Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Все още не съвсем приключилите протести, съпътствани от коментари и анализи по тях, поставят важен въпрос: застрашават ли проблемите в енергетиката националната сигурност на страната? Наш гост е ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ - "Това е България“, проф. Димитров.

Благодаря за поканата.

Преди да преминем към темата позволете ми да ви поздравя с максимално високата оценка, която вие персонално получихте от министъра на образованието и науката Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики, вероятно и критерии. Какво стои зад това признание?

Това е признание за всички, които работят в УНСС и които помагат, за всички наши приятели, и за нашите студенти, така че това е обща оценка. Зад това стоят доста усилия и това е похвално. Политиката на Министерство на образованието и науката въвежда критерии, въвежда и количествени показатели, които трябва да се изпълнят, като по този начин следваме определена политика. Тя е обвързана и с финансов бонус – ако имате максимална оценка, ако имате по-ниска оценка – по-малък. Така че това са добре подредени неща.

А какви политики на министъра на образованието изпълнихте?

Те са стандартни за всички университети и са в областта на учебната работа, научно-изследователската дейност, студентски политики и интернационализация. И всъщност там има показатели: дали има определен брой упражнения въведени, дали има нови учебни програми и обновяване на програмите, изследователски проекти и привлечени средства, обновление на сграден фонд, студентски общежития, мобилности. Така че долу-горе стандартната дейност, която ние извършваме, вкарана в рамка. Не е идеалната рамка, но все пак е стъпка в правилната посока.

Взели сте си в УНСС мотото девиз на летците: "Само напред и нагоре“?

Нашият девиз е "Духът прави силата“. Даже опитах да намеря кой го е казал или кой не го е казал, но май е наш девиз. И наистина духът прави силата. Когато хората са ентусиазирани, когато имат желание, когато виждат положителна перспектива пред себе си, нещата се случват. Ние може да се оплакваме много, но важното е да вървим в тази посока. Пък и като икономисти и мениджъри наистина трябва да показваме и на студентите, че можем да го направим, въпреки политическите кризи и хаоса, въпреки липсващите или намалените бюджети.

Вие сте им референтния показател за техните бъдещи успехи?

Ами да, стремежът винаги е бил такъв. Аз и друг път съм го казвал, имали сме предишни години, преди 20-30 години, лоша материална база, липсващи елементи на учебен процес или нещо от този род. Няма как да обучавате елитни мениджъри, ако вие самият не сте на това ниво. И мисля, че сега като университет, като база, като възможности, ние сега стартираме фотоволтаичен парк за собствени нужди…

За това ще ви питам по-нататък.

Започваме и ремонт на библиотеката, която ще изглежда съвсем модерна, правим много голямо преустройство на външната среда, колонки за електрозареждане, все такива неща. Въведохме много такива малки подобрения, които да подобрят буквално бита на студентите: и видеонаблюдение, и споделени пространства, да седнат някъде в коридора – преди това го нямаше, зарядни станции за телефони.

Увеличихте и заплатите.

Да, това също е резултат на тези общи усилия, но то се дължи и на увеличения прием, и на платеното обучение, и на икономии, които направихме в резултат на многото енергийни мерки. Изобщо показваме на студентите, че мисията е възможна.

Кои са най-големите ви постижения? Можете да изброите няколко, сигурно са голяма поредица, но най-силните?

