Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Започна предизборната кампания. Поканих в студиото да я анализира проф. Румяна Коларова – председател на Българската асоциация за политически науки. Добре дошли! 

Здравейте. 

Очаквано или разочароващо е това, което се случи след края на 48-мия парламент, проф. Коларова? 

Е, пределно ясно е, че това развитие на политическия процес силно бих казала блокира и в някаква степен цялата политическа система е в ступор, ако трябва да използваме някакъв вид психологически термини, което означава, че както избирателите, така и политиците са загубили своя така да го кажем импулс. 

И способност да генерират надежда?  

В много по-голяма степен, разбира се, това се отнася до протестните партии, които аз така ги дефинирам, че те загубиха и патос, и ентусиазъм, а точно това бяха двете отличителни черти на механизмите за мобилизация, особено за "Продължаваме промяната“. Защото този процес ние го наблюдавахме при "Изправи се! Ние идваме!“ и при "Има такъв народ“, но вече го наблюдаваме и при "Продължаваме промяната“. Сега, за съжаление, тези партии едно към едно влизат в дефиницията "партии-светкавици“, което отдавна е познато явление в европейската политика, особено в държави с избирателна система като нашата. Партийната система на Холандия се характеризира с появата на такива партии. Така че да. Сега тук, разбира се, не бих използвала някакви такива обидни дефиниции като "кьорфишек“ или нещо от сорта, които много се използват в разговорния език и от някои коментатори. Тук все пак искам да подчертая, че партия-светкавица е напълно нормално европейско явление. Имаме си ги в България – ето, вече няколко поредни избора ни дават възможност да проследим една серия от фойерверки в партийната система.  

Колко е продължителен животът на тия политически светкавици? 

Ами виждате – три последователни избора. "Има такъв народ“ – три последователни избора. Сега, разбира се, "Изправи се! Ние идваме“ мисля, че бяха с един по-малко. Но "Продължаваме промяната“ спазват някакъв такъв вид траектория и виждате, че всъщност коалицията, която беше направена, е опит да се гарантира някакъв вид второ дишане на тази партия чрез стабилната коалиция "Демократична България“, като при нея такъв тип резки движения не се наблюдават, макар че и там има ръст и спад, има някаква динамика, но в никакъв случай не е в тези диапазони, в които сме свидетели.  

А в какъв събитиен контекст попада кампанията? 

Ами вижте, аз си мисля, че ще има събития, които по никакъв начин не са планирани и не са очаквани, но също така ще има събития, които са предварително планирани. Поредния списък "Магнитски“ беше такова събитие, което е в някаква степен ориентирано спрямо изборния процес, макар че аз все по-малко и по-малко си мисля, че събитията или външните фактори ще влияят върху нагласите на избирателите. Имам чувството, че всяка група избиратели се затваря, няма чуваемост. Да не говорим, че сме свидетели на нещо друго – тази превратна интерпретация на събитията. Като че ли те протичат в паралелни реалности. Това не е нещо ново. Били сме свидетели и в предишните кампании, но сега отново го виждаме.  

Ако външните фактори трудно ще повлияят на избирателите, как ще повлияят след това в самия парламент за формиране на мнозинство и правителство?  

Нагласите и на политиците, и на избирателите в България все повече се характеризират с нещо, което ние наричаме "афективна поляризация“. Афектът е болестно чувство, то е много силно чувство на раздразнение, може да бъде на омраза, на неприязън. И всъщност партиите генерират и самата кампания до голяма степен има за цел да генерира подобна нагласа към опонентите. Надявам се, че това ниво на поларизация спада – надявам се, макар че то трябва да бъде измерено, за да констатираме накъде върви, и се надявам също така, че насочеността също се променя. Защото вижте, най-силната и бих казала патологична форма на афективна поляризация е тогава, когато хората изпитват неприязън не само към определена партия, негативно отношение, но и към симпатизантите на тази партия. И бих казала, че т.нар. афективна поляризация не е нещо ново в българската политика. Първите 10 години от българската политика БСП беше обектът на омраза. Тогава голяма част от партиите генерираха своя електорален възход, ако щете експлоатирайки неприязънта към БСП и към съответно бившата комунистическа партия. След това знаете, че за дълъг период от време ДПС беше партията, към която се изпитваше ако не омраза, то неприязън и се генерираше подкрепа за т.нар. националистически или патриотични формации. След 2020 г. ГЕРБ стана обект на подобна негативна кампания. С други думи, това не е нещо ново и тепърва ще наблюдаваме, колко ще продължи и с каква интензивност.  

