Проф. Румен Христов, председател на СДС, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

На 10-ти ноември преди 33 години бе сложен край на една епоха и поставено началото на друга. На този ден през 1989 г. беше извършен преврат от партийната върхушка. По свидетелства на съветския посланик – тогава Виктор Шарапов, по настояване на генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов е отстранен Тодор Живков, който в Кремъл е смятан за противник на перестройката. Ден преди свалянето на Живков у нас в Германия бе съборена Берлинската стена. Как датата на един дворцов преврат послужи за отправна точка в съдбата на България? "Тази дата трябва да се отбелязва, но не трябва да се празнува“, прочете декларация от парламентарната трибуна председателят на Съюза на демократичните сили (СДС) проф. Румен Христов. Проф. Христов е наш гост. Не ви казвам честит празник, защо за демократите в България такъв е 7 декември – датата на създаването на СДС. Но защо 10 ноември трябва да се отбелязва, а не трябва да се празнува?

Точно така. Празникът на СДС и началото на истинските демократични промени в България стартират на 7 декември. Разбира се, преди това имаше много неформални дружества, имаше Комитета за спасение на Русе, имаше Клубът за гласност и преустройство, имаше Комитета на Илия Минев и много други неформални организации, които в крайна сметка намериха сили, мъдрост и желание да се обединят със започналите да се възстановяват стари партии от преди комунистическия режим, като Демократическата партия, Радикалдемократическата партия, Социалдемократическата партия, БЗНС "Никола Петков“. Но истината е, че 10 ноември, който наистина не е началото на демократичните промени, отпуши тези процеси. Това, което се случи със смяната на Живков, не само че беше продиктувано от повея на промените, който идваше от Горбачов и Съветския съюз, но и от желанието да се покаже някаква промяна. Желанието бе свързано преди всичко с това да се запазят позициите, които има Комунистическата партия, а не да се работи в името на демокрацията, в името на българските граждани, бе  по-скоро опит за оцеляване и заблуда на тези, които искаха промените.

Като политик и държавник вие лично преминахте през тези 33 години демокрация. Какви уроци те ни преподават така, че сега да не преповтаряме стари грешки?

Да, много поуки биха могли да се направят от всичко, което се случи в периода от 1989 г. до днешно време. Истината е, че силното влияние на Комунистическата партия, службите, които не бяха разградени, агентите, които не бяха осветени, попречиха – те продължават и сега да пречат, между другото, но тогава попречиха стартът на реформите, стартът на промените да бъде започнат още в началото на промените, които бяха характерни за Полша с Балцерович примерно, за Чехия – с Вацлав Клаус, в Унгария – с техните драстични промени също. При нас 7 години не можахме да намерим верния път. И сега не трябва да си задаваме въпроса: защо ние сме на последно място. Отговорът е ясен: тръгнахме последни и останахме последни. 7 години, цели 7 години бяха загубени, докато България не беше срината от нереформираната Комунистическа партия, преименувала се на 3 април 1990 г. на Социалистическа партия, с управлението на Жан Виденов през 1996 г. От 1997 г. наистина стартираха промените в България, но седемте години, които бяха изтървани, все още не могат да бъдат преодолени, все още не могат да бъдат наваксани. Аз казах от трибуната на Народното събрание, че постигнахме много, но недостатъчно. Наистина имахме желание, но допуснахме и грешки. Една от големите ни грешки беше, че не направихме лустрацията за кадрите на БКП, на тоталитарния режим и преди всичко на репресивните органи и на тайните служби. Това тежи и днес на българското общество.

Дали с невъзможността за решение на политическите кризи днес не се правят опити да се зачеркне постигнатото от България през въпросните 33 години?

О, България постигна много. България постигна много, можеше и повече. Аз затова казах – постигнахме много, но недостатъчно. България е член на Европейския съюз, Българи е член на НАТО, България е уважавана държава. Да, има още какво да се желае, да, има още какво да свършим. Вие виждате и колебанието, което продължаваме да демонстрираме – колко късно решихме да бъдем наистина пълноправен член на НАТО и да вземем решение в парламента за предоставяне на военна и техническа помощ на Украйна, която очевидно е нападната от един агресор в лицето на Путин и Русия. Ние се колебаем и по отношение на еврозоната, независимо че покрихме изискванията на Маастрихт, а сега те се влошават от гледна точка на икономическата криза. И аз многократно и при вас съм заявявал, че не бива да се изпуска момента. Изтърве ли се момента, после става трудно или може да стане по-трудно, а то стана по-трудно по отношение на еврозоната. До голяма степен въпросът с "Шенген“, с недобре охраняваните граници, преди всичко там, откъдето влизат легално чужди граждани и опити да се прави легална миграция, ако мога така да се изразя – имам предвид сухопътните гранични пунктове, имам предвид пристанищата, имам предвид летищата. Много неща бяха направени, но можехме да бъдем далеч по-напред. Можехме да бъдем, ако не от отличниците, да бъдем в златната среда на източноевропейците. Но пак казвам – пипалата, влиянието на Българската комунистическа партия и преди всичко на тайните служби на оня репресивен режим продължават под една или друга форма да тровят българското общество.

