Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Нарастването на случаите за недиагностицирана пневмония при деца в Китай, съчетани с набиращата скорост на грипа, ни кара да се запитаме: колко вируса ни атакуват? Наш гост е директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Христова.

Здравейте. Приятно ми е.

Нека да започнем с недиагностицираната пневмония, ударила две провинции в Китай, вече успяла да разтревожи Световната здравна организация (СЗО). Какво предизвиква това заболяване? Какви са неговите симптоми? Има ли регистрирани случаи от него у нас,  в съседните държави или в Европа?

Аз мисля, че сме малко свръхчувствителни към всичко, което се случва в Китай по отношение на инфекциозната патология,  предвид може би огромната пандемия КОВИД, която те имаха последните години, и мисля, че тревогата е пресилена. Защо? Защото първо, Китай има много силна система за надзор, много добра регистрируемост на случаите, което им прави чест, разбира се, и съответно именно поради това, че се следят случаите, те стигат всъщност и до нас. Но място за притеснение няма, защото първо, нормално е за сезона и във всички държави, включително и при нас, нараства броят на острите респираторни заболявания. Това е всяка година и ние го очакваме. И второто, което е по-важно, патогените, които се доказват, не са нещо необичайно. Това са обичайната триада вируси: SARS-CoV-2, грипен вирус респираторно синцитиален вирус и едни бактерии микоплазна пневмония, които са известни с това, че причиняват пневмонии, и те са всъщност задължителни вътреклетъчни патогени, т.е. това са бактерии така да се каже на границата между бактерии и вируси. Но няма необичайни патогени,  няма от какво да се притесняваме. Освен това, тези патогени всъщност в нашата страна винаги ги е имало и ще ги има. И вече, според мен, това повишаване на случаите там просто бие тревога от гледна точка дали няма нещо друго. Но към момента няма такива данни за нов патоген, който да засяга тежко хората и т.н. Просто да, повишава се, но няма нищо необичайно.

Колко вируса ни атакуват в момента?

У нас положението какво е? Грипните вируси са още в зачатък. Да, доказахме миналата седмица два грипни щама, което означава, че категорично има циркулация на грипни вируси. Със сигурност не тогава е започнала, а поне две седмици по-рано скрито и рядко преди да се установи. Но така или иначе грипната вълна е още в зародиш. Нея тепърва я очакваме да се развие следващия месец и да достигне пикови нива януари и февруари. От друга страна SARS-CoV-2, причинителя на КОВИД, поне по официални данни за нашата страна е в рецесия. Т.е. намаляват случаите и то намаляват убедително вече повече от четири седмици подред. Намаляват така, че броят на седмица сега е наполовина на броят на седмица преди един месец. Разбира се, че имаме не малка група недиагностицирани, но ние винаги сме ги имали в някакъв процент. Така или иначе това говори за успокояване на КОВИД ситуацията или по-скоро за масово преболедуване, каквото показват нашите изследвания. Т.е.  някои го карат със симптоми, но в пъти по-често, поне 4-5 пъти по-често го прекарват хората безсимптомно и като направят изследвания, виждат, че всъщност дори не са разбрали, че са изкарали коронавирус. И точно тогава започва да намалява вълната. И на трето място респираторно синцитиалния вирус, който в момента причинява може би най-тежките заболявания. Вирус, който засяга долните дихателни пътища, предизвиквайки бронхити, бронхиолити, особено при малки деца. Т.е. най-малките разклонения на бронхите са обхванати, със задух, с пристъп на кашлица като при астматичен пристъп, и съответно с пневмония. Това е вирус, който обикновено най-тежко засяга деца до една година, когато те за първи път се срещнат с вируса, а след това умерено тежко деца вече до пет-шестгодишна възраст, защото вече са се срещали, но имунитета е веднъж, типово специфичен, и второ, избледнява. И от друга страна възрастните хора също са рискова група.

При положение, че голяма част от нас преболедуваха коронавируса, те по-слаб имунитет ли имат към различните грипни щамове или пък вирусни?

Оо, за съжаление няма кръстосани имунитети. Т.е. това, че сме преболедували коронавирус, не ни дава защита срещу грип. Не само това, ами по принцип както при корона, така е при грип имунитетът е доста типово специфичен. Т.е. ние боледуваме да кажем сега от Омикрон, но ако дойде друг подвариант, имунитетът отново ще бъде недостатъчно подготвен така, както всъщност предишните на типове SARS-CoV-2 тези варианти, които имахме: Алфа, Делта, всъщност имунитетът веднъж избледнява с времето, но и втори път той е типово специфичен, т.е. на новия вариант трябва да се образуват нови антитела и нов специфичен клетъчен имунитет, защото е непълна защитата към друг тип. И така е по принцип при повечето респираторни вируси: имунитетът от една страна докато мине сезона за следващия сезон вече го няма, а от друга страна е типово специфичен. И затова грипна ваксина е хубаво да се прави всяка година, защото имунитета се отпуска иначе.