Може би трябва да започнем с дигитализацията. Да, аз бях ректор на три месеца, когато заради КОВИД трябваше да затворим, но всъщност ние за два дни успяхме да минем по единна програма, с единен софтуер, с 20 000 класни стаи едновременно. И всички се справиха. Издържа инфраструктурата. Ние полагаме много усилия и за подобряването й, сега имаме проект за модернизация на информационната инфраструктура, за да увеличим скоростта и възможностите това да се случва. Така че, дано не ни затворят пак, но ние сме готови. Киберсигурността бих отбелязал също, където всеки университет и всяка организация трябва да полагат усилия в тая посока, мисля че и там сме направили доста неща. За съжаление те не са толкова видими, колкото модернизираният паркинг например, където е фотоволтаичният парк, или ремонтираната библиотека, но имат голямо отражение върху живота буквално на всички, защото ние сме много електронни – с електронни дневници, главни книги, много процеси дигитализирахме. Те са дребни на практика, но когато един студент чака един час, за да си вземе уверение или да се запише, за него тези неща не са дребни. Сега всичко това се дигитализира изцяло, изчезнаха опашките и студентите могат да се записват, да кандидатстват, да си плащат таксите онлайн, да кандидатстват за общежитие онлайн. Така че това е може би второто нещо – подобрените бизнес процеси и дигитализацията. Изследователските проекти – ние сме горди с участието в проекта ENGAGE.EU – обединеният алианс на 9 водещи бизнес университета в Европа. Сега стартираме втория етап, ще имаме голямо събиране в Рим, в края на месеца, с всички ректори на тези университети. Крайната цел е единен общ университет, европейски бизнес университет. Колегите често се шегуват на тази тема, че ние ще ставаме нещо като Европейския Харвард, въпреки конотациите в България за тези неща, но натам вървят нещата – към запазване на автономията, но с обединяване на усилията ни с електронни ресурси, мобилности и преподаватели. И лека-полека това се случва. Европейската комисия финансира втория етап на проекта с около 14 милиона евро.

А вие как ще се водите тогава като университет към този общоевропейски бизнес университет?

Не сме го намерили още решението…

Като формула?

Да, и това е интересното на този европейски подход. Аз и преди разговарях и с министър Денков тогава, когато беше министър на образованието, и със сегашния министър сме имали разговори, и пак с министър-председателя, сегашния, че зависи от подхода как ще се случат тези неща. Този подход не е такъв, че предварително да знаем какво ще се случи. Университетите са с около 20-30 хиляди студенти, представете си колко хиляди студенти и преподаватели има зад тях. Не са лесни решенията, но са заложени работни пакети, цели, задачи, които лека-полека са изпълняват, и в един момент се избистря концепцията какво да правим по-нататък. Такъв е и подходът в науката – предварително никой не знае как ще се случат нещата. Да, така че това е голям проект. Имаме и други неща: "Еразъм“, Центъра ни за големи данни, проекта ни за суперкомпютър с БАН и със Софийския университет, много споразумения с различни институции и организации за съвместна дейност, бизнес академии с бизнеса и с нашите студенти. Непрекъснати са усилията ни в тази посока, така че те да надграждат класическия учебен процес и искаме студентите да видят това. Не е достатъчно само да отидеш на лекция и да си там, да си попълниш тест.

Това е явно нов подход към висшето образование, който вие въвеждате.

Той е, бих казал, стандартният световен или европейски подход, защото навсякъде студентите имат много състоятелна работа. Ние искаме да им предоставим много възможности и със стартъпи – имаме такъв офис и споразумение за сътрудничество, и с тези бизнес академии, публични лекции, среща с хора от практиката, еразъм мобилности. Студентите също трябва да го разберат, че те не са на училище, а са в университет, който дава други общи познания.

На няколко пъти в хода на разговора досега споменахте за фотоволтаичния парк, който сте открили. Това ли са централите на бъдещето?

Това са част от централите на бъдещето. Последвахме пътя на неволята, защото цената на енергийните ресурси се увеличи. Имахме трудна 2020 - 2021 година, когато все още нямаше компенсации, цените нараснаха, ние не можем да вдигаме таксите на студентите, субсидията остава същата. И всъщност каквито и икономии да правихме те отиваха за ток и за парно. Но тази идея стои. Наистина България е слънчева страна, има много слънчеви дни – над 300 сигурно, има много площи и възможности това да се направи. Аз не казвам, че цялата енергия трябва да идва от фотоволтаици.

Или от ВЕИ-та.

