Проф. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“   

 

Депутатите приеха окончателно шестите промени в Конституцията, промени от приемането й през  1991 г. Делян Пеевски нарече денят “исторически", с парламентарна република в пълния смисъл. Според министъра на правосъдието Атанас Славов “за последните 30 години, това е най-голямата стъпка, която прави страната ни, да бъде европейска, демократична и правова държава". Бившият председател на парламента и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков нарече ударното приемане на поправките “абсолютен порок". Президентът Румен Радев направо заплаши, че за “експериментът с Конституцията българите ще плащат тежка цена", а сезирането на Конституционният съд е негов дълг, като държавен глава. С такива характеристики, политики и експерти видях въпросния исторически ден. Отговарят ли промените на обществените очаквания, наш гост е проф. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по “Политология" на Софийския университет “Свети Климент Охридски". Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Малинов.

Здравейте и благодаря.

Приетите промени за какво създават предпоставки?

Те създават предпоставки за по-високо доверие в институциите, най-вече от страна на гражданите. Напълно съм съгласен с всички, които смятат, че така направените промени съдържат рискове, че нямат гаранции за тяхното действие такова, каквото си го представят вносителите. Но това съгласие почива на едно друго съгласие, което е по-широко от това на експертите и политиците взети заедно. И то е общото съгласие на почти всички български граждани, че българската съдебна система не работи добре, затова те нямат доверие на тази съдебна система и искаха промяна. В този смисъл промяната беше задължителна. Дали тази промяна ще успее, в много голяма степен зависи от това, как ще проработят новите решения, което, уви, не само нашата Конституция, но и всички други конституции не могат да установят преди да се видят реализациите на практика. Така че ние направихме нещо задължително и неизбежно, а именно промяна в Конституцията в глава “Съдебна власт", и разбира се, другата голяма промяна, свързана със служебното правителство. Има консенсус в обществото, че промени бяха необходими. Има дебат в обществото, кои промени са най-добрите. Но аз ви уверявам, че каквито и промени да бяха приети, в каквато и посока най-общо казано, критиките щяха да са същите, че и по-големи. Важното е, че събрахме смелост като общество и най-вече политиците да направят тази промяна. И нека сега да следим внимателно всички реализации. Иначе, що се отнася до сезирането на Конституционния съд, аз мисля, че то е очаквано и наистина съм съгласен, че до голяма степен е и задължително при такава ситуация, в каквато се намираме в момента.

Проф. Малинов, а какви са рисковете пред приетите промени? Как могат да бъдат избегнати?

Рисковете са в няколко посоки, но преди всичко са свързани с прилагането на тези промени, защото голяма част от тях изискват допълнително законодателство. Веднага се насочвам към служебния кабинет, който като че ли е най-лесен за разбиране като промяна. Най-общо казано, намалени са възможностите на президента. Българската парламентарна република на практика ще бъде парламентарна република и когато има служебен кабинет. Мога да кажа тук изцяло вече в рамките на науката "Политология“, че българската Конституция позволяваше нашата парламентарна република да бъде временно суспендирана и да се премине към упражняване на властта през форма на президентска република, макар и наречена служебен кабинет. И тук ние зависехме като граждани, като парламентарна република от волята на президента, от неговия характер, от неговата геополитическа ориентация. Това беше невероятна аномалия, на която се слага край. Как обаче ще се уреди функционирането на служебния кабинет, какви ограничения ще има върху него, ще се уреди с допълнителен закон. И тук трябва да се знае, че всъщност конституционната реформа ще продължи. И другата голяма промяна е свързана с разделянето на Висшия съдебен съвет, този висш орган, свързан със съдебната власт, разделен на прокурорска и съдийска колегия, с различни мнозинства вътре, да не навлизаме в подробности. Ще го направим с удоволствие, ако разбира се, се налага. Но тук също ние не знаем: дали от едната крайност на безконтролност и в най-лошия смисъл на думата пълна независимост на главния прокурор с много правомощия да се меси, да дава интервюта, да дава публични изявления, свързани и с личните особености на главния прокурор, та дали от тази крайност няма да се премине към една доста по-слаба и неефективна прокуратура. Но това е опасение. Аз не съм сигурен, че това ще стане, но съм длъжен да го кажа.