Все още ГЕРБ ли е обектът на негативната кампания или имаме обръщане на нагласите – от ГЕРБ към "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“? 

Аз мисля, че фактически, когато имате една добре мобилизирана партия, тази афективна поляризация, тя е симетрична, тя е взаимна. И тук е също така много важно до каква степен избирателите на ГЕРБ и до каква степен политиците на ГЕРБ отговарят по същия начин на "Продължаваме промяната“, защото много добре си спомняме първите години, когато БСП отговаряше абсолютно симетрично на този вид омраза, която имаше, насочена към нея, и си спомняте, имаше ситуация, когато дори в рамките на едно семейство се генерираше непоносимост на основата на политически предпочитания. Така че се надявам да не се върнем към онези времена. Но все пак редно е да се прави паралел, защото макар аналогията невинаги да помага, но в този случай мисля, че дава представа.  

Насочва? 

Да, да. 

Проф. Коларова, какво в предизборната кампания може да бъде организирано за следващия парламент? Виждат ли се наченки на формирането, ако не на бъдещи коалиции, то поне на бъдещи партньорства? 

Аз мисля, че ако въобще има някакви такива опити за партньорства, те са в предизборни коалиции. Това е традиция в България. Тук големият въпрос е, защото всички знаем, че ако се формира правителство, то трябва да бъде коалиционно, и то нито една предизборна коалиция няма да може да получи достатъчно подкрепа, за да формира правителство. Тук въпросът е, доколко предизборната кампания ще генерира непоносимост между политиците и между избирателите. Аз много внимателно следя. Мисля, че предизборната кампания се различава частично от това, на което бяхме свидетели миналата година, да не говорим за по-миналата година, да не говорим за изборите 2021 г. Но едновременно с това, все още не виждам това фокусиране върху приоритети, което може да стане основа за формиране на някакъв вид многопартийно правителство в следващия парламент. Защото ясно е, че ако си говорим за идентичности, ако си говорим за конфликт, противопоставяне и т.н., това няма да бъде основа, но виждам, че има политици, които се ориентират все повече и повече именно към това – към конкретни, съвсем ясни цели и приоритети. Но е ясно също така, че част от неизбежните цели и приоритети на едно правителство, бъдещо, не са удобни за предизборна кампания.

С какво биха притеснили избирателите? 

Ами ето, когато става дума за войната в Украйна, знаете, че всяка партия се опитва да привлече и онази периферия, която не е радикално в подкрепа на отпускане на оръжие за Украйна и военна помощ. Има още други теми, по които част от партиите се опитват да не заемат позиция. И именно това пък ще бъде интересно, защото ако този страх да се заеме непопулярна позиция бъде компенсиран с агресия, с някакъв вид мобилизация на омраза, на неприязън, тогава ще се върнем назад, ще се върнем към 2021 г.  

Е добре, но как в 49-ия парламент партиите ще вземат завоя, поне тези, които трябва да направят коалиция или някаква формула на управление? 

Не, вижте, има неотложни задачи, които трябва да бъдат реализирани. И от тази гледна точка, това не е взимане на завой, това е прескачане на препятствия. Тук за завой не става дума. Става дума, че има съвсем неотложни ангажименти, които са поети. И тук бихме могли да посочим както реформата в съдебната система, така и съвсем конкретни цели като "Шенген“, като влизане в еврото, при които има неотложни мерки, които трябва да се предприемат веднага. И от тази гледна точка, много ясна би трябвало да бъде позицията на партиите, които влязат в следващия парламент.  

Можем ли да прогнозираме какво ще се случи в 49-ия парламент? 

