Петър Витанов, ръководител на делегацията на БСП в Eвропейския парламент и член на Националния съвет на партията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Дойде лоша новина от Брюксел: България е отделена от Румъния за "Шенген“. Не ни е изневерил журналистическият нюх да подбираме така темите за обсъждане в обзора, които впоследствие се оказват на гребена на информационната вълна. За тази новина от последните минути ще стане по-късно дума в разговора с нашия гост. Засега да вървим подред. Народното събрание продължава да жужи като кошер около три теми: връщането на хартиената бюлетина, закриването на въглищните централи и разделянето на Румъния от България за членството в "Шенген“. Тези теми  определихме часове по-рано. Защото общото между тях е, че водеща позиция има БСП: БСП бе вносител на законопроекта за гласуване и с хартиена бюлетина; от БСП остро реагираха на поетия ангажимент пред Европейската комисия за затваряне на въглищните централи, като напомниха, че той нарушава решението на Народното събрание от 2020 година, което задължава правителството да гарантира нормалното функциониране на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", без да се съгласява за закриването й; от БСП внесоха в четвъртък и декларацията за присъединяването на България към Шенгенското пространство, с която настояват страната ни да стане част от него още догодина. Предизвикват ли интерес в европейските структури тези водещи за България теми? И как се коментира отделянето на Румъния от България за приемане в това пространство? Отговорите ще научим в предстоящия разговор с Петър Витанов – ръководител на делегацията на БСП в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите от Европейския парламент и член на Националния съвет на партията. Г-н Витанов, ще започнем обаче не с лошата новина, ще стигнем и до нея. По-любопитното събитие през деня в българското Народно събрание бе друго: след 18 часово заседание правната комисия върна хартиената бюлетина. Преди дни се извинихте на вашите съпартийци за връщането й. На какво стъпва вашата позиция, след като по преобладаващо експертно мнение точно БСП е най-големият губещ от гласуването с машини?

Защо БСП да е най-големият губещ? Аз не бих могъл да се съглася с подобна оценка. Да, може би в известна степен най-възрастният електорат е този на БСП традиционно. Но извинявайте, вие знаете, че дори тези възрастни хора, и техните деца и внуци, голямата част от тях за съжаление са принудени да работят в чужбина, и голямата част използват и "Скайп“, и "Вайбър“ и подобни платформи, за да осъществяват връзка с тях. Изобщо не са неграмотни. Това е обида, знаете ли, отвратителна обида към левия избирател, когато му се натяква, че видите ли, той е технически неграмотен да отиде до урните и да гласува на машина. Това е нелеп аргумент. И бих казал, че буди само огорчение и разочарование. Но аз съм омерзен буквално от това, което виждам, от тези партии, които решиха да върнат хартиената бюлетина. Казват аргументът, че такива машини нямало в Европа. Аман от чуждопоклонничество, това няма защо да го коментираме, ама да ви кажа, в Европа не знам да има място, където някой може да си продаде гласа за 20 евро. Мисля, че няма такова място. И да, когато България се е превърнала в подобно място, трябва да се вземат екстремни мерки. И машината в известна степен и в голямата си степен ограничи купения вот по мнение на всички. Така че тези аргументи за право на избор – това са глупости. Това са глупости. Това, смея да твърдя, засилва още по-големите съмнения за купен вот, ще върне недействителните бюлетини, от които БСП търпеше най-големите щети. Така че за мен това е акт, който връща БСП там, откъдето тя с цената на много усилия успя да се оттласне. Помните ли, само преди 6 месеца председателката казваше крилатата фраза: "От партия, с която никой не иска да си говори, се превърнахме в партия, с която всички искат да говорят“. Е, повярвайте ми, след четвъртък  вече няма кой да иска да говори с БСП, и го казвам с огромна болка.

От  "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ вече заявиха, че няма да преговарят с БСП, ако на второ четене в пленарна зала те подкрепят промените в Изборния кодекс за хартиената бюлетина. Това обаче на практика не обрича ли втория мандат за съставяне на правителство и не поставя ли вашата партия в положение изобщо да не получи третия?

От самото начало не съм оптимист за съставянето на каквото и да било правителство с какъвто и да било мандат. Нека да видим какви са възможностите: има няколко възможности. Първият мандат, ако с мандата на ГЕРБ вече всички обявиха, че няма какво да преговорят. Но единствената възможност за каквото и да било управление минава очевидно през реализиране на третия мандат, без значение кой е мандатоносител, но минава през една коалиция, явна или малко по-скрита между ГЕРБ, ДПС, "Български възход“ и БСП. За съжаление, това е единствената формула. И ако някой ни тласне към нещо подобно, това означава абсолютно пълна ликвидация на БСП. Така че аз все пак си мисля, че там е останала капчица разум у човека, който взима решение, защото там един човек взема решения, та да е останала капчица здрав разум и няма да ни тласне в тази посока. Иначе не виждам при този антагонизъм между "Промяната“, ДБ и ГЕРБ, не виждам откъде може да се сформира правителство.

