Проф. Антоанета Христова,  политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Седмицата започнахме с кандидат за премиер експерт, издигнат от ГЕРБ – неврохирурга проф. Николай Габровски. След което тръгна безрезултатна говорилня в стил "Много го уважаваме професора, но мандат на ГЕРБ няма да подкрепим“. Чухме я в различните вокали на БСП, на "Продължаваме промяната“, на "Демократична България“ и на "Възраждане“. Привидно изненади няма, обаче, пак през седмицата започнаха да си пробиват път информации за почти вещаещи разломи вътрешнопартийни напрежения. При гласуването на кабинет с първия мандат, ако се стигне до там, не става ясно как ще се държи заявилият се като опозиция на БСП ръководството Явор Божанков, който вече дори е изключен от парламентарната група на партията. Предизвиква размисъл, какво ще прави отнеслият тупаник за нарушение на партийната повеля Венко Сабрутев и дали няма да поведе и други след себе си от "Продължаваме промяната“. Не изглежда монолитна и около коалиционната риторика по въпроса "Демократична България“. Ще се окажат ли вътрешнопартийните разцепления ключът към ново правителство? Или заслепената до глупост партийна завист ще доведе България до поредните безрезултатни избори? Наш гост е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, ще успее ли ходът на Борисов с номинацията на проф. Габровски? И дали няма да се сбъднат страховете на Кирил Петков и Христо Иванов, че правителство може и да се избере с падащ кворум – достатъчно е десетина депутати да не влязат в пленарната зала?

Това може да се случи, но проблемът е, че такова правителство няма да бъде стабилно. Това, което мога да кажа, е, че през цялото време като ви слушах обзора, който направихте, си дадох сметка, че ние се намираме в много тежка патология. Т.е. аз трябва да коментирам поведение, което излиза извън рамките на разумното, целесъобразното, полезното за държавата, ефективно политическо поведение. При положение, че едно политическо говорене и поведение води до загуба на авторитета на тези, които са в политиката, именно за да имат авторитет да управляват от една страна, и от друга, до намаляване на рейтинга им, който е на практика самоубийствено нисък, това означава, че тези субекти погледнато през призмата на човешкото поведение, когато работиш срещу, ти си загубил ориентация за време и място, т.е. намираш се в патологично състояние. Моята оценка на всичко, което се случва през последните много месеци, е, че ние се намираме под влиянието на деформирани, нереални политически процеси, които ни сервираха на масата една много грозна политическа картина. Разбира се, че отговорни има, и разбира се, че дето се казва вкупом виновни сме, но все пак има и подредба на виновните докарани до това състояние. Фактът е, че резултатът е едни самоубийствено срещу самите себе си действащи политически сили, визирам специално новите политически партии, които влязоха през последните 2-3 парламента, защото ако забелязвате в момента има едно устойчиво отговорно поведение, свързано с ГЕРБ и с ДПС. Забележете, въпреки че ДПС още не е казало дали ще участва в правителството. Докато всички останалите, независимо, че целият разум говори, че в момента е необходимо експертно правителство, което да ни преведе, което да вземе конкретни решения във връзка с Плана за възстановяване, във връзка с необходимостта от актуален, адекватен бюджет, във връзка с повишаващите се цени, да се изкара зимата – никой не му минава през съзнанието, че има моменти в политическото развитие на държавата, в които трябва да направиш акт, който се нарича алтруистичен, даже да ти донесе негатив за в бъдеще, в името на това да покажеш добронамереност и мисъл за гражданите. Е, няма такова нещо до този момент от останалите политически партии.

В такъв случай какви послания отправят те чрез демонстрациите си срещу мандат на ГЕРБ?