О, не, не, в никакъв случай не може да прогнозираме, защото аз точно това обикновено коментирам – че ние активна поляризация имаме много отдавна, обаче май в момента вече сме свидетели на нещо, което се нарича афективно разстройство. Тези, афективните разстройства, са много тежки диагнози в психологията и най-вече това са болестни състояния, това е клинична психология и се страхувам, че може да бъдем свидетели на такъв тип ирационално поведение, загуба на контрол. Ето, ще ви дам пример за такъв тип разстройства. Например, на такъв тип ние сме били свидетели вече в предишната предизборна кампания, на такъв тип шизофренно поведение – ту едно, ту друго, всъщност ти не си много наясно, каква е позицията. Или пък това, което наблюдаваме при избирателите, аз бих казала, че има голяма опасност да изпаднат в един вид електорална депресия и никакво желание да участваш в политиката, което пак е вид афективно разстройство. Въобще, има много варианти на отклонения от здравото социално взаимодействие с останалите, които могат да се проявят, когато за толкова продължително време се генерира неестествена за демократичната политика нагласа.  

Такова девиантно поведение ли се откроява, ако се направи моментна снимка на партиите? 

Девиантните поведения – аз тук не съм психолог, така че мога да объркам термините, обаче девиантно поведение имате тогава, когато имате някакъв вид отклонение от морала и т.н. Когато говорим за афективно разстройство, това е психологически проблем. Човекът може да е абсолютно прекрасен, да има прекрасен морал, да е изключително интелигентен и едновременно с това да изпадне в това състояние. Това е нещо съвсем различно. И от тази гледна точка, вече девиантните поведения – това е по-скоро някакъв вид престъпност, отклонения от определени морални норми. Мисля, че това е съвсем различно явление.  

А какво би показала една моментна снимка на българските партии? Какво би уловила, какви контури? 

Първо е пределно ясно, че в момента имаме две големи групи партии. Едните са тези, които със сигурност влизат в парламента, и другите са тези, които почти сигурно няма да влязат в парламента. Едните не знам защо ги наричаме "големи“, макар че те не са особено големи. Сред тях има и такива, които са всъщност бих казала малки. Тези, които са 7-8%, те не са големи. Така. Но другите наричаме "малки“. И сега тук въпросът с малките партии има две да го кажем така измерения. Първото измерение е, каква част от вота те ще отклонят. Ние го наричаме това нещо неефективен вот. Това са хора, които гласуват, гласове всъщност подадени, които в края на краищата не излъчват партия. Значи партиите, за които са подадени, не получават мандат, не получават представителство. Имали сме доста драматична неефективност, електорална неефективност през 1991 г. – почти 1/4 от гласовете бяха подадени за партии, които не влязоха в парламента. Това бяха четири партии, които бяха горе-долу между 3, малко под 4%. Сега, в момента, имаме поне три партии, за които се говори, че са някъде в диапазона над 3-те процента. С други думи, единият от големите въпроси е: доколко тези партии, малките партии ще отклонят вот. Почти аналогична ситуация имахме през 2013 г., когато си спомняте, че реално в парламента влязоха само четири партии. 

Дали и сега няма да е така, или ако не четири, то да са пет? 

Е, това искам да кажа. Но ето, 1991 г. бяха три, 2013 г. бяха четири. Сега се говори, че ще бъдат пет. Ама пет партии в парламента – това си е достатъчно много. Там има достатъчна свобода, за да се формира някакъв вид коалиционно правителство, с една уговорка, да го кажем така – че имаме една партия, която е ясно антисистемна и никой няма да прави коалиция с нея. Това е "Възраждане“. По аналогичен начин през 2013 г. имаше "Атака“, която имаше почти същия статут, но игра много инструментална роля за кабинета на Орешарски. Така че когато мислим за малките партии, които евентуално могат да отклонят вот, веднага започваме да мислим за "Възраждане“, за онази партия, за неудобната партия, за неудобната пета партия, както имахме неудобна четвърта партия 2013 г. Всъщност ние 1991 г. имахме неудобна трета партия – ДПС, нали? Така че тук, когато мислим за малките партии, трябва да мислим и за онези, които със сигурност влизат в парламента, обаче така да кажем, те са абсолютно неприемлив коалиционен партньор. И от тук – следващият въпрос: това, че "Възраждане“ е абсолютно неприемлив коалиционен партньор, прави ли БСП, ДПС и ГЕРБ по-приемливи коалиционни партньори? 

Това не е ли може би единият вариант за коалиция?

