Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към държавния глава и съветник на министър-председателя Гълъб Донев, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"     

И 48-ият парламент върви към своя логичен край. Въпреки очаквания и декларации редовно правителство не се формира, преобладаваха заявките за една или друга междупартийна коалиция, която така и не се състоя. Партиите излизат от него все по-трудно взаимно понасящи се и тръгват по всичко изглежда объркани към 5-ите в рамките на 2 години избори. Догадките, че в следващите месеци те ще намерят, или поне  някои от тях, път една към друга, за да сглобят в  49-ия парламент някакво правителство на нещо си звучат нереалистично. Какво постигнаха и какво не през краткия период на 48-ото Народно събрание политиците? В какво служебният кабинет успя и в какво не? Наш гост е проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет към държавния глава и съветник на министър-председателя Гълъб Донев. Проф. Маринов, в края на 48-ия парламент каква рекапитулация на партиите правите?

Рекапитулацията не е въодушевяваща. Има едно хубаво нещо, че започна да се прояснява вече действителното положение. Започва да се отсява плявата на лицемерните думи от фактите на реалното поведение. Това е всяка пак някаква стъпка в правилната посока, защото, както знаете, за да решим един проблем, трябва да го признаем и трябва да го определим. Ние виждаме, че това е състоянието на българските партии в момента,  колкото и щете те да се вайкат за състоянието и за някакви заплахи към парламентаризма, но сегашното състояние на партиите, поне на тези, които са представени в парламента, това е реалната заплаха за парламентаризма. Оттук нататък вече за мнозина е ясно, че тази конфигурация с тези ръководства, с този начин на поведение нищо не може да промени, ако щем не в 50-ия, ами и в 80-ия парламент да отидем.

И какво е решението: оставаме в тупик? Защото  партиите не искат да си сменят ръководствата и вървим от избори на избори с една и съща картина, така ли?

Според мен, това е едно постепенно количествено натрупване, което ще премине в ново качество, тъй като ние виждаме една тенденция, тя не е от скоро, но се задълбочава и ускорява през последните 2 години: една много голяма част от хората не припознават тези партии, не искат да гласуват за тях. И в такива случаи рано или късно идва някаква алтернатива, появява се нещо ново, което хората ще припознаят. Разбира се, може да се възрази, че и миналата година се появи нещо ново…

И преди 2 години пак се появи нещо ново. Е и?

Да, да. Но тези нови неща не се оказаха това, което се надявахме да бъдат. Но иначе не може да стане. Трябва да се опитва, трябва да се появяват нови неща и в края на краищата рано или късно измежду тях ще се появи това ново, което ще свърши работа, за да даде нов старт на българската демокрация. Аз искам да отбележим факта, че демокрацията познава най-различни форми на управление, най-различни модели, важно е да е демокрация, т.е. да е от името и в името на народа.

Дали не говорите за президентската или за полупрезидентска република? "Има такъв народ“ внесе в парламента уведомлението си за старт на подписка за референдум за Велико Народно събрание с такава цел. Да не би това да е следващото ново? Защото много нови вече се изредиха и ги видяхме, едва ли нещо би ни изненадало от тях?

Е, трудно е да се каже, отсега да се отсече. Вие разбирате, както и нашите слушатели, че едно нещо е да се започне подписка за референдум, друго нещо е той да се проведе, трето и четвърто е от това наистина да произтекат съответните промени. В случая е важно, че започват да се обсъждат различни варианти, няма забранени варианти, повтарям, стига те да бъдат демократични. А както знаем добре, президентска или полупрезидентска форма на управление има в множество държави, една голяма част от които са и демократични, и високо развити. Но аз не говоря само за това. Аз говоря и за възможността да се появят нови партии или да се намерят пътища да се съживят стари политически тенденции. Иначе казано една част от политиците и все повече граждани осъзнават, че трябва да се търси нов път, нови решения, в това число и нови хора, защото тези, които до болка познаваме, и които гледахме през последните 3-4 месеца в парламента, едва ли могат да ни предложат нещо въодушевяващо. Това е, просто започва едно усилие на обществото да си извоюва, да си изгради по-добро управление. Аз не съм никога мислил, че това ще е лесен, бърз процес. Но е ясно, че много хора разбират, че от само себе си не може да стане. Предполагам, че ще има още малко движение надолу към дъното, ако допуснем, че дъно има, но след това ще започне оттласкване. В частност мога да предвидя, че още един или два пъти на изборите ще има ниска или още по-ниска активност, след това хората ще се активизират поради простата причина, че тази ситуация е описана в народната приказка за неволята.

