Радан Кънев, от Демократи за силна България и Европейската народна партия, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Европейският съюз изключва говедовъдните ферми от правилата за замърсяващите емисии от селскостопански промишлени дейности. Водещият евродепутат по досието е Радан Кънев от Демократи за силна България и Европейската народна партия. Радан Кънев е наш гост. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Кънев.

Здравейте.

Признавам, че когато прочетох информацията се озадачих, с какво кравичките и биволите от животновъдните ферми създават замърсяващи емисии за въздуха, водата и почвата? Що за идея е някой да ги вкара в ревизираната Директива за промишлените емисии?

Да, тук на първо място, трябва да подчертаем, че новината, че те са изключени от обхвата на Директивата за промишлените емисии е неточна, те не са включени. Защото предложението на Европейската комисия беше да бъдат включени в тази ревизия към Директивата, приета през 2010 г. Важно е да отбележим, че още от 2010 г. емисиите от големите, индустриалните свиневъдни и птицевъдни ферми са включени, тъй като те отделят значителни амониеви и други токсични съединения. А целта на тази Директива винаги е била да се намали ефекта на различните индустриални производители върху човешкото здраве и върху околната среда. Да се намалят токсичните емисии от производство до най-ниските допустими стойности, според производствения цикъл. Това е Директивата въз основа на която се издават всички комплексни разрешителни за индустриални производители в  България, както и в рамките на целия Европейски съюз. В случая, Европейската комисия предложи първо, намаляване на размера на свинефермите и птицефермите, които да влязат в обхвата на Директивата. И то над двойно намаляване, тоест, един много голям брой средни ферми, да не кажем малки, но средни ферми също да бъдат обхванати от тази форма на контрол, както и включване на всички кравеферми с над 150 глави едър рогат добитък. Действително, както и вие отбелязвате, случаят с кравефермите е доста различен от този със свинефермите и птицефермите. Техните токсични емисии са значително по-ниски, много по-често срещано е откритото отглеждане или екстензивното отглеждане. А основната причина да има голям натиск да бъдат включени са техните метанови емисии, които имат пряко парниково въздействие, пряко въздействие върху затоплянето на климата. След много дълги, изключително тежки преговори и в рамките на Европейския парламент, и в Комисията по околна среда, после на пленарно ниво в Европейския парламент, и после преговори между Парламента и Съвета, тоест, правителствата в Европейския съюз, в  крайна сметка надделя изключително трудно в последния момент нашата позиция на Европейската народна партия и тя е, че на този етап включването на кравефермите в обхвата на тази Директива не е оправдано, както и, че по отношение на свинефермите и птицефермите трябва да се запазят досегашните нива или да има една съвсем лека корекция.

Г-н Кънев, този Закон засяга ли българското свиневъдство и българското птицевъдство?

Този Закон ще има незначително отражение, но ще има. Това беше финалният компромис, който беше постигнат от правителствата, тоест, ще има едно леко понижаване, но много леко на критерия за включване на свинеферми и птицеферми в обхвата на тези разрешителни. Наистина корекцията е минимална. Тоест, аз предполагам, че може би няколко отделни производителя, в българския контекст, които досега не са били в обхвата на законодателството, защото големите винаги са били, ще бъдат включени. Ние имахме доста интензивен контакт с няколко български животновъдни асоциации, те подкрепяха нашите усилия животновъдството да остане изцяло незасегнато от тази промяна в законодателството. Но тук искам да подчертая, че позицията на Европейския парламент след гласуването в пленарна зала беше по отношение на животновъдството да няма промяна, всичко да остане както е било досега. Позицията на правителствата обаче, представени от Съвета беше категорично да се включат кравите, едрия рогат добитък, и категорично да се разшири обхвата по отношение на свиневъдството и птицевъдството. Тук бяха изключително тежките преговори, в които парламентът защитаваше позицията, че сега не е времето за нови регулации. И в крайна сметка над 90% мога да кажа, че бяхме успешни в това отношение.

Какво конкретно ще се постигне с новите договорени мерки?