Имам предвид по-приемливи коалиционни партньори за "Продължаваме промяната“. И от тази гледна точка – за коалицията "Продължаваме промяната“–"Демократична България“. Защото – сега това е банална констатация, която мисля, че всички мои колеги повтарят, а всъщност, ако има правителство, ефективно правителство с някакъв хоризонт, макар че това не означава четиригодишен, може да е едногодишен, може да е и по-кратък, но ефективно правителство, то може да бъде само между първите двама. И това всички го повтарят. Друг формат, и то не толкова според аритметиката, колкото според политическата логика, няма ефективен ход.   

Е да, но това изглежда и като най-невъзможното.

Ама разбира се. Какво значи "най-невъзможното“? Има приемливост, има възможно. От гледна точка на стартовите позиции, това е изключително неприемливо, и то за "Продължаваме промяната“–"Демократична България“, и то бих казала за част от тази коалиция. Това е най-неприемливото. Но вижте, другото, което е по-приемливо от това, всъщност е коалиция, в която те не участват. Нали разбирате, това е много интересно, защото в предишния парламент и "Продължаваме промяната“ имаше следната позиция: ние в никакъв случай няма да бъдем в коалиция с ГЕРБ, за нас хубавата коалиция е ГЕРБ да направи коалиция с ДПС, БСП и "Български възход“. С други думи, странно как те искат да формират коалиция, в която не участват. В политиката няма такова нещо. Една партия не може да формира коалиция, в която не участва. А фактически всичките усилия на "Продължаваме промяната“ в предишния парламент бяха да формира коалиция, в която да не участват.   

Защо оставам с впечатление, че тези усилия са в някаква форма да изиграят ГЕРБ за следващите, за местните избори? Защото ако такава коалиция – ГЕРБ, БСП, ДПС, се формира, на местния вот ще имат проблеми.  

Не, не, пределно ясно е, че такава коалиция няма да бъде формирана и тя е самоубийствена. Това още в предишния парламент стана ясно. Но тук има нещо, което е много интересно. В политиката два пъти изборни резултати не се повтарят и обикновено електоралната подкрепа за една партия стига пик и след това слиза надолу. И сега големият ми въпрос е: пикът на подкрепата в София за коалицията "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ ще бъде ли достигнат на тези избори. 

Или ще остане за местните? 

Мисля, че по-вероятно е да бъде достигнат на тези избори. 

И ще слезе надолу за местните?

Което означава, че за местните трендът може да е вече низходящ. Така че това е другото. Аз, честно казано, със страхотно разочарование наблюдавах развитието на събитията в предишния парламент, защото от моя гледна точка печелившият ход за всички, или поне за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ беше да направят правителство, временно, което в никакъв случай да не е коалиционно, но което ще им даде възможност на следващите избори да стигнат своя електорален пик, което ще им даде възможност на местните избори да стигнат електоралния си пик в големите градове. В останалата част на страната е ясно, че ще вървят надолу, но в големите градове е различно. А всъщност те какво направиха? Сега тепърва ще видим, но според мен това, което те в момента направиха, бих го сравнила с това, което направиха НДСВ 2009 г. НДСВ 2009 г. бяха решили, че изборите за Европейски парламент ще им гарантират успех на парламентарните избори, които следваха много кратко след изборите за Европейски парламент. На изборите за Европейски парламент НДСВ успяха да постигнат относителен успех – двама депутати в Европейския парламент, и на парламентарните избори не влязоха в парламента, тъй като цялата енергия, цялото усилие… 

Беше за европейските избори?  

… беше за европейските избори. И сега представете си да се окаже, че цялата енергия, цялото усилие е за тези избори, които при това могат да не произведат правителство, и оттам нататък партията-светкавица, тя минава и патосът, и ентусиазмът.  

Дали този анализ не го знаят в тази коалиция, затова го дават малко по-кротко? 