Проф. Маринов, обаче не попадаме ли по този начин в оксиморон: от една страна партиите се провалиха, хората загубиха доверие в тях, а от друга страна, именно сред тези провалени партии ще трябва хората да търсят нов път, ако вземем този вариант и оставим настрани президентските и полупрезидентските републики?

А защо сред тези? Могат да се появят нови. Аз съм съгласен с вас, че в момента има едно голямо разочарование, но това разочарование се надявам да отстъпи или да се претъпи под натиска на жизнената необходимост да се намери по-добър субект на управление, по-добър политически субект. Така е и в живота, в най-различни трудни ситуации, горчиви ситуации до известен момент може се отчайваме, отпускаме ръце, след това се хващаме и се опитваме да решаваме проблема, да търсим такова решение.

Защо партиите се оказаха токсични? Анализатори, ваши колеги, видяха зад развалата им дългата ръка на президента Румен Радев.

Извинете, да ви кажа на мен ми е омръзнало от тези глупости. Чета разни писания на хора, които поне една част от тях съм смятал ако не за друго, то за що-годе интелигентни, ако и ще да служат на определени поръчки, да обслужват определени поръчки, но това вече е идиотизъм. Защото, извинявам се за израза, но защото ни говорят за модела "Радев“. Има модел "Борисов“, който за 12 години съсипа държавата, има модел "Нинова“, която за 5 годни съсипа една партия – 4.5 пъти намали избирателите й. Няма модел "Радев“. Моделът "Радев“, това е един президент, който си изпълнява конституционните задължения. Кое би могло да попречи на партиите, ако те бяха в състояние да си свършат работата? И какво искат от президента? Може би той да каже: "Няма да изпълнявам задължението си по Конституция, няма да назнача служебно правителство, няма преди това да разпусна парламента, който не може да излъчи правителство“? С какво Радев е пречил на партиите? Когато бързаше – лош, когато им даваше време – пак лош. Какво да направи? Да хване за ръце, да ги върже, или както казваше друг представител на ДПС – да ги заключи в Президентството и да пусне бял дим, ако те се договорят? Те ще умрат от старост там по-скоро вместо да се договорят. Така че тези обвинения към президента, това са най-често "аргументи“ на самите партии, които трябва да оправдаят своята безпомощност. Както им беше крива пандемията, след това им бяха криви машините, сега ще видим дали хартиената бюлетина ще доведе до такъв забравен отдавна наплив на избиратели към урните, президентът им е виновен. Остава само да кажат, че 4-те годишни времена са им виновни. Това е. Между другото вие ме питате защо партиите са станали токсични – те станаха не просто токсични, те станаха изцяло импотентни политически, тъй  като не са способни да видят проблемите си, да ги признаят и да се захванат да ги решават. И това важи в най-голямата степен за техните върхушки, от които много отдавна не съм чул някой да си признае, че е сбъркал, а вече това да си подаде добросъвестно оставката, за това да не говорим – това просто звучи като някаква шега.

Сещам се, проф. Маринов, за един виц от зрелия социализъм, така наречен късния комунизъм. Тогава, когато се обясняваше лошото състояние в държавата, се казваше: за всичко са виновни кишата, Гришата и международното положение.

Да, така беше.

Горе-долу сега само дето не можем да намерим с какво да римуваме Радев.

