10:25 / 13.07.2026
508
Около 17 000 души в България и над 1,2 милиона в Европа живеят с болестта на Паркинсон. Какво представлява това невродегенеративно заболяване, възможно ли е съвременно лечение и как високотехнологичната медицина променя съдби?
В предаването "Здравето на Фокус“ на радио ФОКУС разговаряме с проф. Красимир Минкин — водещ неврохирург и ръководител на Центъра по функционална неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски“.
Добре дошли в студиото, проф. Минкин!
Добре заварили, благодаря за поканата.
Каквото и да кажа за вашата визитка, ще бъде малко на фона на отзивите от признателни пациенти в социалните мрежи.
Щастлив съм, че успяваме. В нашата работа винаги има и положителни, и отрицателни емоции, така че...
Отрицателни аз не срещнах. Много хора казват: "Благодарим за живота, който ни подарихте“. Сигурна съм, че вашият професионализъм е върнал към нормалното ежедневие стотици хора.
У ни се диагностицират по около 1200–1300 нови случаи годишно. Защо броят на болните расте у нас и по света?
Причината всъщност не е негативна, а по-скоро е свързана с факта, че населението на Земята живее все по-дълго. Благодарение на подобреното здравеопазване хората достигат по-напреднала възраст. Тъй като Паркинсон е невродегенеративно заболяване, характерно предимно за по-възрастните, логично е с увеличаването на продължителността на живота да расте и броят на засегнатите. Това не е резултат от лоши навици, а по-скоро страничен ефект от дълголетието.
Това означава ли, че младите хора са застраховани?
В никакъв случай. Първият ни пациент, когото оперирахме през 2013 г., беше развил симптоми едва на 45-годишна възраст. Болестта засяга и млади хора, макар че в масовия случай първите прояви са след 60-ата година.
Кои са най-ранните симптоми, които хората масово подценяват, пропускайки шанса да реагират навреме?
Ранните симптоми се разделят най-общо на два вида. При по-честата, т.нар. ригидна форма, се появява характерна скованост или несръчност в крайниците — обикновено започва едностранно от едната ръка или крак, като по-късно се добавят забавяне на походката и тремор. Вторият вид проява е самият тремор (треперенето), който е по-познат на широката публика, но всъщност е по-редкият първичен симптом.
Трябва обаче да уточним нещо важно: за съжаление, в медицината все още няма медикаменти, които да променят хода на заболяването — т.е. да забавят или да спрат самата дегенерация на невроните. Сегашните лекарства само облекчават симптомите. Те не спират прогреса на болестта, но пък драстично подобряват качеството на живот. Благодарение на тях можем да спечелим десетилетие, в което пациентът да ходи на работа, да е самостоятелен и да функционира напълно нормално.
Кога медикаментозното лечение вече спира да помага?
Обикновено между 5-ата и 15-ата година от началото на болестта лекарствата спират да действат достатъчно добре. Дори да увеличаваме дозите и да добавяме нови препарати, настъпва момент, в който пациентът прекарва по 2-3 часа на ден в пълно блокиране. Това е плашещо състояние — човек може да пазарува и изведнъж да застине насред магазина, без да може да направи и крачка с часове. Когато заболяването достигне тази фаза на тежка инвалидизация, е време за терапии, подпомогнати от устройства.
Най-старият, най-ефективен и, колкото и странно да звучи, най-безопасен метод е дълбоката мозъчна стимулация (ДМС). Методът е внедрен още през 1986 г. Чрез фини електрически импулси в мозъчните ядра ние регулираме екстрапирамидната система — мрежата от милиони неврони, която програмира движенията ни. Така буквално връщаме часовника с 5 до 10 години назад. Болестта не е излекувана и продължава да се развива, но ние печелим за пациента още едно десетилетие на относително добро и самостоятелно функциониране.