Вижте сега, така, интуитивно, тази коалиция беше наречена "Коалиция на спасението“ и след това дори те се уплашиха, анализаторите, които така я нарекоха. Но със сигурност трябва да се търси някакъв изход. Не може да се повторят познатите послания, познатият маниер на мобилизация на избирателите, който наблюдавахме два поредни избора. Защото вижте, оставката на правителството, по-точно успешният вот на недоверие към правителството на Кирил Петков, генерира една подкрепа, която осигури на "Продължаваме промяната“ вълна, нарастване на подкрепата просто защото да го кажем така, емоциите бяха същите и всъщност се експлоатираше точно това. Само че в момента вече ситуацията е различна. Да не говорим за нещо, което е, бих казала, раздвояване на идентичността, на личността – ето, пак афективно разстройство – президентът с неговия служебен кабинет и "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ от другата страна. Ами добре де, ама човекът, който гласува срещу корупцията и срещу ГЕРБ, да го кажем така, има силно раздвоение. Да не говорим, че се появиха едни малки партии, които едва ли не казват "Гласувайте за нас, защото тук тези са и неспособни, и съответно много конфронтационни в политиката. Значи неефективна политика и много конфронтация – гласувайте за нас!“. Следователно  отклоняват също гласове. Така че тепърва ще видим,  как ще се справят. Аз мисля, че те като че ли още не са напълно наясно със стила, който ще следват в предизборната кампания. Не виждам много фокусирано присъствие. Някак си много дифузно, поне до този момент, дифузни са посланията. Ето сега, разбира се, това си е напълно в популисткия стил на "Продължаваме промяната“ – китка от каузи. Единствената дефиниция, която съм видяла, е китка от каузи, което просто е пълна неяснота. Но това може би е някакво отваряне на врата за формиране на тип програмно правителство с къс времеви хоризонт.   

А вижда ли се, накъде могат да се насочат рационалните избиратели, тези, които не са твърди ядра, които не са решили, които се колебаят или които в последния момент ще се решат? 

Не. За съжаление, не виждам, както се казва, никаква база за т.нар. "рационален избирател“. По принцип т.нар. "рационални избиратели“, другото им име е "медианни избиратели“, са такива, които единия път гласуват за едната партия, другия път – за другата партия. Това са избиратели в двупартийна система, които особено когато имате например едновременно президентски и парламентарни избори, на президентските гласува за едната партия, на парламентарните – за другата. Това е типичният профил на т.нар. "медианен избирател“. Но афективната поляризация в САЩ, където имаше много ясно присъствие на медианните избиратели, в някаква степен дори там унищожи възможността за рационално гласуване. Онова, което ние наричаме Клинтънови републиканци или Рейгънови демократи, онези демократи, които са гласували за Роналд Рейгън, или пък онези републиканци, които гласуваха за Клинтън, сега ги няма. Това е всъщност ефектът от поляризацията. И тук големият въпрос е: в България каква би трябвало да бъде основата, за да се появи такъв. Сега виждате, ДПС са единствените, които говорят, че рационалните избиратели гласуват за тях, т.е. гласуват за здравия разум. 

Предишните парламенти се провалиха. 49-тия ще се провали ли и в крайна сметка защо парламентите се оказват неефективни? Това тренд ли е, линия ли е? Ако е линия, ще бъде ли накъсана сега? 

Първо е ясно, че следващият парламент  няма да изкара цял мандат, това е, както се казва, почти сигурна прогноза, макар че аз не обичам да правя прогнози. Но обяснението защо сме в това състояние, се нарича криза на партийната система, това е. Имаме много тежка криза на българската партийна система. Имаме опит за формиране на нови така да кажем коалиции или групи избиратели, нови групирания на избиратели, които обаче не издържат проверката на времето. Партиите не могат да удържат. Те привличат такъв тип обединение, обединяват избиратели, привличат ги, след което не могат да задържат тяхната подкрепа. И аз мисля, че обяснението защо не могат да задържат тяхната подкрепа, е пределно ясно. Те просто не могат да предложат устойчиво управление. Това е един порочен цикъл. Появява се партия, която привлича избиратели, групира избиратели. Ето, каузата е ясна, да кажем срещу корупция, но много повече – ето, антиваксърите, това бяха обединения на избиратели. Обаче не може да предложат някаква адекватна политика на тези избори.  

Т.е. няма да има групиране на вота, няма да наблюдаваме това? 

Не, напротив, ние ще наблюдаваме, но то няма да е устойчиво. Партийната система, това са устойчиви модели на междупартийна конкуренция. Това са устойчиви обединения на избиратели. Докато когато казваме, че има криза на партийната система, това означава, че точно тази устойчивост липсва. И фактически не може да се получи онова, което е нормално в демокрацията – даваш доверието си на едни политици, които управляват съобразно с предпочитанията на своите избиратели.  

