Проф. Пламен Павлов, историк, консултант на филма "Ботев“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

В следващите минути ще говорим за Ботев. Тъжно е, че фокусираме мислите, настроенията си за гениалния поет, публицист и революционер в дните около неговото рождение и около неговата гибел. Но така или иначе, понеже наближава 6 януари, е повод за пореден път да се вгледаме в делото на Ботев, да видим това дело в нашия живот и себе си в него. Спомняте си думите му: "Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество“. Може би днес тези думи да ни изглеждат малко високопарни. Истината е, че те са пропити от вътрешно убеждение, от готовност за саможертва, която в крайна сметка поетът пренася пред олтара на Отечеството. Затова и различни представи имаме днес за Христо Ботев. Много важно е да разберем какви образи носим за нашите национални герои, как ние ги виждаме, как ги оценяваме. Поканих за разговор историка проф. Пламен Павлов. Проф. Павлов, какво означава Ботев за нас днес?

Няма никакво съмнение, че Ботев е в най-високата челна листа на нашия национален пантеон. Всъщност ако запитаме когото и да е на улицата, кои личности в най-голяма степен олицетворяват България, вероятно отговорът ще бъде Ботев и Левски или Левски и Ботев. И това е напълно заслужено, тъй като става дума за титаните на нашата национална революция, на нашето националноосвободително движение, което просто показва големите промени в българската нация през ХІХ век, истинските измерения на нашето национално възраждане, неговата европейска същност и същевременно дълбоко българска. Така че няма никакво съмнение, че всяка думица, всеки препинателен знак по отношение на Ботев и на Левски не може да не предизвиква едни или други емоции в нашата публика и във всеки друг.

Без Ботев и без Левски няма България.

Така е, да.

Дори и да погледнем неговата поезия, тя е толкова актуална, все едно че е  писана днес.

А неговата публицистика, да добавя аз? Неговата публицистика?

Публицистиката му би хвърлила в срам цялата ни гилдия.

Точно така, точно така. При положение че това момче, когато издава "Дума на българските емигранти“, той е съвсем млад – сам издава цял вестник, и то го прави на ръба на оцеляването. Неслучайно от "Дума на българските емигранти“ излизат само пет броя, като четири от тях са авторски, на Ботев. Но нека да припомня, че Левски живо се интересува от съдбата на "Дума на българските емигранти“ и доколкото може да се съди от едно негово писмо, е предвиждал да се даде някаква финансова помощ на този вестник. За съжаление по-нататък какво е станало – не знаем.

Очевидно журналистиката, вестникарството от своята зора в България среща тези финансови трудности и проблеми, каквито имаме и днес, но ние имаме много път да изминем, докато стигнем поне до подножието на пантеона, където се намира Ботев.

Днес всички знаем кой е вестник "Дума на българските емигранти“. Даже една партия си позволи доста кощунствено да го обсеби и да нарече своя собствен партиен вестник, което е дълбоко осъдително. Както и други такива партийно-политически субекти, които пък спекулират с името на целия период – Възраждане. Възраждането е една от най-светлите епохи в нашата история, така че аз още веднъж апелирам – ако трябва, да се забрани такъв тип политическа кражба от историята. Малко куриозно е, че аз казвам, че трябва да има забрани, при положение че съм човек свободолюбив – надявам се и вие ме познавате, но просто да се използва думата "Възраждане“, понятието "Възраждане“ за нечистоплътни политически цели за мен е абсолютна обида за паметта и на Ботев, и на Левски, и на цялата ни национална революция. Но ако се върнем към Ботев, това, което трябва да си спомним в тези 150 години от неговото рождение, е, че ние всъщност имаме доста шаблонна представа за Ботев.

Преизпълнена с клишета?

И то най-вече по времето на комунизма. Да, много клишета, много емоционални характеристики. И ние все пак трябва да отделяме поета Ботев от революционера Ботев, Ботев на 19 години от Ботев на 28 години, тъй като при този гениален българин има изключително израстване. Ако той на млади години клони към радикални, анархистични дори идеи, вече 27-, 28-годишен го виждаме един завършен политик от модерен тип. Нека да не забравяме, че от кораба "Радецки“ той праща телеграма до световната преса, до най-големите западни тогавашни европейски вестници и към Австро-Унгария специално, тъй като корабът е собственост на Австро-Унгария, където просто виждаме неговите качества и на бъдещ политик и дипломат. Така че Ботев е много сложна личност и това не бива да остава в тези елементарни клишета, с които за съжаление е познат на много хора. Той нито е този беден хъш, който е бил в началото. Виждаме го вече в по-зрелите му години, макар че 28 години ние днес ги смятаме за твърде младежки, вече като един утвърден авторитет, публицист, интелектуалец, поет. И нека да припомня, че за българите в Македония Ботев беше един от знаците на борбата за свобода – нещо, което днес в съвременната Република Северна Македония по всякакъв начин се прикрива. Докато нека да припомня, че дори при българите в Албания от един филм на моя приятел Константин Чакъров едни старци, такива достолепни – това беше 90-те години, разказваха как булката се взема с "Жив е той, жив е“, не с "Ела се вие, превива“. До такава степен Ботевата поезия е навлязла във фибрите на нашия национален организъм.

