Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл", в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Интервюто е дадено на 16.11., четвъртък, 16:00 ч.

Караници с банални обвинения без резултат белязаха втория вот на недоверие, поискан заради неспособност кабинетът да осигури националната сигурност и отбраната на страната. Каква бе полезността на въпросния спектакъл и ще окаже ли влияние върху политическите процеси занапред? Наш гост е Първан Симеонов – изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл“. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Симеонов.

Добре заварили.

Вотът засега все още не минава, но ГЕРБ и ДПС извършиха любопитна хватка – те напуснаха пленарната зала, след което 66 гласуваха "за“ вота, 61 бяха "против“, БСП поиска прегласуване, от залата излязоха и депутатите от ПП-ДБ. Нямаше кворум, а председателят закри  заседанието. Така накратко при първото гласуване правителството оцеля. Предстои вотът да се прегласува тогава, когато в залата има кворум. Това какви перспективи чертае?

Това е едно стъпало нагоре в охладняването на отношението между партньорите в "сглобката“, очевидно. Сега не обсъждаме хипотезата, ако вотът мине – ако вотът мине, ще говорим други неща, но приемаме хипотезата, че по-вероятно е все пак това правителство да оцелее. Това е по-логичното, не че винаги стават най-логичните неща. Но виждаме още една степен на охладняване, т.е. някак си вече изтъняват до краен предел свръзките в "сглобката“. Аз обаче искам да напомня няколко много важни неща. Първо, тази "сглобка“ е обусловена от външни фактори. Т.е. те колкото и да си правят мръсно помежду си и да не могат да се понасят, така нареченото "евроатлантическо пространство“ в България трябва да седи монолитно поне до някакви първи признаци на успокояване на международната острота в Североизтока и Югоизтока спрямо България. Сега, по украинския конфликт има някакви белези на начало на край, но твърде плахи и може да се окаже, че всичко това е илюзорно, а пък междувременно избухва конфликт в Близкия изток. И както и да го гледаме това означава, че има всички шансове тази "сглобка“ по някакъв начин да оцелява. Не казвам в какъв състав, казвам просто в това пространство между 4 партии и коалиции ГЕРБ-СДС, ДПС, ПП-ДБ. Дето се казва, тя ротацията е един вид падане на правителството и избиране на ново, като се замислим по Конституция. Така че никога не сме и мислили, че тая "сглобка“ ще е нещо спокойно. И както виждате,  искането на Борисов е: той плаши със събаряне на "сглобката“, в същото време иска досглобяване, т.е. иска коалиционно споразумение. Така че аз лично мисля, че е  по-логично все пак този вот да не мине. Освен това, когато срещу тебе са "Възраждане“, БСП и т.н., ти можеш да кажеш: "Ето, Путин е срещу мен“, т.е. имаш една допълнителна легитимация и можеш да казваш, както партия ГЕРБ казва: "Не го обичаме това правителство, ама какво, БСП и "Възраждане“ да идват ли?“, и както виждате те се обиждат на БСП и "Възраждане“.  Г-н Пеевски говори за коалиция "Путин“, която събира ПП и "Възраждане“. Освен това да ви призная:  те си дължат такова поведение на самите си избиратели. Как иначе да обясниш на избирателите на ПП-ДБ, че си с Борисов и Пеевски заедно, ако не се караш с тях постоянно? Че то на Борисов му е трудно да обясни на своите и казва: "Ето, сега ще отидем на един форум и там ще преценим,  какво ще правим с правителството“. И какво прецениха? Че нали в общи линии прецениха да я карат както и досега. Така че ми се струва, че всичките тия неща са по-скоро маневри, за да напомняш, че си различен от другия, но голямата маневра да счупиш "сглобката“ не ми се струва, че имат решителността и едните, и другите да  я направят. Пък и дето се вика, едни нови избори едва ли ще покажат много по-удобен резултат, както се и видя.