Има ли изход? Усещаме, че сме в някакъв затворен кръг.  

Да, точно така е, точно, порочен кръг, порочен кръг.  

Някаква въртележка, опасна въртележка ни е завъртяла? 

Изходът е ясен, аз 100 пъти съм го казвала. Този изход е пределно ясно описан във всички европейски демокрации, те са минавали през него. Изходът е свръхширока коалиция, значи коалиционно правителство, свръхшироко коалиционно правителство, и то експертно, на този етап това трябва да бъде правителство от хора, които нямат да го кажем така ясен и силен партиен профил. Това е навсякъде в Европа. 

Е, нали ГЕРБ опита с проф. Габровски – не се получи.  

Не, вижте, то трябва да се получи, трябва да има подкрепа за такова нещо. Тази формула ГЕРБ я опитва – защо? ГЕРБ има партньори. Както ви е добре известно, и Европейската народна партия, и германската Християндемократическа, и още няколко такива партньорски партии, те непрекъснато дават съвети, те дават рецепти. Не знам дали знаете, но горе-долу това е начинът, по който си взаимодействат тези т.нар. "сестрински партии“ в рамките на европейските демокрации. 

Да, семейства. 

В рамките на европейските партийни семейства. И това е добре известно решение, те го казват на ГЕРБ, обаче ГЕРБ не може да го реализира. Явно това решение бива отхвърляно от останалите партии – това е ситуацията. А съответно "Продължаваме промяната“ какво искат да направят? Те не могат да разберат, в смисъл, ясно е, че те се преживяват като следващ Бойко Борисов и това, което искаха да направят, това, което Кирил Петков искаше да направи, беше коалиционен кабинет на малцинството, значи кабинет на малцинството, който има парламентарна подкрепа Да де, ама 2009 г. състоянието на ГЕРБ беше едно, а 2022 г. състоянието на "Продължаваме промяната“ е друго. Тази рецепта не работи. Единствената рецепта, която работи, казвам, това е широка коалиция. Не може да имаш партиен ясен министър-председател, партийна фигура, не може да имаш – това е ясно, и съответно трябва да имаш много ясна програма, конкретна програма, не като тяхната с приоритетите, не знам колко бяха, и съответно трябва да имаш много ясен времеви хоризонт. Това е.  

Много е важно, проф. Коларова, да ни кажете диагнозата на политическата криза, диагнозата на партиите в момента.  

Бих казала, че в момента не само всяка партия се бори да задържи своите избиратели, ако не да ги увеличи, то да ги задържи, макар че според мен при ГЕРБ има леко нарастване – така казват социолозите, а съответно с обединението на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, те също искат да бележат ръст, но според мен тук основното е да задържат своите избиратели, това е техният приоритет, но за мен много по-важно е, как ще се позиционират. На тези избори трябва по нов начин да се позиционират партиите една спрямо друга. Това всъщност трябва да се случи. 

Какво имате предвид?  

Ако се повтори същото съотношение, не толкова и не само на силите, на мандатите, но и същият тип отношения, какъвто имахме в предишния парламент, ситуацията е безнадеждна. Значи те трябва не само да привлекат своите избиратели, но по нов начин да дефинират отношенията си с останалите партии. И това можеше да се случи именно – и то обикновено се случва – в един парламент, който е с по-ограничен хоризонт. Препозиционирането на партиите, преподреждането на партийната система обикновено се случва така – при министър-председател, който е неутрален, и при кабинет, който има по-ограничен хоризонт. Това е времето, когато ти можеш да се препозиционираш. Защото препозиционирането не се получава с предизборна кампания, то се получава с управленски ходове. Избирателите при петия пореден избор, те на приказки вяра не дават. Значи никой вече не дава вяра на това, което му се говори в предизборната кампания. И единственият начин ти да задържиш подкрепа, да се препозиционираш в партийната система е да действаш, да управляваш. И то това беше и шансът на правителството на Кирил Петков, който той пропиля. Имаше възможност. Много често това става с преструктуриране на коалиции вътре в рамките на един действащ парламент, но мисля, че шансовете за подобно нещо сега, тепърва ще ги видим, какви са по начина, по който протече тази предизборна кампания.

Цоня Събчева