Тук един от капаните, така да кажем публични медийни капани, в които се намираме, съвсем не е само в България. Дори бих казал, че в България интересът към новата Директива като цяло е твърде нисък. А много се опитах през медиите, през срещи с правителството с различни министри, с различни индустриални организации, да повиша познанията на българското общество. Но поради политическата ни криза, за съжаление, много важни европейски законодателства, защото това е важно за цялата индустрия, не получиха заслуженото внимание. Просто другаде е фокусиран българският медиен и обществен интерес. В цяла Европа, особено в Северозападна Европа, където има много интензивно говедовъдство, темата за цялата Директива беше напълно засенчена единствено от въпроса, дали кравефермите ще бъдат включени в обхвата на Директивата. А всъщност, тя засяга всички големи индустриални браншове - металургия, производство на цимент, инсинератори, химическа промишленост, миннодобивна промишленост, в която една значителна част на минния добив, тази свързана с металните руди, беше също включена в обхвата на Директивата. Така че ефектите на Директивата са значителни, а това, което постигнахме, е да не са свързани със засилена бюрократична тежест върху предприятията. Защото първоначалното предложение на Европейската комисия беше изключително тревожно. То наистина създаваше големи нови тежести за всички индустрии. Това, което ние постигнахме основно Европейският парламент, основно Европейската народна партия, която представлявах в рамките на преговорите, беше да има строги правила за възможното намаляване на токсичните емисии. Тоест, всички производители да направят намаляването на емисиите си, тоест замърсяването на природата, увреждането на човешкото здраве да бъдат наистина в рамките на технически възможния им минимум, но без съществени допълнителни административни тежести, които бяха предвидени. Аз мога да кажа, че с големите български индустрии бях в постоянен контакт в рамките на този диалог, обясних ми, че задължително те ще трябва да положат усилия за ограничаване на вредните си емисии. Но успоредно с това мисля, че всички те останаха доволни от успехите ни в борбата с тази типична бюрократщина, която виждаме в законодателните предложения на Европейската комисия.

Всъщност, в контекста на това, което казвате относно замърсяването на индустриите, тази директива ни засяга, както разбирам, в доста широк обхват?

Разбира се, да, България е сравнително добре развита индустриална страна – противно на неща, за които четем така лековато хвърлени в социалните мрежи или в журналистически материали без претенция за реално съзнание на проблемите, че едва ли не ние нищо не произвеждаме. България е над средното ниво на индустриализация в Европейския съюз.  Ние имаме ключови тежки индустрии, както миннодобивна, така и преработваща, основно металургична в сферата на цветната металургия. Имаме не малка химическа промишленост, имаме топло електрически централи, както много добре знаем от дебатите напоследък. Така че ключови сектори в българската икономика имат много голям интерес, как се развива тази  Директива. Както казах, аз бях в интензивен контакт с тези представители на българската индустрия, както и с всички представители на европейската индустрия, на европейско ниво. Защото всички големи европейски индустрии имат своите асоциации на ниво Европейски съюз, с които активно общуват евродепутатите, които са поели такава тежка отговорност по важни, засягащи индустрията досиета. Аз  бях в много сериозен контакт с Европейската асоциация на химическата промишленост, на металургичната промишленост, с Европейската минна индустрия, с представителите на Европейската въглищна индустрия, разбира се и с представителите на тези организации, които следят за защита на здравето на хората и на околната среда. Това е много продължителен и тежък процес от такива изменения на важни икономически законодателства, в който се търси максималният баланс между обществения интерес от една страна и от друга – икономическия интерес на държавите ни, който не е един и същ във всички държави, там има също сериозни противоречия, както и съхраняването на конкурентността на европейската индустрия на световните пазари.

При вашите контакти, при общуването ви с представителите на различни браншове на българската индустрия, те каква позиция заеха? Доколко и как ще започнат да изпълняват въпросната директива с приетите мерки в нея?

Аз мога спокойно да кажа на база на фактите, които имах, че в крайна сметка българската индустрия е доволна от крайния резултат, който беше постигнат. Тя не малко е направила през годините вече, за прочистване на производството си. Големите български индустриални предприятия нямат нищо общо с това кошмарно замърсяване, което се свързваше с тях през 80 и 90-те години. В момента някои от  тях са на по-високо от следното европейско ниво, не искам да казвам конкретни дружества, разбира се, за да не звучи като реклама, но предполагам, че за вас като медия ще бъде интересно също да получите тяхната обратна връзка. Но за моя контакт: включително преди около месец ние направихме, примерно с металургичната индустрия, но и с участието на Стопанската камара, на Асоциацията на индустриалния капитал, на техническите университети - Минно-геоложки, Химико-металургичен университет голяма кръгла маса, на която те всички изразиха голямата си благодарност към мен за работата, която е свършена в общ интерес, за намерения баланс в Европейския парламент и след това с преговорите със Съвета на Европейския съюз. Заедно подготвихме и документ от тази кръгла маса, който е разпратен и на ресорните комисии в Народното събрание, и на министерствата, които имат отговорности в това отношение. На тази кръгла маса присъстваха лично министрите на икономиката и индустрията и на околната среда и водите, а чрез заместници и на Министерството на иновациите и Министерството на енергетиката, с представители на Министерството на труда и социалната политика. Една от задачите ми с ангажиментите, които имам в Европейския парламент, е постоянно да установявам контакт между министерствата в България и българския бизнес. Като се опитвам  непрекъснато да ги  държа в течение с политическите решения, особено тези от значение за икономиката, които се взимат в Брюксел. Мисля, че изобщо работата по тази Директива беше пример как трябва да се работи в Европа, че България не е получател на европейско законодателство, България е създател на европейско законодателство. Но това не се случва от само себе си, а процесът е изключително напрегнат, динамичен, със страшно много интереси. Тоест, за да защитиш своя интерес трябва да си наистина активен и упорит в целия този тежък преговорен процес.

