Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за годишния обзор на "Радио "Фокус“.

Проф. Коларова, вие сте гост на годишния обзор на "Радио "Фокус“. Как приключва политическата 2022 г.?

Първото нещо, което трябва да кажа, е, че тя приключва без развръзка. Наистина това беше една година с много превратности, с много проблеми. Разбира се, че през нея се случиха съдбоносни събития. Най-вече войната в Украйна изигра решаваща роля да определи природата, характера на тази година, но политическата криза за България, политическата криза, през която преминаваме, може би има точно толкова съдбоносно значение като сравняваме двете събития. Войната в Украйна безспорно има съдбоносно значение глобално, но специално за България мисля, че политическата криза е точно толкова съдбоносна, колкото е и войната в Украйна.

Какви шансове пропуснахме в политиката и в държавата през 2022 г.?

А, както се казва, това не е първата година, през която България пропуска шансове. И дори ако трябва да сравня 2022 с 2021 г., бих казала, че 2022 г. е може би по-добра за България, защото през 2021 г. имахме невиждана ерозия на институциите, като че ли хората нямаха реално усещане за катастрофалните последици от политическите събития и от начина, по който партиите и техните лидери реагираха на изборните резултати, така че ако трябва да ги сравнявам, аз все пак си мисля, че 2022 г. може би е година на отрезвяване, може би е година на по-голям реализъм, но може би е година, през която вече, тъй като ефектите, резултатите от действията на избирателите и на политиците стават по-видни, като че ли ситуацията в известен смисъл се прояснява. Да, това бих казала, ако трябва да я сравня с предишната.

Разбират ли политиците критичния момент, в който страната се намира?

Мисля, че вече да. Аз мисля, че всички разбират критичния момент, в който страната се намира. По- скоро според мен надеждата на голяма част от политиците е, че развръзката може да бъде постигната след следващи избори. И някак си много малко са хората, които не си дават сметка за критичността на сегашната ситуация. Това е горе-долу като игра с огъня, но тъй като все пак до този момент в политиката има и много нови хора, които буквално не са се опарили все още достатъчно от негативните последици от техните действия, като че ли все още с лека ръка, не бих казала безотговорно, но своенравно реагират на политическата ситуация.

Президентът съобщи, че ще връчи втория мандат след Нова година. Ако той не бъде изпълнен, ще бъде последван от третия мандат. Могат ли партиите да сглобят свръхширока коалиция и по какви приоритети тя следва да заработи, за да се задържи поне до местните избори през октомври? Или отиваме на предсрочни парламентарни?

Това, в което съм все повече убедена, е, че единствената формула, чрез която може да се направи свръхширока коалиция, е своеобразно служебно правителство на парламента. А това означава правителство, в което влизат фигури, които нямат пряка партийна обвързаност, и правителство, което е с ясен срок и ясен дневен ред, не приоритети – ясен дневен ред, ясни задачи, конкретни задачи и конкретен срок. И сега, ако ме питате, защо давам точно тези описания на правителството, което може да намери изход от тази ситуация – ами защото това е моделът, по който много европейски демокрации, като казвам много, имам предвид както в Централна и Източна Европа, така и в Западна Европа, много европейски демокрации чрез този вариант са търсили и са намирали изход от аналогични кризи на тази, в която ние в момента сме изпаднали. Тук е много важно да подчертая, че политическата, партийната неангажираност на министрите и на министър- председателя на това правителство е от ключово значение. Обаче, разбира се, едва ли министър- председателят трябва да бъде лекар, а моделът, по който се търси изход, е в Западна Европа и в Централна и Източна Европа това да са по-скоро банкери или съдии. Това са пак фигури, които в никакъв случай не са пряко свързани с политиката, но все пак са пряко свързани с макропроблемите на управлението. А това си мисля, че е важно. Аз изключително много уважавам проф. Габровски и си мисля, че като цяло той беше сполучлив избор, но все пак, като направя обзор на успешните номинации на такъв тип министър-председатели, си мисля, че другият профил е всъщност доминиращ: банкери, значи дори – това е между другото много интересно и много повтарящо се – гуверньори на централната банка, които са в мандата си. Имаме четири, пет, дори шест такива случая, когато гуверньор на централна банка прекъсва мандата си, за да действа като министър-председател на такъв тип правителство, и след това се връща обратно в банката. То дори това е заявка, че той ще остане далече от политиката.

А с какъв мандат, проф. Коларова, ще бъде направено това служебно парламентарно правителство?

Като цяло мандатът едва ли има толкова голямо значение, но все пак, ако става дума за трети мандат и коментираме вариантите – значи като цяло най-добре беше да бъде първия мандат, но ако става дума за възможностите, вариантите това нещо да стане с трети мандат, аз съм напълно убедена, че ефективният трети мандат трябва да бъде даден по- скоро на "Демократична България“, отколкото на "Български възход“. И не за друго, а защото за мен отговорното поведение предполага политически опит и предполага и партиен опит, все пак предполага, ако щете и знания, свързани с победи, със загуби. Мисля, че в това отношение "Демократична България“ все пак има известни предимства пред "Български възход“. А плюс всичко, и наличието на доста повече фигури, видими, познати фигури и едновременно с това опитни хора, които все пак са запазили престиж пред българите – това също има значение.

Колко центъра на властта имахме през отиващата си година?

