Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Докато председателят на БСП Корнелия Нинова се радва, че срещите с левите партии и движения в подготовка на общ ляво-патриотичен блок за явяване на предстоящите избори вървят добре, в левицата преживяха първото си изборно сътресение: напуснаха ги Ваня Григорова и Мая Манолова. Остава се с впечатлението, че колкото повече говорят за обединение в лявото, толкова по-разединени отиват на изборите. Ентусиазмът може ли да прикрие кризите в ляво? Гост в студиото е Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България",  г-н Витанов.

Здравейте, много ми е приятно.

Делегацията на българските социалисти е една от силно работещите групи в Европейския парламент, като дори вие самият по активност, ефективност, качество, резултатност на работата, бяхте поставен на 37-мо място в топ 100 от 700 евродепутати от 27 държави. Как се случи така, че получихте висока оценка в Брюксел и остракизъм във вашата партия?

Първо, благодаря за поканата. Нормално е, в Брюксел сме се постарали да бъдем ефективни, да работим. Но знаете ли, аз там разчитам на екип, тъй като членовете на Европейския парламент могат да си подбират екипи и имат финансова възможност да го сторят, и аз съм само видимата част. Казвам го съвсем не с излишна скромност, но буквално аз съм главата на един цял организъм, зад който стоят доста хора и колеги, които буквално не спят. Всеки има свой ангажимент и когато имаш силно мотивиран екип, ама съвсем сериозно го казвам, без да прозвучи тривиално, то дава резултати. Наречете го, ако щете комплекси, защото аз отидох в качеството ми на един не много опитен български депутат и исках да докажа, че не се справям по-зле от колегите ми с повече политически опит в националния ни или в Европейския парламент. И дали заради тези комплекси, но положих двойно усилия, за да бъда видим. И това там е хубаво, че усилията носят съответните резултати. Разбира се, целта не е била само видимостта, напротив, исках да участвам пълноценно в законодателната дейност, за която всъщност сме изпратени. Просто, защото ми е интересно от една страна, от друга, защото виждам полезността и ефективността. И така си минаха 5 години. Колкото до България, не е учудващо това, никой не е пророк в собствената си партия, ако щете, но тук тенденциите са такива, вие ги виждате и ги отразявате. През последните 4-5 години тече процес на атомизиране на лявото пространство, включително и остракиране на по-знакови имена в Българската социалистическа партия.  И честно да ви кажа, даже за мен е повод за гордост да съм поставен редом до тях.

Защо от ръководството на партията ви обвиняват, че през мандата сте “водили ваша политика, предали сте интересите на БСП, откъснали сте се от партията си, и през целия 5-годишен мандат не са ви виждали очите", цитирам Корнелия Нинова?

Вероятно не визира мен, защото това би било изключително груба манипулация, бих я нарекъл даже лъжа. Защото аз мога да ви кажа, и съм абсолютно убеден в това, което казвам, че за тези 5 години аз съм обикалял много повече от г-жа  Нинова партийните структури. В смисъл, аз съм обиколил тази държава и всички партийни организации по няколко пъти, много повече от нея, в това няма абсолютно никакво съмнение. Никога не сме си позволявали да предадем идеите на левите хора, на тези, които са ни издигнали и изпратили в Европейския парламент. И трябва да ви кажа, че това се прави само и единствено с цел дискредитация, нищо повече. И даже да ви кажа, може би по някой път сме своеволни, може би и ние имаме и сме допуснали множество грешки, може би не съм се съобразявал само с партийните решения, съвсем естествено. Но пък те по ключовите въпроси винаги са съвпадали -  ние сме леви хора и е съвсем естествено. Биваме обвинявани за войната в Украйна, ама не е вярно, ние там имаме почти пълно припокриване на вижданията, които имат левите хора в България. Обвиненията, че сме гласували за изпращане на въоръжения в Украйна, не са истина, най-просто казано. За някакви Истанбулски конвенции са буквално приказки за наивници. Но тези думи целят само и единствено нашата дискредитация, което съм го приел. И така.

