Радомир Чолаков, народен представител от ГЕРБ-СДС, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“  

Консултациите за сформиране на кабинет започнаха. Какви са приоритетите на ГЕРБ-СДС, какви са механизмите, по които ще се решават кризите и въпросите включително, които държавният глава постави? сега детайлите и нюансите от народния представител от парламентарната група на ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков. Здравейте.  

Здравейте.  

С голяма надежда се гледа към вас. Ще успеете ли?  

Как да ви отговоря на този въпрос? Бихме искали да успеем, разбира се, защото това няма да бъде успех за ГЕРБ, това ще бъде успех за цялата политическа система и цялото българско общество. Но знаете ли, нека да ви кажа така: ясно е, че политическата система е в криза, и то от година и половина-две, ясно е вече на всички, че тази криза трябва да бъде преодолявана. Сега, има следния въпрос, който трябва да си задаваме: отделните политически партии, всяка от тях е ли част от проблема или е част от решението? И между другото, това се отнася дори за президента г-н Румен Радев. Той е ли част от проблема или иска да стане част от решението? Защото ясно е на всички, че в момента тази криза може да бъде преодоляна с диалог, политическите партии трябва да влязат в диалог помежду си, и те вече влизат по отделни въпроси, което е добре. Въпросът сега е г-н Радев дали ще осъзнае отговорността си, че той би могъл да катализира този процес на оздравяване на политическата система, като насърчава разговора между партиите, или ще заеме неутрална позиция и ще просто ролята на пасивен наблюдател.  

Вие с какви впечатления останахте днес, че той е отворен за диалог, че е част от решението на проблема? Сигурна съм, че сте наблюдавали с интерес как протича разговорът.   

Да, разбира се. И аз като вас съм гледал по телевизията това, което протече като среща. И откровено казано, така общото ми впечатление беше, че да, разбира се, тонът беше сърдечен, с изключение там разбира се на някои взаимни забележки, които бяха направени, но то си е в реда на нещата и даже дето се вика добър тон. Но като цяло срещата премина в добър дух, мисля, че и двете страни бяха конструктивни, бяха любезни както си е редно. Но все пак не можах да усетя дали президентът би заел една по-проактивна позиция в преодоляването на напрежението между политическите партии, или по-скоро би искал да остане като наблюдател. Не мога да си отговоря за себе си все още на този въпрос. Аз бих искал той да заеме малко по-проактивна позиция, както заемаше преди 2 години такава позиция или миналата година. Ако има съзнание, че има политическа криза, мисля че той може да съдейства за нейното преодоляване.  

Той постави много важни въпроси и след малко ще ви питам детайлно имате ли мерки за решаване на кризите, за които вече стана дума на няколко пъти. Преди това обаче искам да ви попитам формулировката "евроатлантическа коалиция“ и преговорния екип Плевнелиев-Паси не ви ли стеснява рамките? Това автоматически изключва "Възраждане“ изобщо да се водят разговори с тях, БСП дори доколкото видяхме. Това не стеснява ли малко преговорния кръг, партиите, с които ще можете да говорите и да постигнете някакво съгласие и допирни точки?  

Да. Вижте, за да ви кажа веднага, значи, "Възраждане“ сами са се самоизключили от разговори с радикалната си позиция, която си е тяхна позиция анти-Европейски съюз, анти-НАТО. Така че сами са се извадили като възможен партньор във всякакви конфигурации, тук не става дума само за ГЕРБ. Ясно е, че 85 или 90% от българските граждани на изборите казаха, че не са съгласни с тази политика. Така че мисля, че тази тема би трябвало да бъде вече изчерпана за ролята на "Възраждане“. Сега, колкото до по-общия ви въпрос, евроатлантическа коалиция – знаете ли, аз си позволих да споделя едно мое схващане преди няколко дни, което е малко по-различна може би, и то е, защото ситуацията е много динамична и много бързо се мени всеки ден. Аз бих разделил партиите на хора, които са загрижени за България искрено и искат да помогнат да започнем всички заедно да излизаме от кризата, и на такива, които биха искали или инстинктивно, или неволно задълбочават кризата било то поради характеристични особености, било поради нещо друго. Но те обективно с действията си я задълбочават. Аз мисля, че да си европеец в момента означава да искаш България да бъде силна и стабилна страна. И всеки, който работи България да е слаба, финансово банкрутирала страна, не бих казал, че работи в посока на нашето стабилно, достойно членство в Европейския съюз. Така че ако направим разделение по тази линия, мисля че то също би било полезно: кой иска България в момента бързо да излиза от кризата, и кой с действия или бездействия помага тази криза да бъде задълбочавана? Това на мен в момента ми е много важно като наблюдение върху политическия живот.  

