Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Лидерите на шестпартийния опозиционен съюз в Турция призоваха на митинг в Истанбул за общонационална коалиция, която да смени "потисническото“ управление на президента Реджеп Тайип Ердоган на изборите през юни следващата година. Изборите са планирани за юни, но опозицията все още не е определила своя съвместен кандидат. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу изпъква като потенциален победител в абсолютно всички направени за целта анкети. Обаче междувременно става ясно, че съд в Истанбул е осъдил кмета на две години затвор, с лишаване на права за участие в политическата дейност. Как ще се развие започналата в сряда сага с осъждането на кмета на Истанбул и лидер на опозицията? Следва анализът на арабиста проф. Владимир Чуков. Проф. Чуков, наблюдаваме традиционен начин за отстраняване на политическия противник – скалъпва му се обвинение, той се праща в затвора, лишава се от права за две години участие в политиката. И ето – няма го човекът, няма го и проблемът. Изборите минават гладко. Така ли е?

Знаете ли, ще се върна на това, което казахте в самото начало – шестпартидната опозиция, която се събра и реши да свали режима на президента Ердоган. Спомням си, няколко пъти имаше заседание на тази шестпартидна коалиция, водена от най-голямата партия – Народнорепубликанската. И Турция направи една много интересна аналогия с вътрешнополитическия живот в Унгария, в която опозицията на Орбан също така беше създадена от шест партии. Знаете за топлите връзки, топлите чувства между Ердоган и Орбан. И тогава апологетите на Ердоган казваха: шестпартидната коалиция в Унгария се провали и техният аналог в Турция, който също е шестпартиден, ще има същата съдба. Казвам го съвсем в кръга на шегата, просто защото отново същата бройка партии се коалират срещу силния човек. Да, наистина в четвъртък Турция стана свидетел на нещо безпрецедентно. Всъщност аз по-скоро бих го обявил като начало на същинската предизборна кампания в Турция. Да, Екрем Имамоглу е кмет на Истанбул и той спечели по безпрецедентен начин изборите 2019 г., като той два пъти ги спечели. Нека само да припомня за вашите слушатели, че първия път той спечели с 34 000 гласа, което за 20-милионен Истанбул практически беше в светлината на статистическата грешка. И тогава Бинали Йълдъръм – това е бившият премиер-министър на Турция, и кандидатът на Ердоган, партията на Ердоган, който беше неговият опонент, обжалва и каза: тук не може да има такава разлика, това е несправедливо. Т.е. накараха отново да бъдат проведени изцяло изборите. И се получи какво – буквално втория път Екрем Имамоглу спечели с над 300 000 гласа, над 300 000 гласа. Всъщност това е, бих казал, сценарият, който се цели най-вече от опозицията. И ако трябва да бъдем честни, това, което постанови буквално оня ден съдът в Истанбул, може да бъде тълкувано от няколко гледни точки, между впрочем. Първо, Партията на справедливостта и развитието, включително Ердоган каза, че това решение е несправедливо, то е политическо. Наистина човек, гледайки подобно нещо, си казва: а, как може, че решението просто обслужва интересите на управляващата партия.

Пак ли виждаме двойният стандарт на Ердоган?