Вас специално на “Позитано" 20 никак не ви обичат, но и вие им отвръщате със същата монета. Наскоро ги нарекохте в интервю “зелени еуглени, чехълчета, фикуси". Защо?

Защото първо, искам да направя това разграничение: ръководството на БСП няма нищо общо с политическата партия, която е с многогодишна история. А по-скоро напротив, ръководството на БСП  и в частност председателят на партията управлява партията като приватизирано дружество, с  което тя има опит. Тя отдавна е станала едноличен собственик на марката и е превърнала партията в търговско предприятие, съответно се е заобиколила с хора, които са няколко типа. Единият тип са тези, които са клинично по-глупавите, които ги разбирам. Те залагат на лоялност и самостоятелно не могат да вземат каквито и да било решения и да проявят каквато и да било инициативност. Това са тези, които ги оприличих на някакви прокариоти или еукариоти или там чехълчета. А има и друга категория хора, които пък са от много-много години, по-интелигентни, които познават политическите процеси, но пък са неспособни да критикуват. И са неспособни не заради друго, а защото 20-30 години са свикнали да слугуват на всеки един председател, но думата е слугувам, и да се държат като безгръбначни. Тези хора може би наистина се страхуват, че някой път може да им се наложи да излязат на пазара на труда. Нали,  ние всички сме били там, но има някои хора от тях, даже аз бях посочил Кристиан Вигенин – той от 18 годишен е общински съветник, 15 години депутат, 6 години евродепутат, министър, любимец на всички председатели от времето на Жан Виденов до Корнелия Нинова. Съответно изповядващ техните ценности, като, ако щете през демократичния социализъм при Жан, през социаллиберализма на Сергей, та се стигне до националконсерватизма на Корнелия Нинова. Имат си принципи,както се казва...

Ако те не ви харесват, имаме и други?

Имаме и други, точно така. Всъщност, аз не мога да се сърдя на тези, които са глупави, защото Корнелия Нинова е решила, че трябва  да се обгради с лоялни хора. Но аз мога да се сърдя на тези, които са наистина интелигентни, но които стоят там в името на собственото си оцеляване. Другият пример, който дадох, е Свиленски, той е 10 години депутат, 10 години общински съветник, и преди това председател на общинско дружество. Ами наистина тези хора не знаят, какво е пазар на труда. Те са свикнали да бъдат на партийна хранилка и са готови да громят всеки, който проявява критична мисъл. Та затова беше, може би крайно изказване от моя страна, но в крайна сметка така виждам аз нещата. И за съжаление, тази проява на слабост на всички хора около Корнелия Нинова води до обезличаване на партията, до нейното тотално отслабване, до това тя да се превърне в петоразрядна политическа формация от лидерски тип. Говорим за някакъв демократизъм, но всъщност всички знаем, абсолютно всички знаем: партията се управлява абсолютно автократично от един човек. И най-тъжното е, че основни идеолози са хора, които нямат нищо общо с лявата идея. Ако аз имам 3-4 поколения социалисти назад, то нашата председателка е била близка до други десни кръгове. Има един политолог, който спуска опорните точки на рупорите от ръководство.

Кой?

