Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Седем седмици след вота развръзка за съставяне на правителство не се вижда. Вместо това композиционният възел се затяга и ако си послужим с термини от драматургията, вероятността за предсрочни избори става все по-реална, въпреки че необходимостта от кабинет е по-логична. Непреодолимите разделителни линии се множат всекидневно по всички теми и по всички парламентарни азимути. Взаимната нетърпимост е толкова видима, че все по-логичен изглежда въпросът: има ли смисъл от консултациите за съставяне на правителство и в крайна сметка какво ще катурне 48-ия парламент? Анализът е на проф. Румяна Коларова – председател на Българската асоциация за политически науки. Проф. Коларова, от оръжието за Украйна, през бюджета и закриването на въглищни централи та до хартиената бюлетина, ескалацията на изпуснатите нерви в парламента стигна до взаимни заплахи с  ултиматуми. Дават ли си сметка партиите, че в тази отровена среда, дори да се сглоби правителство, необходимият му за работата през тежките кризисни месеци авторитет ще бъде несъществен?

Ако въобще се сглоби правителство, неотложните задачи са толкова много, че в случая авторитетът сам ще се създава, ако тези задачи се решават, и съответно моментално ще се изпари, ако правителството не може да предложи работещи решения. С други думи, бъдещето на каквото и да е правителство, което ще се сформира в този парламент, не зависи от  стартовата позиция. То зависи от резултатите, които съответно правителството би могло да постигне. А що се отнася до ситуацията в момента, имам чувството, че влизаме в нов цикъл, сходен на това, през което преминахме през 2021 г., това, през което преминахме миналата година. Защото в момента, в който отношенията между партиите в парламента стигнаха критична точка, стигна се до ясните декларации, че желаните коалиции са невъзможни, а възможните коалиции са нежелани, в този момент се потърси разрешението чрез Изборния кодекс, с други думи се тръгна към нови избори. Така че това е виждането ми и оттук нататък за мен единственото конструктивно решение, което би могло да приближи това Народно събрание до формиране на правителство, а не до нови предсрочни избори, е да се работи по две теми. Едната тема е свързана с реформата в антикорупционните институции, а втората тема е свързана с реформата в съдебната система. Аз мисля, че служебният министър на правосъдието е внесъл закон, който е изключително подходящ и в края на краищата парламентът би могъл да се отчете поне с приемането на този закон като направил една стъпка по посока на онова, което всички очакват.

Но дали ще се стигне до тези закони изобщо, като се има предвид, че сега се запря парламентът на Изборния кодекс и не се вижда, дали той изобщо ще може да отлепи по друга тема?

Аз съм убедена, че ако има воля, има и начин, защото разбира се, и от президента, но и от партиите зависи дали този парламент няма още един месец живот. Ако този парламент има един месец живот, в рамките на този един месец съм напълно убедена, че може да се приемат онези промени в законодателството, които ще направят възможна реформата в съдебната система. 

А докъде ще стигнат партиите в непримиримостта си към Изборния кодекс? Ще продължат ли разговорите или през набързо приключили без резултат мандати ще се върви на избори?

Тук аз мисля, че имаме, както се казва, ответна реакция. Все повече и повече виждам, че в момента законодателните промени са като огледално отражение на законодателните промени, които бяха направени миналата година преди изборите от юни месец, преди юлските избори. Така че просто явно начинът, по който бяха наложени онзи промени, в момента предизвиква като реакция начина, по който биват налагани тези промени. Все пак аз се надявам, че ще има някакъв вид разумен баланс, че няма да се стигне до крайностите да се разпуска Обществения съвет. Предполагам, че там ще бъдат постигнати някакви компромиси, но съм напълно убедена, че отстъпление по темата "Възстановяването на гласуване с хартиена бюлетина във всички секции“ – там няма да бъде отстъпено, защото ако отстъпят по тази тема, това не е отстъпка, това не е компромис, това е позорно поражение за трите партии, които подкрепят тази промяна. Така че в момента ситуацията е ясна. Има желание, много силно желание, много категорична декларация от страна на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, но от другата страна има не само и не толкова решимост, колкото в края на краищата добре преценен риск. С други думи, не виждам как тези три партии ще направят някакъв вид публично харакири по тази тема. След като са тръгнали да приемат този закон, те ще го приемат, няма как.

Защо битката за хартиената бюлетина се превърна във Ватерло за Българския парламент? Чухме заклинания от типа "Няма да им дадем лесно тази битка!“ и т.н., чуха се и закани за протести и контрапротести. С какво да си обясним избухналите страсти?