И достатъчно компетентен?

Това също е неизбежно. Това става с четене. Човек няма как да има 200 образования едновременно. Ние се занимаваме с много и различни законодателни актове, така че е важно общуването с експерти в целия този процес, особено  с независими експерти, които не представляват едно или друго лоби. Съществена е и задълбочената подготовка на екипите ни, не случайно имаме по 2-3 сътрудника в Брюксел, които поемат основната тежест на тази, по-техническа подготовка. Защото само законодателното предложение на комисията, заедно с обосновката му по този конкретен законодателен акт, за който говорим, е няколко стотин страници.

Какъв ще е по-нататък механизмът по приемането и прилагането на Директивата?

Тази директива, след като преговорите между Парламента и Съвета на Европейския съюз, тоест, националните правителства, в  случая представлявани ротационно от испанското председателство, след като беше постигнато съгласие в рамките на миналата седмица, сега трябва да има гласуване от правителствата в Съвета. Трябва да има и повторно гласуване в Парламента. Това са единични гласувания плюс или минус, които одобряват постигнатото споразумение “за" или “против". Аз имам определена увереност, без да мога да гарантирам, че постигнатото споразумение ще бъде одобрено и в Съвета, и в Парламента. И непосредствено след това то ще стане активно законодателство, действащо законодателство на Европейския съюз. Ще има две години, в които държавите ще трябва да приемат нужните законодателни промени, за да съобразят националното си законодателство с тази директива. Това е т. нар. транспониране, поредният термин на брюкселски език, който повечето хора не разбират, това е съобразяване на националните закони, в нашия случай основно Законът за опазване на околната среда и нормативните актове към него за това как се издават разрешенията за индустриална дейност. Те ще трябва да бъдат съобразени с тази Директива. И след две години тя ще започне поетапно да действа, защото в нея има предвидени множество преходни срокове, в които индустриите ще трябва да съобразят дейността си с новите изисквания, те не са кратки. Всички предприятия ще имат предостатъчно време, ако са засегнати изобщо от някакви промени, да съобразят дейността си с тях.

И тук няма място за тревога, за евентуални бъдещи капани както при селско стопанските производители, животновъдните и птицевъдните ферми, така и в индустриалните ни предприятия?

Не, не, няма място за капани. Нашето участие като държава в този процес беше много интензивно, много активно. Така че ние сме наясно  с всички изменения, които влизат в сила. Тук искам да подчертая, че има страшно много работа за българската администрация. Защото давам един конкретен, много важен пример по въпрос, който стоеше отворен в рамките на преговорите: до каква степен минното дело ще бъде обхванато от това законодателство. В момента извличането на метални руди ще бъде в обхвата на директивата, т.е. ще има комплексно разрешително за дейности по извличане на метални руди. Докато т.нар. индустриални материали, инертни материали, в българския случай каолиновото производство, примерно е интересно, други кварцови пясъци, ще бъдат на този етап до ново законодателство в бъдеще извън този обхват. Аз имах интензивен контакт с българската Минно-геоложка камара. И нейните представители, на водещите български добивни минни предприятия, заеха много  прогресивна, много разумна позиция. Те казаха: “Ние нямаме нищо против да сме в обхвата на Директивата, ако българската администрация си свърши работата и това разрешително наистина е комплексно, тоест то да обхваща всички досегашни доста разнообразни, дори противоречиви режими за разрешение, които е трябвало едно минно предприятие да извърши, за да започне нова добивна дейност. Тоест, те виждат шанс работата им да бъде административно бюрократично опростена, а не затруднена. Но това зависи първо, от начина, по който българският парламент промени Закона за подземните богатства, съобразявайки го с Директивата. И второ, по начина, по който самата администрация си върши работата. Защото всички индустриални предприятия, без изключение, се оплакват от тежки забавяния на процедурите по разрешение. Не че искат да няма контрол, напротив, и всеки от нас е убеден, че трябва да има много строг контрол по замърсяването, защото много тежки заболявания са свързани с нарушение на тези законодателства. Трябва този контрол да се осъществява в предвидените в Закона срокове. А в момента Европейският парламент и другите европейски институции по отношение на немалко критични индустрии, свързани с прехода, който преживяваме, т.нар. “зелен преход", предвиждат много по-кратки срокове за разрешение. Не е вярно, че всяко европейско законодателство създава пречки. Много европейски законодателства създават предпоставки и задължения за държавите да издават разрешителни по-бързо. Но тук идва въпросът - съобразяват ли се държавите с тези изисквания? И засега отговорът е по-скоро “не", за съжаление.