Калоян Методиев. Този беше все пак, не забравяйте, младежки председател на Съюза на демократичните сили. Беше кандидат за кмет от партията на Боян Расате, няма нищо общо с лявата идея. Той е интелигентен вероятно човек, но няма нищо общо с левите ни разбирания, с левите ценности. И така. Болно ми е, защото сме се докарали до там, БСП да се превърне в пета политическа сила и да бъде в основата на разслояването на лявото. Защото каквото и да си говорим, това беше партията-хегемон, доминатор в лявото политическо пространство, монополист и съумяваше да привлече както млади хора, така и хора от всички разновидности на лявото, наистина от либералното до консервативното, ако щете дори и комунисти. Те работиха и действаха заедно. И нещо повече, търсеха нещата, които ги обединяват, а не нещата, които ги отличават. Докато сега трябва да ви кажа, че по времето на Трайчо Костов не е имало такива гонения: тук се търси врага с партиен билет, тоя пък бил либерал, другият пък бил консерватор. Фокусирахме се, може би, в контекста на разпада на гражданското общество, но имаме разпад и на политическите партии, в частност на БСП. Търси се постоянно да се отправя критика към тези, които имат различно мислене, не се търси това, което ни обединява, което е много тъжно, защото ние в крайна сметка сме леви хора. Всички тези хора са леви и би следвало да работим заедно и да преодолеем малките си различия. Защото на фона на големите идеологически противници те са наистина малки.

От движение “Бузлуджа" и платформа “Социализъм ХХI век" призовават лидерите на БСП и на всички леви партии и организации да проведат незабавно среща, на която да обсъдят възможността и механизма за създаване на ляв политически съюз за общо явяване на европейските редовни избори и предсрочните парламентарни. Призивът обаче влиза в разрез с идеята за обединение на Нинова и крайният резултат е предвидим. Лутането за намиране на общ език не подчертава ли още по-дебело кризите в лявото?

Подчертава ги, затова казвам, че те на мен ми наподобяват на кризите в дясното от първото десетилетие на ХХI век, тъй като до края му, даже до началото на следващия, до 2011-2012 г., беше раздробено дясното с квази десни проекти, в случая с идването на Борисов, което буквално претопи традиционната десница, която е наш идеологически противник. Нещо подобно наблюдаваме в ляво.  Тази криза се дължи на няколко неща. От една страна, ако щете, в общоевропейски план лявото търпи сериозни трудности в намирането на своята идентичност. Много често между лявото и дясното днес няма разлика: вземете геополитиката, ще установите, че левите и десните политически партии в геостратегически и геополитически план предлагат абсолютно едно и също. Затова много често хората отиват крайно наляво или крайно надясно. Второ, много е трудно за левите политически партии да намерят своите адресати, тъй като традиционните наемни работници вече почти изчезват, поради ред причини. Много често дори хора, които са едно стъпало под наемните работници, се възприемат като предприемачи. Давам ви най-прост пример: тези, които разнасят храната по домовете, те дори не си дават сметка, че нямат трудови права, които да са защитени, че ако не дай си Боже се случи нещо с тях, няма държава, която да ги защити, защото са с нетипична форма на заетост. Много хора на свободни професии, които се самоосигуряват, те не се възприемат като наемни работници и не смятат, че лявото би могло да ги представлява.  Тоест, левите политически партии загубиха адресата си. От друга страна много често левите политически партии отстъпиха от тези принципи, на които бяха залагали десетилетия след Втората световна война: на изграждането на социалния модел, какъвто има в Европа, но дори и там, където го има, започва отстъплението в името на едрия капитал. Просто с големите компании многото пари навлизат в политиката ударно, буквално си избират политици, които защитават точно този едър капитал, многото пари, за сметка на работниците и следствието е все по-големите неравенства. Много хора възприемат поведението на някои леви партии като предателство. И всичко това гарнирано с факта, че наистина трудно левите партии напоследък решават социалните проблеми по ред причини, ако щете вземете войната и други събития, те не могат да осигурят нормално и достойно съществуване на собствените си граждани – всичко това води до криза. А като добавите и националните специфики в традиционно силни леви партии в държави, които се управляват много често в ляво, картината се разширява. Както е една Испания. Вие знаете този южен пояс, който имаше десни, крайно фашистки управления: Франко, Салазар или полковниците в Гърция. Там традиционно лявото е много силно. И дори там, ако видите, какво се случва в Гърция с корупционния скандал с моята колежка Ева Кайл в ПАСОК, с почти разпада на СИРИЗА, ако видите в Португалия корупционният скандал с Коща, министър-председателят доскоро, който загуби изборите, те загубиха 1/3 от своите народни представители в Португалския парламент и левицата след 10-годишно управление изгуби изборите. В Испания, където управлява все още Педро Санчес, но настроенията срещу него се увеличават и то най-вече пък заради амнистирането на Карлос Пучдемон, който искаше отцепването на Каталуния и провокираше сепаратизма, сега в името на властта Педро Санчес управлява заедно с него. Всичко това води до реално отблъскване на левите избиратели в тези традиционни леви крепости. Вземете и в  Германия, ситуацията с Германската социалдемократическа партия, която управлява, но е с най-ниско доверие от преди Втората световна война, което започва от 12-13%. Всичко това дава една не толкова приятна картина за европейското ляво. В България всичко това се отразява, добавете и неспособността на ръководството на БСП не просто да консолидира, но дори и да удържи и да задържи завоюваните вече позиции, картината направо е плачевна.