Със сигурност най-малкото два. Със сигурност най- малкото два, защото беше ясно, че и министър- председателят Кирил Петков, и президентът Радев не само имаха своите виждания за начина, по който трябва да се търси решение на все по-тежките и все по-нарастващите по брой проблеми, пред които се изправяше България, но в някои отношения, ако щете те си съперничиха едни с друг. Но за мен – поне два, поне два. А пък в края на краищата, сега, когато става дума вече за опитите за формиране на ново правителство, пак са два, защото парламентът според мен все пак отстоява своята роля в политическия процес, която еднозначно е да се разграничава и в някаква степен противопоставя на президента. Сега тук аз не мисля, че в момента някоя парламентарна сила играе самостоятелна роля, но също така съм напълно убедена, че различните парламентарни партии имат различна тежест в решенията, които парламентът взима. И разбира се, ако проследите гласуванията в парламента, ще видите, че има поне една партия, която присъства във всички гласувания, и това е ГЕРБ. Но въпреки това не мисля, че която и да е от парламентарно представените партии има самостоятелна тежест. И това е нещо, което трябва много ясно да се осъзнае и в някаква степен осмисли от партиите в сегашното Народно събрание – че всъщност те имат тежест и те имат роля, и могат да предложат решение само заедно.

Предрекохте, че президентът губи рейтинг и ще продължава да губи, докато управлява служебното правителство. Последните сондажи го доказват. Ще съумее ли той обаче отсега нататък да потърси и постигне съгласие между политиците, за да направи това правителство, за което вие говорите, поне с третия проучвателен мандат?

Ами вижте, за съжаление президентът загуби възможността си да действа като обединител на нацията или да търси някакъв вид консенсус, национален консенсус още миналата година, дори бих казала по-миналата година, но да кажем миналата година това беше вече прекалено ясно. И от тогава досега това, което наблюдавам, е, че не само фронтът, обединението на протестните партии плюс БСП започна да се разпада много видимо, но и че напрежението между протестните партии и президента расте все повече и повече. И от тази гледна точка и двете страни няма как да не губят рейтинг. Това е желязно правило в политологията и въобще в социологията, която се занимава с анализ на обществените нагласи: тогава, когато имаш разпад на някакъв вид политическа коалиция, обединение или както искате го наречете, тогава, когато имаш разпад, и двете страни неизбежно губят.

Ако обаче се връчи третия мандат на "Демократична България“, какви са компромисите, които трябва да направят останалите парламентарни сили, за да може да се осъществи това служебно парламентарно правителство, за което вие говорите?

Първо, аз съм убедена, че най-големият компромис трябва да направи президентът, защото аз мога да казвам, че "Демократична България“ има най-големи шансове да потърси съгласие – едва ли може да кажем, че ще го формира, но да потърси съгласие, има най-големи шансове. Но това не означава, че това ще бъде преценката на президента или дори ако това бъде преценката на президента, това не означава, че той ще връчи третия мандат на "Демократична България“. Виждате, колко силно напрежение имаше между тях. И тук, като говоря за напрежение, разбира се, аналогично, дори може би още по-силно напрежение има с БСП. Така че големият въпрос е дали президентът Радев, който до този момент винаги е демонстрирал особен вид чувствителност и самолюбие и знаете, че винаги е реагирал много остро, ако някой по някакъв начин го критикува или така му се противопоставя открито – та, значи въпросът ми е, дали Радев ще има далновидността, доблестта по някакъв начин да преодолее, да пренебрегне тези свои отношения и когато връчва третия мандат, да мисли не за своите отношения с партиите, определящо не да е неговото отношение към една или друга партия, а определящо да бъде отношението между партиите, защото в края на краищата президентът въобще не е страна тогава, когато трябва да се формира парламентарна коалиция. И след като не е страна, все пак той трябва да се опита да надмогне своите персонални или институционални ако щете пристрастия, да ги надмогне в името на възможността да се постигне съгласие между парламентарно представените партии, между истинските актьори в тази драма, която в някаква степен се разиграва пред нас. Това от моя гледна точка е изключително важно – президентът да съумее да надмогне егото си.

Ако обаче се стигне до предсрочни парламентарни избори, пред какви трудности ще бъде изправен служебният кабинет на Гълъб Донев или на който президентът упълномощи да бъде премиер?

Следващия служебен кабинет, да. Така. Ами какво да ви кажа, все още проблемите пред следващия кабинет са въпрос на усилия, които парламентът е заявил, че ще положи, за да приеме определени законопроекти. Значи перспективите пред следващия служебен кабинет много, много силно зависят от начина, по който ще работи парламентът през оставащото време до евентуалните предсрочни избори. Така че бих казала не съдбата, но перспективите пред следващия служебен кабинет са в ръцете на сегашния парламент.

Кои са уроците от отиващата си 2022 г.?

Уроците, може би първият и най-важният урок е, че този път много по-ясно от предишните българската политика показа, че новите партии, новите хора в политиката не винаги гарантират обновление и не винаги гарантират по-добро качество. Това е първото. И второто, което може би се случва за първи път в българската политика, може би за първи път стана толкова ясно – че едно е да организираш протест и да получиш подкрепа от протест, а съвсем различна задача и ако щете капацитет е да управляваш. За първи път толкова драматично се разминават резултатите от протеста с резултатите от управлението тогава, когато става дума на практика за едни и същи политици, за едни и същи политически субекти, едни и същи личности, едни и същи партии. И тук в случая нямам предвид толкова "Продължаваме промяната“, защото до момента все пак те имат видим и частичен, дори бих казала не само частичен – те са успешни, но по-скоро става дума за "Изправи се! Ние идваме!“ и за "Има такъв народ“, защото знаете, че фактически протестите 2020 г. бяха оглавявани от политици и от фигури именно от тези две партии, едните – на площада, другите – по-скоро в медийната среда. И разочарованието или ако щете де факто провалът на тези две формации най-малкото, е много показателен.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря много и бих пожелала светли празници на вас и на вашите слушатели!

Цоня СЪБЧЕВА