Росен Йорданов, социален психолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Доскоро се говореше активно за коалиция при някакъв вид редовен кабинет. Сега все по-често започна да се чува за избори. Ще получат ли положителна развръзка поне на думи декларираните напъни за съставяне на правителство? Анализът е на социалния психолог Росен Йорданов. Г-н Йорданов, почти никой не говори вече за протеста от лятото на 2020 г., макар че начертаните от него червени линии все още се ползват за алиби на политическата немощ. С невъзможността да излезем от всякакви кризи, които удариха повсеместно държавата и всеки от нас, изживяваме ли нашия мазохистичен триумф, за който предупредихте в интервю за "Това е България“ преди две години?

За съжаление, да, преживяваме нашия мазохистичен триумф с елементи на биполярно разстройство, разбира се, сред някои партии, които забелязваме чрез поведението на техните лидери. Особено очевидно е това в "Продължаваме промяната“, но не само. За съжаление… Вижте, можем да обясним ситуацията по много начини. Аз не съм напълно съгласен с това, което казахте – че всички говорят за съставяне на правителство. Напротив, още преди изборите, а и по време, веднага след първите резултати от преброяването излязоха видни коментатори, специалисти, които преди половин година, една година привиждаха вълна, някаква драматична смяна и всякакви такива заклинания. За съжаление, те продължават да бъдат канени по медиите, независимо че говореха – извинявайте за израза – глупости тогава. Т.е. те не изпълняваха ролята си на експерти и специалисти, които са обективни, а по-скоро внушаваха на аудиторията различни послания, които трябваше да ги мобилизират. Те бяха част от процеса на въздействие. Малцина бяхме тези, които говорехме, и аз бях един от тези, които твърдяхме, че въпреки всичко, ще се сформира правителство – и аз не съм се отказал от тази теза – с краткосрочен хоризонт. Сигналите за това са много. Усилията за това не са случайни, защото нещата отиват от психологичен в психиатричен вариант, т.е. зоната на неразбиране на ситуацията за мнозина вече минава всякакъв нормален разум и затова споменах биполярното разстройство. Когато човек говори неща, които не отговарят на това, което върши, когато дава непрекъснато противоречиви послания, включително и в рамките на собствената организация, а да не забравяме, че организациите са като хората – те трябва да имат облик, трябва да имат лице, трябва да имат цели, мотивация, тогава нещата наистина придобиват клиничен смисъл. И аз затова казвах и се шегувах, разбира се, че може би не е времето на социолозите и политолозите, а е времето на психолозите, психотерапевтите и психиатрите – именно поради тази причина. Защото хората, които забъркаха тази каша, колкото и да са инженери и демиурзи, и всякакви други да са, доказват тезата, че те не са с един източник, те също не знаеха, какъв резултат ще постигнат. Той им се провиждаше, и сега, в момента, немалка част от тях трескаво се опитват да спасяват положението. Аз мисля, че има разнобой в "Продължаваме промяната“. Веднага казвам – г-н Петков го виждам като доста депресивен, г-н Асен Василев – като доста маниен, а г-н Лорер – като обсесивно-компулсивен. Съответно понеже тези три лица са особено ярки в "Продължаваме промяната“, те имат своите следовници, които общо взето веднага ще изчезнат в момента, в който тези три лица престанат да съществуват като екип. В "Демократична България“ също виждам огромна разлика. Виждаме яростното компулсивно, натрапчиво поведение на г-н Атанасов, който има някакви фиксации, и виждаме доста смекчения тон при г-н Иванов. Та дори и г-н Мирчев, който беше яростен протестър, и той е смекчил тона. Та дори и г-н Бабикян е смекчил значително тона. А г-н Хаджигенов като че ли поизчезна от публичния сектор.

На какво се дължи това?

