Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, бивш секретар на МВР и бивш председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В Близкия изток кризата рязко ескалира и доведе до нови опасения за регионален конфликт след ракетния удар по болницата в Газа, причинил смъртта на близо 500 души и размяната на обвинение между Израел, "Хамас“ и "Ислямски джихад“ за авторството на атаката.

В Европа в понеделник вечерта бе извършена първата терористична атака след началото на войната от 7 октомври: докато Белгия е домакин на Швеция в квалификационния мач за Евро 2024, мъж, представящ се, че член на "Ислямска държава“, застреля двама шведи запалянковци. Ще се отпуши ли вълната на терора на спящите клетки? Ще бъдем ли залени от мигранти? Наш гост е проф. Николай Радулов – експерт по национална сигурност, бивш секретар на МВР и бивш председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, преподавател в Нов български университет. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“,  проф. Радулов.

Добре заварили.

След консултативната среща за заплахите пред националната сигурност и Съвета по Национална сигурност към Министерския съвет се стигна до сходни заключения: няма заплахи. Но между междувременно се случи първият терористичен акт в Брюксел, а войната между Израел и "Хамас“ се разгаря. Още ли можем да твърдим, че пред националната ни сигурност няма заплахи?

Ако трябва да бъдем точни, заключението беше, че няма преки заплахи. Аз съм съгласен в такъв смисъл, че едва ли можем да очакваме в близките дни терористичен акт, подобен на тези, които се случиха вече, но това не изключва най-различни други събития, като тормоз на хора от мюсюлманските общности в страната, едновременно с това опити за демонстрации също от такива хора от арабско потекло у нас, които създават при всички положения сериозни вътрешни заплахи. Т.е. вътрешната сигурност лесно може да премине от състояние на непряка зависимост от събитията към съвсем пряка. А вие знаете, че тук съвсем наскоро беше застрелян арабски гражданин – може би от банди, които от негови сънародници. Но както и да е, това е факт. Т.е. непряката заплаха е свързана както с информационната среда, в която сме потопени, така и от редица други предизвикателства, които стоят пред страната, и едно от които е очевидно неспособността на "Гранична полиция“ сега до осъществи херметичност на границата, напротив, ние виждаме много сериозно увеличение на мигрантския поток. А лично аз очаквам след новите сътресения в Близкия изток, развитието на различните типове въоръжени кампании да се увеличи този поток многократно. Може би дори можем да говорим за това, че ще се достигне нивото на мигрантския поток от 2014 година, и може би дори да се надхвърли. Така че има непреки опасности, чрез които обаче с огромна лекота може да бъде нарушен балансът и да се превърнат в преки. Т.е. от специалните служби и службите за обществен ред и сигурност трябва да имат предвид огромната динамика на развитие както на този конфликт, така и на другите конфликти в Близкия изток, които пък ще се отразят по особен начин чрез мигрантската вълна и на България.

Това са предизвикателствата, а какви са рисковете?

Вижте, предизвикателствата са такива, а рисковете са, че те ще се случат. Ситуацията е такава, че само това, че ние не сме така желана дестинация за мигрантските потоци, пречи на това България да бъде залята от мигранти. Както виждате, намират своя път, не само, разбира се, през този маршрут през българо-турската граница, а и по вода, и по други маршрути, към Западна Европа. Така че това че не сме особено желана дестинация, за това има най-различни причини, не е сега място да ги коментираме, прави вероятните последици от всичко, което се случва в Близкия изток, по-леки за страната, но това не значи, че няма такива. Самият факт, че минават големи групи, някои от които биват залавяни в центъра на страната, и то не поради някаква особено качествена дейност на специалните служби или службите за охрана и обществени ред, а поради това, че или са изоставени от тези, които ги транспортират, или са участвали в пътнотранспортно произшествие, при което няма как полицията да не откликне, и този факт говори за това, че освен тези видими потоци, има и други невидими, вероятно няколкократно по-големи. Сред тези потоци ние не знаем,  всъщност какви хора има. Много е възможно да има криминални престъпници, много е възможно да има внедрили се служители на чужди специални служби, като пакистанска, иранска, иракска и т.н. Много е възможно потокът, тъй като идва от Турция, да се използва от турските специални служби – нещо, за което многократно говори ръководителят на немското разузнаване, че е факт наличието на такива инфилтрирани служители или агенти на турските специални служби, които вече се намират в Западна Европа, и особено в Германия. Така че ситуацията е такава, че във  всеки момент ситуацията на готовност и заплаха може да се превърне в ситуация на реално извършващи се действие срещу сигурността на българските граждани.

А спящи клетки дали могат да минат с тези групи и да се инфилтрират и в страната, като останат в нея?