Допускате ли, че президентът за четвърти път ще настъпи мотиката и ще даде мандата на БСП?

Честно да ви кажа, на който и да го даде, конфигурацията ви казах, каква е. И не става дума за настъпване на мотиката, става дума за възможност за реализиране на мандата. В интерес на истината партиите са много далеч една от друга, позициите им се разминават драстично. Нещо повече, дори и да имат съвпадение в позициите, техните собствени избиратели не желаят такъв тип коалиция. Попитайте избирателите на "Продължаваме промяната“, дали са склонни да се коалират техните подотчетни с ГЕРБ, или пък попитайте избирателите на БСП дали биха били склонни да се коалират с ГЕРБ. Това в известна степен предопределя, според мен, невъзможността да се състави правителство. Това е моето мнение. А тези дамагогствания как трябвало да се състави правителство, че това било най-важното – да, но това са само приказки за пред камерите.

Зад кулисите е друга картината, нали?

Не знам дали е зад кулисите, това е обективната, логическата картина. И между нас казано, ние си говорим, че това няма как да стане. Аз не очаквам да се състави правителство. Не виждам, и мисля, че това е и една от причините честно казано по-бавно да вървят консултациите. Ако имаше някаква готовност за съставяне на кабинет, то отдавна вече щеше да е ясно. И мисля, че това е и разбирането на Президентството, което забавя процеса, за да може поне в рамките на работещо Народно събрание да бъдат приети закони, които да дадат възможност за оползотворяване на средствата по Плана за възстановяване, или да се вземат решения, свързани с бюджета за следващата година, или пък други важни закони, които да гарантират някакво подобряване на жизнен стандарт.

Но както виждате, г-н Витанов, парламентът се занимава с хартиената бюлетина.

Ами дотам са го докарали. Дотам са го докарали, защото според мен, колко пъти стана, 20-на пъти променяхме изборното законодателство за последните 4-5 години? Кой друг закон е променян толкова много? И после как очаквате някой да вярва на политическите партии, като законът, с който най-много се занимават, е свързан с изборното законодателство, с начина на гласуване, така, както те виждат възможността да получат сравнително предимство? Докато продължаваме така, няма да има доверие в политическите партии. С огромно съжаление го казвам.

В сряда се разбра, че правителството на Кирил Петков, в което коалиционен партньор бе и БСП, се е договорило с Европейската комисия до 2026 година да затвори 40% от въглищните централи, което ще обрече страната ни на тежък енергиен дефицит. По това експертите са единодушни. На дебата в пленарна зала от вашата партия се опитаха да се дистанцират, но фактът остава. Възможно ли е премахване на текстовете в Плана за намаляване с 40 на сто на въглеродните емисии, както и изречението, че до 2038 година България трябва да се освободи изцяло от въглищните си централи? Това може ли да се промени?