И България е от тях?

И България, в много отношения, е една от тях, да.

Ползвам възможността, че сте наш гост,  да ви задам и няколко въпроса вън от темата, ако позволите.

Да, разбира се.

В Брюксел започна заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. На него се очаква взимането на решение по кандидатурата за пълноправно членство на България и Румъния, което евентуално би могло да стане утре, но какви са настроенията, какво улавяте?

Вижте, много отдавна Европейският парламент е заел своята позиция с огромно мнозинство, почти единодушие, за влизане на България и Румъния в “Шенген". Тази позиция на Европейския парламент се повтаря периодично от 11 години насам, като единствената тенденция, която може да бъде забелязана, е, че мнозинството в наша подкрепа само се увеличава. Така че за съжаление,  каквито и да са настроенията в парламента, няма определящо значение по отношение на това, дали ще бъде преодоляно ветото на две конкретни правителства. Защото проблемът не е в Парламента, не е в Комисията, не е в прочутия Брюксел. Аз много пъти казвам, че Брюксел е град, а не човек, така, че той не решава, а решават хора. И в случая говорим за Съвета, където именно се събират националните правителства и две от тези национални правителства  Австрия и Нидерландия, които на този етап, аз съм убеден, по чисто вътрешно-политически, популистки съображения, на този етап не дават своето съгласие. Аз виждам, че българското правителство полага огромни усилия. Виждам  естествено, че и ние, като евродепутати правим каквото можем, но пак казвам, ние нашата работа сме я свършили. Нека дори да не звучи самохвално, аз съм само един мандат в Европейския парламент, колегите преди нас също са свършили чудесна работа. И  Европейският парламент подкрепя. Дали сега ще може да бъде преодоляна съпротивата на Австрия и Нидерландия? Аз имам своите съмнения, защото те се намират в кризисна политическа ситуация вътре в държавите. И популизмът надделява над здравия разум и дори над техния собствен икономически интерес. Защото те имат интерес България да бъде част от шенгенското пространство.

И въпрос от политически характер за България. В неделя, на заседанието на Изпълнителния съвет на “Демократи за силна България" заявихте трайна подкрепа на кабинета и призовахте за обединение на дясното пространство около “Демократична България".  Аналогично решение е взел и на заседанието си преди ден ръководният орган, т.е. Националния съвет на “Да, България". Как ще осъществите такъв курс към одесняване, при положение, че ваши коалиционни партньори са от “Продължаваме промяната"? И съдейки от кадровата им политика досега, думата на “Демократична България" май не се чува?

“Демократична България" е добре известен факт, съвсем съзнателно не участва активно  кадрово в това управление. Защото нашата позиция винаги е била, че в търсенето на почти невъзможно мнозинство в българския парламент, от три години насам невъзможно, не от вчера, най-доброто решение е максимално експертен характер на кабинет. Така че няма логика да се търсят политически назначения от “Демократична България", при положение, че нашата позиция е за максимално експертни назначения на всички нива. И доколкото аз не участвам в непосредствените процеси в българската политика, не защото съм депутат в Европейския парламент, а защото не съм член на политическото ръководство на някои от партиите. Все пак, виждам, че нашите партии полагат огромно усилие  именно за осигуряване на силен, независим, експертен облик на основните представители на висшата администрация - регулаторите, както и трябва да бъде. Като изключим министрите, дори и в едно политическо правителство, където няма експертен характер, хората на висши административни длъжности трябва да бъдат професионалисти, експерти в областта си и професионални администратори, което е много различно от политически назначения. Иначе, по важния политически въпрос, който поставяте, той има в себе си три елемента. Единият е, че партиите от “Демократична България" в своите заседания, които се провеждаха на различни места, в рамките на един и същ уикенд, потвърждават ясната си подкрепа в тази управленска форма. Както казахме ние, в нашата резолюция на ДСБ, ние не виждаме разумна политическа алтернатива, а ние сме разумни хора, тоест, ако няма разумна политическа алтернатива, ние подкрепяме това управление. На второ място, ние подчертаваме, че “Да, България" и “Демократи за силна България" са дясно центристки формации. За първи път чуваме от “Да, България" толкова ясно заявена еволюция в тази посока, и това мен може само да ме радва. И  като такива, ние имаме своите очаквания към правителството на премиера Денков, и особено към финансовия министър г-н Василев, да не се залита в разточително харчене и да се спазват основните принципи на здравия икономически разум. В нашата резолюция има цял параграф, посветен на предстоящото приемане на бюджета, от който става ясно това, което е ясно от 2021 г. насам, че “Демократи за силна България" чрез своите народни представители е един от гарантите срещу левичарски залитания в управлението на българската държава и на българския бюджет. Ясно е също така, като трети елемент, че ние в “Демократична България" трябва да вървим към постепенна, но категорична консолидация на организациите. Тук не говоря за сливане на партии, а в българската  политика има много злощастна традиция, свързана основно със земеделското движение: като се съберат да се сливат две партии, излизат четири от залата. А говорим за разумни решения, за механизми, по които ние да взимаме общи, единни, консолидирани решения: да заседават националните ни органи заедно, да имаме общи органи на самата коалиция, така че да говорим с един глас, защото тогава той ще бъде много силен. Така че много се радвам, че двете партии едновременно взеха решение в тази посока.