Колко време е продължителността на действието на една антигрипна ваксина? Защото ако някой я е направил през септември месец и тя примерно изтече като действие през февруари, какво да прави той през март и април?

Не, една противогрипна ваксина е достатъчна да покрие сезона. Доста добър, напрегнат имунитет за шест месеца и повече създава, така че от септември до март-април спокойно ще има имунитет и ще покрие грипната вълна, но няма да е достатъчно след една година. Пак ще има, доказваме с клетъчен имунитет – ние имаме клетки на имунната памет, които стоят неактивни, но пазят спомена от срещата с конкретния вирус, и когато се срещнем след време с него, тези Т-клетки изведнъж дават бурна реакция, активирайки другите Т-клетки, както и В-клетки, които образуват антителата. Така че имунитетът избледнява, но не изчезва напълно, дори след една година.

Има ли разлика в симптомите между грип и вирус? Ако ни се случат, как да ги различим?

Всички вирусни, респираторни заболявания си приличат доста. Първо, по локализацията, все пак не е нали чревен вирус. Респираторните причиняват така или иначе респираторни заболявания, защото те се мултиплицират горе в носоглътката. Така че малко трудно е по клиничния симптоми да се сложи диагнозата, затова именно се правят лабораторни изследвания в различен вариант, било антигенни тестове, сега има за трите основни вируси, които ни атакуват, било PСR, който са по-точни и по-чувствителни и при по-малка доза вирус могат да го докажат. Но все пак така най-общо можем да кажем, че най-бързо започват симптомите при грип. Просто в рамките на часове човек отпада, няма сила, боли го главата, кости, мускули, просто няма сили да стане от леглото. Това се развива в рамките на 6-8 часа, т.е. в рамките на един ден, доста бързичко при грипа и чак след това започват респираторните симптоми. А пък от друга страна при КОВИД все пак по-бавно се развиват. Сега, в момента вариантът на КОВИД, който протича – Омикрон, той протича предимно със засягане на горните дихателни пътища. И независимо, че има отпадналост, трудно е да се извършва каквато и да е активност, все пак протича сравнително леко, причинявайки основно кашлица и хрема. Докато респираторно синцитиалният вирус засяга долните дихателни пътища, тежка кашлица поради възпаление на бронхи, на бронхиоли, и всъщност е с по-тежка прогноза и по-честа пневмония.

А защо все още има смъртни случаи, поне за тях четем, от КОВИД, и тези случаи с коронавируса ли са свързани или с други допълнителни заболявания на пациентите?

Те са свързани с групата рискови фактори от самия пациент. Защото няма друг вариант, освен Омикрон, и той масово протича леко. Но при хора с увредена имунна система, както е да кажем при заболявания или при някакви лечения, които потискат имунната система, да кажем автоимунни заболявания, при хора с хронични заболявания, било то белодробни най-често или сърдечни, но каквито и да е хронични заболявания, ако ще да са чернодробни или бъбречни, също протича по-тежко, при хората с наднормено тегло също – колкото е по-високо наднорменото тегло, толкова по-тежко и критично протича заболяването, хората с онкозаболявания – първо, заради самото заболяване и второ, заради лечението цитостатичното. А това са хора, при които дори обикновени вируси могат да причинят много, много усложнения.

А какви са мерките за превенция срещу задаващата се грипна вълна? Защото тя все още не ни е грабнала, нали?

Не, чакаме да понамалеят още КОВИД случаите, да отстъпят място на грипа, все пак един по един по-добре, отколкото заедно. Но превенцията аз мисля, че вече всички я знаем, за грип специално имаме първо, противогрипна ваксина много ефикасна, и сега е моментът, не е късно, напротив, навреме е. Имаме противогрипни антивирусни средства, които обаче трябва рано да се вземат, т.е. рано да се сложи диагнозата и рано да се вземат, които пресичат грипа още на момента. И разбира се противоепидемичните мерки, които е желателно всички да спазваме: и дезинфекцията, и просто да седим на разстояние, и с маски когато се налага в такива по-масови събирания.

Слушам ви, проф. Христова, и си мисля:  може ли да се вярва не идващата от Китай информация, след като си спомняме, че в началото на избухналата в централния китайски град Ухан в края на 2019 година пандемия от КОВИД, първоначално властите оттам отричаха, а след това дълго време филтрираха новините, дори не знаем, до края дали напълно откровена информация споделяха с нас.

Така е, никога не може да сме сигурни. Но официалните данни са такива, а пък все пак те до голяма степен са проверени, това са данни на СЗО, на Центъра за контрол на болестите. Така че по-скоро мисля, че може да се вярва, още повече след именно този фал, който направиха китайските власти, мисля, че така толкова скоро няма отново да ни подведат.

С вас досега говорихме все за респираторните вирусни заболявания. Има ли обаче и други, които ни създават предпоставки за притеснение? Хайде не за тревога, но поне за притеснение.