Ами вижте, очевидно е, щом такова вътрешно разцепление се надушва – нека използвам тази дума, това означава, че имаме класическа амбивалентност. Както е при личността, така е и при организациите. Кратка скоба отварям. В хората винаги има известна амбивалентност, т.е. най-много мразим хората, които обичаме, най-много рани получаваме от най-близките си и т.н. В смисъл, времето на пакостите и лудостите приключи, целите не бяха постигнати, парите бяха дадени и в момента ми се струва, че това раздвоение в партиите подсказва, че сякаш има ново пренареждане, което означава, че някои хора се опитват да се спасяват поединично, което означава, че – говорим вече за нормалния живот, дори отвъд шегата, използвайки клиничните понятия. Вижте, във всяка партия – това не е моя теза, а е на много по-задълбочени специалисти в сферата на политологията, които уважавам, но във всяка партия има прогресивни крила, консервативни крила и обикновени следовници, адепти на партиите, които нямат идеологически профил и т.н. Аз смятам, че в момента прогресивните крила във всяка една от партиите, които са в парламента, са силно разтревожени от това, което се случва. Те осъзнават, че така са наелектризирали електоратите си – нека да бъдем конкретни, особено електората на "Продължаваме промяната“ и на "Демократична България“, така са наелектризирани, че те вече не могат да контролират електората си и са станали по-скоро негови роби. Не могат да го овладеят, не могат да го контролират и трябва да вземат съдбоносното решение, дали биха жертвали собствената си политическа кариера, осъзнавайки, че териториите, в които са оттласнали омразата, непримиримостта и всичко друго, всички клетви и заклинания, които са давали, вече не отговарят на реалността. Само забележете, колко драматично се случиха нещата с прословутия казус "Иванчева“. Аз не мога да не триумфирам, защото казах много преди, още когато я задържаха тази дама – тогава имаше желание да се използва този случай за критика срещу правителството, срещу прокуратурата – вижте какво се случва в момента. Те не били критикували това, те не се били снимали с Иванчева, те не заемали позиция – те просто искали всичко да бъде мирно и тихо. Да де, ама когато човек е работил истинска работа и е задържал, и е взимал отговорни решения за един човек, да се определи съдбата му и да вземеш решение дали е виновен, или е невинен, колко от тези хора, които претендират, че разбират от корупция, от престъпления, от нетърпимост срещу корупция, колко от тях са изпитвали това напрежение? Смея да твърдя, че това са малцина. Аз съм го изпитвал стотици пъти. И затова не мога да не се зарадвам, тъй като по същия начин преди 19 години Върховният съд потвърди присъдата на Даниела Терзийска като убийца на детето си, след като две години бях дъвкан, аз и моите колеги бяхме дъвкани за какви ли не безумни, абсурдни, тотални безобразия, които не се бяха случили. Накрая Върховният съд потвърди присъдата. По същия начин се случи и с г-жа Иванчева. Само че тези хора докараха времето на "Всеки сам си преценя“. Подчертавам за тези, които са със силно провинциално разбиране – "преценя“ не се казва, а се казва "преценява“, но "преценя“ отразява начина на мислене. Че авторитетите, хората, които имат разбиране, истинско, за определена зона и професия, и бранш, и т.н., са потопени в калта на революционния плам, който в момента, както започна нашият разговор, триумфира в мазохистичен триумф, т.е. да си кажем: нищо не става от нас, ние сме импотентни като колективно усилие, като колективи, като организации и трябва някой друг да дойде да ни оправя, да ни помага и т.н. Мисля, че нетърпимостта към тази позиция започва да се усеща в прогресивната част от партиите във всяка една от политическите формации, които са в Народното събрание.

Г-н Йорданов, а каква е картината при по-старите партии – БСП, ДПС, ГЕРБ? За БСП наскоро един активист я нарече "партия на монарха, монархическа партия“, т.е. там си има не лидер, има си монарх – така ли е?