Обаче власт срещу дерогация – това ли е политическата ни канадска борба? Изобщо всяка стъпка ли има своята цена в друга?

Ами вижте, ако аз съм ГЕРБ и ми предстои да поема управлението малко по-видно през пролетта, наистина ще се притеснявам от две неща. Значи едното нещо ще е, че тая дерогация трябва да падне по мое време, което означава, че всичките негативни потенциални последици, дано ги няма разбира се, ще бъдат по-мое време. А нещо повече, бюджетът ще е приет, задлъжнялостта ще пораснала. Т.е. аз ще работя по бюджет на Василев, а пък някак си най-вероятно ще работя и със самия Василев. И това събужда много, много, много стрес у ГЕРБ, защото ГЕРБ чисто като политическа философия те не са на акъла на Василев. Василев е по-скоро в ляво – той вярва, че с повече публични харчове у хората ще има повече пари, следователно ще се стимулира потребление и това ще върти икономиката, но това обикновено е свързано с по-високи нива на дълга. Не казвам да са опасно високи, но все пак – високи. От друга страна ГЕРБ никога не са  правили такива неща и съответно те се плашат от това. Т.е. това не е точно канадска борба, ами по-скоро един горещ картоф, който лека-полека отива към ГЕРБ през март месец. И ГЕРБ знаят това, и както се вижда, се опитват тоя горещ картоф някак си да не го хващат, но какво да се прави.

В застой на скандали ли е българската политика?

Ами не. Вижте, аз все пак смятам, че тази "сглобка“ беше единственият възможен вариант. То се видя – три години никой никого не можа да изчегърта, нито либералите прогресисти успяха да изчегъртат балканските консерватори в техния по български и техния по турски вариант, нито обратното – значи, нито консерваторите успяха да изчегъртат прогресистите и прозападните сили. В общи линии стана ясно, че трябва да се събират, или хайде не да се събират, а да се разбират. Но тази "сглобка“ трябваше да има ефекта на един вид служебно правителство, което да свърши малко черна работа и да отпуши процеса по-нататък за нормално състезание. Наместо това тя като че ли реши, че трябва много работа да върши, като идеята уж беше една съдебна реформа. Сега съдебната реформа беше надградена до конституционна реформа, към конституционната реформа добавихме и ограничаване на руското влияние. Към това добавихме и стремеж към "Шенген“, към него добавихме стремеж към Еврозоната. Към това сега добавяме и нова бюджетна философия на страната. Почна това правителство да се опитва да бъде пълноценно правителство. Не съм сигурен, че то има мандат от българите да е такова. По-скоро то имаше мандат да е едно привременно правителство, което да подготви условията за по-нататъшна нормализация на политически живот в страната. Такъв беше и замисълът, който ми се струва, че беше замисъл по-скоро на Христо Иванов и на Борисов по някакъв начин, пък и донякъде и на ДПС. Като че ли ПП не разбират този замисъл и тръгват да правят самостоятелна политика, с което са на път да направят грешката, която много други партньори на Борисов направиха – да повярваш, че докато си в офиса, ще може да свършиш работа, народът ще те хареса, ще те оцени и ще останеш жив на политическия терен. Не стана обаче така нито с Реформаторския блок, нито с Обединените патриоти. Борисов оцеля, те не оцеляха, въпреки че и те вършеха черна работа, на тях им падаше рейтингът, на Борисов не му падаше рейтингът. Нещо такова се случва и с ПП, а оттам и на ДБ, които не ми се струва да са точно на същия акъл като ПП, но някак си в момента не могат да се разскачат от тях. При ПП-ДБ пада рейтингът, при Борисов остава, и ПП-ДБ, както се видя, е мишена на гнева на мнозина. В София гласуването беше всички срещу ПП, то се видя много ясно. Колкото и ГЕРБ да обяснява, че с техните гласове е избран Терзиев – да, може би точно тая капчица е надделяла, така е, но както се видя, и това е много важно да се отбелязва, доста гербери си гласуваха за Григорова, не защото я харесват и защото червенеят, а защото не харесват "Продължаваме промяната“. Тъй че не знам, дали е застой, но при всички положения тази "сглобка“ се опитва да върши повече, отколкото има мандат да върши. И второ, не е много ясно, колко добре го върши. Защото погледнете, значи, тия конституционни реформи, извинявам се, но това е безсмислено. Въобще дали беше нужно на страната? Със сигурност при нашите демографски обстоятелства или във всяка една сфера ще бъде така: понякога промените са по-лоши от най-лошото статукво. После, какво става с "Шенген“,  какво става с Еврозоната? Не се вижда някаква много ярка светлина в тунела. В един момент мнозина ще се питат: "Добре, какво върши тази "сглобка“ въобще, освен скандали?“ И тука вече ще стане актуален вашият въпрос: дали това не е пак загуба на национално време, а идеята беше обратната – след три години загуба на национално време да отпушим процеса. Ами ако наистина не можем да го отпушим? То тогава други начини за отпушване ще трябва да има, които минават разбира се през нови избори, и най-важното праз нови играчи на терена. Защото целта на "сглобката“ беше да събере двата типа българи, ама тя пък толкова евроатлантически зазвуча, че една много голяма част от българите останаха непредставени. Няма какво да се лъжем, в България има стотици хиляди, а може би и повече, които не споделят целия евроатлантически ентусиазъм, и те трябва да бъдат представени по някакъв начин на терена. Сега са добре представени като опозиция, но може и те да погледнат към властта в един момент.