Защо социалистическите, левите партии не съумяват да представят дори на естествения си електорат разказа за това, което може да ги очаква за в бъдеще?

Защото, нали ви казвам, първо, днес в  Европа и не само в Европа в света доминира геополитиката, за сметка на идеологията. Виждате ли, сега сме на прага на европейските избори, но геополитиката е водеща заради войната в Украйна, заради войната в Ивицата Газа, заради напрежението в Тайван. На много други места бушуват регионални конфликти с тенденция за ескалация, левите и десните имат абсолютно еднакъв прочит.

Няма го този разказ, няма я типичната фабула?

Много често идеологията е заместена от геополитиката в момента, а това в известна степен обърква  традиционният ляв избирател. От друга страна, казах ви, ако щете парадокса, след срива на комунизма и разпада на Съветския съюз като контрапункт на съветския социализъм в Западна Европа действаше социалния модел, за да може да демонстрира, че там също може да има демократично равенство. И когато се разруши Съветския съюз, сякаш западните общества забравиха, че трябва да има огледално стремеж за търсене на някакво равенство и за равен старт. Затова се нарушиха тези кейнсиански модели, характерни от 30-те до 70-те-80-те години, в които капиталът беше ограничаван. Това е в цяла Западна Европа и затова Шведският модел беше изключително привлекателен, скандинавският модел от Швеция, Дания, Финландия, да не говорим за Норвегия, но хайде Норвегия е друг случай, там разполагат с много природни ресурси и т.н., което им дава възможност да се развиват икономически много по-добре. Но след падането на комунизма сякаш западните общества престанаха да търсят витрината, огледалото, социалният модел, и капиталът се намеси много повече в правенето на политика.  Ами знаете ли, ако щете и лобизма, ако щете това, което се случва и в Щатите: големите компании, които имат обороти по-големи от брутните продукти на средно големи държави, те доминират в американската политика. В европейската политика е същото: с лобизма тези компании имат все по-голямо влияние, те избират депутати, избират политици, избират управляващи. И е много трудно на тези, които са избрани с помощта на големите пари, да се обърнат срещу тях. И всичко това се отразява много негативно на европейската левица. А тези процеси са допълнително засилвани и от разслояването на социалната тъкан в обществото, особено в България. Ние отдавна сме загубили способността си да бъдем общество, ние нямаме гражданско общество и затова не трябва да се чудим, когато политическите партии изглеждат по такъв начин. Гражданското общество е този лакмус, който създава политическите партии, а не един или друг лидер. Ние обаче виждаме точно обратното напоследък. И така, отчуждили сме се, самоизолирали сме се, отдавна сме престанали да мислим в общност, мислим само за себе си и за собственото си оцеляване, за собствения си успех. Индивидуализмът отдавна е заместил мисълта за общността, което е тъжно.

Философският въпрос "Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла“ за левите днес би звучал в такава перифраза - колко леви партии ще се борят за един електорат?