Или от ВЕИ-та. Да, но което може да се направи, нека да се направи. Ние имаме много плоски покриви. Едната част, едната трета от този парк, е върху нашия автомобилен паркинг за сто и повече автомобила. Сега ние го покрихме с хубав покрив – няма да вали, няма да пада сняг, няма да напича колите лятото – и отгоре има фотоволтаици, които произвеждат електричество. Това дава възможност за климатизация на сградите, а не да разчитаме на отделни климатици или на парно, и оттам се спестяват средства. Търсим комплексен системен подход към енергийната ефективност. Близо две години и половина разработваме този проект. Университетите, не знам дали и другите публични структури, не получават лесно субсидии. Ние пробвахме доста възможности, но не искахме да взимаме банков заем.

Справихте се на мускули?

Справихме се на мускули с т.нар. ЕСКО договор, който е инвестиция. Инвеститорът всъщност прави тази инвестиция и си получава парите чрез нашата икономия на електричество. Лека-полека ще стигнем и до продажби на ток от фотоволтаичната централа. За няколко години би трябвало да се изплати.

През изминалата седмица, проф. Димитров, на протестите за пореден път се постави на дневен ред съдбата на въглищните централи. Темата не е нова, търкаля се от години без решение. Но ако въглищната енергетика не участва в енергийния баланс, ще останем без ток. Май така изглежда? 

Това е базова мощност, да.

Да, да, защото вечер след 18.00 часа фотоволтаиците не произвеждат, а ВЕИ-тата са зависими от вятъра. Какво ще се случи, когато почнат да затварят въглищните централи?

Какво ще се случи – ще се изпитва недостиг на електричество и на чисто пазарни принципи трябва да се внася отнякъде. Проблемът на България е, че ние сме износител в момента, а съседните държави също имат нужди и те внасят от нас. Едва ли те ще се развият толкова бързо и с други технологии, така че ние да внасяме от тях. Така че е сериозен проблем. И наистина този енергиен преход или зелен преход трябва да бъде справедлив, плавен преход…

Разумен.

… разумен, при който всички участници в него да видят ползите – и ние като обикновени граждани, и работещите във въглищните мини, и всички европейци, които намаляват емисиите, така че да няма такъв остър социален конфликт. А то това се получи всъщност, когато тръгваме в момента. Виждате затваряне на централи, опасности от стачки, някакво напрежение.

Вероятност от режим на тока?

Ами да, защото ако спрат централите или в бъдеще, ако стане това. За мен като мениджър и специалист нещата изглеждат лесни – да имаме енергийна сметка и да кажем: ето, това са мощностите – през деня са толкова, през нощта са толкова, през тези месеци са толкова. Не е чак толкова сложен проблемът и с емисиите, и с това, което трябва да се направи, за да бъде преходът плавен. Ако утре или след две-три години ги затворим, няма да бъде плавен преходът.

Това ще бъде може би един от рисковете пред националната сигурност, за който напоследък много се говори. Така ли?

Да, така е, защото без електричество, без енергия много неща спират. И наистина трябва един разумен подход и аз, използвайки тук трибуната на "Фокус“, искам да се обърна към министъра на енергетиката г-н Румен Радев, че научната общност и в частност УНСС може да бъде използвана за тези неща.

Как?

Ние да участваме – то по-рано, за съжаление, трябваше да се случи – да участваме в разработването на тази енергийна стратегия, визия или както искате го наречете, то има злоупотреба с тези понятия. Но идеята е как ще се развива цялата енергийна система на България. И оттам ще излязат колко трябва да са фотоволтаиците, дали пазарът ще се намесва, кога ще се либерализира. Има рискове за затварянето и на ядрените централи, защото горивото е от Русия, ей такива въпроси. В същото време трябва да отчитаме, че може да има и нови технологии, които ще се появят след 10 години – и батериите, и използването на електричеството, многото електроавтомобили, умни домове, умни градове, които биха могли да съхраняват енергията и да я отдават по някое време. Има доста хора, които разбират от тези неща, и е добре да бъдат използвани. Но когато преговаряте на платното на магистралата, трудно се води такъв експертен диалог.

По-сериозното е, че когато са се подготвяли тези планове за плавен преход или за някаква енергийна стабилност, или енергийна справедливост, никой не се е обърнал към вас. Към вас, където е ноу-хауто.