Проф. Христов, политическите кризи днес могат ли да бъдат решени или ще се въртим от избори в избори, от парламент към парламент, сякаш извадени под индиго, без да намерим изход?

Могат, ако политическите лидери са на висотата на истински национални лидери. Снощи гледах един прекрасен филм за покойния д-р Петър Дертлиев, където той казва, че завещаното от д-р Москов към него при среща-разговор е: "Ако трябва да жертваш партията в името на България, не се замисляй – жертвай я“. В този смисъл, дребните сметки колко депутата ще имаме при едни следващи избори, при едни предсрочни избори, дали ще бъдат те повече, 5 за "нашата“ партия – като казвам "нашата“ партия, имам предвид всички, които са в различните партии и си правят тези сметки – пречат на това да се седне, да се даде отговор на въпроса: можем ли да работим без Народно събрание. Очевидно е, че не можем да работим без Народно събрание. Имаме ли нужда от стабилно правителство – очевидно е, че имаме нужда от стабилно правителство. Можем ли да намерим допирни точки, които засягат българското общество, българските граждани, за да вървим напред – очевидно е, че можем да намерим такива допирни точки. И да оставим на заден план това, което ни разделя. То не може да бъде забравено, то е налице от гледна точка на различните идеологии, които споделяме и които изповядваме ние от различните формации, но те могат да бъдат временно загърбени с оглед на тежките кризи, които трябва да бъдат разрешени. Само на няколкостотин километра от нас има война. Виждаме, каква хиперинфлация беше допусната. Виждаме, че Европейският съюз и светът се тресе от гледна точка на проблемите в икономиката, проблемите в живота на българските, на европейските и на гражданите по света. Така че могат да бъдат намерени важните неща: енергийната криза, диверсификацията. От една страна виждаме едни мнозинства в парламента, когато става дума за важни и значими неща, и мен това ме радва. Ние постигнахме 175 гласа по отношение на помощта, която решихме да дадем на Украйна. Много високо мнозинство – около 160-170 души гласувахме за ускоряване процесите за присъединяване на България към еврозоната. За няколко големи теми намерихме разбиране и мнозинство между партиите, които се водят евроатлантически. Защо да не намерим и допирни точки по отношение на това, как ще се развива България тук, при нас, през тази зима и следващите една-две години. Очевидно е, че съставянето на едно правителство няма да бъде с пълен мандат, но нека да седнем на масата, да намерим допирните точки, да приемем тези закони, които са изключително важни и се отнасят до Плана за възстановяване и устойчивост, да приемем бюджета, да решим, че няма да харчим толкова много, колкото им се иска на социалисти примерно, защото не можем да си го позволим, и да вървим напред.

Националният съвет на СДС, проф. Христов, реши да се направят всички възможни стъпки в посока на съставяне на правителство и ако коалицията ГЕРБ-СДС не постигне съгласие за коалиционно правителство, да бъде изготвен структурен състав на Министерския съвет и внесен в парламента. Докъде стигнахте в коалицията ГЕРБ-СДС по тези решения на вашия ръководен орган?