Вашият екип направи първата подобна операция в България. Какво представлява технологията и как протича самата интервенция? За всеки пациент "операция на мозъка“ звучи наистина стряскащо.
Нормално е хората да изпитват страх. В медицината обаче най-добре говорят цифрите. За тези 13 години от 2013 г. насам сме имплантирали над 150 пациенти с Паркинсон и нямаме нито един случай с трайно усложнение. В световен мащаб и в нашия център рискът от усложнения като кръвоизлив или инфекция е под 1%. Ако този процент е по-висок, значи има системна грешка в методиката. Това прави операцията изключително нискорискова и сигурна.
Има ли този мозъчен пейсмейкър "срок на годност“? Налага ли се батерията да се сменя оперативно след време?
С напредването на технологиите животът на тези устройства се увеличава драстично. В началото батериите издържаха по 3-4 години. Дори да се наложи смяна на такъв стимулатор, тя се извършва много лесно — с минимален кожен разрез на гърдите, където е поставен самият апарат.
Днес обаче стандартно имплантираме зареждащи се устройства. Те работят на принципа на смартфоните и се зареждат безжично чрез специален диск, който се поставя върху кожата над стимулатора. Животът им е между 16 и 25 години. Зареждането отнема час-два, веднъж или два пъти седмично, което осигурява пълен комфорт на пациентите за десетилетия напред.
Всички пациенти с Паркинсон ли са подходящи за този тип интервенция?
Панацея в медицината няма. Ключът към успеха тук е прецизната селекция, а не самата операция. Самата интервенция трае около 3 часа, но предварителната оценка отнема много време. Екипът ни включва невролози и психолози, които подробно изследват всеки случай.
Целта ни е да уловим точния момент — да не е твърде рано (когато лекарствата още вършат работа), но и да не е твърде късно. Дълбоката мозъчна стимулация е ефективна в средния стадий на болестта. Тя не помага в терминалната фаза на Паркинсон, когато вече настъпват симптоми, върху които стимулацията няма влияние — като загуба на равновесие, тежки когнитивни нарушения или паметови дефицити. Затова при терминални пациенти отказваме операция, тъй като тя няма да подобри качеството им на живот.
Какво се случва с пациентите след пускането на пейсмейкъра? Как се променя ежедневието им?
Възстановяването е бързо — пациентите се раздвижват още на първия-във втория ден, а след 2-3 дни ги изписваме. Устройството се включва около две седмици по-късно. Резултатите са видими веднага: неволните движения и блокиранията намаляват с 80-90%, а сковаността намалява с 60-70%.
Огромно предимство пред хапчетата е, че стимулацията работи непрекъснато — по 130 пъти в секунда, без значение дали човек се движи или спи. Това осигурява спокоен сън и стабилност през целия ден. От нашите 150 пациенти няма нито един, който да е поискал да изключим или премахнем устройството.
Какво все пак остава извън възможностите на тази операция?
Тя не може да спре естествения ход на болестта. Паркинсон продължава да еволюира в организма. Надеждата ни е, че към 2030 г. ще се появят първите медикаменти, които да спират преждевременната смърт на невроните. Дълбоката мозъчна стимулация не повлиява късните симптоми като нарушения в равновесието, паметта, вниманието и мисленето, които обикновено се проявяват 15-20 години след началото на заболяването. На този етап науката все още търси решение за тях.
Много важен въпрос за пациентите — Здравната каса поема ли разходите за тази скъпоструваща операция?
За щастие от 2019 г. у нас беше въведена пълна реимбурсация. Имахме само един кратък едногодишен период, в който се налагаше частично доплащане от 10% за самото устройство, но в момента (през настоящата 2026 г.) доплащането отново е абсолютно нула лева. Държавата покрива изцяло както самата интервенция, така и високотехнологичния имплант, което прави лечението напълно достъпно за българските пациенти.
Очаквайте продължение на разговора с проф. Красимир Минкин за предизвикателствата при лечението на епилепсия.