Спящите клетки са организационни единици, които се инфилтрират в дадена страна и дълго време живеят незабелязани и полагайки усилия да не бъдат отличавани от гражданите на съответната страна. И когато им се подаде команда, те извършват тези действия, за които са обучени. Т.е. можем да считаме мигрантските потоци само като приносители, т.е. като транспорта среда, при която бъдещи спящи клетки могат да бъдат инфилтрирани в Европа. Друг въпрос е, колко такива вече са инфилтрирани и какво може да се случи, ако спусъкът им бъде натиснат. Знаете, че в Германия вече има много силни настроения срещу мигрантите, има и защо, разбира се, но същевременно всички ние знаем, че Германия е страната с най-много джамии в Европейския съюз, така че тя е естествено притегателен център както със своята социална политика спрямо мигрантите, така и с това, че те могат да намерят опора в мюсюлманските структури, които съществуват там.

Какво е състоянието на българските служби? Ефективен ли са те в тази обстановка?

Като че ли всички структури, всички структури за сигурност в Западна Европа бяха пренебрегнали опасностите от тероризма след падането на Желязната завеса. Само че в Европа се случиха терористични актове, които накараха да се преразгледат цялостни концепции, цялостното финансиране на антитерористична дейност. Така че виждаме, че днес една Франция много успешно се справя с терористичните заплахи. Независимо че има локални изблици, по-скоро действие на индоктринирани хора от мюсюлманската религия, що се отнася до организирани и престъпни групи, които имат намерение да се занимават с тероризъм, Франция се справя забележително добре. Прокурорът на Париж веднъж месечно дава пресконференции, в които обявява за разкрити и заловени такива терористични групи. Така че някои държави  успяха да си направят заключението след това, което им се случи. Дали такъв е въпросът в България след атентата на Сарафово, можем само да се надяваме. Според мен има някои структурни проблеми, които биха могли да бъдат преодолени и да се създаде по-високо качество на антитероризма. Например според мен нелепо беше обединяването на Отряда за борба с тероризъм с "Жандармерията“ – те имат коренно различно назначение и в тяхното обединяване най-вероятно има други причини, може би дори политически, но в никакъв случай не развива тяхната ефективност. По-скоро би трябвало да се създаде структурно, а не просто чрез подписване на споразумение между службите, на Национален антитерористичен център,  защо не и на Национална агенция за борба с тероризма, към която да бъдат придадени тези сили, т.е. специализираният отряд за борба с тероризма. Така че аз мисля, че за съжаление има още какво да се желае в подготовката на нашите специални служби за противодействие на едно действително терористично нападение.

А как те могат да се укрепят, специалните служби?

Ами вижте,  чисто организационно е. Това че има концепции и опити всички специални служби да се съберат на един куп, не е добра идея. Не е добра идея по различни причини. Тъй като когато много разузнавателни структури, включая и контраразузнавателни, се съберат на едно място, опитът за съкращаване, за оптимизиране на разходите обикновено води до това, че едностранчиво се води разузнавателна дейност. Т.е. вместо събират от няколко структури данни и информация за бъдещи престъпления, включая за тероризъм, които да се сравняват, да се обогатяват една друга, най-вероятно ще има един център, който ще дава абсолютно еднопосочни заключения за това, какво и как се случва. А по-скоро концепцията би трябвало да е за децентрализация, за съставяне на няколко структури, които се конкурират помежду си, така че да се запазим от опасността да има един източник на информация, който когато осъзнае това, когато осъзнае своя монопол, може да направи това, което всеки монопол прави – да поставя своята цена, условно казано, но тази цена бил могла да бъде той да иска и да си определя какъв е необходимият му бюджет. А пък тъй като българският бюджет не е гумен, не е разтегаем, това ще е в ущърб на други специални служби. Така че според мен:  модерното решение е хоризонтално разположени служби, т.е. по-децентрализирани вместо архаичната и от съветски тип вертикална структура, която между другото съществуваше до 1989 година напълно в рамките на Министерство на вътрешните работи.

Очаква се засилване на терористични вълни в Европа, сам говорихте за това. Какви са вероятностите за повторение на атентата в Сарафово?