Ами това е. Вижте, за съжаление партиите в днешния си вид вече трудно могат да бъдат наречени "партии“. Това са едни малки секти, съставени от хора, които или имат някакъв много пряк интерес от партийното си обвързване, или са идеологически психопати, извинете ме израза, или крайно радикализирани, хайде да не се изразявам грубо. Или по някаква инерция продължават да си гласуват. Няма как, вижте, че големите български партии загубиха по 3/5, по 4/5 от избирателите си. Значи, те са загубили връзката с тези, които би трябвало да представляват. И в същото време наблюдаваме едно абсолютно нежелание не просто да се гледа трезво, а да се поеме отговорност. Защо партиите не успяха да съставят правителство в този парламент? Защото ги е страх да поемат отговорност, страх ги е до голяма степен основателно, защото в този парламент всяко управление е токсично по своята комбинаторика. Нямаше как да се състави управление, което поне външно да изглежда прилично. Трябваше да се случи нещо скандално, но скандално не по принцип, не защото не е възможно или не е допустимо да се постигне обединение около някакви приоритети, а скандално, защото партиите в продължение на години насъскваха своите избиратели срещу другите. И сега просто не беше възможно да поемат, да направят такъв остър завой от страх. Защото е ясно, че примерно ако ръководството на БСП или ръководството на ГЕРБ каже: "Довчера говорихме еди какво си, сега ситуацията е друга“, най-вероятно този, който вчера е говорил тези неща, трябва да каже: "Аз си тръгвам, аз си подавам оставката“, защото няма как този, който е говорил, че е абсурдно някакво обединение с тези или с онези, не може сега да каже: "Ами възможно е и трябва да го направим“. Но понеже партийните лидери, те не искат да пуснат кокала, те не искат да пуснат властта, която им дава материално благополучие, дава им някакъв имунитет в прекия и преносния смисъл, и те по този начин са се вкопчили и в момента водят война на изтощение. Това се случва в момента – всеки разчита, че на следващите избори по един или друг начин всички ще загубят, но някои ще загубят повече, от това ще спечелят други. Така че това е безизходица, това е задънена улица.

Проф. Маринов, прави впечатление, че за всички възможни коалиции досега се говореше все за общи приоритети, но старателно се избягваха  отговори за това, как ще се управлява България. Защо?

Защото общите приоритети, когато става дума за управление, трябва да получат някаква формална рамка. Иначе казано трябва да се стигне до някакво ясно споразумение, съответно отговорности. И тук вече става страшно, защото те казват: "Общи приоритети, обаче не можем да бъдем заедно“. Затова се стигна до такива абсурдни формули, като техническо правителство, без искане на подкрепа, без подписване на споразумение, "Можем да разговаряме, ама поотделно“. Т.е. всъщност се възпроизведе този странен модел от съставянето на четворната коалиция. Вие си спомняте, тогава и с вас сме обсъждали, че се стигна до едно много странно споразумение, което беше подписано не между всички 4 участника, а между "Продължаваме промяната“ и всяка една от трите партии. Т.е. приказките за общи приоритети, за отговорност в държавническо мислене, това е пушилка, просто никой не иска да поеме отговорността, че се отива на избори, а в същото време никой не иска да поеме отговорността реално да направи стъпки за управление. Това е нерешимо противоречие, и според мен, то няма как да бъде преодоляно и в следващия парламент след предсрочни избори в началото на април.

Портокал с часовников механизъм ли заложи президентът, като даде първоначално подкрепа и старт на проекта на Кирил Петков и Асен Василев "Продължаваме промяната“?

Защо портокал с часовников механизъм?

Защото на външен вид изглеждат вкусни, обаче отвътре гърмят. Затова.

Той даде шанс. И той даде шанс просто защото една доста голяма част от българите им се довериха. Ние сме говорили за това. И мнозина от нас се довираха, гласуваха за тях, убеждаваха други хора да гласуват за тях. За съжаление се оказа, че външността, кората на портокала, както вие се изразявате, няма съответствие със съдържанието. Разбира се, ситуацията е много по-сложна. Тази игра на думи е интересна, но целият въпрос е в това, че всяко нещо в политиката, в управлението на държавата особено, трябва да бъде подкрепено с доказателства, с доказани приноси, с последователна линия на поведение. Това е проблемът. Иначе, можем да се лъжем много пъти, когато нещо много ни се харесва, така да се каже припознаваме го, подкрепим го, след това се разочароваме. Но това е въпрос на неизбежни трудности, защото старото е изчерпано и не може да дава вече резултат, а оттук нататък започва търсенето на новото, което е рисковано.

На този етап то дори е по-неуспешно?

Да, така е. То и в живота много често става така, за съжаление.

