Росен Йорданов, социален психолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

Предизвестено завърши инициираната от Корнелия Нинова лидерска среща. БСП ще върне в понеделник третия мандат за съставяне на правителство. Това означава, че отиваме на предсрочни парламентарни избори. От партията не смятат, че трябва да носят отговорността за провала на третия мандат с оглед на провала на предходните два. Бойко Борисов определи срещата като опит да бъде върната парламентарната република, защото разговорите за управление са в парламента, а не по кабинетите. Какво послание всъщност изпращат към избирателите срещите на Нинова? Анализът е на социалния  психолог Росен Йорданов, който е наш гост. Възможност за бъдещо програмно правителство с обединена подкрепа ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС – това ли е важният резултат от лидерската среща в парламента или това са поредните спекулации, г-н Йорданов?

Трудно е да се каже, в интерес на истината. Честно казано, напоследък анализаторите и коментаторите се оплетоха във всякакви взаимнопротиворечащи си интерпретации на това, което се случва. Но да, поне в думите на лидера на ГЕРБ аз чух заявка за това да се размрази блокиращата квота на тяхното Национално събрание, която изключва вероятността да се търси някаква форма на коалиция. Казвам форма на коалиция, не коалиция директна, с БСП, което официално звучи като сериозна заявка. И си мисля, че това съвпада и с моето впечатление и мнение, което изразявам напоследък, особено след последните избори, в което основната ми теза е, че някак си ще се оформя нов тип противопоставяне, нов тип антагонизъм между психозата и нормалността. Наричам психозата онова, което ни предлагат основно двама играчи на политическата сцена – "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, дотолкова, доколкото това, което те вършат, трудно кореспондира с реалността. Оплетено е в много лъжи, в много лъжи, които са доказани,  разбира се – имам предвид от две години насам, като се започне от лъжата на бившия икономически министър и бивш премиер г-н Петков за това дали е канадски гражданин, минем през много други и стигнем до кулминирането в, бих го нарекъл, удобното съобщение, силно напудрено и силно розовеещо, от "Ди Велт“, в което едва ли не той беше представен като някакъв спасител, но което всъщност, ако четем реалистично, се оказва, че министър-председателят е лъгал цялата нация, използвал е посредници, за да доставя оръжие в Украйна, и сега бива представен като спасител на Украйна. Това, разбира се, звучи много нелепо, но факт е, че това е лъжа. Ние не говорим за намеренията, не говорим и за последствията. Като цяло – само една скоба да отворя – ние, хората, доста възприемаме синкретично тези мотиви, действията и последствията и обикновено когато намеренията са добри и последствията са добри, действието го възприемаме като добро, т.е. затова имаме изрази като "благородна лъжа“, "невинна лъжа“, но в крайна сметка това си е лъжа. Така че се оказва, че бившият ни премиер ни е лъгал и от тази статия това разбрахме. Така че говорим за противопоставяне, в което нормалният политически процес, който въпросните две партии наричат "статукво“ и с всякакви епитети се опитват да го продадат на избирателите като нещо, което трябва да ги издигне в очите на хората, е новата ос, по която тече някакъв антагонизъм. Мисля, че се минаха отдавна доста червени линии на нормалността. Със сигурност това, което се случва, колкото и да се опитваме да го обясняваме с международната обстановка, в България през последните две години не е нормално. Дори ако щете, вижте какви изкривени представи имаме за това, което се случва и във връзка с последните събития тук, с криптоплатформата и с финансирането на политически партии, изобщо с прилагането, ако щете и в предложението, което е за съдебна реформа, в което ако погледнем, ако се взрем внимателно, ще видим, колко изключително тежки противоречия съществуват. Т.е. ние започваме да приемаме действителността изключително поляристично, изключително психотично.

Г-н Йорданов, кой и с какво мотивира действията на различни политически партии? Те разполагат ли със себе си или в някакви случаи са и кукли на конци и някой стои зад тях? И кой е този някой?

