Преслав Конов, планински водач и туроператор, в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус". 

С нас вече е Преслав Конов, който сам ще оставя да разкаже какви точно приключения организира. Здравей.

Здравейте, много се радвам да се чуем.

И аз много се радвам да се чуем. Това не е първата ни радио среща. Кажи на слушателите ни с какво точно се занимаваш и защо съм те поканила днес. И смятам, че това, което правиш, е супер интересно.

Занимаваме се с приключенски туризъм. Организираме всевъзможни приключения, започвайки от изкачване на високи планински върхове навсякъде по света, минавайки през приключения от типа Камино де Сантяго, сафарита, рафтинги, пешеходни и веломаршрути. И в общи линии забавляваме се навсякъде активно сред природата.

А защо тръгна към планината? С какво те привлече тя? Много ми е интересно.

Планината е една магия. Няма човек, който да е отишъл в планината, да е прекарал известно време там, да е успял да достигне първия връх в живота си и това да не е запалило една емоция, една страст в него. При мен тази емоция беше много силна и от хоби постепенно се превърна в професия.

Все повече българи ли избират такъв вид приключенски туризъм, какъвто ти предлагаш, защото все пак, колкото и да е интересен, той може и да е рисков. Не ходите на толкова обикновени места. Аз съм запозната, визирам изкачването ви до Еверест, Килиманджаро, Пойнт Ленана и други, за които ти също можеш да ни разкажеш.

Само едно уточнение да направя, за да не стават грешки – нямаме изкачване на Еверест.

Да, базов лагер.

Това е изключително сериозно постижение. Да, имаме трекинги до базов лагер.

Да не се заблуди някой от вашите слушатели, да, това е важно. Наблюдаваме изключително голям интерес, изключително засилен интерес през последните няколко години към програмите и приключенията, които правим ние, а и генерално към този вид туризъм в сектора. Специално за нас това, което мога да кажа, е, че за цялата 2023 г. местата, които ни остават свободни, са изключително малко за предстоящите групи. Може би знаете вие и вашите слушатели – тая година през месец януари направихме официален световен рекорд за най-голяма група в света, изкачила Килиманджаро заедно.

53 българи се качихме заедно на върха. Даже в момента работим по верификационните материали, за да получим официалния сертификат. Това нещо също изключително много допринесе за интереса не само към нашата компания, а въобще към този вид туризъм в страната и сред българите.

Какво е усещането там, на върха? Много ми е интересно, тъй като аз никога не съм участвала в такова нещо.

Със сигурност е много емоционално. Мога да ви кажа, че като се качихме на Килиманджаро, от 53 човека, които стъпихме на върха, 53 плакаха. В смисъл, със сигурност е много лично, много силно преживяване, със сигурност човек има усещането за добре свършена работа. Едно от чувствата, което човек изпитва, достигайки до даден връх, без значение колко висок е той, е една много силна емоция, една удовлетвореност за това, че е успял да завърши определеното предизвикателство. Това е много, много силен и емоционален момент, много вълнуващ. Хубаво е.

Айде, сега обаче да ни кажеш как се предлага брак на Килиманджаро? Добре съм те проучила. Много хитър план между другото, добра стратегия си използвал. Качваш жената на някой висок връх и няма избор – или се съгласява или не слиза.

Абсолютно, така беше. Не си падам много по традиционните неща и затова когато миналата година съпругата ми тогава още със статут на гадже, реши да се присъедини към мен за едно от качванията ми на Килиманджаро, реших, че това е изключително подходящ момент да й предложа брак. Нейното изкачване беше много трудно, но пък тя е изключително упорит човек, в нито един момент не даде индикация, че иска да се отказва, не, че имаше такъв шанс, никой нямаше да й позволи, но успя полузаспала, омаломощена да се изкачи до върха.

И после вече, дни след това, когато сме си говорили за този момент, ми е споделяла, че в първите секунди на предложението ми въобще не е вярвала, мислила е, че халюцинира, че бълнува нещо, което сравнително често се случва на голяма височина. В един момент обаче гледа всички хора пляскат, викат, радват се, решила, че е истина. И така. Интересно много.

Наистина звучи уникално. Да, със сигурност много добър план. Аз одобрявам. А кой е най-амбициозният ви маршрут досега?

Най-амбициозният проект със сигурност беше Килиманджаро тази година, януари като направихме световния рекорд. Там тръгнахме 59 българи от София, една седмица заедно живяхме, ядохме, ходихме в планината, преодолявахме всякакви трудности. Имахме един много критичен момент в края на четвъртия ден, когато времето беше много лошо, и валя през целия ден, и буквално целият проект, опит за рекорд беше поставен на карта. Слава Богу, преодоляхме с някои лишения и този момент.

И към днешна дата Килиманджаро е и най-високият като абсолютна надморска височина връх, който сме изкачвали – 5 895 м. Следващият по-голям проект е едно изкачване в Еквадор, което ще се проведе през януари 2024 година, като там изкачваме 5 вулкана, два от които световно известните Котопакси – 5 898 м и Чимборасо – 6 310 м, като и двата като успех ще надминат най-високото ми постижение до момента на височина.

Уау. И като за финал искам да те попитам – въпросът го приеми както искаш, в пряк или преносен смисъл – колко дълъг е пътят към върха?

Всъщност достатъчно е човек да реши, че иска да тръгне. Оттам нататък има ли желанието, няма невъзможни неща. Единственото необходимо нещо е човек да вземе решение, че иска да направи нещо, че иска да изкачи даден връх. Няма невъзможни върхове и всичко е въпрос единствено на желание и на упорита работа. Тренировки, работа, проучване и най-вече желание. Има ли желание, всичко се постига.

Всичко се постига. Благодаря ти много за това участие. Връзката наистина е много лоша, предлагам да приключим. И следващия път те очакваме тук, при нас.