Аз няма да коментирам изказвания. Ще кажа това, което аз виждам. Смятам, че във всяка една от тези партии тече внимателна и трудно видима промяна, еволюция, осъзнавайки всяка една от тези партии – разбира се, най-зле е БСП, тъй като там ефектът на "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ се усеща най-силно, там разделението и вътрешният сблъсък е най-силен. Но при ГЕРБ, при ДПС, а защо не и при други партии, които са извън парламента, тече една според мен оздравителна терапия за това как те биха могли да функционират с друго лице и по друг начин. Веднага ви давам пример. Обърнете внимание как говори, макар че уж изглежда познато, но как говори примерно Бойко Борисов. Той все по-малко използва думата "аз“ и все повече дава решения, които са извлечени от колективния орган. Независимо дали широката публика ще му вярва или не, но езикът, посланието, впечатлението, което създава, е вече различно. Щом той може да вкара – да не забравяме, че все пак това е един от най-опитните политици в България – щом той може да вкара тази промяна, значи там тече такава промяна. Същото се случва и с ДПС. Ако забелязвате, те също изкараха един ешелон от млади хора, които успешно школуваха в европейските структури, в местните структури. Т.е. докато лудите се налудуват, старите партии – нека така да ги наречем, статукво или както искате, не ми се използват глупави клишета – при тях тече една трансформация към нормализация в това тези партии да започнат да излъчват друг тип послания, т.е. промяна. Те все още са дамгосани, все още много хора ги възприемат като токсични, но истината е, че хората не осъзнават много често политическите си избори и при едно различно говорене, при един различен фейслифт – хайде да използваме тази модерна дума, нагласите ще се променят, особено когато се вижда, че това все пак е източник на някаква разбираема прогнозируемост, а не някаква абсурдна варварска, племенна диващина, която се демонстрира непрекъснато от определени господа в променящия ни се свят. Аматьорщината, както казах и при вас преди много време, даде фира – извинявам се за израза, през г-н Трифонов. Но по същия начин ще даде фира и през "Продължаваме промяната“. Тези хора ще разберат, че са аматьори и че светът не започва от тях. Това е стара истина, разбрали са го много хора преди тях и много хора след тях пак ще го разберат. Така не се прави политика, така не се прави държава. Не може да се държиш като викинг при нападение над английски манастир и да мислиш, че с това свършва войната и че си завладял цялата територия. Каквито и клетви, каквито и абсурдни твърдения, клишета и глупости да се говорят, откровени глупости, огромна част от тези хора изобщо не знаят, къде се намират. Гледам, че ги канят по националните медии, опитват се дори журналисти, ваши колеги, да им подсказват, да им подсказват буквално – аз не съм виждал подобно затъмнение, медийно затъмнение на толкова много важни събития – да им подсказват как да говорят, да им задават въпроси, които угодно им поднасят правилния отговор, и въпреки това, тези хора да се провалят. Знаете ли защо? Защото аз не знам, откъде изпълзяха, не знам, кой какъв е при тях, но самочувствието, апломбът, с който те изведнъж нахлуха в нашия живот, беше впечатляващ. Отказвам да приема, че някакъв хлапак на 32 години, който със сигурност не е стъпвал нито в съдебна зала, нито изобщо има общо с разследване на престъпления, с каквото и да било, свързано с поемане на отговорност, е наясно какво трябва да се случи в съдебната система. Няма да давам конкретен пример, за да не се обижда господинът, но това е смешно, разбирате ли, това е абсурдно. А там е пълно с такива хлапаци, неграмотни аматьори, които никога, никога не са се сблъсквали с реалността. 

Още ли смятате, че бивш генерал от "Мосад“ определя PR стратегията на "Продължаваме промяната“? Защото това, което виждаме, а и вие го говорите, то не блести с интелект, то не блести с нищо, освен с глупост.

Мисля, че ги изоставиха. Изоставиха ги в момента, в който мечтателният г-н Тицин излезе на преден план, но със сигурност в началото тези хора следваха стратегията на тази компания, която често се предлага, между другото, на българския пазар. Тя направи няколко черни PR кампании и мисля, че постигна известни успехи. Затова и се предложиха на господата от "Продължаваме промяната“, но мисля, че те в момента имат и доста сериозен проблем, който тепърва ще им се случи, и той е свързан със задействане на правосъдната ни система, която също има имунна система, имунни реакции. И тези неща, които упорито се говорят, не просто се говорят, а се изнесоха и данни, и факти, показват, че има сериозни опасения, че значителна част от тях, постъпвайки, пак казвам, аматьорски и вярвайки, че може би и под въздействието на еуфорията от невиждания си успех, подкрепен солидно с олигархични средства, са прекрачили доста граници, които един опитен политик, макар и "корумпиран“ – слагам го сериозно в едни кавички, а може би и корумпиран, но все пак, както се казва, и корупцията човек трябва да знае как да я прави, защото когато оставяш такива дебели следи, няма как да ти се размине. Мисля си, че една част от тези хора почват да осъзнават, че единственият им шанс е да се втурнат в нови избори, за да вземат властта и да заметат следите. И точно поради това е голямата съпротива на "Продължаваме промяната“. Мисля, че там не всички са наясно, какво се случва, малцина са наясно какво се е случило, едни са просто въодушевени следовници, други са просто хип-хопъри, които са намерили някакъв щастлив момент да се популяризират при залязващата им популярност, но въпросът е, че тези хора не разбират, в какво са се забъркали. Аз ви го казвам като човек, който е работил все пак в системата около 15 години. И мисля, че тепърва ще сме свидетели на доста интересни разкрития.

Твърдите, че все пак е реалистично формирането на кабинет. С кой мандат и по какъв начин? Кои ще го подкрепят?

Ако не се сформира кабинет при първия мандат, шансовете намаляват с 90%. Тези клетви, които се говорят за трети мандат, може да свършат работа,  единствено ако в "Демократична България“ настъпи очертаващият се разрив. Нали разбирате, че наистина е адски нелепо да кажеш, че с втория мандат ще сформираш правителство, което изцяло ще зависи от преобладаващо мнозинство, което може да ги свали във всеки един момент. Тук не става дума, разбирате ли, за това кой с кого – става дума, какво трябва да се направи. И който настоява на това, той ще спечели. Няма значение, наистина няма значение. Има неща, които трябва да се направят. Ето, ако почнете, последната новина за нидерландските F-16, които трябва да вземем, минем през бюджета, задължително, и сложим 10-те точки, които трябва да ни осигурят една средносрочна перспектива. Смятам, че въпреки всичко, правителство ще има с мандат от 6 месеца до може би 10, една година, до местните избори, както между другото, във вашето любено студио казах може би преди изборите.