Да, в голяма степен е така. Институциите не работят много с научната или академичната общност.

Защо?

По много причини – няма време, смятат, че те са по-компетентни или това е само от тях, да не се занимават с БАН или с някой университет. Има едно такова отношение – то е системен проблем, не казвам, че е само за енергетиката или за някой друг отрасъл, но аз го знам и от отношенията с много други министерства. Особено пък в такива области, където въпросите са за след 2028, 2038 година. Има едно леко пренебрежение към тези неща, за това какво ще стане тогава. Няколко пъти опитвахме с Министерството на икономиката да направим Консултативен съвет – "Министерство на икономиката – УНСС“, и да се събираме на два месеца. Те имат проблеми, имат задачи за решаване. Но смени ли се поредния министър, усилията започват наново и може би новият няма да е съгласен с това. Аз участвам в Консултативния съвет за Зелената сделка. Близо две години не е имало заседание. По много причини – правителство няма, докато се сформира самият съвет, той е доста голям, се губят всъщност моментите, когато се разработват отделните планове, териториалните планове или какво трябва да се направи в тях. Две години почти никой не знае какво става. И след това получавате поканата два или три дни преди това и трябва да сте готов експерт по всичките тези въпроси, а самото министерство казва: "То има решение, директиви, меморандуми, подписани преди три години, преди две. Срокът изтича, изтекъл е, не може да се преговаря“. Голям, системен проблем е това на България, искрено го казвам.

И голям системен хаос?

Получава се така, защото трудно се следи цялата тази информация, а е въпрос и на административен капацитет. Днес имахме дълги разговори в Министерството на образованието за специалностите, бройките и субсидиите и ставаше въпрос много ли са или са малко икономистите и специалистите за администрацията и управлението. Ами сигурно има дефицити и там, не само при инженерите – хора, които разбират от тези неща, разбират от тези процеси и могат да ги водят така, че да има време за преговори с Европейската комисия, да се знае какво да се прави. Системен управленски проблем е.

Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва?

Ние бихме участвали, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор.

И стига да остане още министър.

Да, политическата конюнктура е особена. Това за големи неща, не би трябвало да е така, но за съжаление се получава. Там трябва да се видят нещата, участието на държавата – как си представяме енергетиката след 10, 15, 20 години, защото някои проекти наистина изискват голям хоризонт, какви промени ще настъпват. И когато те бъдат показани добре, аргументирани добре, подкрепени добре със съответните доказателства, те стават разбираеми, а не са само по принцип. Понякога се стига до идеологизация – говори се за зелен преход, чиста планета или нещо от този род. ОК, тези неща са добре, но когато това бъде аргументирано и подкрепено с много факти и убедителни доказателства, всички хора ще го разберат. И аз мисля, че разумът винаги надделява в подобни процеси. Но когато липсва информация, когато стратегията или визията, или какъвто и да е стратегически документ – това също е голям системен проблем, че не правим добри стратегически документи или правим толкова много, че не ги четем. А когато тя бъде направена по начин, който ясно да показва какво ще се случи, то ще се реагира и на пазарен принцип държавата ще може да заделя или субсидии, или социални помощи, или да кани инвеститори в тези райони. Просто ще имаме много ясен план за действие. Ето това трябва да бъде Енергийната стратегия.

А не както сега се случи – след като бе подписано в Народното събрание след 7 часа разговори споразумение, енергийният министър в парламента казва, че неговите 7 точки реално не са изпълними. И пред онемялата публика той уточнява: "Защо се правите, че не виждате, че има слон в залата?“. Значи, ако мислим навреме, няма да има слонове в нашите зали, нали?

За съжаление, когато се прави по този начин – краткосрочни мерки, не се правят някои неща две-три години, пет години по-рано, се стига до такива ситуации, когато вече нищо не може да се промени. Не съм го чул това за слона, но сигурно има нещо такова.

Да, това се случи малко преди да започне нашият разговор. Аз като журналист съм длъжна да следя информационния поток.

Да, да.