Имаме всички основания да се съмняваме в автономността на много от политическите играчи. Няма да се връщам за това, колко време ни се обясняваше кой стои зад ДПС, кой стои зад ГЕРБ, кой стои зад СДС и т.н. Но нека да погледнем обективно на нещата, за да не се вторачваме в детайлите. По принцип, ако бъдем реалисти и бъдем откровени, във всяка политическа система съществуват връзки между икономически кръгове и политически формации. Всичко е въпрос на доза и на премереност. Ако можем така да кажем, дори и да приемем всички упреци, или поне част от тях, които са били отправяни към това, кой стои зад ГЕРБ, със сигурност може да кажем, че към сегашния момент степента на автономизация на тази партия е в напреднала фаза, т.е. последните събития показаха, че дори да е имало такива хора, те са крайно недоволни. Зад БСП – по същия начин. Всички трусове в партията, които бяха налични, избиха във вътрешнокотерийни битки и това също показа, че там е постигнато някакво ниво на автономност, което независимо дали се харесва или не на избирателите на БСП, е факт. Същото можем да кажем и за ДПС със   значителното намаляване на влиянието на някои фактори, които гравитираха около тях, които не ги  виждаме в икономическия живот на страната. Така че остават в крайна сметка новите играчи, почти новите.Те се опитват сега да убедят обществеността, че никой не стои зад тях, но мисля, че с последните разкрития за финансирането на политическите партии, особено на "Демократична България“, е видно, че зад тях стоят също сериозни икономически кръгове. Видяхме, че са известни на всички упреците за това, че г-н Прокопиев, а защо не и някои бегълци от правосъдието в други държави, стоят зад този проект. Интересите са вечни, а хората, които се сдружават, за да ги поддържат, са различни. При всички положения обаче действията, които бяха предприети преди две години, и по линия на руския шпионаж в България, и по линия на пресичане на драматичното забогатяване на някои хора чрез хазарт, доведоха до перфектната буря, в която се съчетаха интереси на глобални сили с интереси на местни олигарси и това доведе до опитите за премахване на – някои го наричат на статуквото, но всъщност опити за премахване на легитимната власт и усилие да се направи така, че тази легитимна власт да не бъде давана по легитимен начин, защото каквото и да си говорим, в нормалните демокрации, за да управляваш, трябва да печелиш избори. Каквито и клетви, каквито и неща да говориш и да правиш, трябва да отидеш и да спечелиш изборите. Очевидно е, че в последните две години видяхме неистови усилия да се спечелят изборите. Да, бяха спечелени с малко от други играчи, но те толкова слабичко се бяха представили, толкова малка беше разликата, че това, което беше представено като революция, се оказа буря в чаша вода. И затова въпросните играчи опитват всякакви възможни начини да се докопат до властта. Пак казвам, гледайте реално, какво се случва. Ако наистина това, което ни говорят, е така, то трябва тези хора да изметат буквално статуквото и то да не съществува по никакъв начин. Но това, което те наричат "статукво“, всъщност започва да се оформя като нормалност. Аз много пъти съм го казвал във вашето студио – българският народ не е мъдър, той е травмиран народ. И ние в момента се учим на демокрация и трябва да разберем, че всъщност в нормалните, утвърдени демокрации политика правят постоянните политически играчи. Те търпят вътрешни еволюции, вътрешни конфликти и т.н., но те остават на терена и си носят отговорността. Те падат, стават, явяват се отново, но те са постоянни фактори, на които може да потърсиш отговорност и които може да държиш отговорни. А това с въжеиграчите, с тези нови лица, които често ни се прононсират от екрана от същите тези баячи – ще ги нарека баячи, показва, че все още апелът е към инфантилността на българския избирател. В нито една нормална, стабилна европейска демокрация не се толерират новите играчи. Те понякога правят някакви малки пробиви, но стабилните, консервативните структури на партийната система удържат системата и затова в момента се опитваме да се върнем към тази система. Това означава, че е възможно – отговорът на първия ви въпрос – е възможно в някакъв момент да се стигне до една по-скоро революционна гледна точка, при която партиите, които осъзнават отговорността за това, какво е държава, ще се сблъскат с партиите, които мислят, че държавата е корпорация.

Страхът от модела "Радев“ ли ще обедини партиите, иначе казано по народно му, ще им налее ум в главите?

Не мисля, че страхът от модела "Радев“ все още е изкристализирал като такъв. По-скоро страхът е от хаоса, страхът е от антидържавността, страхът е от анархизма, който заля политиката и го видяхме – слава Богу, не задълго, представен през управлението на бившето редовно правителство, последното редовно правителство. Все още според мен усилията на цели PR екипи и съветници успешно донякъде, макар и не толкова, защото рейтингът на обитателя на "Дондуков“ стремително пада, но все още успяват да удържат представата на значителна част от обществото ни, че той не е основният демиург на новите партийни модели. Разбира се, хората са с него, но все пак той, като лицето на този модел в момента успешно донякъде се опитва да бъде представен като жертва. Последните месеци показаха, че държавата все пак може да функционира в някакъв авариен режим, но все пак да функционира като държава. Бяха намерени и хора, които да се държат малко по-държавнически, което на фона на контраста, който се получава между правителството на г-н Петков и последното служебно правителство, дава определено бонус за г-н Радев. Но пак казвам, този страх не е изкристализирал все още. И мисля, че както много пъти съм казвал, той ще кулминира през есента на 2023 г.