Защото задължителното гласуване с машини не беше решение за контролирания вот. Всички знаем, че решението за контролирания вот са преброителните центрове. Това е добре известен факт и съответно също така добре известен факт е, че във всички европейски демокрации се гласува с хартиени бюлетини. Така че хартиената бюлетина не е нещо лошо. Оттук нататък да се премахва хартиената бюлетина просто защото, видите ли, това било единственият начин да се решат  проблемите на изборния процес, това си беше измислено. И това беше измислено именно защото машините даваха предимство на новите партии. Машините дават определено предимство на "Продължаваме промяната“. Но когато си потърсил предимство по един такъв начин, рискуваш много лесно да го загубиш, това е истината. Трайните, устойчивите решения в законодателството се взимат с консенсус. Това е. Както се казва, ти си придвижил насила промените в законодателния кодекс за една точка и сега, в момента, има откат. Това сме го виждали многократно в българския парламент. Аз мисля, че то може да изненада само хора, които не познават практиката в българското Народно събрание. 

Докато все по-логичен става въпросът има ли смисъл от консултации за съставяне на правителство, разбираме, че президентът ще продължи и в понеделник. Той трябва да се срещне с "Демократична България“. Остава да се срещне и с "Български възход“. Тези консултации имат ли вече смисъл?

Вижте, тези консултации според мен са много разумен модел на придвижване на процедурата по формиране на правителство. На тези консултации, разбира се, тяхната публичност в момента ги превръща в един вид дебат между президента и съответната партия на тема "Служебен кабинет“. За съжаление, това се получава в момента. Но като замисъл консултациите са добър инструмент, чрез който президентът може да определя, да даде срок, да даде време на партиите да постигнат съгласие, защото е пределно ясно например, че особено когато първата партия преценява шансовете си за формиране на правителство като реални и останалите партии потвърдят това нещо, напълно нормално е президентът да дава време на партиите да се договорят. Сега друг е въпросът, в момента какво се случва и дали по някакъв начин ще може да бъде постигнато някакво приемливо за парламентарно представените партии решение. Защото е пределно ясно, че виждате, в момента "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – спадът на коалицията около Кирил Петков продължава. Не само "Български възход“, но и БСП вече е напълно както се казва отделена, напълно игнорира и отрича възможността да формира кабинет с "Продължаваме промяната“. Оттук нататък другата опция, за която "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ настояват, тя пък е напълно неприемлива за ГЕРБ. ГЕРБ не иска да прави коалиция. Това би било безумно – ГЕРБ да направи коалиция с БСП, това е пределно ясно. Но ГЕРБ никога не е правил и според мен няма да пожелае да направи коалиция с ДПС. И оттук нататък блокажът е ясен. Дали ще се стигне до някакъв взаимен компромис – аз казах: този взаимен компромис е възможен не на основа на обсъждане на Изборния кодекс, както предлагат "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“. Също така няма да е възможен за обсъждане на бюджета. Т.е. би могъл да бъде възможен единствено и само когато се обсъждат тези две теми – антикорупционната тема и реформата в правосъдието. Това е единствената възможност.

Какво поведение в ситуацията си е избрал президентът Радев?

За президента Радев промяната в Изборния кодекс е най-неудобното действие на парламента, защото и да наложи вето, и да не наложи вето, и в двата случая той ще търпи щети. Но пък въобще този парламент носи щети не само за президента, той носи щети и за всички партии, които са в парламента. И от тази гледна точка, нормалното, цивилизованото решение е не ситуация, в която всички губят. Нормалното цивилизовано решение е ситуация, в която всички печелят, а в момента, в опита си да докарат решението във формулата "Ние печелим, другите губят“, всички парламентарно представени партии ни поставят в ситуация "Всички губим“ . И те губят, и ние губим. Това е глупостта, до която сме се докарали. Сега още веднъж искам да подчертая, че решенията, които се взимат в консолидираните демокрации, в западноевропейските демокрации, това са съставяне на свръхширока коалиция, при която в края на краищата всичките имат възможност да спечелят. А онази мантра, която не знам защо дори моите колеги повтарят – че когато всички управляват, народът е в опозиция, е абсолютна глупост, защото Швейцария е един такъв пример, където повече от 50 години всички партии управляват. Четирите партии, които управляват в Швейцария, получават 90% от гласовете на избирателите. Какво, Швейцария не е демокрация? В Швейцария народът е в опозиция – какви глупости?!

Президентът там се върти на ротационен принцип всяка година.

