Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националният борд по туризъм, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

От Националният борд по туризъм настояват за преразглеждането на Плана за възстановяване и устойчивост с включването на туристически проекти в него. Какво чуха от срещата им с министрите на туризма и на иновациите Илин Димитров и Александър Пулев, ще научим от изпълнителния директор на сдружението Полина Карастоянова. Осъществи ли се очакваната от вас среща с двамата министри?

Да, имахме възможността да проведем една достатъчно сериозна и задълбочена работна среща с министър Илин Димитров и министър Александър Пулев. Те са наши естествени съмишленици в процеса на търсене на оптималните решения, които да доведат до повишаване на конкурентоспособността на българския туризъм. Националният борд по туризъм в понеделник официално заяви, че ще поиска с писмо до президента на Република България г-н Румен Радев, министър-председателя г-н Гълъб Донев, двамата министри, респективно Александър Пулев и Илин Димитров, както разбира се и вицепремиера Пеканов, който е ресорен и всъщност ръководи всички процеси, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, ние ще поискаме неговото подобряване и възможността сектор "Туризъм“ да намери своето специфично място, с конкретен бюджет и конкретни параметри за проекти. Защо това е необходимо? Нека да кажем съвсем накратко. Тези средства, свързани с Плановете за възстановяване и устойчивост, бяха мобилизирани и отпуснати от Европейската комисия с цел да бъдат подпомогнати най-тежко засегнатите сектори от КОВИД-19. Туризмът без никакво съмнение е сред първите два или три сектора, които бяха затворени с решение на националните правителства, разбира се, и следва да бъдат позиционирани като най-засегнати. Това, на което сме свидетели през последните две години, фактът, че туризмът не беше включен в първоначалния му вид на концепция на този план, и нито в един от останалите етапи, през които той минаваше, е според нас абсолютно неразбиране за ролята и мястото на туризма в икономиката на страната. В понеделник вече имахме възможност на двамата министри Димитров и Пулев да представим много обосновани съображения, включително с примери от преките за нас конкуренти Гърция, Хърватия, Румъния и т.н., да не изброявам, за начина, по който те са осигурили необходимия инструментариум в рамките на Плана за подкрепа на секторите. Защо това е изключително важно? Защото считам, че може би този период на предстоящите няколко месеца е последната възможност за оптимизация и за позициониране на туризма в този План за възстановяване и устойчивост и защото след две години, в рамките на които нашите преки конкуренти ще са използвали вече средствата, които са заложени за тях, а те са в десетки и в стотици милиони евро подкрепа директно на туристическия им сектор, и ние в края на 2024, 2025, 2026 г. на практика ще загубим абсолютно своята конкурентоспособност спрямо останалите европейски страни, с които в момента сме на международните туристически пазари.

В какви туристически обекти, в какви посоки трябва да се насочат средствата от Плана за възстановяване и устойчивост?