Вие сте съветник на министър-председателя, чието правителство за първи път в политическата ни история се отчита. Правила съм достатъчно интервюта с вас и знам, че като преподавател по публична администрация многократно сте призовавали правителствата и министрите към отчетност. Така че като първа стъпка екипът на Гълъб Донев се справи, поздравления за вас! Но можаха ли хората да разберат с какво реално са се сблъскали министрите, къде са успели, къде са се провалили, къде са им подложили динена кора?

Благодаря ви. Първо, все пак трябва да уточня, че за последен път правителство се отчете по един или друг начин в края на мандата на Тройната коалиция, т.е. през 2009 година. Оттогава насам не е имало дори и някакъв опит за отчет. Вие задавате много интересен въпрос, защото аз самият съм имал определено мнение, но истината е, че колкото и да обвиняват служебното правителство, че се е намесило в предизборната кампания през септември миналата година, за съжаление, за мое съжаление правителството беше прекалено толерантно и много внимателно и сдържано описа това, което получи в наследство. Една част от тези неща косвено бяха изяснени, например когато се потушаваха или овладяваха кризите. Например реалната ситуация в сферата на газовите доставки, защото правителството завари един наистина хаос, много приказки, а делата са съвсем други и реалното положение съвсем не съответстваше на тези големи заявки и претенции. Слава Богу, служебното правителство успя да се справи. И тук естествено наистина много голяма роля изигра факта, че за разлика от други предишни служебни правителства и предишни правителства нямаше хора с претенции да бъдат суперзвезди и всички останали да играят за тях. установи се един такъв колегиален дух на взаимопомощ. В случая много помогна и начинът, по който министър-председателят ръководи правителство. Но знаете ли, това е въпрос на интелигентност, на интелигентен прагматизъм, защото повечето министри разбраха, че просто резултатите ще бъдат по-добри, а за тях самите лично ще е по-добре, ако работят по този начин, защото ще напреднат в своите задачи. Разбира се, има много неща, които не бяха свършени по една или друга причина. Аз смятам, че това ще стане ясно много скоро, когато бъде назначено следващото служебно правителство, а предполагам, че ще има голяма приемственост между сегашното и следващото, и тогава приоритетите, които ще бъдат поставени, ще бъдат логично продължение, заявка и отговорност за това, което трябва да се свърши, което е било започнато или не е било свършено в сегашния мандат по различни причини, не само поради обективни трудности. Има много причини, все пак искам да ви уверя, защото много се спекулира с тази тема, искам да ви уверя, че едно служебно правителство, което няма зад гърба си подкрепата на парламента, в редица ситуации се оказва в много трудно положение, все едно да се състезаваш на бягане с чувал на краката. За съжаление и този парламент не помогна особено, и то не беше въпроса да помага на служебното правителство, а да помогне заедно да си свършим работата като институции. Но какво да се прави, това е картинката, няма защо да се оплакваме. Както виждате, правителството се стреми да се държи възпитано и така да преглъща някои форми на арогантно и бих казал просто невъзпитано поведение от депутатите. По някаква причина те смятат, че печелят от това, но това си е техен проблем. Искам да кажа, че без да изразяваме големи амбиции, аз смятам, че правителството се надява с този отчет да постави началото или най-малкото да възроди една отдавна забравана институционална практика. Наистина и като изследовател, и като политически деец в някаква степен или съветник, аз много държа на този въпрос. И все пак накрая искам да припомня, че темата за отчетността и отговорността заемеше ключово място и в стратегическия документ, който беше подготвен от Стратегическия съвет на президента. Въпросът е обаче това да бъде по съответния начин регламентирано, за да не е следствие единствено на добрата воля на едно или друго правителство и на един или друг министър-председател. И поради тази причина аз смятам и тази работа напредва, че трябва да има промени в законите, трябва да се уреди изрично задължение на правителството, въобще на всеки, който упражнява власт, периодично да се отчита и пред този, който го е избрал, и пред обществото, и на тази основа да носи отговорност.

А бихте ли изброили ситуациите, в които служебните министри са бягали с "чували на краката“?