Много е важно и как ще продължи животът в 48-ото Народно събрание. Защото тръгнаха нещата зле още през първия ден. Днес, след като настъпи известно спокойствие, след като успяхте да изберете председател на парламента, постигнахте един добър диалог мога да твърдя със сигурност, след като и с опозицията се разбрахте, днес обаче отново се скарахте за председатели на комисии. А това не предпоставя ли кратък живот на 48-ия парламент? Няма да има и бюджет, който да се гледа, ще продължим да караме по стария.  

Значи вижте, миналата седмица, което се случи с избора на председател, беше добро.  

Да.  

Аз мисля, че наистина трябва да го интерпретираме като нещо добро, защото се видя, че в тези 3 дни в крайна сметка партиите, които бяха изправени на ръба на пропастта – ние изправихме държавата на ръба на пропастта фактически и в крайна сметка тази криза се преодоля, за което разбира се г-жа Нинова трябва да бъде поздравена. Така че се видя, че в кризисна ситуация партиите могат да намират общ език и да преодоляват някакви противоречия, които са имали между тях именно с оглед на по-висшия държавен и обществен интерес. Така че тези 3 дни бяха може би най-добрите 3 дни в историята на българския парламентаризъм за последните 4 парламента. Така мисля. Сега, всяка следваща стъпка, всяко следващо действие на парламента, според мен, трябва да бъде разглеждано точно през същата призма: значи, партиите намират ли начин консенсусно да преодоляват различните дискусии или да кажем там отворени въпроси, като например комисиите, или някой ще търси възможност кризата да бъде задълбочавана и ескалирана отново. Значи, този, който търси да ескалира и задълбочава, очевидно ще бъде виновен, ако този парламент се разпадне прекалено рано и не може да си свърши другите работи, за които е свикан. Но това, което също в тази връзка исках да кажа, е, че вижте, ние, ГЕРБ, като първа политическа сила, от нас излезе предложението комисиите да бъдат разпределени пропорционално, което не се е случвало точно в този вид никога. Значи, винаги опозиция, разбира се, е имала председателства на комисии с изключение на последния парламент, в който колегите от "Продължаваме промяната“ не желаеха, те искаха да мачкат опозицията. Ние сега им връщаме с обратен жест – на всяка сила в парламента има пропорционално председателство на мандатите си. Нещо, което пак казвам, никога не се е случвало. Сега, ако и този жест не бъде разбран и някой продължи да иска да ескалира положението си, нали разбирате, че ние сме направили всичко по силите си, за да може да има консенсус. Това е консенсусът. Ако някой не го иска – съжалявам.  

Добре, откъде дойде напрежението, че при положение, че да, вие предлагате едно справедливо разпределение на комисиите, на председателките места?  

Абсолютно справедливо.  

А защо тогава отново се поражда напрежение? Как си го обяснявате?  

Попитайте другите политически сили. В момента справедливото разпределение на председателски места на комисии е 7:5:4:3, там на колкото. И това е абсолютно справедливо, това е математиката. Ако някой не е съгласен с това, очевидно той иска да разтури парламента.  

Виждате ли такива сили в парламента, които искат колкото се може по-бързо да се сложи край на това Народно събрание и да се ходи на нови избори? Вие сте в Народното събрание, общувате с ваши колеги депутати, има ли наистина такива сили в парламента, без да ги назовавате дори с имена?  

Моето усещане е да ви кажа, че няма. В смисъл, мисля че всички народни представители от всички политически сили са убедени вътрешно, че нямаме право да рискуваме в момента страна, нямаме право да я хвърляме в нови избори. Въпросът е обаче, че последните 2 години оставиха много тежки белези, и за нашите колеги от останалите партии е много трудно в момента да признаят медицинския факт, че без ГЕРБ не може да има стабилно правителство. То между другото, в предишния парламент не можеше, и се видя, че не може, и в този също не може. Необходимо им е време да го осмислят, да го осъзнаят, да го приемат и да разберат, че просто в болшинството си българските граждани са казали, че биха искали ГЕРБ да бъде част от управлението на страната. Ако това бъде осмислено и  осъзнато, аз мисля, че оттам нататък всички други проблеми ще ги преодолеем. Но ние наистина се сблъскваме с на първо място, може би единствено чисто психологически проблем. Толкова ровове се изкопаха, толкова мостове се изгориха, че в момента нашите колеги се чудят как да ги запълнят, с пълното съзнание, между другото, че консенсусът е най-доброто за България. Всички имат абсолютно пълното съзнание за това.  

На кои партии ще разчитате по време на тези разговори? Вече видяхме контактната група срещна се, разговаря с ДПС, постигнаха определени точки на съгласие. "Български възход“ също са готови на диалог и го декларираха публично. Какво ще правите обаче с "Демократична България“? Вие имате много общи неща, но в същото време и мостове, които като че ли така са поразрушени – можете ли да ги възстановите?  