Преди всичко в две насоки. Едната, главната, е инвестиции в публична държавна собственост, във всичко, което е свързано с инфраструктура, с магистрали, с пътища, с второстепенни пътища във вътрешността на страната, със съответната необходима инфраструктура около културно-исторически, археологически и природни забележителности; във възможността да се дефинират няколко културни или исторически, или природни паметника и те, чрез съответния професионален план да бъдат трансформирани от обекти с национално значение в такива с европейско и със световно значение. Ще дам веднага пример, какво означава това. Говорим за инвестиции на тези средства първо в аспекта инвестиции в публичната собственост. И най-точният пример на разпознаваемост и на добре свършена работа от страна на държавата ще бъде тогава, когато например Перперикон или Царевец имат европейската и международна популярност и разпознаваемост, такива, каквито имат Колизеумът или Акрополът, защото по историческа и културна стойност те не отстъпват, но никога до този момент българската държава и правителствата не са имали ресурс и не са имали програма, с която фактически да осигурят това тяхно позициониране в международен план. Това означава инфраструктура за националните ни туристически курорти, защото отвъд инвестициите на частните инвеститори в хотелските и в отличните туристически комплекси и в базите, които са частна собственост, всичко останало е общинска или публична държавна собственост, а тя изглежда по абсолютно непривлекателен, да не използвам по-крайна дума и прилагателно, начин към този момент. Подходете от задната част, от гърба на националните ни курорти и ще видите за какво става дума – стари железни конструкции, липса на осветление, липса на навигация. Абсолютно абсурдна среда. Дигитализацията сама по себе си има огромна стойност изобщо във философията на създаване на тези планове за възстановяване и устойчивост на европейско ниво. Това например би означавало по всички наши пътища да се изгради специална инфраструктура на табла и на информационни системи, които в реално време биха ориентирали както българските граждани, така и нашите чуждестранни туристи за всички параметри на интереса, който имат към даден туристически обект – разстояние, време, часови пояс, допълнителна информация, възможности за настаняване. Тук добавяме всички възможни апликации, на които могат да бъдат представени нашите туристически възможности. С бюджета, с който работи Министерството на туризма – да дадем още един пример, – който за национална реклама е около 15-16 милиона лева, просто само да дам сравнение, че съседна Гърция работи със 115 милиона евро, че Хърватска работи със 100 милиона евро ресурс общ за туристическа реклама, а ние достигаме във върховата година до интереса, потвърден, заявен и съответно реализиран, на около 10 милиона туристи. Толкова сме постигнали през 2019 г. Инфраструктурата, с която разполагаме, хотелската база, ресторантите, атракциите, всичко, което е изградено, всъщност предполага един потенциал на нарастване двойно на това, което сме постигнали. Ние можем с лекота да посрещаме 20 милиона туристи годишно, но това означава да стигнем до пет пъти, десет пъти, 50 пъти повече хора. Това не може да стане с 15-те милиона лева за национална реклама, с която в момента работи министерството. И също не може да стане през комуникационните пътища, които този скромен бюджет предполага. Нека да отбележа, че и министър Димитров, и министър Пулев са модерни хора с абсолютно ясно съзнание и с ясна оценка. В рамките на разговора в понеделник те казаха, че разбират и оценяват нашите съображения и ни увериха в тяхната готовност да подкрепят този анонс, този апел, който ние отправяме. Нещо повече, за първи път от години – вие знаете, ние бяхме аргументирали необходимостта от бюджет, който да бъде определян за национален маркетинг и реклама на принципа най-малко 1% от приходите, които ние внасяме във фиска, и това всъщност бяха средства към 2019 г. в размер на 60-70 милиона лева. Отчитайки всички вече процеси, свързани с КОВИД пандемията, с инфлацията, с войната в Украйна и всичко, което всъщност затрудни, задуши, буквално постави на колене туристическия бизнес, вече един бюджет от 100 милиона лева за реклама и за промоция на България в международен план звучи напълно смислено и ние сме удовлетворени, че това беше изразена позиция и от настоящия служебен министър г-н Илин Димитров.

Г-жо Карастоянова, в какъв размер очаквате суми, които биха могли да подкрепят туристическия бранш, от Плана за възстановяване и устойчивост?

Ако трябва да бъдем абсолютно точни, ние считаме, че при 12 милиарда лева и малко повече очаквани приходи от Плана за възстановяване и устойчивост, минимум 2 милиарда лева трябва да бъдат насочени за проекти в развитие, свързани с туристическата индустрия. И тук отново подчертавам, че ние не говорим за средства, които под формата на някаква директна помощ отиват в частните компании. Ние говорим за инструментариум, който ще даде възможност приходите, които туристическата индустрия да кажем е генерирала до 2019 г., а те бяха в размер на 7 милиарда лева годишно, да бъдат постепенно удвоени. Неслучайно Планът се нарича "за възстановяване и устойчивост“, защото нека да направим един паралел с други икономически сектори. Първо, не всички от тях бяха засегнати от КОВИД-19. Второ, при определени икономически сектори те представляват краен продукт, крайна услуга, т.е. те не произвеждат мултиплициращ ефект. Туризмът и туристическата индустрия са от малкото в България, да не кажем единствената, която предизвиква траен положителен мултиплициращ ефект за икономиката, т.е. тя е като един локомотив, който води след себе си дълга композиция от съпътстващи бизнеси и други сектори, които фактически са облагодетелствани или осъществят своята дейност, предприемаческа и търговска, в проекти, свързани с туризма. Така че елемент на устойчивост в туристическата индустрия се постига най-убедително.

Освен към публичната държавна инфраструктура и към рекламата, накъде могат още да се насочат средствата от Плана?