Здравият смисъл на БСП е да влезе в управлението,  затова защото в момента те са намират в много тежка криза, имат много фронтове – фронт с президента, вътрешни фронтове, фронт с хората, които бяха изгонени от партията. В тази картина на намаляване на подкрепата на БСП единственият начин БСП да оцелее, говоря да оцелее лидерът му още малко време, това е да участва в управленска формула. Затова на мен ми се струва, че има някакъв резон да очакваме, че БСП би могла при третия мандат, ако той е връчен на Янев, да се съгласи на подкрепа. В каква форма – не мога да кажа, защото може да има различни варианти на подкрепа. Но това поведение на БСП в момента, както и на "Демократична България“, както и на другите политически партии, които отказват разговор, е поведение на страх от твърдите им избиратели. Т.е. уплашени, че твърдите им избиратели няма да одобрят тяхното колабориране с ГЕРБ, въпреки че според мен даже осъзнават необходимостта от това да дръпнат заден леко и да влязат в някаква управленска формула. Така че жертвата да се харесаш на твърдия си избирател, страхът, че твърдият ти избирател няма да одобри това, което правиш, и че ще загубиш и него, на практика поставя всички тези политически партии в капан, и те не могат да излязат от този капан.

Нима те искат избори със силно преувеличените си очаквания за по-високи електорални резултати?

Не, те ще имат по-малки резултати.

Разбира се, това всеки би могъл да им го каже. Но те защо си вярват?

Защото си мислят, че ако имат по-малки резултати, то те ще имат буквално нулеви резултати, ако изгубят твърдите си избиратели. Разбирате ли? Това е. Толкова си се хванал в патологично-политическо поведение, и това патологично-политическо поведение е заложено в начертаните дълбоки червени линии, в резултат на което неформирани негативни, агресивни нагласи в отделните избирателни групи те блокират. Ти така си го създал сам, че си влязъл с двата крака в капана и нямаш изход. Дълбоко съм убедена, че извън "Продължаваме промяната“, защото "Продължаваме промяната“ имат особен, друг вид патология, но в останалите политически партии, включително и "Демократична България“, въпреки че  "Продължаваме промяната“и "Демократична България“ аз ги разглеждам като едно и също, те са една монета, може би две малко различни лица, но това е едно цяло – това е ляво ориентирани политически партии, които разглеждат ГЕРБ и дясното като вражеско, ДСБ, което беше част "Демократична България“ и е част от "Демократична България“, вече отдавна няма това съдържание, което е било в миналото. Т.е. това е една популистко-либерална формация. Но въпреки всичко имат тази разлика, има някаква осъзнатост. Историята на "Демократична България“ е различна от историята на създаването на "Продължаваме промяната“, затова двете като психобиография на лидерите имат известни различия, и тези известни различия се отразяват в това, че за мен Христо Иванов сигурно си дава сметка, че е в капан, дава си сметка, че всяко действие е загуба в момента. Докато "Продължаваме промяната“ мисля, че не си дават сметка. Там е по-особена конструкция на популизма. Там няма никаква друга ориентация, освен погледа към его удовлетвореността – какво искам, дали съм го постигнал, то е изключително лично ориентирано, и затова не мисля, че те достигат даже до този извод. Може би някои техни депутати, но тези, които са видимите, те – не. И в цялата тази картина на практика по-зрелите политически партии нямат с кого да говорят. Т.е. всички са ориентирани към себе си и към това как затворени в капана не виждат изход и не могат да протегнат ръка. От другата страна имате една политическа партия, която е от по-старите, говоря за БСП, която също си е създала проблеми, тя е в обкръжение. Представете си, фортът е обкръжен. И заради това обкръжение на форта нямат свобода на действието. То е или защитно, или нападателно. Или защита, която Корнелия Нинова прилага, или нападение. Фортът все повече и повече отслабва, защото запасите привършват. А останалите политически партии, останалите партии, т.е. ГЕРБ е свободен – при ГЕРБ имат много свобода. Те имат енергията, защото са първи, независимо, че малко хора участваха в изборите, но са първи в рейтинга. И на второ място ДПС са също свободни, защото те имат много ясни цели.