В прокурорския съвет обаче преобладава присъствието на прокурори, избрани от Народното събрание. Тук дали няма да се стигне до контрол, за какъвто мнозина се опасяват, и до безнаказаност на парламентарното мнозинство?

Знаете ли, ако не бях преживял, или ако ние всички не бяхме преживели работата на прокуратурата при Гешев, вашият аргумент, вашето опасение щеше да е напълно основателно. Само че какво преживяхме с главен прокурор Гешев?  Тежка политическа зависимост на практика, а на хартия - пълна независимост от политическите сили. Как се получи това, всъщност? Политическото влияние върху съдебната власт беше прикрито, беше тайно, макар че то накрая стана публична тайна. В този смисъл, предишният модел се оказа още по-тежък и още по-политизиран. Сега политическата квота, или така да го кажем мнозинството, ще се избира в прокурорската колегия от политици. Но обърнете внимание, ще се избира явно, пред очите на всички. Това е по-добрият вариант от този, който имахме досега. Може би и този вариант, който сега избираме, не е по-добър от следващия, който ще бъде още по-добър, но аз съм убеден, че това е подобрение. Подобрението не означава съвършенство, но то означава нещо по-добро от това, което сме имали досега. И това, че ще бъде по-добро, се базира на горчивия ни опит: ние стигнахме дъното не само като доверие към прокуратурата, но и като омерзение от поведението на главния прокурор и на другите около него. Ние имаме толкова фрапиращ негативен пример с досегашната уредба, че повтарям, промяната беше императивна.

Как тези промени ще помогнат за разграждането на корупционния модел у нас?

В идеалния вариант бавно и постепенно. Прокуратурата, първо, ще стане по-отчетна, със сигурност главният прокурор няма да има възможност да се меси така, както досега имаше. Ще има много по-голяма отчетност пред парламента, в този смисъл ние ще можем през нашите народни представители да контролираме, но и да изискваме отчет, което би трябвало да направи прокуратурата по-ефективна. Същевременно, знаете, че вече има и съдия, който ще може да разследва главния прокурор, така че той да не се изкушава, това е много важно. Да не се изкушава да използва властта си в една или в  друга посока, не само политическа, дори и в някакви лични мотиви. Това е нещо, което смятам, че ще оздрави работата на прокуратурата. И се надявам, че тези длъжностни характеристики, които вече се появяват от новата конституционна уредба, ще доведат и до нова идея за личността на главния прокурор, която общо взето не искам да коментирам. Но досега наистина се олицетворяваше от човек, който в крайна сметка дори демонстрираше пълно неуважение към политиците, които все пак са народни избраници, колкото и да не ги харесваме. Мисля, че това вече ще бъде невъзможно. Що се отнася до съдиите, там отговорността пък е прехвърлена на професионалното съсловие. Тук презумпцията е, че професионалното съсловие има собствена вътрешна йерархия, като всяко такова, и там ще бъдат издигани хора с качества, които самите съдии уважават. Нещо, което поради спецификата на тази професия много трудно се улавя от политиците или от обикновените граждани. Нали, ние не знаем и трудно можем да имаме представа от йерархията: кой съдия в коя община, в кой съд има онези качества, които само вътрешната йерархия в общността познава. Така че повтарям, това със сигурност за мен е опит за подобрение, много ясно се вижда пътя. И обърнете внимание, между другото, на всички тези критики, които споменахте. Президентът направи най-големият политически гаф, с който наистина обезсмисли своята критика и гафът е, че той не даде алтернатива. Той наистина, директно мога да го кажа, заблуждаваше, че има собствен проект. И когато аз чух критиките на неговите представители, част от които бяха разумни. Примерно, у мен лично още повече се засили любопитството: интересно, след тези критики какво ще предложи президентът? Нищо не предложи. Това отслабва позицията му неимоверно, защото повтарям, всяка промяна може да бъде атакувана. Но истинското, градивно начало може да се появи само, когато е видима алтернативата. Президентът няма алтернатива на тези промени, в този смисъл изключително слаба е неговата позиция.

