 лева. Хубаво време се очаква, заповядайте всички на Националния стадион "Васил Левски“.

Бойко СЕРАФИМОВ