Г-н Йорданов, доколко обаче имаме риск платформи от типа на "Нексо“, които превъртат милиарди долари – 94 милиарда е оборотът на "Нексо“ за пет години, биха могли на практика да деформират условията и политическия живот в страната? Ти, ако имаш десетте процента от тия 100 милиарда, ти може да купиш всичко – правителство, държава, медии, избори, каквото се сетиш.

Няма нищо по-хубаво от това, че все пак поне беше разбулена стратегията, която даваше увереност на новите играчи и на някои стари, които се прегрупираха – имам предвид "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, или по-скоро части от "Демократична България“, не мога да говоря за всички, защото там все още, надявам се, има разумни хора, които са се запазили, останали интактни от лудостта, която оформиха, но това е начинът. Видя се по какъв начин може да се случи. И това не е нещо ново, това е просто нов начин, нов метод, нова стратегия, чрез която да се доставят средства и възможности на не толкова потентни политически играчи. Каквото и да си говорим, не бива да забравяме, че в политиката личността значи много, не само системата. Колкото и да се опитваме да изтъкваме напред парите, колкото и да се опитват – не стои убедително. Ето, случаят с г-н Борисов е много показателен. Той беше представен от много от неговите опоненти, хора, които определено не го харесват, като ужасното явление на България. Но те не могат да отрекат нещо много просто – г-н Борисов, от когото и да е прононсиран, създаде собствена територия, собствена харизма. Той за тези години, не говоря даже за последните, през които не управлява, ами последните, през които той започна да се включва самостоятелно в политическия живот, създаде собствен ореол. Това поражда много завист в България. Нека да не забравяме, че ние сме родината, или по-скоро държавата, в която завистта е национален спорт. И давам го като пример, не за да го хваля, а просто за да отчета факта, че личните качества, че уменията имат все още значение в България, което е добър знак. Няма как да сложиш човек, на който не му достигат сантиметри във физическо или в интелектуално отношение, или човек, който не му достигат същите пропорции, само че в морално или в някакво друго отношение, да печели значима подкрепа. Само с лъжа не става, трябва да имаш и качества. И това трябва да го разберат всички тези, които лакомо са се устремили към превземането на управленския връх. Разбирам, че г-н Петков – разбира се, той е много чаровен като индивид от мъжки пол, г-н Василев пък трябваше да бъде интелектуалната половинка на този двуизмерен образ, които трябваше да изместят г-н Иванов и г-н Атанасов, но подцениха морално-етичните качества на тези хора и подцениха това, че те са формирали своята етика в една организационна култура, която е доста корпоративна и малко държавна и за съжаление, доста мизантропска като отношение към хората, което винаги българският избирател го усеща. Българският избирател може да не е много мъдър, но е доста интуитивен и никак не обича хора, които не излъчват доброта, хора, които излъчват високомерие, хора, които излъчват хлад и безразличие към обикновения човек. Те си харесват тази черта, която ние наричаме "народен човек“. Няма как да спечелиш обичта на масите, ако не показваш това. Това е съвет към тези хора. Така че колкото и корпоративно да изглежда, колкото и финансово да изглежда всичко, в крайна сметка българският избирател решава. Аз си мисля, че само парите не са достатъчни, колкото и да сме подвластни на тях.

И на финала, ако имаме още малко време, да ви попитам?

Слушам ви.

Направи впечатление, колкото и да не се взираме в детайлите, но направи впечатление мизансцена на срещата в петък – от лявата страна на Борисов седна Мустафа Карадайъ, от дясно се премести след подканяне от Нинова Стефан Янев. На какво ви прилича това?

Честно казано, не съм се замислял и ме хващате неподготвен, така че не бих искал да спекулирам прекалено. Но да ви кажа, хората, които бяха в залата, имаха едно общо нещо, независимо от огромните разлики помежду им. Това са хора, които познават държавата как функционира. Те не я познават като НПО, те я познават като институции, те я познават като хора, които са се докосвали до администрацията. И мисля, че това е по-скоро общото, което ги свързва, за разлика от другите, които идват от съвсем друг свят, от съвсем други реалности и това особено много им личи и ги различава, с малки изключения, разбира се. Така че аз не мога да намеря тази символична връзка в момента, не ми хрумва нещо оригинално, с което да пожелая лека вечер на вашите слушатели, но наистина това, което ми остана като впечатление от срещата, е, че се говореше не толкова високопарно за държавност. Имам чувството, че зад тези думи не стоят просто кухи фрази, а имам чувството, че по-скоро е като някаква заготовка за възможни взаимодействия при усложняване или по-скоро при шизофренизиране на нашата политическа среда, което не е далеч от възможностите след поредните предсрочни избори.

Цоня Събчева