Как изглеждат партиите след изборите?

Трудно ще ми е да направя пълна инвентаризация. На фона на всичко, което казвам, голямата въпросително остава у ПП-ДБ. Защото първо, те доказаха, че са жизнени, мнозина предвиждаха крах, ама няма крах. Даже да, вярно в София взеха с триста зора, София гласува протестно срещу тях, и това трябва да е много силен знак. Много силен знак въобще не само срещу тях, ами срещу лицемерието на западния мейнстрийм. Аз го казвам като западен човек. Нещо не разказваме западния разказ достатъчно добре, за да може София да гласува така протестно. А София гласува политически, и София е знак, какво може да последва после в България, София обикновено изпреварва. Така че който подцени този знак, ще сбърка много. Но в общи линии голямото въпросителна е: при тези обстоятелства  ПП-ДБ какво правят в "сглобката“. Нали, всички викат: "Сега Борисов ще развали "сглобката“.“Добре, ще развали "сглобката“, и какво? Ще направи правителство с ДПС ли? И ще остави ПП-ДБ да са му опозиция? Че то това е рая за ПП-ДБ и ада за Борисов, защото тогава ПП-ДБ чудесно ще влязат в ролите си на критик, нали знаете целия им репертоар от 2020 година, и на ПП-ДБ рейтингът им пак ще скочи, между другото. Всеки път когато тръгнеш да ги сваляш тези хора, ти ги вдигаш, защото те много лесно се мобилизират, когато имат враг. Справка: свалянето им през лятото на 2022 година, което беше политическа грешка на Борисов и на другите, те ги укрепиха, та последваха два избора с патов резултат, та се наложи "сглобка“. Напротив, ако съм Борисов и Пеевски, ще оставя ПП-ДБ по пътя на естествената ерозия да намаляват влиянието си. Естествено ерозия на всеки в управлението. Толкова за ПП-ДБ – питанката е у тях: какво правят те в тая стокхолмска ситуация – партньорите им ги бият, а пък те седят в къщи.

И ги обичат?