Почти всяка една от кризите, които завари служебното правителство, преди всичко се натъкваше на едно наследство, което няма как веднага да бъде преодоляно – разкъсани връзки за координация между отделните власти, отделните институции, несъвършена, хаотична и понякога наистина много странна подзаконова нормативна уредба, необходимост да се променят или да се решават по законодателен път въпроси. Със сигурност липса на достатъчно сериозни анализи и варианти на действия, които няма как  да се изработят от днес за утре. И в много от тези случаи, наистина това е не защото аз си хваля работодателя, наистина правителството и министър-председателят успяха в доста кратки срокове да решат задачи, които не са и хич лесни, казвам ви го с чиста съвест. При всяко положение трябва да е ясно, че демокрацията предполага не просто баланс и разделение, предполага взаимодействие и партньорство между различните власти. Нито една власт, колкото и големи претенции да има или колкото и силна да изглежда, не може да се справи сама. По този начин както не може да тичате с чувал на краката или не може да вършите нещо с непълноценно действащи крайници, или не можете да виждате добре с едното око затворено, по същия начин управлението на държавата изисква пълноценно използване на всички ресурси, предвидени в Конституцията и законите, а за съжаление не е това положението. За съжаление, по-скоро преобладава една центробежна тенденция всеки за себе си, всеки дърпа чергата към себе си, оправдава се и обвинява останалите. Това е въпрос, който трябва да намери решение. И аз смятам, че поне щото тук нямаме по-големи претенции поне що се отнася до изпълнителната власт, този подход на партньорство, на сътрудничество, на подобрена координация заслужава да получи по-нататъшно продължение.

А бихте ли отличили политически фигури, които се откроиха в този парламент, 48-ия, колкото и кратък живот да има той? Изобщо кои фигури се наложиха в нашата действителност? Може и да са извън парламента.

Аз не бих искал да давам персонални оценки. По силата на преките ми задължения през последните 3 месеца доста внимателно следих парламента, много по-внимателно отколкото в предходни периоди. Разбира се, има различни видове политици, има хора, които се справят не зле. Но тук не става дума за някакви лични изяви, тук разбира се е важна политиката, която се провежда, важен е стилът, дори бих казал възпитанието. Има различни случаи. Не мога да кажа, че всички са еднакво лоши. Но признавам си, че трудно мога да посоча някой, който бих дал за пример на студентите си. Може би това е най-красноречиво от гледна точка на моето развитие. За съжаление. И аз смятам, че българите заслужават да ги представляват по-качествени хора. Една от причините за това да не се случва, според мен, е твърде ограничения избор, който ние имаме като избиратели. Това също трябва да се помисли, защото ние всъщност сега на практика много често просто потвърждаваме или отхвърляме решенията на партийните ръководства. Виждате, че в България преференциалната система не заработи, или по-точно заработи по типичния изкривен начин, тъй като действат други фактори, други стимули.

Значи е време да се мине към мажоритарна или поне към смесена?

Вие знаете, че има системи по света, които без да изпадат в крайности, съчетават успешно положителните страни да кажем на мажоритарната и на пропорционалната система. Най-известна е немската система, но има и други. Т.е. тук можем да търсим различни варианти, но аз все пак бих подчертал, че няма как да подобрим представителната демокрация с партии, които са непълноценни. Няма как да се случи това. Всъщност партиите изпълняват функциите на тези механизми за селекция. Ако те не могат да извадят най-доброто от обществото, т.е. всяка от партиите да подбере от тази част на обществото, където намира своята подкрепа, а възпроизвежда някакви послушковци, какво очакваме от това? Извинете, аз познавам добре някои от партиите, други не толкова, но аз познавам много добре БСП в нейната история в последните десетилетия, и аз съм – какво да ви кажа, просто отчаян съм от това, което виждам: един ръководител на партията, който е изцяло обсебен от своите антипатии, от своите мании, от своите битки, и една група от такива послушни, как да ги нарека, пажове или как да се изразя, не искам да използвам груба дума, които изпълняват всяко нейно желание, всяка нейна прищявка. И то тук виждаме, че това е закономерният резултат: за 5 години БСП загуби 720 000 избиратели. Това е уникално постижение. ГЕРБ също загубиха много, твърде много, но БСП ги удари в земята. И то това е закономерно следствие от начина на ръководство, защото начинът на ръководство издава манталитета и представата за необходимото отношение с членовете на партията, с партийните симпатизанти, с партийните избиратели. За съжаление, това е резултатът от деградацията. И не само в БСП е така, и други имат същите проблеми.

Цоня Събчева