И още една промяна предизвика смут, меко казано. Това е двойното гражданство, правото на хора с двойно гражданство да заемат позиции на депутати, на министри, дори за министри няма изискването за уседналост. Това не води ли до сериозни рискове? Не е ясно какви хора и как ще попаднат в парламентарните групи, съответно в партиите. Дали няма да имаме преимуществено присъствие на наши сънародници с двойно гражданство в тях?

Всяка партия ще си носи отговорността за тези неща, още повече, част от тези хора ще преминават през избори. И малко трябва да се поуспокоим с тези справки и да разсъждаваме, че първо, всеки, който е напуснал територията на България за временно или за по-дългосрочно пребиваване в чужбина, за образование или работа, става нещо като не българин. Това е малко стар рефлекс, повтарям, тези хора ще минат през демократични избори. Що се отнася до министрите, нали някой трябва да ги назначи, тези политици ще понесат последствията от тези реакции. И дето се казва, на следващите избори ще бъдат наказани, може би жестоко наказани, ако изборът им е неправилен. Ако се опасявате, че така в българското правителство ще се инфилтрират шпиони, много ви моля, не е необходимо да имаш двойно гражданство, за да си защитник на чужди интереси. Всъщност, едва ли една шпионска мрежа разчита на външни за една държава хора. Погледнете, какво става с мрежата за влияние, която Путин е изградил в България. Това не са хора с двойно гражданство. Така че единственото, което бих лично аз тук предложил, но вече е късно, по-висок, по-дълъг период на уседналост. Смятам, че 3 години щеше да бъде по-убедително, а в някакъв смисъл щеше да покаже, че съответната личност се ангажира дългосрочно с пребиваване в България и развиване на своята дейност в страната. Но ние не бива да забравяме, че 20-25% от българите в Европа не живеят в България. И движението в тази посока трябва да продължи, имам предвид интеграцията им, не с това да могат да бъдат избирани за депутати и министри, а да се мисли за това как могат да бъдат интегрирани техните деца. Как да се позволява с лекота децата с двойно гражданство да учат в български университети, да не бъдат тормозени с вторични нови изпити. Да могат 7-ми или 8-ми клас, дори да не знаят много добре български, да знаят испански по-добре от български, да могат да влязат в едно училище, да могат да изкарат матурата си, да имат индивидуални преподаватели. Както е навсякъде в Европа, където от години са свикнали с тази мобилност и двойно гражданство, ние сега свикваме и още се учим, как да живеем с факт, че Европейският съюз е общ пазар. И там естествено част от българите живеят за дълго или за по-кратко.

А ще бъде ли необходимо създаването на избирателен район в чужбина?

Това са съвсем конкретни тактически решения, то е свързано с изборното законодателство, не мисля, че е необходимо, но не мисля, че ще бъде и някакъв проблем. Нека само да отбележа, че има различни видове избори, където нуждата от такъв район е по-голяма или по-малка, зависи как ги погледнем. Повтарям, това не е важно. Мисля, че е стъпка в правилна посока, но просто 18-те месеца на мен са ми малко. Повтарям, мисля, че 3-годишният период щеше да бъде разумно начало.

И още едно събитие от последните десетина дни разбуни духовете - демонтажът на паметника на Съветската армия или Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА), както го наричат привържениците му и противниците му. Този демонтаж бе спрян, защо нямаше политическо решение за това действие, за това събитие, а изведнъж всичко се прехвърли на крехките плещи на един областен управител. След като това е и държавна политика, и политика на управляващото мнозинство, защо нямаше политическо решение?