Като че за разлика от предишни години специалните служби, за България говоря, са осъзнали вероятните обекти, за които без да е получена конкретна информация са най-вероятни цели на тероризъм. Аз се надявам, че наистина са взети мерки за тяхното обезпечаване както от оперативна гледна точка, т.е. с негласни сили и средства, така и със средствата на охранителните структури в държавата, така че физически да се достига трудно до тях. Иначе по отношение на това какво би трябвало да се направи в Европа за преодоляване на терористични трактове, за съжаление освен чисто информационно, в Европа няма единен антитерористичен орган. Много отдавна се мисли за единна разузнавателна структура, дори в този вид такава структура въпреки опасенията на местните структури за сигурност не би отнела от капацитета и от самостоятелността на специалните служби, а това би бил един орган със собствен разузнавателен капацитет, който би подпомагал местните, регионалните, националните специални служби с допълнителна и самостоятелно придобита информация. Но в такива структури от европейско ниво би могло да има един или два много добре обезпечени и бързо пристигащи на предполагаемото извършване на терористичен акт, т.е. снабдени с всички съвременни средства за придвижване: вертолети, и самолети, и т.н., и с цялата бойна екипировка за такива случаи групи, които, ако се наложи,  много бързо ще се намесят в пресичане на бъдещ терористичен акт.

Свикването на два съвета по сигурност, единият като среща, консултативна среща при президента, другият при премиера, поредният белег ли е за противопоставяне на институциите? И как в тази ситуация ще бъде разчетен, което е по-важно?

Аз мисля, че президентът ясно даде да се разбере, че това не е консултативен съвет. И президентската администрация, и изпълнителната властта могат да правят съвещания по който проблем решат, че е важен за тях, и да привлекат към неговото обсъждане който желае, стига този, който е призован, да желае да участва, ако не е задължен, разбира се. Всъщност консултативният съвет, както се разбира по собственото му наименование, е съвет, при който се извършват консултации, при които консултации участват професионалисти, участват и ръководители на партии. В такава среда, в каквато сме поставени ние, няма никакво основание решенията за сигурността да се вземат на партийно ниво. И аз от тази гледна точка съм съгласен с президента, защото как биха спомогнали ръководителите на партии за обсъждане на ситуацията за противодействие на вероятна терористична заплаха – никак, освен да се явят пред телевизорите и да направят своите политически заявления предвид на това, че отново сме в предизборна ситуация. Тук нещата са от компетенциите на изпълнителната власт, която изпълнителна власт много иска да управлява всички специални служби, но когато става дума да се вземат тежки решения, важни и отговорни, и които ако са неуспешни, водят до много ясно определена отговорност, те започват изведнъж да говорят, че много им е нужен президентът, и защо той не иска заедно с тях да работи. Ми защото те са изпълнителната власт. Президентът, като върховен главнокомандващ във все още съществуващото му право според Конституцията, би могъл да ръководи страната ако, както се опитват някои български политици да ни вкарат във война, ако наистина има военна заплаха и България по някакъв начин се намеси във военни действия.  Като че ли това на едно политическо ниво все още не се схваща, че опитвайки се някои лидери, като военният министър, да ни тласкат към една съществуваща война, отнема правомощията от структурите на изпълнителната власт и ги дава всъщност на президента. Аз не знам дали това не е предвидено да се отмени в проектите за промяна на Конституцията, но мисля, че е много опасно в тази среда на сигурност, в която живеем всички ние.

В състояния ли са обществото и институциите да приемат идващите от военните конфликти заплахи? Вече сме в менгеме: на изток е Украйна, на юг Израел и Газа, пак на изток – Нагорни Карабах, на запад – Западните Балкани. Доста неща се събраха.

Обстановката все повече се нажежава. Като че ли светът, в който се надявахме да живеем и се надявахме да е еднообразен, без полюси на противодействие един срещу друг, да отмрат подобни големи конфликти, най-много някъде да има някакъв локален конфликт, който бързо да бъде потушен, явно че не е такава средата. Но моето лично мнение е, че хората в България не са готови за участие във въоръжени конфликти, те не искате ескалация на нито един военен конфликт, и понякога това води до изключително голямо раздалечаване между управляващите и хората, които са им дали този мандат за управление. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, хората не дадоха мандат за такъв тип управление и то е резултат на занемаряване желанията на самите избиратели. Така че мисля, че това в края на сметка ще има и чисто политическо измерение и последствия. Българите не искат война.

Българите не искат война – изключително важно заключение на нашия разговор. Не мога обаче да не ви попитам: тези конфликти с вървящите заради тях рискове - мигрантската вълна, тероризма, какво влияние ще окажат върху България?

Несъмнено всичко това свързано и със зелените политики, и с опитите да се намали производството на електричество в България ще доведат до обедняване на българите, до понижаване на качеството на живота. И аз се надявам управляващите, които и да са те, да се усетят, че в ситуация, в която като че сме в преддверието на една Трета световна война, не трябва да сме ние, които да палим фитила. Вие знаете, навремето Първата световна война с какво почва – с един изстрел, с едно убийство. Така че когато обстановката се нажежи, много малко трябва запалката да бъде включена, спусъкът да бъде натиснат. Нека да не сме ние, които правим това.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Цоня Събчева