За съжаление, процесът е трудно да бъде спрян.  Каквото и да си говорим, БСП е основният фактор в ляво и той трябва да търси истинска консолидация. Защото след регистрацията за изборите на политическите партии да правите някакво псевдо голямо обединение, когато вече партиите са се регистрирали,  декларирали са намерение за участие в изборите, е несъстоятелно, то има само пиар ефект, нищо повече, то няма да промени нищо. Още повече, декларирането за стремеж за ляво обединение с 20 -30 или 40 неправителствени организации и партийки не може да се случи без знаковите имена в ляво, а не виждам нито едно да е там: нито Крум Зарков, нито Атанас Пеканов, нито Ваня Григорова, нито Костадин Паскалев, нито хората от "Левицата“, нито един Косьо Проданов, които са, дето се казва, социалисти на свободна практика. Така че тази роля на обединяване трябва да дойде от БСП, разбира се, но няма как да се случи през Корнелия Нинова. Затова всеки търси своя излаз. Според мен, не е далеч времето, в което лявото ще започне да се събира, както го направи дясното. Но може би на тези избори няма да се случи така.

А може би след конгреса на БСП през есента?

Не очаквам нищо положително на конгреса. Напротив, очаквам възпроизвеждане на статуквото в БСП. И най-тъжното е, освен ако не стане нещо непредвидимо на тези избори. Но конгресът ни е подготвил какво? Нови четири години на управление на Корнелия Нинова, което би абсолютно ликвидирало малкото остатъчно влияние на българската левица. Тъй като аз наблюдавах извадки от последния вот и ми направи впечатление, че под 15 000 души, 15 000 души до 35 години са гласували за БСП. Разбирате ли, че това означава абсолютна липса на политическо бъдеще, и на политически потенциал, и на перспектива. Извинявайте, ама за фашистки партии от крайно десния сектор гласуват повече млади хора, което е тъжно. И като видите, че средната възраст на гласоподавателите на БСП е 70 плюс години, при средна продължителност на живота 73-74 години в България, ще си дадете сметка, че по биологичен път влиянието на БСП по начина, по който изглежда днес, ще бъде преустановено от 3 до 4 години. Затова казвам, че голямата отговорност на това ръководство е: вместо да изглежда като марокански скакалци, които опоскват посевите и нивите на хората, вместо да изглеждат като кърлежи, които експлоатират един загиващ организъм, те трябва да бъдат инициатори и генератори на промени, които могат да превърнат лявото в притегателен център за младите хора, за активните хора, за работещите хора, за трудовите. Обаче неспособни са, дори и да искат неспособни са, не могат наистина. Съжалявам, че го казвам, ама с глупави хора или с безгръбначни не става.

В предишното интервю прогнозирахте, че ерозията в България ще роди други политически партии с други исторически герои. Ерозията е факт, но защо не виждаме на хоризонта нито други партии, нито други герои?

Само въпрос на време е да се появят нови политически партии. Но трябва да ви кажа откровено, новият политически герой в друга светлина може да бъде президентът Радев, за който каквото и да си говорим окрупнява надеждите за различно политическо бъдеще на много хора. Не случайно той се ползва с много по-голям рейтинг от следващия го политически лидер. Разбира се, да напуснеш президентството е решение, което е много трудно, което не е рационално, което не е институционално. Тоест, днешната история има своите политически герои. Второ, не знам дали си давате сметка, но тези партии на статуквото, защото ние вторачвайки се в лявото, не че лявото няма принос за ситуацията политическата и пейзажа в страната, но нашата държава е завладяна. Тя е окупирана, тя е узурпирана от няколко души, които буквално я притежават. Тези няколко души от политическа партия ГЕРБ и ДПС управляват тази държава в продължение на близо две десетилетия. Те нямат интерес да се появят нови политически партии,  които да променят политическия пейзаж и се правят всевъзможни опити да бъде раздробявана всяка инициатива, без значение дали е от ляво или от дясно. Така че партиите на статуквото нямат интерес да делят власт с някой друг или да променят пейзажа. И аз това го виждам, неистови са опитите. Аз наблюдавам по-скоро лявото политическо пространство, но неистови са опитите да се попречи на обединение в ляво.  Допускам, че същото е и в дясно.