Ами как се вижда и не се обичат много, а по-скоро лицемерничат помежду си. Сега, що се отнася до ГЕРБ, ГЕРБ направиха не малко грешки, като например това, че решиха предварително, че са загубили София. Оказа се, че далеч не е така, защото се видя, че на много места в страната, където вдигат енергични, нови, млади, работливи, дори непознати толкова много и не толкова харизматични фигури, те печелят в общия порив за някакво освежаване на кметската картина в България, който се видя. Но ГЕРБ явно донякъде стагнира може би, защото не може да произвежда така бързо личности, звезди, както едно време го правеше. Но факт е, че ГЕРБ запазва много солидно присъствие при кметовете в страната, тук-там припозна кметове, тук-там  кметове останаха, макар че не от предишните шеметни нива. Като че ли ярка победа е това, което постигнаха в Пловдив. Не се сещам за друга ярка победа освен там, където нямаше реално състезание, примерно Враца и някакви такива места, където просто си имат силен кмет от ГЕРБ и това е. Но ярка победа, т.е. пробив, ами той е в Пловдив, и то пробив срещу самите себе си, защото година наред ГЕРБ бяха обвинявани, че са порочен модел за Пловдив, ето видя се, че като вдигнеш един свестен кандидати и нещата се получават. Т.е.  можеха така да направят и в София, пък те като че ли в София до последно търсиха някаква шоу кандидатура, защото бях решили, че ще ги загубят тия избори. Та дори кандидатурата на Хекимян можеше много по-добре да бъде развита, какво да говорим ако бяха поне година по-рано почнали да развиват Георги Георгиев. Но както и да е, минало и заминало. БСП е жива, категорично. Видя се като резултат за общински съветници БСП възпроизведе резултата си от националните избори, което вече е добре. Много далновидно политическо решение бе с Григорова. Тука най-добрият анализ го направи самият Борисов, както често става. Той казва: "Нинова толкова се уплаши, че Григорова може да вземе и да спечели, че почна да се притеснява“. Това е, факт е, те явно не мислеха, че Григорова ще печели, но тя взе, че остана само на 5 000 гласа отзад. Но при всички положения добър ход беше това с Григорова да заличиш различията с другите крила, излъчвайки, абе казано просто: Нинова и Манолова се карат, и вместо да се мъчат едната да надделее над другата, излъчват трета дама – Григорова. Това е много, много далновидно, хитро, мрежово политическо решение. И да кажем няколко думи за "Възраждане“ като сме почнали да инвентаризираме всичко. "Възраждане“ за мен направиха първите си политически грешки, време беше и за това. Те не понесоха Григорова, приеха я като конкурент, неразбирайки, че съвременната политика е мрежова, а не монополна, и по този начин отваряйки вратата за спекулации, дали всъщност не са играли за другия отбор. "Възраждане“ направиха правилна сметка, че те са силни национално и мажоритарно, и заложиха на чисто партийни кандидати по места. Оказа се, че по места на хората им се гласува  местно, не им се гласува чисто партийно. Т.е. няма чак такава политизация в обществото ни, която да гласува за някого, просто защото е човекът на Костадинов в неговия град. И съответно тук винаги е имало два въпроса: кои са границите на "Възраждане“  и как се спира "Възраждане“.

Тези избори показаха, кои са границите на "Възраждане“ и как се спира "Възраждане“. Границите на "Възраждане“ са границите на собствения политически "аз“ на г-н Костадинов. Той продължава като че ли да затваря, а не да отваря, да прави нещо собствено вместо да прави мрежа, а бъдещето е на мрежите. Разбира се, той няма и много други опции, защото той поне е радикален и своеобразен, той няма да е себе си, нали. А второто питане: как се спира Костадинов – през конкуренция, не през забрана, не през санитарен кордон, през конкуренция се спира. Както видяхте, той припозна Григорова за конкуренция и даже каза: "Тя е проект за да ни конкурират.“ Сега, кой кого е много спорен въпрос в политиката, но при всички положения Костадинов не бива да бъде отписван, защото идват европейски избори, и въпреки слабият му резултат сега, който той имаше далновидността да отчете и това е честна политическа позиция, идват европейски избори, където точно неговият дневен ред ще бъде на мода. Така че хич да не бързат онези, които смятат, че Костадинов нещо е спрял и т.н. Може и така да се окаже, но по-скоро видяхме, как ефектът "Костадинов“ работи за Григорова отколкото да видим край на ефекта "Костадинов“. Напротив, може би кулминацията на ефекта "Костадинов“ ще бъде точно на европейските избори. Да видим.