Знаете ли, това е поредното лицемерие, от което ми се повдига. На всички беше ясно, на всички български политически партии, че още преди 4 години новата Европейската комисия изложи своята концепция за енергийна трансформация, за трансформиране на европейската икономика и енергетика и преминаването им към по-екологични енергийни източници. Именно заради това бяха приети редица закони, които дават възможност за отпускане на много пари, много средства по Фонд за справедлив преход, по фондовете след КОВИД по Плана за възстановяване и устойчивост, които да гарантират тази зелена трансформация. И по силата на договорките, на преговорите във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, ами то беше написано, то беше написано, че 2026 година ще трябва да се затворят 1.4 гигавата. И това е ясно за всички. На всички ни е ясно, че не могат да работят въглищните централи още 30-40-50 години. Това е стратегически интерес на България. Да, ама ние нямаме интерес да ги затваряме в момента, и никой не желае това от нас. Но след 15-20 години, когато успеем да трансформираме нашата енергетиката чрез изграждането на нови ядрени мощности, може би чрез изграждането на друг тип базови мощности, то тогава най-нормалното нещо е да преминем от въглищни централи в друг тип енергийни източници, както направиха половин Европа. И сега, какво ще затворим? Идеята е не да затворим държавните ТЕЦ-ове, идеята е тези, които са най-нерентабилни, тези, които работят на най-голяма загуба, по един естествен път да бъдат преустановени. Напротив, за държавните ТЕЦ-ове си имаше възможност да работят още 20 години напред. Имайте предвид, че въглищата в Маришкия басейн не са в неограничени количества, и самите те имат лимит още 25-30 години максимум. Така че по принцип трябваше да се мисли в тази посока. И аз не виждам в това нищо чак толкова драматично. Напротив, аз не виждам какво лошо има да се направи един 20-годишен стратегически период, в който тези мощности да бъдат изведени от експлоатация и да се премине към по-щадящи екологията енергийни източници. Същевременно за този период дори хората, които работят в мините, ще се пенсионират заради специфичната категория труд, и няма да има необходимост нито някой да бъде преквалифициран, квалифициран, а напротив, ще трябва да се изградят следващите 10-12 години нови мощности, ще трябва стратегически да се реши по какъв начин този регион, който разчита на тези мини да може да се изхранва, какви ще са икономическите активности. И за всичко това имаше милиарди, милиарди. Само 3 милиарда от Фонда за справедлив преход и по плана има 13 милиарда грантове без заеми са предвидени. Така че всичко това беше въпрос на дълго стратегическо планиране. Да, войната промени нещата. И сега, след като войната промени нещата, редица държави съумяха да постигнат предоговаряне на своите планове. И аз мисля, че България също трябва да положи усилия, в момента енергетиката е изключително чувствителна, цените са ужасяващи, инфлацията е умопомрачителна. Така че България според мен трябва да положи усилия да предоговори част от условията по Плана за възстановяване. Това включва и извеждането от експлоатация на тези 1.4 гигавата, поне една част от тях да съхраним за по-дълго време, тъй като неяснотата относно енергийните доставки е голяма. Но това е истината. Няма нищо драматично. Абсолютно нищо драматично. В крайна сметка трябва да мислим стратегически, не можем да мислим от една година за следващата. И всеки бяга от този разговор, включително политическите партии. На тях им беше ясно какво предстои.

На Национален съвет на БСП вие обсъждали ли сте тези въпроси?

Не мисля, нямам спомен.

И аз нямам спомен да съм чела информация за това, но все пак вие сте участвали, затова ви питам.

Не и през последните година-две със сигурност. Но това е пътят: ако може да се предоговори намаляването на мощностите от въглищните централи, ако може да се отложи датата за прекратяването им, да не е 2038, да може да е 2040-40 и някоя, ако няма яснота по какъв начин и с какво ще ги заместим. Но в крайна сметка трябва да се върви към такава енергийна трансформация, за да може да имаме енергийни източници, които замърсяват значително по-малко и които гарантират независимост, както между другото гарантират и въглищните централи.

И сега преминаваме към лошата новина от последните минути – за разделянето на България от Румъния за Шенген.

Кажете ми откъде имате информацията?

Би Ти Ви доколкото виждам от обмена я е излъчила, и оттам насетне тя светкавично започна да бъде тиражирана и из другите медии.  Но за нея не се говори само отсега, през  последните дни все по-усилено се коментира, че Нидерландия може да поиска официално разделянето на България и Румъния при гласуването, което ще реши, кои от трите държави, заедно с Хърватия, ще се присъединят към Шенгенското пространство. И лошата новина, за която ви говоря, е съобщила бТВ, че са ни отделили от Румъния за "Шенген“.

Подобна официална информация няма. Няма да ви излъжа, подобни, бих нарекъл, слухове все още се тиражират от известно време, но ние правим неимоверни усилия това нещо да не се осъществи, неимоверни усилия. Бих могъл да говоря по този въпрос тогава, когато наистина има яснота или когато има официална политика. Сега все още аз бих ги нарекъл слухове, надявам се да не се стигне дотам. Имаме уверението на най-големите държави, включително на Германия, че няма да допусне разделяне. Европейският парламент е категоричен. Не може да има разделяне между България и Румъния, тъй като и двете страни са изпълнили техническите критерии и няма на какво основание това да бъде направено. Това е техническата страна. Наред с юридическите въпроси, които са много и значителни, аз не мисля, че това би могло да се осъществи. Това е мнението и на Европейската комисия, включително и на комисарите, които се занимават с тези въпроси. Надявам се да няма отделяне, защото това би било изключително неприятно, то би било свързано с допълнително недоверие към европейските институции и към Европейския съюз, допълнително ще налее масло в мелницата или там каквото и да било на евроскептицизма. И в крайна сметка ние правим всички опити, за да препотвърдим виждането и на Комисията, и на Парламента, ако може и на Съвета, въобще да няма някой да си помисли, че може да ни разделя. Да, действително от популистична гледна точка Нидерландия е способна да го направи. Да, наистина е неприятно, когато в България няма редовно правителство, което може дългосрочно да се обвърже с някакъв ангажимент. И това би могло да бъде причината България да бъде неглижирана. Но в крайна сметка тук има институции, има политици, които се надявам да не допуснат това нещо да се случи официално. Така че аз не бих бързал и не бих приемал тази новина за меродавна.