Ползвам възможността, че сте и в качеството на експерт по национална сигурност – не е ли време да се актуализира и Стратегията за национална сигурност? Защото последната й актуализация е от 2018 г., преди войната на Русия в Украйна, и сега геостратегическите позиции и пластове са доста по-различни и изискват нови отношения.

Така е, права сте. Доста държави, с които сме съюзници и в НАТО, и в Европейския съюз, имат процедура на няколко години за преглед, стратегически преглед, актуализация на съответния стратегически документ, защото наистина много неща са се променили за пет години. Но при тази политическа обстановка – това също изисква време. Ако се стартира днес, то сигурно трябва една година, за да се направи – и с обсъждане, и с проучвания, и с достъп до информация. Когато интересът е краткосрочен – за другата седмица да дадем нещо, няма да се получи добър документ. Изобщо иска се систематична работа в това отношение.

 

А мандатът на ротацията е още 12-13 месеца, не повече.

Е, ще остане същото правителство, така че би трябвало идеите и вижданията да са същите. Но трябва да стартира и такъв процес. Аз мисля, че е започнал даже преглед или има идея за преглед.

Има идея, но… Идея.

Да. Отново призивът ми е да участват по-широк кръг хора. Между другото, ние участваме като университет заедно с още 10 военни университета и други, където има "Национална сигурност“, в научната програма "Отбрана и сигурност“. Това е сериозен проект, той стартира миналата година. В него също имаме предвидени такива неща – и обсъждания, и развитие, и може би пък и ние да стимулираме подобни процеси, като кажем, че трябва да се направят.

Какво трябва да включва една актуализирана Стратегия за националната сигурност на България?

Всички промени в средата, които са се случили, всичко това, което структурите гарантират, осигуряват тази сигурност, какво ще се случва с тях. Иначе става много импровизирано. Виждате…

Законите за службите?

Законите за службите, различни идеи как да стане…

Промени в Конституцията?

Промени в Конституцията, да. Всички тези неща политиците могат да ги правят, в тяхната компетентност е, няма проблем. Но пак, ако стъпят върху такава основа, че има нова стратегия, нов документ, който подсказва какви биха могли да бъдат бъдещите решения, тогава няма проблеми. Иначе има голяма опасност да се сбърка. Аз вчера имах възможност да говоря в една друга медия за сливането на разузнавателните служби и изразих категорично становище, че съм против такава идея, имайки предвид всичките тези въпроси, за които досега говорихме.

Защо?

Трябва да се пишат нови правилници, нови начини на работа, нови процедури, хора да се сменят.

Те са съвсем различни тези служби, работят с различен инструментариум – не зная, как ще се слеят.

Когато ги слеете, сигурно трябва някаква синхронизация. Чисто по български или балкански обичай, ще започнат промени от директора до чистачката. Така че аз съм скептичен за това нещо и опитът от сливането на служби или разделяне и сливане на министерства е негативен за България. Ако си спомняте, Министерството на инвестиционното развитие – имаше нещо такова преди години, което така и не заработи. Докато се уточнят устройствените правилници и структури, как ще работи, то падна правителството. Така че за службите, аз се притеснявам да не бъдат блокирани за една-две години напред.

И понеже говорим за енергетика и за национална сигурност, в една такава актуализирана стратегия къде ще е мястото на енергетиката? Особено както се очертава, че сегашните ангажименти май дори по това споразумение трудно ще се изпълнят заради Европейската комисия. От там настояват за редукцията на емисиите и не изглеждат склонни за пазарлъци.

Енергийната сигурност е част от националната сигурност. Тя и сега е в Стратегията за национална сигурност. И когато говорим за сигурност, винаги има рискове, има настоящи ресурси, с които произвеждате тази сигурност, продуцирате тази сигурност, ако така може да се каже. На 100% не можем да бъдем сигурни, но така трябва да направим нещата, че да намалим рисковете. Това става със сценарии, с различни обсъждания, мозъчни атаки, изчисления, които се правят така, че да се каже, ако спре газта, ако затворим централите тези години, други години, какво ще се случи.

 

Цоня Събчева