Ами защото отдавна е взето решение и то точно от органите, които са по принципа на субсидиарност най-близо до проблема. Миналата година Общинският съвет заяви това намерение, тоест, имаме поредица от решения, които не се осъществяват. Аз не виждам, как може държавна политика да има по този въпрос, след като решение е взето от Общинския съвет. И според мен, моментът дойде, след като минаха местните избори и се видя, че мнозинството в Общинския съвет се състои от общински съветници, които безусловно заявяваха по време на своите предизборни изяви, говоря за ГЕРБ, за “Продължаваме промяната" и за “Синя София", те безусловно заявяваха, че демонтажа за тях е задължителен. Тоест, софийските граждани, софиянци дадоха огромно мнозинство в полза на тази кауза. Кого повече да питат? Какво още има да се оправя от гледна точка на политическо решение? Виждате, въпросът вече за юридическата прецизност е друг, но той пък трябва да се обсъжда от специалисти. Сега, както се вижда, нещата са сложни и не може да се обсъждат така отгоре-отгоре. Но че има политическа воля изразена отдавна и взето политическо решение от миналата година от Общинския съвет, това е предостатъчно, за да се премине към демонтаж.

Каква би била съдбата на този вече полу-демонтиран паметник?

Всеки може тук да импровизира и да се упражнява. Аз смятам, че фигурите, които бяха на постамента, трябва да се съхранят, дори трябва да се запазят в максимален размер останалите елементи, за да може да не се губи паметта за това, какво буквално е стърчало и доминирало в центъра на София. Но разбира се, преместването е задължително. Така че аз съм от тези, които смятат, че демонтажът е задължителен, но със сигурност трябва да бъде в някаква форма реставриран паметникът и да може да се види. Разбира се, всички сега научаваме, откриваме: колко е голям, каква площ всъщност заема. Това пък ще даде възможност на следващата вълна от разсъждения: какво да има на това място. Но е редно тук да оставим този въпрос на хората, които разбират от тези неща. Има достатъчно опит в света и в Европа, а и има достатъчно въображение, като гледам, в софиянци. Само едно бих посъветвал тези, които ще взимат решения: наистина да направят истинска и качествена дискусия какво да има на това място и да оставят възможността и на софиянци да участват, за да не се получи това негативно впечатление, че пак някакви хора, дори и по такъв максимално публичен въпрос взимат на тъмно решения. Това ще бъде голяма грешка, с оглед на важността на събитието.

И ако ми позволите да ви задам няколко въпроса за политическата година, която изпращаме. Каква беше 2023 г. , с какво вие ще я запомните?

Чисто политически годината завършва добре. Това беше годината, в която излязохме от спиралата на предсрочни избори и тежка, наистина тежка, мъчителна нестабилност. Която започваше  вече да влияе на всички, започваше да влияе на граждани, на държавна администрация, на фирми. Стана нещо като фон тази политическа нестабилност, на който се развиваха всички останали неща. Имаше нещо, което аз бих нарекъл опасност  това да стане нова нормалност. Не се случи, преодоляхме го с много мъчителна коалиция, непопулярна сред избирателите на тези партии, които участват в нея. Но няма нищо парадоксално в това. Недоволните от факта, че има такава коалиция, всъщност признават, че засега друга алтернатива няма. Ето защо, мога да кажа, че годината завършва добре, макар че съдържаше огромни рискове. И ние все пак успяхме да ги изтласкаме. Изглежда, че и икономически ще завърши добре, имайки предвид последните данъчни постъпления от ДДС и всичко останало, свързано със събираемост. Изглежда, че инфлацията засега е овладяна. А пък, ако успеем да направим още една крачка по посока на “Шенген", можем направо да обявим годината за много добра. Но дори и факта, че избегнахме продължаване на кризата, е нещо позитивно.

Какво прехвърляме за следващата година?