ДПС?

Ами ДПС е отделна тема. Сега, ДПС взе своето, особено в хартиените обстоятелства на първия тур. При ДПС няма какво да правим инвентаризация на местните избори, те там си взеха, каквото трябваше да си вземат.

Доган се появи на политическата сцена.

А, ето това е, което трябва да изследваме. Т.е. няма какво се обръщане обратно, там ДПС си действаше желязо. Най-важното, смени си безпроблемно кмета в Кърджали. Но трябва да гледаме напред. Сега напред големият въпрос е, г-н Доган как изчислява нещата: дали това, което прави в момента е наследник или ще даде време за още един, т.е. дали има политическото и жизненото време разбира се, дали от сега се е замислил за стратегическото наследство на ДПС или просто ще има още един председател преди окончателно да се мисли за стратегическото наследство на ДПС. Вторият голям въпрос е: наистина ли г-н Пеевски? Защото нали знаете, когато най-много се говори за нещо, то обикновено най-малко става в политиката. Наистина ли господин Пеевски, защото това е българинът. И третият много голям въпрос е: в края сметка къде е геополитически. Значи ДПС толкова се долепя в момента до американския прочит на нещата, че така леко се отдалечава от турския, а пък турският прочит на нещата е далечен от американския. И тука някъде е и България, защото все пак да не забравяме, че България е тук, на Балканите, в един невралгичен район, т.е. с всички тия геополитически въпросителни. С две думи: при ДПС в момента можем да си задаваме само въпроси. ДПС е малко черна кутия – ние не знам, какво става вътре, но знаем, че каквото и да става вътре, е доста значимо и понякога взривоопасно. Така че тук по-скоро трябва да светнат няколко червени лампи, защото ДПС това е междудържавен, бих казал регионален фактор в един район, който е изключително невралгичен, каквито са Балканите, и тук нямаме право на конюнктурно мислене. Та това е всъщност големият въпрос: дали г-н Доган подготвя наследник. Ако това е така, по избора на председател всъщност ще видим, какво ДПС ще има.  Би било много любопитно,  ако се окаже, че бъдещето, което Доган вижда, е едно ДПС, което се превръща все повече в партия като партия, не просто в представител на етническа група. Да видим.

Е, то затова се говори за избор между Пеевски и Кючюк?

Илхан Кючюк от години изглежда като естествен продължител на работата на ДПС, защото той е и добре представен в европейските институции, които са естественият таргет на ДПС, а освен това е млад човек. И на всичко отгоре е, как да кажа, човек с видим размах. Например той си позволява своя линия по Македонския въпрос, да речем, което няма да се хареса на голяма част от българите и наистина не е много ясно, дали това точно е българският интерес, но показва, че той съзнава по-скоро регионалната игра на ДПС и наднационалната игра на ДПС на моменти. От друга страна г-н Пеевски много, много, много ескалира присъствието си, и там има и естествена амбиция за доказване на фона на санкциите "Магнитски“. Тъй че какво да ви кажа, ДПС разполага с варианти – нещо, което трудно може да се каже за много други от българските партии. Нали виждате, че големият проблем на голяма част от партиите, както го говорихме досега с тая инвентаризация, са личностите – как произвеждаш кадрите. БСП възпроизвежда и вече трябва да се радва, казахме, Костадинов не произвежда други силни личности около себе си, макар че там не липсва потенциал. А за Борисов казахме, че трудно създава звезди, както едно време го правеше: за две седмици извади някой супермен звезда. А ДПС, виждате, успява въпреки всичко да си създава кадри, и това трябва да бъде отчетено като политическа далновидност.