Как оценявате ситуацията в момента от ротацията насам, която преминава от скандал в скандал, ние дори вече не ги и броим?

Тя е по същество безсмислена, защото тя не може да реши големите въпроси на страната. Големите въпроси са свързани с демографията, с изчезващата ни нация, с губещата се памет, с тотално неадекватното здравеопазване, образование, с недостига на работници, с липсата на кадри, въобще с липсата на общество. Това са огромните проблеми, които заплашват съществуването на държавата ни като такава в следващите 30-40 години. И затова тези скандали ми се струват дребно битови. Да, те са отвратителни по своя характер и са изключително обидни за всеки избирател. Извинявайте, но последните скандали само засилват отвращението на българските граждани към съществуващите политически партии. От който и ъгъл да го погледнем, все предизвикват буквално позиви за повдигане. Тъй като това, което правят ПП-ДБ и първо тези скандални записи с наше и ваше МВР, които се материализират и виждаме липсата на хигиена у най-висшите служители на МВР. Каквото и да ни обясняват, ние го виждаме с очите си по същия начин, по който виждахме онзи с чекмеджетата и е точно толкова гнусно и отвратително. Тези, които дойдоха с новия морал, всъщност потънаха в блатото на стария. От друга страна, услужливото изпускане на информацията от прокуратурата, която бива използвана за политически цели, за политическа бухалка, е не по-малко неприемливо. От трета страна е абсолютната безпомощност, импотентност на политическите сили да родят нормални конституционни промени. Още по-ясно е, виждате резултата от техните напъни, то води не просто до политическа, до конституционна криза.  Обида е за всеки студент първа година право, защото виждате, как липсата на политически опит ражда такива нескопосани законодателни промени, от които последиците са трудно  предвидими - икономическите, социалните, политическите. Така че всичко това в този синтез дава буквално отвращението на българските граждани към политиката и поставя под един знаменател всички хора, които се занимават с политика, което не е докрай справедливо, но е съвсем разбираемо. Защото през последните 15-20 години ние изглеждаме безбъдници.

Класиците на социалистическите идеи биха казали, че за левицата това е златно време, вместо това вие се изявявате като бек вокали на големия скандал?

Естествено левицата, ако визирате БСП, не може да се възползва от тези политически сътресения.

Те и по-дребните партии също не могат.

По-дребните партии трудно имат и ресурса, и възможността да бъдат видими. Казвам, че големият проблем идва от БСП, защото силно БСП дава силно ляво, силното ляво дава противодействието на буквално дивашкия капитализъм, който ни е завладял и то не просто капитализъм, липсата на демократичност, корупция и всички най-гнусни политически процеси, които се развиват. И отчаянието е обзело голяма част от нашето общество, което обаче може би е търсеният ефект на точно тези големи политически партии, които ви споменах, защото това отвращение води до липса на интерес към политиката, до не гласуване, респективно до възпроизвеждане, защото неминуемо това следва. И аз не съм оптимист, ще дойде време и трябва да се вземат оръжията, честно ви го казвам.

Това ли е решението?

А какво е решението? Когато виждаме как с нормални средства не се случва. Това не е призив за насилие, ни най-малко, не ме разбирайте погрешно, просто предстои имплозия в тази държава. И аз мисля, че и на глобално равнище, ако вземете, все повече хора са подтиснати и живеят в окови. Извинявайте, по-свободни сме били в XIX век.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Малко апокалиптично стана, съжалявам.

А може би по-реалистично. Гост в студиото бе Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.