Огнян Златев, ръководител на представителството на Европейската комисия в Хърватия, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

От 1 януари Хърватия стана 20-ия член на Еврозоната и 27-ия член на Шенгенското пространство, като за първи път държава от Европейския съюз в един и същи ден се присъединява към Европейския валутен съюз и към пространството за пътуване без граничен контрол. Така малката държава на Адриатическо море, която влезе в Европейския съюз 6 години след нас, през 2013 година, ни задмина шеметно и ни даде урок, че когато има вътрешна стабилност и доверие между граждани и управляващи, то усилията на всички стават видими. Имат повод за високо самочувствие хърватите: националният им отбор по футбол се класира на 3-то място в света, а с новите си членства очакват тласък на икономиката и инвестициите, които винаги се материализират в благоденствие. Но това последното ще дойде с времето. Засега е важно да разберем, как изглежда Хърватия в първите дни от Еврозоната и "Шенген“? Питаме Огнян Златев – ръководител на представителството на Европейската комисия в Хърватия. Посланик Златев, моля ви да ни направите малка разходка из Загреб. Промениха ли двете членства и как града и хората?

Да, определено може да се каже, тъй като някъде от лятото, от юли месец насам информационната кампания, която водеха правителството и Националната банка, свързана с преминаването към еврото, сега видяхме вече материализирани усилията й, иначе тя вървеше през последните 6 месеца. А от миналия септември всички търговски обекти бяха задължени да показват цените в куни и в евро, като беше възприет и фиксиран курс. А по-големите търговски вериги направиха това доброволно даже от по-рано, някъде от юли или от август точно с идеята хората постепенно да привикнат. В самата новогодишна нощ имаше страшно веселие по площадите, хората се веселят, и имаше опасение, че точно в полунощ след като се очакваше вече да сме влезли в Еврозоната, да възникнат някакви проблеми, но такива нямаше. Аз нарочно отидох до един банкомат в първите часове на новата година да изтегля евро – стана без никакви проблеми. Сега  през първите два работни дни на годината постепенно хората започват да привикват. Има тук-там някои да ги наречем временни затруднения, в смисъл такъв има хора, особено това са хора по пазарите, хърватите както и ние са свикнали да пазаруват от пазарите си, та те твърдят, че при тази промяна на валутата някъде се появяват разлики при цените, че някои неща са поскъпнали. Но това са някакви временни реакции и пак казвам, не е повсеместно явление. Предполагам, че тук до няколко дни нещата ще отшумят. Сега в момента, както ние разговаряме, има заседание на правителството, което се занимава точно с този въпрос – за още по-строг контрол , да не използват някои недобросъвестни търговци ситуацията, за да завишат изкуствено и неоправдано цените.

Значи не се наблюдава внезапно поскъпване след въвеждането на еврото, за каквото четем?

Не, не бих казал. Така или иначе хората бяха подготвени в голяма степен. И нека не забравяме, че хърватската икономика и хърватите като националност, те са от край време привикнали с еврото като неофициална валута, имайки предвид огромния дял на туризма в националната икономика.

А какво очакват хората, какви са техните радости и страхове от новата ситуация?

Очакванията са, както предполагам очакванията и на всички нас, очаквания за по-добър живот, именно това, че Хърватия успя толкова бързо в рамките на само 9 години и половина от своето членство да осъществи най-дълбоката интеграция в европейските структури, именно в Европейски съюз, в НАТО, в Еврозоната и в "Шенген“ сега и да ги включат в тези 15 държави в Европа, които са в този най-тесен европейски кръг, очакват разбира се по-добър живот, очакват още повече държавата да стане позната по целия свят. За това между другото допринесе и 3-ото място, което хърватският национален отбор по футбол завоюва неотдавна.  Тук една скоба ако ми позволите да отворя – един от най-известните хърватски футболисти, защитникът Гуардиол, неговият баща е много известен в цяла Хърватия, защото продава риба на най-големия  пазар в Загреб, и специално при него днес ходиха журналистите да се убедят, че независимо от премиването към евро рибарниците на г-н Гуардиол старши не са повишили цените, т.е. той спазва обещанието, което е дал, че това, че се преминава към новата валута няма да е свързано с някаква промяна в цените. Така че са най-вече очакванията – за един по-добър жизнен стандарт за гражданите и за повече туристи. Страната успя тази година, която отмина, 2022 година, да достигне и в някои отношения дори да задмине показателите на рекордната 2019 година по отношение на брой на туристи, брой на нощувки и осъществен приход в националния бюджет специално от туризма.  Така също очакват и още по-добра възможност за самите тях. Нека да не забравяме, че по-рано миналата година Хърватия също постигна споразумение за премахване на визите за пътуване на хърватски граждани в САЩ.

Е как хървати успяват да преодолеят препятствията и за влизането в двете зони, и за премахването на визите, за футбола няма да говорим, как успяват?

Успяват според мен с много труд, с ясно поставени цели и с упорит труд да се постигнат тези цели. Независимо от различията, които има между различните политически сили, когато става дума за националните цели, всички се обединяват и работят за тяхното постигане. Така че мисля, че примерът на Хърватия може съвсем спокойно да влезе в някои учебници след време как за такъв кратък период от време когато има ясно дефинирани национални цели и упорита и последователна работа, а не люшкане напред-назад, нещата се случват.

Те нямат ли си хърватските партии разделителни линии, как успяват да си стабилизират правителството до степен, че премиерът Пленкович се ползва с огромен авторитет – нещо, което е съвършено неразбираемо в България и вече все по-трудно постижимо?