Значи първо да довършим респираторните. Имаме много случаи с аденовируси, с риновируси. Значи, риновирусите по-леко протичат, предимно с хрема, но при малки деца могат и доста тежко, и с кашлица, и с други усложнения. А аденовирусите, те пък протичат много често и с респираторни, и с чревни симптоми, а много често и с конюнктивит, с възпаление на очите. Освен тези все пак най-чести, имаме парагрипни вируси, съвсем различни от грипните и обикновено преди тях или след тях. Все още имаме доста случаи на скарлатина и на варицела. Те са застопориха на 200-300 случая на седмица, но особено скарлатината е десетки, да не кажа и стотина пъти повече случая, които са регистрирани тази година спрямо миналата година.

Това на каква се дължи?

Ами това не мога да кажа точно, никой не знае, на какво се дължи. Това е просто едно настъпление на стрептококовите инфекции, което се наблюдава масово тук  в много европейски страни. Много силно заразни са тези бактерии, няма ваксина срещу тях. При инфекциозните заболявания по начало има едно вълново разпределение, т.е. има години без заболяване, след това години, в които се повишава заболеваемостта, стига пик и намаляват доста симетрично. Така, както наблюдавахме вълните с КОВИД, така е за всяко инфекциозно заболяване. Така че по-скоро му е дошло времето, може би, може би е свързано и с имунитета, т.е. доколко напрегнат е имунитета и кога избледнява. Но наистина това създаде голям проблем. И другото, за което предупреждава СЗО, е морбили, за което ние нямаме случай, но имахме преди 15-тина години, даже 20 почти, много голям епидемия с десетки хиляди обхванати деца. И това, че сега намалява имунизационното покритие, много намаля по време на КОВИД пандемията, морбилният вирус е толкова силно заразен, че на практика ако има болно дете, всички, които не са ваксинирани около него, ще се разболеят. И спадането на имунизационното покритие под 95% вече е рисково за възникване на такива епидемични взривове. И тъй като не само в нашата страна, а глобално е паднало имунизационното покритие за морбили, алармират здравните власти, че определено можем да очакваме голяма мобилна вълна в недалечно бъдеще.

Какво означава това недалечно бъдеще, проф. Христова – до месец, два, три?

А не, не, не. Предполагам първо се взимат всякакви мерки да се покачи покритието, защото всички здравни власти знаят, какво означава препълнени детски отделения с тежко болни деца. Така че първо, вярвам, че ще се направи максимума, за да се навакса максимално това изоставане, и второ, съвсем не говорим за месеци, а по-скоро за година поне напред.

Проф. Христова, за случаи с хепатит, различни видове хепатит, особено при възрастни,  имате ли информация? Как стои там картината?

Сега най-често всъщност имаме първо хепатит А, който се предава със замърсени ръце и такива епидемични взривове периодично възникват особено сред колективи от възрастни лица в старчески домове и подобни заведения. А от друга страна имаме хепатити Б и C, които се предават инжекционно, по кръвен път. При тях рисковите групи са венозни наркомани, някой път при някакви други манипулации. При тях няма такова повишение, има отделни заболявания. Но имаме програма, национална програма така, както имаме за грип, и на основата на която всъщност са закупени безплатните ваксини за възрастните лица от държавата, така имаме и програма за хепатитите, тя отскоро стартира. Така че има насочено мислене в посока на максимално ранната  диагностика и максималната превенция всъщност и за хепатитните заболявания.

Колко национални програми срещу различни вирусни заболявания имаме?

Не знам, дали ще успея точно да ги преброя, но имаме за всички по-тежки вирусни инфекции. Имаме примерно за ограничение на острите вяли парализи, т.е. за недопускане на полиомиелит в страната, защото това наистина ще е голяма трагедия, за следене на морбили, рубеола, за грип. Така че всъщност от инфекциозната патология за по-сериозните заболявания са осигурени държавни субсидии.

Те достатъчни ли са, вършат ли работа?

О, те вършат много работа. Те вършат много работа. Разписана са от експерти, планирани са действия, правят се отчети. Така че ако някъде нещо изостава, първо, няма да бъде финансирано за следващата година, второ, ще се вземат мерки срещу изоставането.

И в заключение, проф. Христова, имаме ли основание да се тревожим на този етап от  идващата, вече нахлуващата зима, и с нея и здравословните ни проблеми?

Аз мисля, че златната среда е най-добре. Значи, да се тревожим, притесняваме или изпадаме в паника е безсмислено, нямаме основание за това. Освен това, такова поведение потиска имунитета ни. От друга страна да бъдем прекалено самоуверени, че нищо няма да ни се случи, няма нужда да се ваксинираме, лекуваме изследваме, е още по-глупаво, защото така излагаме себе си на много опасности. Мисля, че едно разумно поведение с отчитане на опасностите и разумна превенция е най-смислено.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за богатата информация, която ни предоставихте, и в една доста голяма степен с която ни успокоихте.

Цоня Събчева