Вижте, ние много пъти сме казвали, аз лично самият съм казвал, че с "Демократична България“ не виждам какви пък толкова противоречия да имаме, да не кажа, че нямаме. Но и при тях го има този проблем – толкова бяха стилизирали ГЕРБ като основния си враг, като просто някакво абсолютно зло, което трябва да бъде унищожено, и хвърлиха толкова биографичен ресурс в тази безсмислена война, че в момента не знаят как се върнат. Но за да отговоря на същността на въпроса ви, вижте, няма как да разсъждаваме повече в математически коалиции. Разбирате ли? Този плюс този плюс този. Аз мога да ви кажа, и вие го знаете, че между другото, както и да смятате математиката, ако изключим "Възраждане“, които са казали, че няма да участват в никакво правителство, в никаква конфигурация, значи, тях просто ги забравяме, всяка друга математика не може да излезе без ГЕРБ. Разбирате ли?  

Да, освен ако не са всички срещу ГЕРБ, но това го изключваме като възможност, тъй като вече "Възраждане“ автоматически…  

"Възраждане“ са казали, че няма да подкрепят нищо, което значи, че не е възможна конфигурация без ГЕРБ.  

Така е, да.  

Сега, много често медиите задават въпроса, пък и обществото, ако примерно те не подкрепят първия мандат с ГЕРБ, вие бихте ли подкрепили втория?  

Да.  



Сега, дайте да мислим логично. Ако вие сте казали, че няма да работите с някой, както примерно ПП, БСП, ДБ казват: "Никога няма да работим с ГЕРБ“, ако никога  няма да работите с ГЕРБ, то това наистина би трябвало да означава никога, и при първия мандат, и при втория мандат. Нали разбирате? Няма логика те да кажат: "Ние няма да подкрепим първия мандат на ГЕРБ, но нямаме нищо против те да ни подкрепят втория мандат“. Ама чакайте сега, нали вие не искате ГЕРБ? Разбирате ли проблемът колко е тежък в момента, чисто психологическият проблем на нашите колеги?  

Да, разбирам. Парадоксално е много дори. Тогава веднага ви питам: какво ще се случи с третия мандат, ако предположим, че се стигне до него?  

Ама третият мандат е като първия и втория, разбирате ли? В момента ситуацията е такава, че няма смисъл да разсъждаваме за първи, втори и трети мандат. Следващото правителство ще бъде конфигурирано около ГЕРБ и с подкрепата на ГЕРБ, няма друг вариант. Ето това е всъщност изпитанието пред нашите колеги от останалите партии. Ако не го преглътнат, ако не могат да живеят с този факт, просто отиваме на избори, и те ще са го поискали.  

Понеже тръгнахме вече в тази плоскост: първо, втори, трети мандат, непрекъснато слушаме, че ако не се направи първият мандат, след това е много рисково вече да говорим за втори, за трети мандат…  

Ами рисково е, разбира се.  

И при това положение много анализатори се изказват: "Ама те няма да успеят нищо да направят. Математиката не им излиза“.  Това не ви ли обезкуражава?  

Не, не, не. Напротив, напротив. Вижте, аз мисля, че ви обяснявам съвсем спокойно и логично, наистина с добро настроение, че избирателят така подреди политическите сили в парламента този път, че без ГЕРБ не е възможно да има правителство нито с първия, нито с втория, нито с третия мандат. Което значи, че може спокойно да се направи правителство с първия мандат, и силите, които намерят за нужно да го подкрепят, може да е правителство на малцинството или експертно, както щете го наречете, но да бъде подкрепено с първия мандат и да се приключи тази агония. Защото наистина другото е втори, трети – все едно и също ще играем, след това ще отидем на избори. След това вероятно избирателят пак ще ни подреди по същия начин плюс/минус, и ще направим кабинет с участието на ГЕРБ след още едни избори. И тук въпросът, който би си задал е: "Оти да ги ручаме жабетата?“ Защо да ги ручаме жабетата? Защо цяла зима страната да стои без правителство, най-вероятно между другото, и без бюджет, защото ако се изострят отношенията между политическите сили, аз пък не виждам как ще приемем бюджет и за какво трябва да го приемаме, след като всички казват, че това ще бъде страшно рисково начинание. Всеки ще се упражнява в популизъм, ще наддаваме, пенсии, социални помощи и просто ще я взривим тази страна.  

Да, това ще бъде един предизборен бюджет на практика, ако се тръгне в тази посока.  

Аз мисля, че ние сме достатъчно отговорни хора в ГЕРБ, и това ако зависи от нас, няма да го допуснем просто този финансов безпредел. Така че вижте какви са алтернативите: или се конфигурира правителство около първия мандат и страната започне да се успокоява, възстановяваме диалога между политическите сили, или може да проиграем втори, трети мандат със същия неуспех, ако първият се провали, страната да няма бюджет, да отидем на още едни избори през зимата, и след това да получим същото, което имаме сега.  



Евелина БРАНИМИРОВА