Вижте, разбира се, че има разделителни линии, разбира се, че различните партии имат различни идеологии, но пак казвам, когато става дума за национални цели, за цели, които са свързани с добруването на държавата, тогава се мисли точно за това: как да направим така, че държавата да върви напред, след това ще мислим за нашите тяснопартийни интереси и кой какви цели има.

Вече стана ясно, че само едно на всеки 10 обмени бюра в Хърватия ще преживее влизането в Еврозоната – ето за това пишат българките медии. Но кризата не означава ли и възможност? Може би тези бюра ще се насочат към криптовалути? Този сектор ли е най-пострадал?

Не, не бих казал. Освен това нека не забравяме, че тези чейнджбюра във всички останали държави, които са в Еврозоната, по същия начин видяхме силно намаляване на техния брой. Хората просто се ориентират към друг вид бизнес. В момента е страшно динамичен пазарът на труда. Нека да не забравяме, че и новата реалност, наложена на световната икономика в следствие на пандемията КОВИД по същия начин преосмисли доста и структурата на икономиката в целия свят. Така че някои от стария тип традиционни да ги наречем бизнеси започват лека-полека да отмират, появяват се нови. Така че аз съм сигурен, че хората, които до днес примерно или до вчера са имали чейнджбюра, ще се занимават с нещо съвсем различно. А работа има. Самата държава, както и голяма част от европейските държави изпитват нужда от допълнителни работници, тъй като има глад за работна ръка с всякакъв профил, от всякакъв характер.

А как премина обмяната на куната в евро?

Тя продължава и в момента. От 1-ви до 14-ти могат да се извършват плащания и в двете валути, а вече след 14 януари куните могат да се обменят за евро по фиксирания курс, който както ви казах е известен още от миналата година, в банките. И след 1 януари догодина това ще може да се случва без срок в Националната банка, до когато все още някои имат при себе си куни.

А как изглеждат пенсиите, заплатите вече в евро? И дали техният размер ще бъде достатъчен?

Това е свързано с общите икономически процеси в цяла Европа. Сега ще видим, тъй като още са първите дни на месеца и не сме видели още хората да са си получили заплатите и пенсиите. Те са преизчислени по този фиксиран курс. И имайки предвид държавата още края на миналата година предвид висока инфлация, която е навсякъде повсеместна, още тогава излезе правителството с един пакет от мерки, насочени точно към хората, които са с по-ниски доходи, пенсионери, самотни хора, които са с ниски доходи, така че да ги подпомогнат, особено сега през зимата. Една от мерките е например, че през целия отоплителен сезон цените на електроенергията за бита и на газа за бита са замразени на нивата от миналата година, така че хората да не очакват някакви ценови удари в това отношение. Аз не очаквам някакви, пак казвам, не очаквам някакви сътресения. Във всяка държава, която е приела, сменила е националната си валута с евро, от последните ако погледнем това са прибалтийските държави, Словакия, сме видели като абсолютен резултат, че в началото на прехода от старата валута към еврото има някакви кратковременни флуктуации, но те са в рамките на под 1% някакви разлики в цените и след известно време, това обикновено трае около 1-2 месеца, този целият период вече се стабилизира. Така че не очаквам абсолютно никакви сътресения.

Вие сте ръководил на представителството на Европейската комисия в Хърватия. Какво е отношението на европейските институции към тази страна? Тя на по-голяма симпатия ли се радва?

Не бих казал, дали е по-голяма или е по-малка, само мога да ви кажа, че отношението към Хърватия е изключително позитивно. Тя е както знаем най-младата държава-членка на Европейския съюз. Независимо от това успя доста бързо да си завоюва добро място, да стане видима за останалите. Има с какво да се похвали. Тя беше една от първите държави, която успя да предаде и успешно да защити своя Национален план за възстановяване и устойчивост, и по отношение на неговия размер, тя е сред Топ 3 държавите, ако направим съотношението между размера на средствата, които Хърватия ще получи в рамките на националния си план и брутния си национален продукт. Страната е с изключително красива природа, богата история, изключително добре е успяла да популяризира и рекламира всичко това, с което тя разполага. Освен това, има доста добре организира диаспора извън страната в Северна Америка, в Австралия, в Нова Зеландия. И това също допринася и за икономическия, политическия и чисто имиджовия престиж, с който се ползва.

Какви са изводите от хърватския пример за България?

Изводите са може би ще кажа за 4-ти път: ясно определени национални цели и упорит труд за тяхното постигане, обединение на всички актьори и политически, и икономически фактори в името на постигането на тези национални цели. И ясна цел да се стремят към сърцевината на евроатлантическото семейство. Това е от самия първи ден, когато Хърватия е получила своята независимост – идната година честваме 20-годишната, до ден-днешен именно тази целеустременост към сърцевината към евроатлантизма е спомогнала за това страната да направи толкова бърз преход.

Какво прави хърватите толкова амбициозни? Явно те с каквото се захванат, успяват.

Това, че искат да живеят по-добре. Искат да живеят по-добре. Живеят на изключително красиво място. Искат да го пазят, гордеят се с миналото си, с историята си. В същото време виждат и усещат какво да допринесат за развитието както на Европа, така и на света. Хърватите са много горди с няколко свои изключително познати личности от миналото, пък ако щете и от сега, от модерния свят. Така че това е, което може да се каже за тях като отличителна черта.

Цоня Събчева