Защо днес не се раждат такива духовни титани като Христо Ботев?

Да се надяваме, че се раждат и че някой ден ще излязат на сцената. Когато се е раждал самият Ботев на 25 декември 1848 г., а ние днес го отбелязваме – колкото и да е куриозно, на Йордановден, то и затова неговият баща даскал Ботьо Петков и баба Иванка, Иванка Дрянкова – неговата майка, му дават името Христо. Тъй като той е роден на Коледа. А днес го отбелязваме на Йордановден. И много често ние историците сме апелирали все пак да наложим някакъв ред в отбелязването на паметни дати и събития и най-добре е това да бъде по съществуващия някога стар стил. За съжаление обаче не може да се преборим с инерцията и с тези обществени представи, налагани вече толкова много години. Но независимо кога отбелязваме – дали по нов или по стар стил, в крайна сметка вие сте абсолютно права, че не може да си спомняме за Ботев само в дните около рождението му. Те пък съвпадат с една серия големи празници и това донякъде ги праща в периферията. И само на 2 юни, където също… аз съм, разбира се, човек, който винаги би защитил 2 юни, макар че истинската дата е 1 юни, ако обърнем отново по нов и стар стил, но не бива да става така плакатно, както го правят много често, почти винаги нашите политици, а с дълбоко разбиране на същността на тези гениални личности, които са част от нашата идентичност.

Не бива да става формално. Спомням си, че в годините на комунизма Ботев се смяташе почти за комунист заради "Символ-верую на българската комуна“.

Ботев е една от най-големите жертви на безогледната пропаганда на комунистите, пък и на други радикални движения. Т.нар. "Символ-верую на българската комуна“ е доказан фалшификат, или по-скоро мистификация. В един момент през 20-те години се сеща някогашният Ботев приятел Велико Попов, казва го на Георги Бакалов. Ако се направи един елементарен текстологичен анализ на това произведение, се вижда, че то изобщо не отговаря на духа на Ботевата епоха, нито на тогавашната терминология, но и досега определени сили продължават да го тикат напред. Да не говорим, че тогава "комуна“ – имат предвид Парижката комуна, означава "анархизъм“. Анархо-комунисти се наричат тогавашните анархисти. Така че дори и в този контекст  нещата не са верни. Но при Ботев има много сериозна еволюция. Вие сте права, още в началото казахте, че това има и общочовешки послания, с което на практика е в най-висока степен ангажиран от нашите големи национални лидери. Не че при Раковски и при Левски ги няма тези неща. Примерно Левски е казал, че когато се освободи България, ще отиде да се бори за свободата на други народи, имайки предвид поробените народи на Руската империя – нещо, което виждаме, че също има някаква актуалност и до днес. А знаем, какво е отношението на Ботев пък към тиранията на Руската империя. Така че да не се спекулира от някои сили с имената на Левски и на Ботев. Става дума за хора, които са дълбоко мотивирани, просветени националисти, европейски хора, които се позовават на най-прогресивната мисъл на тогавашното човечество.

Като говорим за спекулация, бих искала да ви попитам за отношението към филма "Ботев“, излъчен от Българската национална телевизия. Вие сте негов исторически консултант. Как възприемате отправените срещу него критики?

Да, в някакъв смисъл наистина съм консултант. Аз никога не бих се отрекъл, когато съм давал информация, когато съм давал съвети и някакви препоръки на колеги, независимо дали те са учени, журналисти, кинотворци, писатели, с много хора, винаги съм отворен за подобни контакти. Така че аз се познавам много добре с Максим Генчев, в много добри отношения сме, приятелски даже бих казал, което не пречи между нас да има и много несъгласие. Но сега конкретно за филма – аз, право да ви кажа, съм изключително изумен, да не кажа потресен от тази истерия, която се разви около този филм. За неговите филмови качества, естетически, кинеграфични, би трябвало да се изкаже критиката, ако такава изобщо е останала у нас в последните години. Но за мен твърденията, че това е гавра с историята, че Ботев е представен недостоверно, са абсолютно неверни.

Че е убит за втори път?

Да не говорим, че било второто убийство на Ботев. Мога да кажа от гледна точка на това, което съм имал като контакти с Максим Генчев и с продуцента Десислава Ковачева, че те се вслушаха във всички препоръки, които съм им давал, тъй като в първоначалния вариант имаше сцени, които бяха определено далеч от историческата реалност. Макар че един филм не би трябвало да бъде документален филм – става дума за художествен филм, който предава определени послания. Сега към филма вероятно… аз все пак съм малко или много пристрастен, доколкото съм свързан със създаването на този филм, но не мисля, че създателите на този филм, актьорите – това са главно млади актьори, нещо, за което Максим Генчев също трябва да бъде поздравен, са най-големият проблем на днешна България. Интересно как никой не забелязва пошлостта в телевизионните програми на националните телевизии, цялата пошлост, която ни залива отвсякъде, и цялата тази енергия като някаква истерия се изля върху един опит все пак да се представи Ботев, и то с най-добронамерени чувства и мисли.