Възможно ли е от това Народно събрание с един и същи мандат да бъдат произведени няколко правителства?

Да, възможно е. То това е и идеята уж на сглобката, че тя създава пространства. А конкретизирането вътре, в това пространство е вече  второстепенен въпрос. Пак казвам, това пространство е създадено все пак от международната рамка, която изисква България да бъде лоялна и стабилна. Тук обаче, западните партньори трябва да отчитат едно нещо:  ако в България голяма част от народа продължава да се чувства не представен, това не е много стабилност. Ти хубаво, наложил си западния разказ, окей, обаче току-що минаха избори, в които огромна част от гласувалите или избягаха от екзитпола или излъгаха екзитпола. И гласуваха, класика в София, ГЕРБ хора, които гласуват за Григорова, но не си казват. Защо не си казват? Ами, защото първо, нали уж са изменили на партийната повеля, макар че тя, партийната повеля не беше особено ясна. Второ, и по-важно, това са хора, които изпитват нещо, ама не искат да го споделят. Правят нещо, ама в тъмната стаичка, после не го казват. Това означава, че в България има опасност да се създаде морал с двойно дъно, мисли с двойно дъно, едно нещо навън, друго навътре. И това за мен е един от симптомите, че ние много сбъркахме, когато преди 3 години, в началото на Ковид пандемията, и след това с войната и т.н., решихме, че има само един възглед. Няма само един възглед. Абсолютно нищо не пречи, че си съзнателен гражданин да си наясно с международното право, да си наясно, че всяка агресия трябва да бъде осъдена, да си наясно, че човешкият живот е върховна ценност и т.н. В същото време, да можеш да разсъждаваш и за Ковид, да можеш да разсъждаваш и за войната в Украйна, да можеш да разсъждаваш и за Близкия изток. Струва ми се, че напоследък ние отменихме разсъждаването и резултатът е това. Появяват се крипто възгледи, едни скришни възгледи, които правят така, че едно мислим, друго говорим. Това не е добре, чувал съм, че така е било в последните години на предишния режим у нас. Но нямам спомени за това.

На комунизма?

Да. Нямам спомените да го потвърдя. Но ако съм прав в това свое опасение, това е лош симптом. Много лош симптом за страната, който означава, че голяма част от населението не смята себе си за достатъчно представено. И ако аз съм представител на западните партньори, аз ще търся възможност за представителство и на тези българи у нас, които са малко по източни, малко по-носталгични, малко по-възрастни. Защото ако някоя група, съществена група от българското общество остава непредставена, то това не е стабилност.

Това крипто мислене какъв тип проекти може да породи?