Споменахме, разбира се, дигитализацията. И това, което считаме за особено важно, е да се създаде коренно различен модел на организация и управление на публичната държавна собственост. Ние считаме, че всъщност именно тези средства за Плана за възстановяване и устойчивост са отличен повод да се направят и необходимите реформи в модела на управление и въобще на функциониране на Министерството на туризма, то да получи много по-разширени правомощия и функции, възможност да управлява публична държавна собственост, възможност чрез държавно дружество към Министерството на туризма всъщност да менажира инфраструктурни проекти, свързани именно с туристическата част от реализацията, и не на последно място – създаване на специална Destination management organization, или DMO. Това е организацията, с която всяка туристическа страна реализира маркетинговите и рекламните политики. Това не се провежда от настоящия екип, по принцип не би следвало да се провежда от настоящия екип на Министерството на туризма, тъй като техните функции и правомощия в момента са твърде много за малкия състав, с който работят, и с малкия бюджет, с който работят. Даже бих казала, че в известен смисъл, особено и след Украинската криза и всички дейности, свързани с администриране на средствата за хотелите, които настаниха украинските бежанци, е чисто геройство как този административен екип успява с всичките си ангажименти. Но ние бихме искали всъщност да разширим концептуално възможностите на Министерството на туризма да организира конкретни и да финансира реални проекти, тъй като трябва да отбележим, че туризмът е хоризонтална индустрия и функции и правомощия, свързани с туристическата индустрия, всъщност са в компетенциите на още най-малкото 12 министерства от състава на Министерския съвет. Т.е. необходимо е министърът на туризма в една степен да бъде разтоварен от преки оперативни задачи, които могат да реализират държавни дружества към Министерството на туризма, а в същото време да има много по-сериозна възможност за взаимодействие със своите колеги, когато се решават смислени и съществени проблеми. Веднага ще ви кажа един, който сега е на вниманието на министъра адресиран, както и на министъра на вътрешните работи, защото е необходима промяна в правилника, по който се осъществява процесът на одобрение и съответно на работа на работници в туристическия сектор от трети страни. Сега, на този етап, те имат право на престой в страната в повечето случаи на 9 месеца. Но забележете, допусната е една изключителна недомислица и тези работници следва да бъдат регистрирани на конкретен адрес, туристически, на даден обект, а не към юридическото лице, което е всъщност управляващо бизнеса, на този, който е работодателят, което пречи на големите групи и на големите инвеститори, и на големите туристически оператори, ползвайки такъв тип работна ръка, от обекта, който е през летния сезон на морето да го преместят същия този работник в обекта, който е на същото юридическо лице в същата група, зимата или в планинските курорти. Това би трябвало да се промени. Това е изцяло в правомощията на изпълнителната власт и ние се надяваме, че ще имаме оперативна готовност в следващите един-два месеца да направим необходимите корекции. Ето, виждате как на пръв поглед нещо, което касае нормативна уредба и правилници, които са в компетенциите на МВР, на Агенцията по заетостта и на Социалното министерство, всъщност пряко се отразяват на работата в туристическия сектор. Вие знаете, че проблемът с кадрите е изключително остър в туризма, който вече придоби наистина заплашителни мащаби след КОВИД-19, защото тази несигурност, в която бяха поставени хората, немалко от тях потърсиха реализация в други сектори.

Как реагира на вашите предложения министър Илин Димитров?

Министър Илин Димитров е много енергичен, търси всякаква възможност да бъде полезен. Тъй като в понеделник в рамките на много искрен и оживен разговор ние всъщност бяхме достатъчно откровени от страна на бизнеса, и в очакването, че третият мандат за съставяне на правителството поне към този момент не изглежда с повече от 50% вероятност, да не кажа, че е доста по-малка, всъщност служебното правителство може да продължи да управлява не само в следващите два-три месеца до провеждане на предсрочните избори и евентуално до нов опит за съставяне на правителство, но и по-дълго, така че ние просто си казахме: независимо от политическия контекст и независимо от всички обстоятелства на несигурност, ние сме тук, вие в момента сте в позицията на министри и имате всички правомощия, описани в Конституцията, така че просто трябва да си подадем ръка и екипно, като съмишленици да се опитаме да се справим с проблемите, които са натрупани, подчертавам, преди тези министри да бъдат на позициите, които заемат в момента.

Цоня Събчева