При всеки кабинет анализатори обичат да провиждат в неговото избиране ролята на външнополитически фактори. Много се изписа за отношенията Борисов-Меркел. За правителството на Кирил Петков направо казваха, че то е на ръчно управление от тогавашния американски посланик Херо Мустафа. Сега пристига като нов посланик дипломатът от кариерата Кенет Мъртън. Накъде би се насочила една поредна намеса на американците, и изобщо можем ли да очакваме външни фактори, които да се намесят в съставянето на правителство?

Трябва да сме наивни, че да смятаме, че няма да се опитат да се намесят външни фактори, винаги са се намесвали. Въпросът е, че има надежда с новия посланик може би, и в мен я има тази надежда, да има по-смислено и по-аналитично, дълбоко и зряло поведение спрямо българите. Американците направиха поредица от грешки във връзка с това, че заложиха на политически партии и политически лица, които нямаха капацитет. Нямаха капацитет да защитят ако щете техните приоритети. А трудно се разбира причината, поради която бяха заложени на тях, нали човек си избира играчите – избраните играчи бяха с малък капацитет, нямаха възможност, нямаха опит, нямаха подготвеност, ако щете, нямаха идентичност съответна на поставените задачи. Следователно, според мен, анализът на американското посолство беше много лош. Защо е било така – те да си правят изводите. Но все ми се струва, че в някаква степен този нов американски посланик би трябвало, надявам се, да си направи изводите от направените грешки тук. Ако си е направил изводите, може да очакваме по-разумно поведение на посолството и не толкова груба намеса. Т.е. то винаги има намеса, но намесата да бъде направена фино, интелигентно и запазваща добрите отношения. Защото предишното управление на посолството на практика докара до това толкова много хора да намразят Америка, а по принцип българинът има уважение към американската култура, ако щете американското влияние в Европа и Балканите. Има стремеж към модели на Америка. И го докараха българина да се настрои негативно, да отрече всичко – в резултат на грешна политика. Това е.

Проф. Христова, нека да се опитаме да погледнем над мандатите. Какво ще се случи, ако се сформира кабинет, и какво няма да се случи, ако такъв не се състави?

Ако не се сформира кабинет, първо да кажа, че с мандата на ГЕРБ, проф. Габровски по-голямата вероятност е да не сформира кабинет, това е реалността, въпреки че е редно да сформира. Има разлика между двете съждения: редно е, но вероятността е малка поради описаната патологична ситуация. Вторият мандат естествено няма шанс, той е извън коментара в момента. Въпросът е, кой ще бъде третият мандат. Румен Радев има възможност да покаже, има ли реален стремеж към това да се сформира правителство или напротив, иска да докаже още веднъж слабостта на политическите партии. Ако иска да я докаже, ще даде третият мандат на БСП, на "Демократична България“ или на "Възраждане“. Това са трите опции, в които се показва, че вероятността е много голяма да е отрицателен резултатът. И третия мандат, ако обаче се даде на "Български възход“, според мен има някаква хипотеза БСП, ДПС, ГЕРБ да имат форма на участие, на подкрепа на правителство около определени задачи и за даден период от време. Т.е. при "Български възход“ такъв шанс има, защото "Български възход“ не е тайна според мен вече за никой, че има връзка, има нишка на връзка с Румен Радев, отделно виждаме, че са готови на всякакъв вид преговори, и биха могли да отиграят кратък мандат в името на преминаването през тези задачи, които споменах: законите, някои, то не всички закони, които са свързани с Плана за възстановяване, и бюджета на България.

Политическата патология какви перспективи чертае? Накъде ще върви?

Чертае голяма вероятност за избори през март-април, чертае сигурна различна конструкция на парламента. Всеки път парламентът след всеки избор ще бъде по-различен и по-различен, но за съжаление участниците в изборите ще стават все по-малко и по-малко, имам предвид хората, които отиват да гласуват. И това ще даде изключително много козове в ръцете на тези сили и на тези интереси, които са насочени към президентска република и към авторитарна власт.

Цоня Събчева