Преди всичко запазването на коалицията. Повтарям, без да бъде особено популярна, тази коалиция засега се схваща като безалтернативна. Има много ясен хоризонт, а именно ротацията, която ще бъде безпрецедентна в българската история и всички ще проследим, как ще стане, изобщо ще стане ли, няма ли да има някаква ревизия на условията. Това е нещо, което е  много любопитно, но аз се надявам, че освен любопитно, ще бъде и добър прецедент. Защото няма как да продължи тази сложна конфигурация, ако ротацията е неуспешна. И след това имаме много важни показатели, свързани с икономическите процеси, които трябва да следим, за да можем май-юни да сме сигурни, че тенденциите ни позволяват влизане в Еврозоната от 2025 г. Това са неща, които ще трябва да знаем до средата на годината. А между другото, в началото на юни са и европейските избори. Тогава, мога да кажа, ще бъде нещо като последна възможност за противниците на правителството: президента, БСП, “Възраждане" да направят политическа алтернатива. Ако там не се получи ново мнозинство, можем да кажем, че следващата 2025-та година ще бъде една, поне от политическа гледна точка, стабилна година.

Проф. Малинов, с какво си обяснявате разликата между високата оценка, която давате на политическата година и ниското одобрение, което българите в някаква форма й гласуват? Имам предвид ниския процент на участие в изборите, ниската степен на одобрение, регистрирана от социолозите. Пада одобрението в правителството, пада одобрението в парламента, безпрецедентно ниски нива. С какво си обяснявате тези разлики?

Първо, не са безпрецедентно ниски нива, но са достатъчно ниски, за да се тревожим. Второ, повтарям, дори и тези, които не одобряват, нямат алтернатива. Никога не забравяйте, че хората са достатъчно разумни анблок, за да могат да изразяват своето негодувание, без да искат разрушаване на това от което са недоволни. Колосална грешка е при политически анализи да се обърква недоволството с търсене на съвършенство или нещо, което е по-добро, когато го няма. Българите няма да разрушат тази коалиция на избори, докато не се появи нещо по-добро. Те гласуваха на местни избори в огромната си част, за партии, свързани с тази коалиция. Местните избори бяха прекрасна възможност да се даде вот за “Възраждане", БСП и останалите. Не се даде. Малко се увеличи БСП, много зле се представиха “Възраждане". Защо направиха така българите, защото повтарям, вече свикнаха, добиха зрялост да разсъждават критично, без да разсъждават разрушително.

И това какви перспективи вещае?

Това означава, че партиите, които в момента представляват коалицията, ще трябва да докажат следващата година с действия, постижения, че си е струвало да бъдат търпени. Защото в момента има много висока степен на нещо, което можем да кажем политическо търпение. Проявяват политическо търпение избирателите, може би очаквайки нова политическа формация, алтернатива. Но няма да тръгнат, повтарям на промяна, докато не я видят. Така че пред партиите, които в момента участват в управлението има много ясен път.  Ясен не означава лесен, те трябва да вдигат стандарта на живот, да продължават с определени промени, които трябва по смислен начин да изглеждат на избирателите, да овладяват инфлацията, да повишават доходите, да откриват все повече възможности за енергийна независимост, тъй като отношенията с  Русия няма да се подобрят скоро, включително и след края на войната, какъвто и да бъде той. Тоест, тази нова преориентация трябва да продължи, трябва да става убедителна, трябва да се вижда, че тази коалиция има смисъл. Защото пак повтарям, тя не е популярна, дори и за хората, гласували за партиите, които сега са зад нея и подкрепили ги на избори. Тя не е популярна, не е убедителна. Така че това е основата, на която трябва да се стъпи. И разбира се, демокрацията винаги дава възможност и за нови партии, нови проекти. А пък евроизборите ще дадат възможност за преброяване, последно може би, преди края на мандата на този парламент, преброяване на гласовете. И може пък евроизборите да предизвикат обрат. Веднъж вече го предизвикаха през 2013 г., може и 10-11 годни по-късно отново да го предизвикат.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви и аз.

Гостува ни проф. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по  “Политология" в Софийски университет “Свети Климент Охридски".