Аз съм предал на колегите решението на Националния съвет на СДС – той е от стотина души. Заседанието се проведе в град Русе. Вижте, ние изхождаме от обстоятелството, че първата политическа формация не може да се отказва от отговорностите, пред които е изправена. Първо ние трябва да направим всичко възможно да формираме правителство с водеща сила ГЕРБ-СДС, тъй като ние сме първа политическа сила – така решиха избирателите. Ако това не се случи, не е някак си отговорно да върнеш мандата. Според мен трябва да се изготви структура и състав на Министерски съвет, неформално, един силен състав на Министерски съвет и да бъде внесен в парламента. Това е позицията на СДС. Вероятността такова правителство, правителство на малцинството да бъде подкрепено е много малка, но това означава, че ние осъзнаваме нашата отговорност, подхождаме абсолютно отговорно и казваме: след като вие не искате да участвате в коалиция заедно с нас за управлението на страната, ви предлагаме да ни натоварите с отговорността ние като правителство на малцинството да носим тази тежка задача, тази тежка отговорност, като си даваме сметка, че ще натрупаме негативи, тъй като може би още на следващия ден ще бъдем атакувани от всички страни. Но това е държавническото мислене и държавническото поведение. И третото нещо, което казахме на Националния съвет – те бяха четири неща, третото нещо, което казахме, е, че ако ние не получим подкрепа от втората политическа формация, тя няма как да чака от нас подкрепа за съставяне на правителство, защото логиката е да бъде подкрепен първия. Ние направихме достатъчно стъпки, направихме достатъчно компромиси и от страна на ПП ГЕРБ, и от страна на ПГ ГЕРБ-СДС, подаваме ръка, не говорим за "изчегъртване“, както тях, не говорим за лишаване на опозицията от правото да имат председатели на парламентарни комисии, които са много важни. Ние търсим диалог и искаме да вървим напред. Сега тезата, че правим това нещо, за да избягаме от изолацията, не е приемлива за мен, защото изолация означава ти да останеш с 10, 15, 20 мандата в парламента и да си четвърта, пета политическа сила. Ние сме първа политическа сила – така решиха избирателите, и аз не смятам, че сме в изолация. Не могат 700 000 души близо да подкрепят коалицията ГЕРБ-СДС и ти да казваш "Ама вие сте в изолация“. И това да го казват формации с по 15-20 народни представители. Просто не е така.

Проф. Христов, това че с почти всяка парламентарна формация от ГЕРБ-СДС намирате обединителни елементи, имате общи точки, по които да говорите, но видимо то не ви помага особено, защото на каква подкрепа може да разчитате, когато внесете ваш кабинет на малцинството?

Ако бъде внесен кабинет на малцинството, тогава има вероятност да не получим подкрепа от никого, или има вероятност да получим подкрепа от много широк кръг от политическите формации с цел тежестта да бъде хвърлена върху парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Нас това не бива да ни плаши, вероятно няма да получим тази подкрепа, но това е национално отговорната позиция. Нещата ще станат ясни до връчването на мандата, дали ще имаме подкрепа или не. Всъщност, истинските разговори най-вероятно ще започнат веднага след връчването на мандата на първата политическа формация в конституционно определения 7-дневен срок. Но вижте, най-лесен вариант е да отидем на избори. Какво ще се промени след 3 или 4 месеца? Вероятността парламентът да бъде отново фрагментиран, както 48-ия парламент, е много голяма. Вероятността някой да спечели много повече гласове от това, което имаме в момента, е много малка. Тогава какъв е смисълът да бъдат загубени 3-4, а може би и повече месеца? Проблемът е, че в този период ние няма да имаме парламент, а ние имаме нужда от парламент. Що се отнася до правителството, ние в момента имаме правителство – служебно правителство, така е по Конституция, дали ни харесва или не, те изпълняват своите задължения. Да, прекаляват с кадруването и със смените, които правят, но така или иначе ние имаме правителство и то изпълнява определените от Конституцията му задачи. И то ще продължи да управлява и ще имаме правителство, но ако нямаме парламент, а няма да имаме парламент, ако не излъчим редовно правителство, това означава, че всичките важни реформи, свързани с преодоляване на кризата, всички важни закони, свързани с приемането по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, няма да се случат. По-скоро опасността е от липса на парламент, а не от липса на правителство, каквото така или иначе има. Дали ни харесва или не, едно правителство не може да бъде харесвано от всички. И аз не го харесвам, но така е по Конституция, приемам и се съобразявам с това, което се случва.

Обсъждате ли в СДС третия мандат?