А как ще обедините десните хора, особено след местните избори и кандидатурата на Васил Терзиев, за когото и вие сам казахте, че не сте щастлив?

Политическа работа, политическа работа. Очевидно е, че в момента има много важни решения да се вземат в Народното събрание, които трябва да отговорят на хората с десни убеждения. И след това, ако, надявам се искрено, няма нов етап на политическа криза в България, няма задълбочаване на парламентарната криза, следващият етап очевидно са европейските избори, които са през юни месец догодина, тоест, съвсем скоро. Европейската кампания е сложна, както  нашия почти целият ни разговор беше свързан със специфично европейско законодателство. От разговора става ясно,  колко малко знаят българските граждани за самите процеси на взимане на решения, за решенията, които се взимат. Така че това е кампания, която винаги изисква значително по-дълго време, отколкото примерно кампания за европейски избори. Аз считам, че 6 месеца преди изборите ние сме в кампания за европейски избори. И в нея трябва ясно да покажем на избирателите с десни, с демократични, с реформаторски възгледи, че ние сме чули техните тревоги. Защото техните тревоги са доста ясни, те не са за подценяване.

От ДСБ членувате в Европейската народна партия, какви са възможностите на коалицията ви “Демократична България" за членство в това семейство?

В семейството, най-напред не членуват коалиции, членуват партии. Освен това, всеки народен представител в Европейския парламент, след като бъде избран, е напълно свободен да определи политическата група, в която ще членува в рамките на Европейския парламент. Не е нужно партията му да е  член. Има много примери, в които партии, които са членове на различни семейства, участват в обща листа, за да постигнат определени политически цели на роден терен, в собствената си държава. Това не е нещо необичайно, не е нещо скандално, ни най-малко, а е нещо, което се случва в много държави на всички избори. Така че факт е, че в цялото пространство, което стои зад “Продължаваме промяната" и “Демократична България", зад кабинета на г-н Денков има само една партия  ДСБ, която има международно членство, другите нямат. И отделно пък имаме Зелено движение, което има пък членство в съвсем друга европейска фракция. Но нито “Демократична България", нито “Продължаваме промяната", “Демократична България" като коалиция не може, както казах да участва, а само отделните партии.  Колегите ни  от “Да, България" засега не са направили такъв избор, но очевидно предстои да направят. “Продължаваме промяната" също, въпреки многото срещи, които е провеждала на международно ниво, но не е направила такъв избор. Аз виждам в това възможност, а не проблем. Възможност, след изборите да бъде осъществено най-доброто политическо действие за налагане на българския интерес активно в рамките на Европейския парламент. Защото през изминалите 4 години и половина вече, боя се, че единствено аз, като представител на това пространство, успях да покажа един наистина нов модел на работа в рамките на европейските институции, при който националния интерес се защитава категорично, твърдо, но не чрез крясъци от трибуната, а чрез усилени преговори и довеждането на тези национални позиции до това, да бъдат част от крайното решение. Защото крясъците от трибуната, повярвайте ми, не водят абсолютно до никъде.

Много ви благодаря за този анализ, за времето, което ни отделихте, и за това, че приехте да бъдете наш гост.

Благодаря много и аз.

Гостува ни евродепутатът от “Демократи за силна  България" и Европейската народна партия Радан Кънев.

Цоня Събчева