С първия мандат, с първия мандат ли смятате?

Да. Забелязвате ли, как всички бягат, независимо колко трескаво се напъват ваши колеги? Обидно е дори да ги гледам, как се опитват да придават важност на определени събития. Но истината е, че всички се боят от нови избори, аз ви го казвам откровено. Независимо че от "Продължаваме промяната“ демонстрират в момента тази неотстъпчивост. Отдайте я по-скоро на глупост, отдайте я по-скоро на самозаблуди. Аз ви казах, че ако следим поведението на тримата лидери в тази формация, единият е леко депресивен, уплашен, с вече развиващ се фобиен синдром, другият става все по-маниен – говорим за г-н Василев, който започна доста провокативно да разкрива социалистическото си лице, и г-н Лорер, който стои като един уж прагматичен, но всъщност е  човек, който смята и брои дори насън, прави калкулации. И мисля, че при тях настъпва доста сериозен разнобой. Но дори и при тях, както ви казах, единствената им мотивация, която намирам, е да заметат следите. Нищо друго няма. Те, въпреки всичко, и сред тях има разумни хора, които им казват, че – сега не слагам тук г-н Настимир Ананиев, който е съвсем друга категория човек, скоро ще се разбере,  колко несъстоятелно седи в тази си роля, но говорим за хора, които все пак им казват, че при едни следващи избори, независимо от бързата социология, която удобно направи "Галъп“, съотношението няма да е такова, каквото си мислите. Извинявайте, ама при едни следващи избори имаме огромния риск, дори и с хартиената бюлетина да няма много повече гласували – със сигурност ще бъдат повече, но съотношенията няма да са такива. Няма какво да се лъжем.

А какви?

Няма да са такива. Със сигурност разликата ще е много по-голяма. Вижте, всичко под 50% гласували в България е нелегитимно. Ние вече две години стоим в тази категория. Хайде, да кажем 48-49% не е проблем, но под 50% е нелегитимно, а ние сме в момента на 38-39% гласували - поправете ме, ако греша. Така, вкарването на хартиената бюлетина ще върне част от избирателите, няма какво да се заблуждаваме. Това със сигурност е отблъснало поне едно 10% от избирателите. Но забележете – ние нямаме никакви гаранции в софтуера на машините. Забележете кой започна да поставя под съмнение надеждността на машините – това е "Демократична България“ и лично г-н Иванов. Дори той започна да се осъзнава, за разлика от г-н Атанасов, за който днес прочетох, че е упрекван директно във властолюбие, неистово властолюбие от г-н Трифонов. Съмненията за това, че има четирима човека или пет, или колко бяха хората, които владееха този код, този фамозен код, може ли цяла държава да е заложник на четирима-петима човека? И може ли да има демокрация, когато ти не може да имаш яснота и светлина, т.е. всеки да може да провери какво се случва? Не може. Така че смятам, че след като се оформи т.нар. "хартиена коалиция“, както те я наричат, в това не виждам толкова ирония, колкото виждам страх. Мисля, че резултатите ще бъдат доста драматично различни.

И на финала да ви попитам – каква е ролята на президента Радев? Не изпадна ли той в ситуацията, че повече сълзи са пролени за сбъднатите, отколкото за несбъднатите молитви?

Президентът Радев, както отдавна съм казал, има съвсем други, геополитически разбирания, той не е автономен президент. Не съм сигурен, че е истински български президент. И в момента има една основна грижа. Той, разбира се, се държи доста отговорно в момента. Той даже заговори за НАТО, отказа да признае Донецка, Луганска и какво бяха там референдуми в републиките, но това всичко се дължи на това, че той като все пак военен човек разбира, че менторите, които произлизат от Евразия и от Русия, които спомогнаха за неговото назначаване и преизбиране, са в слаба позиция. Днешната среща на Г-20 доказва, че те стават още по-слаби. Така че трябва да се ограничават щетите. Очаквам от г-н Радев да го виждам все по-евроатлантически представящ се, за разлика от позициите, които заемаше преди година. И все така неопределен, разбира се, защото каквото и да говорим, колкото и да го величаем г-н Радев, аз ви казах и преди много време – няма как да очаквате самостоятелност, автономия, ярки позиции обществени от хора, които са отраснали, възпитани в една социалистическа система в неавтономна и силно йерархизирана среда, пък били те и летци. Много важно е, ще видим каква позиция ще заеме нашият президент по отношение на офертата на Нидерландия.

Цоня Събчева