Е там… доколкото това е президент въобще. Така. Но става дума, че по същия начин действа, между другото, и Европейският съюз. Какво, в Европейския съюз народът е в опозиция ли? Как може въобще да се говорят такива работи? Разбира се, че има т.нар. консенсусни демокрации, в които управлението винаги е свръхширока коалиция. И това е моделът, до който очевадно България по някакъв начин трябва да стигне рано или късно. Явно няма да бъде рано. Явно няма да бъде скоро. Но това е единственият работещ изход, в който няма да има загуба за всички. И колкото по-рано политиците осъзнаят този факт, толкова по-добре за нас. Но иначе няма какво да говорим. Сега тези опити да накараш противника ти да направи самоубийствен ход, те са безсмислени. Аз не виждам партия в България, която да е дотам неадекватна, че да прави самоубийствени ходове. Единствено "Има такъв народ“ беше такава партия, но тя си отиде поради това. 

А дали президентът, проф. Коларова, в момента не е заел изчаквателната поза, защото партиите наливат вода в мелницата на идеята за президентска или полупрезидентска република?

Първо, тази идея е невъзможна. Второ, той не е в изчаквателна поза заради президентска или полупрезидентска република, той е в тази поза, защото не е активната страна. Той ще има активна роля при третия мандат, а дотогава той не е активната страна. И едновременно с това, аз съм напълно убедена, че президентът губи рейтинг и ще продължава да го губи, колкото по-дълго управлява служебното правителство. Така че в тази ситуация, още веднъж искам да подчертая, всички са губещи, няма печелещ. И ако президентът си мисли, че ще спечели от цялата тази работа, дълбоко се лъже.

При третия мандат дали ще има правителство?

А, това въобще не мога да го кажа, защото както продължавам да твърдя, възможността за формиране на правителство зависи от здравия разум на политиците. До този момент не виждам да го проявяват. 

Проф. Коларова, вие бяхте служебен министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки. Дали кабинетът на Гълъб Донев ще постигне рекорд в оставането на власт, при положение че двата месеца, които се подразбират от Конституцията, изтекоха на 2 ноември?

Първо, между другото, ресорът беше "Наука и образование“, а "Младежта“ беше към Спорта в структурата на служебния кабинет, в който аз съм била министър. И тогава продължителността беше три месеца, защото не беше лесна процедурата по договаряне и формиране на коалиционно правителство между ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ. Но със сигурност служебният кабинет има нужда от актуализация на бюджета. Но с тази актуализация всъщност е пределно ясно, че нов бюджет няма да бъде приет. Така че  приемането на парламентарен акт, чрез който се узаконяват социалните плащания в размера, в който те бяха въведени с актуализирания бюджет от тази година, е абсолютно необходим. И аз съм убедена, че това може да се приеме дори в последния ден на парламента. Друг е въпросът за това, доколко приемането на подобен бюджет ще гарантира ефективното управление на служебния кабинет. Но вижте, служебният кабинет има много тежки задачи, защото той трябва да изпълни ангажименти, които правителството е поело, във връзка както с Плана за възстановяване и устойчивост, така и във връзка с новата оперативна програма. Те не са влезли в действие в много голяма степен. И многократно беше подчертано, че това зависи и от парламента. Така че още веднъж искам да подчертая – и бъдещето на президента, и доверието в президента, и ефективността на управлението на служебния кабинет в много голяма степен зависи от действията на този парламент. От тази гледна точка, разбира се, че президентът в някаква степен би трябвало да стимулира, би трябвало да окуражава ефективна работа на парламента, без да отправя някакви остри критики или нещо подобно. Сега аз дори бих си пожелала един президент, който може да потърси и да постигне съгласие между партиите, но това не е президентът Радев. Миналата година съществуваше такова единодействие между президента и партиите, които формираха правителство, но то беше използвано от президента Радев единствено и само за да си гарантира преизбирането. Той нямаше и няма в момента нито опит, нито стратегическата визия как да осигури работещ парламент в условията на тази партийна конфронтация. Докато бих казала, че – ето, ние имаме такъв пример: президентът Първанов успя да постигне подобно съгласие, разбира се, и благодарение на близостта, която имаше с БСП като партия, но той постигна и успя да гарантира една коалиция, която в крайна сметка осигури успешното присъединяване на България към Европейския съюз. Така че президентът в България има тези възможности. Не искам да коментирам вече пък изключителното постижение на президента Стоянов, който успя да осигури едно договаряне между абсолютно противопоставени партии, враждуващи партии като СДС и БСП, за да могат да се проведат едни нормални избори. Но явно, казвам, президентът Радев не е такъв, няма този профил, няма и този може би политически опит, може би няма тези умения, но най-вече няма това желание, аз съм убедена. Дори ако щете, тук бих посочила и президента Плевнелиев, който успя да гарантира една изключително адекватна предизборна кампания, нормализирани отношения между партиите след оставката на кабинета на Орешарски. Това също е пример за ролята, която българският президент може да играе. Но Радев в този случай не бих се надявала, не мисля, че може да играе такава роля. 

Цоня Събчева