Сега нека да кажем следното: първо, това не е окончателно решение. Второ, тези две години и седем месеца практически му дават възможност на кмета на Истанбул да продължи да си върши своите служебни задължения, очаквайки решението на втора инстанция. Или това, което казват от управляващата партия – това е сценарий, който е бил изготвен от опозицията. Дори някои политолози, турски политолози, които симпатизират на правителството на Ердоган, казват, че сценарият е бил скалъпен от Партията на доброто на Мерал Акшенер, която по някакъв повод или по някакъв начин е имала някакво влияние в този първоинстанционен турски съд. Идеята каква е – да бъде превърнат в жертва този Екрем Имамоглу, който между впрочем много отдавна имаше, или по-скоро се беше превърнал в мишена на управляващите. Ето, едни от обвиненията са, че преди две години имаше едни наводнения в Турция. Докато хората имали нужда от своя кмет, имали нужда от помощта му, от съдействието му, той например се срещал с американския посланик и забележете – с английския консул, като внушението от управляващата партия е, че всъщност това е един сценарий, подготвен от опозицията и от външни фактори, т.е. от САЩ и от Великобритания. Като идеята каква е? Екрем Имамоглу е с много интересен профил. Първо нека да кажем следното: че до този момент тези шест партии така и не се договориха кой да бъде техният кандидат. Да, Екрем Имамоглу е един от потенциалните кандидати, но той не е най-добрият. Например, кметът на Анкара Мансур Яваш в тези сондажи, тези допитвания до избирателите седи по-добре от неговия съпартиец в Истанбул. Но ето това е всъщност подводната мина: те имат различен профил. Първо, Екрем Имамоглу е алевиа. Второ, той е политически грък, докато Мансур Яваш – той си е турчин и той е сунит. И просто профилът на търсения електорат е всъщност повече от очевиден – това са кюрдите. Докато например имаше сондажи евентуално кандидатът на опозицията да бъде Абдуллах Гюл – това е съратникът, той е президентът, който беше преди Ердоган, човекът, който всъщност направи заедно с Ердоган Партията на справедливостта и развитието, човек, който е авторитетен, но той е авторитетен сред електората на Партията на справедливостта и развитието. Докато на Екрем Имамоглу по-скоро таргет групата му е алевии. И кюрдите, които според мен за пореден път ще решат,  кой ще управлява Турция. Турция малко прилича, както беше да речем в 90-те години България. Имате една левица, имате една десница и балансьор – у нас беше Движението за права и свободи, турското малцинство. В момента в Турция имате сходна ситуация – имате тези опозиционни партии, чиито гръбнак са алевиите на Народнорепубликанската партия. Имаше дори предложения лидерът на тази партия Кемал Кълъчдароглу да бъде кандидат. Няма как да стане. Защо? Защото просто кюрдите трябваше по някакъв начин да бъдат привлечени. Всъщност идеята е да се преиграе, да се повтори това, което се случи на вторите избори в Истанбул. Всъщност откъде дойдоха тези 300 000 гласа в подкрепа на Екрем Имамоглу? Това са кюрдите, които живеят в Истанбул. Това са онези, които се конкурират със сирийските бежанци за най-нископлатените, най-нискоквалифицираните работни места. И трябва много ясно да кажем, че опозицията е носител на този лозунг – да прогоним сирийците, да ги отдалечим, да ги върнем в Сирия. И по този начин той успя да спечели кметското място. Неслучайно вторият голям лупинг, който виждам от Ердоган – нека просто да си помислим какво означава борба за власт. Този буквално един месец Ердоган каза: "Аз съм готов да се видя с Башар Асад, но след изборите“. 2019 г. – ще припомня за вашите слушатели – Ердоган каза: "Никога няма да се бия за Башар Асад“. Оня ден той каза: "Нека да не се бавим, веднага съм готов за среща с Башар Асад“. Изтръгване на инструмента за връщане на сирийските бежанци в Сирия чрез сдобряване, чрез помирение с Башар Асад – ето, това предлага Ердоган. Всичко е в идеята да се изтръгне този предизборен инструмент на опозицията, която още в самото начало е била против тази външнополитическа позиция на Анкара. Така че оттук насетне ние ще бъдем свидетели на всякакви външно- и вътрешнополитически лупинги. Казвам и външнополитически лупинги – говоря за това, че буквално оня ден стана и още нещо известно: че Европейският съд отхвърли желанието на ПКК да бъде премахната от листата за терористичните организации – нещо, което наистина щеше по някакъв начин да смени ако щете и по-скоро щеше да повлияе на вътрешнополитическата ситуация и борба вътре в самата Турция. Но както и да е. Виждаме вектори на турската вътрешна политика, която в момента е насочена единствено и само към това: кой ще стане следващият президент на Република Турция. Още нещо да добавя. Ердоган точно преди два дена заяви още нещо – че иска за последен път доверието на турския избирател, т.е. той казва: "Аз повече няма да бъда президент след този мандат, който очаквам от вас да ми дадете“. Така че много са подходите, всякакви лупинги, дори ако щете чисто предизборни безпринципни позиции – такива, каквито Ердоган и управляващите никога не са приемали да речем преди година, преди две, а да не говорим преди три-четири. 

Проф. Чуков, а как се коментират тези събития в Турция в Арабския свят?

Нека да кажем честно, че аз съм впечатлен от много широкия резонанс, отзвук, който имат тези вътрешнотурски проблеми. За пръв път аз бях шокиран да видя в ефир на саудитска телевизия дебат между политолози, които са про Ердоган и анти Ердоган, все едно те се намират, едва ли не говорят за вътрешноарабски проблеми или пък дебат такъв в саудитски контекст не може да бъде проведен. Но изключително силен отзвук се получава, така че всичко това ще бъде следено под лупа – кой ще стане президент на Турция, дали ще се повтори отново успехът на Ердоган, или може би ще дойде негов заместител, вероятно Екрем Имамоглу.

Цоня Събчева