Никой не е пророк в Отечеството си, проф. Павлов. Вие най-добре трябва да го знаете. Аз самата бях изумена от реакцията за епичния исторически филм "Смело сърце“, режисиран и в главната роля с Мел Гибсън, като разбрах, че в Шотландия не могат да го понасят. За мен това беше голяма изненада. А навсякъде другаде по света този филм знаете, колко възторжено се прие.

Аз съм много голям почитател на Мел Гибсън и провокиран именно от този филм, написах сега една статия, от която съм доволен – аз по принцип съм доста самокритичен. "Ивайло – "смелото сърце“ на средновековна България“, защото Ивайло е много сходен с Уилям Уолъс и освен това е по-ранен от него и много по-успешно реализиран като цар на България. Така че това, че в Шотландия могат да имат резерви – наистина в кинотворбата на Мел Гибсън има доста разминавания с реалната история на Уилям Уолъс, докато бих казал, че във филма на Максим Генчев такива разминавания на практика няма. Сега метафората с девойката в четата – тя просто според мен представя един прастар мотив, който го виждаме при Сирма войвода, при Румена войвода…

Райна княгиня.

Райна княгиня, Донка – забавих й в момента фамилията, прощавайте, която участва във войните за национално освобождение и стига до чин подофицер. Така че такива смели българки е имало винаги. Плюс това тази линия във филма беше много деликатно представена, много поетична и аз не виждам тя да е особен проблем. Но виждам нещо, което е характерно за съвременните социални мрежи – там става някакво самозомбиране, ефекта на снежната топка и разбира се след три дни никой няма да си спомня за него. Но аз съм ставал свидетел неведнъж, как се възприема филма от обикновената публика и мога да ви кажа, че се възприема много добре, независимо че вероятно и тази публика има едни или други резерви, съмнения, тъй като наистина да се насочи вниманието на един човек към личности от ранга на Левски и на Ботев си е доста опасна задача. Но същевременно, ако не се правят филми за нашите титани, всъщност това означава, че върху тях има табу и че никога няма да бъде направен какъвто и да е смислен филм. Вероятно не трябва и да се пише за тях. Има някакво голямо противоречие в цялата тази позиция.

И тук пак се връщаме към началото на нашия разговор. Ние носим в сърцата си, в нашите представи образи за нашите национални герои. И когато виждаме, че тези представи, които ние сме си изградили за тях, не се покриват с някаква художествена творба, може би сме склонни да бъдем и по-остри като критици, твърде често незаслужено.

Обаче още нещо ако позволите да кажа, пак във връзка с филма на Максим Генчев. В него Ботев в началните сцени беше представен като такъв, какъвто всъщност е бил. Ние си го представяме най-често, повлияни да речем от емоцията н Захарий Стоянов, от патетиката на революционната поезия и т.н., като един хъш, пройдоха едва ли не, отчаян революционер. Той така и пише – огнено, то няма как да бъде иначе. Но всъщност във филма е показана истината. Ботев е човек с интелектуални нагласи и с мечтата да бъде учител, такъв, какъвто е бил неговият пример в живота – неговият баща даскал Ботьо Петков. Така че в това отношение, ако някой има резерви, просто не е прав. Аз бих припомнил нещо, което малко се знае – че Ботев превежда драмата "Кремуций Корд“ на Микола или Николай Костомаров, на един руско-украински интелектуалец, която е пък за един римски дисидент. Тази драма тогава не е поставена, даже и до днес не знам дали някъде е поставена, макар че тя е много добре преведена и много добре написана. Но това показва, че Ботев е имал много сериозно отношение към възпитаването на вкусове в българската публика. Вместо "Многострадална Геновева“ и разни такива елементарни и жълти от днешна гледна точка неща, да се поставят сериозни теми, е сериозна амбиция. Или пък да речем неговият превод на историята за произхода на българите на Дмитрий Иловайский – една новаторска за времето си книга. Така че Ботев наистина е интелектуалец. И това, че той се решава да тръгне да води чета, това е изключително голям подвиг. Той сам е предсказал, пророкувал е, без вероятно да го подозира, своята съдба, но не бива да смятаме, че това са авантюристи и едва ли не самоубийци и някакъв колективен камикадзе е неговата чета. Не, напротив, четата има много ясен план – да влезе, да превземе Враца, да обяви свободна територия, какъвто е замисълът на цялото Априлско въстание. Така че не бива да подценяваме и да смятаме тези момчета за някакви наивни мечтатели и фантазьори. Те са напълно изградени политически личности, които отиват жертва пред олтара на Отечеството, колкото клиширано и патетично да ни звучи на нас.

Цоня Събчева