Как да ви кажа? Обсъждаме го. В ситуацията, в която се намираме, вероятно е възможен вариант. Но както казахте и в самото начало, аз съм свидетел на всичко, което се случи през тези 33 години, и имаме само едно правителство, формирано при трети мандат, това е правителството на проф. Беров. Като че ли нямаме традиция, нагласа след като първите две големи политически формации, първата и втората, не успеят да сформират правителство, да постигнем съгласие при третото раздаване на картите, ако мога така да се изразя, или при завъртане на рулетката. Аз съм скептичен. И ако не се получи правителство при първия мандат, няма да има и при втори мандат, защото пък ние няма да подкрепим "Продължаваме промяната“. Разбира се, те могат да си намерят някакво мнозинство. Всъщност, ако мога да разсъждавам малко пред вас: без една от парламентарните групи, без депутатите на една от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС или "Възраждане“ няма необходимите 121 мандата в този парламент. Тоест, правителство без подкрепата на някоя от тези 3 формации не може да се случи. И понеже те определят трите формации като "горчиви чаши кафе“, да решат коя чаша да изпият, ако искат изобщо да има правителство. С други думи, ако ние не получим подкрепа, няма да дадем подкрепа на "Продължаваме промяната“, и те трябва да избират като евентуален партньор или формация, която ще ги подкрепя, между ДПС и "Възраждане“. Не че не е възможно, математически могат да се случат нещата, но ако първия мандат не се случат нещата, не бъде избрано редовно правителство на Република България, вероятно няма да се случат и при втория мандат на колегите от "Продължаваме промяната“, и тогава става много трудна задачата за третия мандат. Дано при третия мандат от гледна точка на сегашните обстоятелства, в  които се намираме, намерим баланс и решение за известно време да поработи парламентът, за да се случат нещата, за които говорих преди малко.

Тягостно започна 48-ия парламент. Защо в ябълка на раздора се превърна бюджетът?

Защото се притесняваме, че при внасяне на бюджета сега, ще има популистки предложения, наддаване от гледна точка на това, че всички очакваме избори. Сега, искам да ви кажа, че аз не приемам тезите на някои от парламентарните групи, които постоянно обясняват, как правителството нарушава Закона за публичните финанси, който задължава наистина Министерския съвет до 31 октомври да бъде внесен бюджет за следващата година, но примерно не казват нищо, че години наред вече се нарушава чл. 29 от същия Закон за публичните финанси, който ограничава преразпределителната роля на държавата до 40% от БВП. Ние харчим 47-48 стигаме до към 50%. Това не се коментира, но това, че бюджетът не се внася навреме, е голяма драма. Удължаването на бюджета до април месец е най-разумното решение до момента. Още повече, че се постига съгласие между различните парламентарни групи за сфери, които са в остра нужда от допълнителен ресурс, да бъдат подпомогнати. Тоест, ние ще имаме удължаване на бюджета с 1/12 от бюджета за 2022 година до април 2023 година, и с някакъв допълнителен ресурс там, където е необходимо. Въпросът е обаче да се разберем всички, до колко ще може да се увеличават тези разходи, защото виждаме, че средствата, които събираме като приходи, не са достатъчни за изпълняване на политиките, които са заложени, налага ни се да вземаме допълните заеми като държава, и лихвата е много висока, и тя трупа едни допълнителни разходи за следващите бюджети, които са неоправдани и които биха могли да се ползват за други по-важни неща. Говорим за милиарди, за няколко милиарди само от лихви по заемите, които България би емитирала, за да изпълни политиките, които на всички ни иска да ги имаме, но нямаме средства, с които да ги покрием.

Какво неотложно трябва да свърши Народното събрание?

На първо място е удължаване действието на бюджета до април 2023 година. Ако има редовно правителство – да, то веднага ще седне да работи по новия бюджет, ще каже кои са неговите приоритетни политики, ще внесе бюджета в Народното събрание, ще има дебат, и в крайна сметка ще бъде приет бюджетът, а може да бъде приет и преди изтичане срока на удължения бюджет през следващата година. Трябва да бъдет приети 22-та закона, които се отнасят до Плана за възстановяване и устойчивост, за да може да получим втория транш. И разбира се, неотложно е попълването на много институции и органи, които през последните 2-3 години бяха непопълнени. Знаете, че трябва да изберем нов гуверньор на БНБ, който е с изтекъл мандат. Председателят на КЕВР е с изтекъл мандат. Там стана една промяна, но никой не ни послуша, че това е противоконституционно и после Конституционният съд отстрани новоизбрания председател на КЕВР. Висшият съдебен съвет – членове, и Инспекторатът, и много, много други органи, които очакват квотата от Народното събрание да бъде излъчена и те да заработят с пълен мандат. Включително и Конституционният съд – двама души от Народното събрание не са излъчени вече трети или четвърти парламент. Днес прочетох писмо от председателя на Конституционния съд до председателя на парламента с молба и с подканване да се вземе най-после решение за избора на двамата членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание.

Цоня Събчева