Само да отворя една скоба – без да се афишира такъв повод, без да се търси връзка, по предложение на Корнелия Нинова и група народни представители парламентът прие в четвъртък декларация, в която се настоява България да стане чест от "Шенген“ през 2023 година. Надявам се, настроенията в евроинституциите да са такива, каквито вие в момента ни ги представяте. Но на какво се дължи все пак отношението към страната ни? Толкова години минаха, цялата ми професионална кариера мина под знака на този  "Шенген“. 

11 са годините. Но първо – по повод българския парламент. Аз се радвам, че има подобна инициатива в българския парламент. Тя по-скоро е декларативна, тя по никакъв начин няма може би да допринесе за решаването на този проблем, но пък дава ясен сигнал, че всички партии са обединени около виждането, че България трябва да стане член на "Шенген“ и че България принадлежи на това политическо пространство. Защо е отношението към България и Румъния – хайде откровено да си говорим. Чисто икономически причини бих ги нарекъл и ако щете вътрешнополитически в Нидерландия, защото там има един популист, 12 години управляващ и повече – напомня ми на няколко други подобни, който се опитва, как да го кажа малко по-деликатно, който се опитва да се заиграва със страховете на нидерландските граждани. И превърна въпроса с приемането на България и Румъния в "Шенген“ във вътрешнополитически, междупартиен въпрос – нещо, което той не може да бъде, защото "Шенген“ има много ясни параметри, много ясни технически критерии. Те са свързани с полицейското сътрудничество, с опазване на трите вида граници, с умението да се борави с Шенгенската информационна система, с визовата информационна система – все изисквания, на които България и Румъния отговарят от 11 години. Само преди месец имаше поредна мисия, доброволна мисия за установяване на фактите. Експерти от 15 държави се включиха, присъединиха се и излезе докладът и заключението е, че тази мисия е изцяло положителна, а България и Румъния отговарят на критериите за "Шенген“. Така че това е двоен стандарт, казвам икономически по ред причини, но включително и опитът на някои държави да съхранят ключовата си роля при транспортирането на стоки, които влизат на територията на Европейски съюз. Защото България има стратегическо място, стратегическа роля, тя е на пътя между Изтока и Запада и би могла да пренасочи една немалка част от товарооборота от стоките, които се транспортират на Запад, респективно би могла да се облагодетелства икономически от това за сметка на някои други държави. Поне според мен това е основната причина. Всичко друго е демагогия, ако питате мен, а вече години наред следя тази тема. Но трябва да ви кажа нещо – в Европейския парламент всички сме обединени. Моите предшественици, които са работили, са ни създали изключително добра основа и условия, които в крайна сметка представляват значителна подкрепа, която улеснява много нашата работа. Това, което можем ние да направим, го правим. Ето, чувам, че шведските социалдемократи са променили виждането си, опитваме се да разговаряме с тях да го преосмислят, да се върнат на първоначалните си позиции. Мисля, че ще имаме успех. Социалдемократите, всички, включително и от Швеция, от всички държави в Европейския парламент са гласували за приемането на България и Румъния в "Шенген“. Това, което ние сме имали като задача, сме изпълнили. Осъществили сме серия контакти на ниво Комисия, на ниво Европейски парламент, така че поне що се касае до нашата работа, смея да твърдя, че сме я свършили професионално. Аз сега отговарям, защо България е в това отношение – неприятно е. Знаете ли, искате ли да ви кажа направо нещо още по-откровено и болезнено? Аз не съм убеден, че някои политически партии искат България да бъде приета точно в тоя момент в "Шенген“.

Откъде сте сигурен и кои са те?

Ами тези, които са срещу служебното правителство,  например. Не мисля, че искрено полагат абсолютно всички усилия, които биха могли да направят. И ще ви кажа защо. Защото когато се влезе в "Шенген“, това би било огромен политически подарък за правителството, което управлява в момента. Това го знаят и в Нидерландия и тогава, когато няма наистина редовно правителство, става трудно. Но кои са тези политически партии, които нямат интерес правителството днес да получи този политически подарък? Вие си отговорете на този въпрос.

Откровеност за откровеност, г-н Витанов. Нали знаете, че една от тях е БСП.

Ами тези, които имат враждебно отношение към президента. Не, не мога да говоря срещу моята си партия. Не ме разбирайте погрешно, но…

Фактът е факт, БСП има такова отношение.

Отговорът на въпроса се крие в това: имаше скоро среща на българска парламентарна делегация с нидерландска парламентарна делегация. Е, вижте кои партии са отишли в тая делегация, кои всъщност наистина искат въпросът да бъде решен. И може би ще стигнете до отговора.

Цоня Събчева