То може да налее още повече вода в мелницата на “Възраждане". Протестно, наказателно, никой не е казал, че на евроизборите ще се гласува само идеологически за “Възраждане", може да се гласува, за да удариш през пръстите централния разказ, правата линия. Да протестираш, то между другото в цяла Европа се гласува така на европейските избори, и могат да изскочат много солидни неща. После, отваря се много голямо пространство ляво-консервативно, така да се каже, което ужасно звучи от западна гледна точка.  В Източна Европа на не малко места лявото и консервативното са заедно. В Западна Европа обикновено лявото и либералното са заедно, но тук са обърнати малко нещата, заради предишния режим. И заради застаряващото общество, разбира се, както и заради отношението към Русия, което тук е по-топло, отколкото в Полша и Прибалтика, по ясни исторически причини, разбира се. Така че в България източното и консервативното вървят често заедно, което между другото е по-близко до западния модел. Там също източното, теоретичното, мистичното, религиозното и консервативното вървят по-често заедно. Докато прогресисткото, либералното, прагматичното, научното, рационалното вървят обикновено също ръка за ръка. Но защо казвам, че това пространство отваря шанс. Защото вижте, много се надребни, и това е един от изводите на тези избори. Президентът Радев има своите кметове, тъй да се каже. Сега, не че ги има, той доста мъдро игра и не се намесва, и както виждате, той замълча напоследък. Той има, така да се каже, кметове, които гледат с надежда към него, а не към сглобката. И това е доста, доста важно, и те са от различни политически сили. Отделно от това, имаме една сравнително жизнена, на фона на всичко, което преживя, БСП. Не БСП на милион гласа, а БСП на 200 000 гласа. Но има я, успя да направи пробиви тук-там. Имаме Ваня Григорова, нова звезда, казват някои, имаме я. Имаме Манолова, АБВ и другите, които между другото отбелязаха успех тук-там, където Нинова изтласка някои местни структури, тези местни структури погледнаха с надежда към Манолова. И сега, какво се получава в тази работа? Ами получава се една егоцентричност в това ляво-консервативно пространство, макар че то не винаги е ляво-консервативно, нали г-жа Григорова, не бих казал, че е много консервативен човек. Тя е лява и в европейския смисъл на думата, даже радикално лява. Но когато нещо се надребни така, на равни парчета, естествено е да започне да се уедрява, за да хомогенизираш нещо, първо трябва да го надребниш максимално, нали така. Ето, като казвате това мислене, двойно мислене в България, може да се окаже, че в един момент наистина се отваря пространство за тяга, всмукване на разните леви и ляво-патриотични и т.н. парчета в едно по-голямо пространство, в една по-голяма мрежа, която може да бъде лидирана или от Румен Радев, знам ли, от някой друг. Сега виждаме заявка на г-жа Григорова, да видим накъде ще тръгне. Тоест, казано по простичко, отваря се ниша за нещо, което да дойде на мястото на традиционната в последните три десетилетия Българска социалистическа партия. Може и самата тя да дойде в някакъв нов вариант, но при всички положения, ако тази ниша в обществото не е представена, този вакум няма да седи дълго.

Как ще завърши патовата ситуация за избор на председател на Столичния общински съвет?

Надявам се да не завърши с нови избори, но Столичният общински съвет е продукт от тази постоянна ескалация, която различните политически сили си причиняват в последните 3-4 години. Всичко това се дължи на факта, че Борисов остана много дълго на власт. Когато останеш много дълго на власт, повече от десетилетие, имаш цялата власт кажи-речи, започва да се появява много сериозно напрежение. Това напрежение е злостно, то достигна до невъзможни висоти, до степен, в която те се надяваха да се изчегъртат един друг. И Столичният  общински съвет е доказателство за това нещо. Вижда се, че продължава да се задълбочава усещането, че другият е невъзможен. Така не може да се прави политика, значи това е абсолютно вредно, контрапродуктивно, и най-важното невъзможно. Тоест, ако има един урок, който последните три години на кризи ни научиха, то е, че не можеш да изчегърташ другия, защото той е легитимен представител на някакви хора. Щеш не щеш, това е: ще трябва да работиш с него. Така че щат не щат, ще трябва да измислят нещо в Столичния общински съвет, защото пак казвам, в столицата се гласува политически, тук посланието е политическо. И мен, ако питате, на политическо ниво именно българските елити трябва да разберат, че нямат друг избор, трябва да се разберат и работят помежду си. Няма друг избор по една проста причина, защото има такъв тип българи и такъв тип българи са  представени в тези представителни институции. Няма как да се откажеш от някакъв типаж българи, само защото не те радват. И мен не ме радват много неща, но това е положението. Ние сме тук, за да живеем заедно помежду си, ако въобще искаме да запазим някакво общностно чувство, общностно живеене, общностно мислене, в една общност, която все пак, нека не забравяме, изчезва. Ние исторически българите сме в процес на изчезване. И всичко, което трябва да седи в главите ни, е точно това - как да спрем тези процеси? Тъй че вярвам, че ще намерят някакъв разум, както успяха да го намерят и в парламента.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви.

Гостува ни Първан Симеонов, изпълнителен директор на “Галъп интернешънъл".

Цоня Събчева