14:07 / 20.05.2026
586
Вероника Василева, европейска шампионка на сабя до 23 години от Каляри, Италия през 2026-а година, в интервю за ФОКУС.
Здравей, Вероника. Първо състезание за България, първи медал и то от голям форум - Европейското първенство до 23 години - европейска титла.
- Здравейте. Всъщност не ми е първото състезание за България, а още миналия сезон, след като започнах да се състезавам, бях на световно първенство с момичетата, станахме четвърти на отборното.
Това сега ми беше първото европейско някога през живота ми и съм изключително благодарна и горда със себе си, че успях да превъзмогна всичките мисли, всичките притеснения, които съм имала. Успях да докажа, че всъщност заслужавам да бъда наричана българка и доказах, че наистина имам място тук в България и то с така сравнително по-силен резултат, за което съм изключително благодарна, както на себе си, на всички, които ме подкрепят, на треньора на Федерацията и на нашата академия, в която тренирам с всичките момичета.
Интересното е, че печелиш първата си титла на Европейско първенство, а до преди някоя друга година се състезаваше за Австралия.
- Да, не много години се състезавах за Австралия. През 2016-а година заминах със семейството ми за Сидни. Там продължих да тренирам сабя на сравнително ниско ниво. Идеята беше да науча английски и да си поставя някаква среда - приятелска, по-така приятна, където да мога да се развивам не само като личност, не само с английски, ами и като фехтовачка.
По време на COVID вече бях решила, че искам да се състезавам наистина на високо ниво. Исках да се докажа, да видя какво мога да постигна, което за съжаление в Австралия нямаше как да направя на високо ниво.
Майка ми тогава ми даде идея да се върна в България с мисълта леля ми - Камелия Александрова да ме тренира. Тя е треньор по фехтовка, а аз да живея 6 месеца в България, да тренирам, да ходя на по-близките състезания, които ще ни излезнат една идея по-евтино, и да се доразвия като състезател, доколкото може.
След тези 6 месеца аз обадих на майка ми и казах: "Мамо, аз оставам в България, и по-нататък ще започна да се състезавам за България!"
Да ни разкажеш сега за това, как са се опитали да те спят от Австралийската Федерация по фехтовка.
- Може би две или три години, след като се върнах в България чисто да тренирам, реших, че след олимпийската квалификация, която не успях да взема за Зона "Азия", и след разговор с родителите ми и треньора ми, не ми е хубаво в Австралия и че точно, защото съм родена и израснала в България, аз искам не само да тренирам на родна земя, ами да се състезавам за България и тогава се свързах с Австралийската Федерация, говорих с тях. Обясних им, че повече не мога и те вече бяха подготвени до някаква степен, очакваха го, но чисто защото имах резултати за тяхната държава. По принцип във фехтовката и по-специфично в сабята нямаше никакви освен моите успехи в Австралия. Те използваха това, тези резултати, като начин да се опитат да ме спрат и не знам доколко да ми провалят кариерата. Пробваха да опитат да ме измамят, за да си остана Австралия, при което аз им казах, че ако решат да ми забранят да се състезавам (има 3-годишна забрана по правило на Международната федерация), възползвайки се от правилото, аз ще им позволя и пак ще се върна в залата и ще се състезавам за България, чакайки трите години да отминат.
И те ти я налагат тази санкция, но същевременно разбирам, че едва една година е минала от нея и са ти позволили от Международната федерация да се състезаваш за България.
- Беше около една календарна година, която премина в писма, мейли, обяснения, моленици, за да ме пуснат. Величка Христева помогна изключително много, както и естествено Ивайло Воденов, но тъй като Величка Христева е в Международната федерация, тя говореше дълги месеци с тях. Тя се свърза не само с президента на Австралийската федерация. Беше говорила и с президента на Океания, която е зоната, в която се намира Австралия, да ме пуснат.
Сравнително дълго време не искаха това да се случи, но накрая Международната федерация се намеси. Не знам точно как са решили да ме пуснат, но след много дълги срещи и обмисляния, решиха да ме пуснат.
Предполагам, че в тази една година не си спирала да тренираш?!
- През тази една година, дори смятам, че бях по-често в залата, отколкото сега. Бях изпаднала леко в депресия. Бях много тъжна. Имах моменти, в които просто избухвах в сълзи не само вкъщи, ами постоянно в залата, до такава степен, че съотборниците се притесняваха. Аз тренирах почти всеки ден двуразово в залата и не беше много лесно, може би главно, защото момичетата постоянно бяха на лагери и състезания.
Аз съответно тренирах с по-малките възрастови групи, с момчетата тренирах, с тези хора, които просто тогава си бяха в България и можеха да тренират с мен, винаги бях в залата.
Още миналата година всичко приключи, точно преди Световното първенство, някъде юни-юли месец. В момента, в който те ме пуснаха, треньора ми Ивайло Воденов, ми каза, че иска да ме пусне на Световното в отборното с момичетата и наистина това се случи, имахме резултат, за което много се радвам.
Сега успехите ти продължават. Даже ги надграждаш. Предстои европейско и световно първенство за жени. Там какво да очакваме от теб и има ли шанс да видим някой редом до Йоана (Йоана Илиева), при най-големите в твоя спорт?
- Много мразя да си поставям цели. Винаги ги има в главата ми, но така изказани на глас, не обичам да го правя.
Вярвам в себе си и знам, че наистина бих могла да го постигна това, но бих искала да отида на това европейско и световно, както отидох на предното европейско - сега, където взехме два медала без никакви очаквания.
Освен златния ти медал на сингъл, взе и такъв отборно, но бронз там, с отбора до 23 години на Европейското първенство U23. Много талантливо е вашето поколение - Емма Некова, Белослава Иванова, ти...Да не се окаже накрая, че ще има конкуренция, коя да влезе и в отбора при жените, защото там трябва да е вече и Олга Храмова, която беше контузена?
- Да, вече е добре, сега ще заминава за Световната купа в Лима, Перу. Може би преди толкова голяма конкуренция не е имало, но смятам, че сега всичките момичета се дърпаме напред. Вече има тази мотивация, има го този хъс, спортна злоба, чисто състезателна. Като има резултати, всяка една от нас започва да осъзнава, че ние всъщност можем.
Йоана Илиева постига такива големи резултати, а щом ние тренираме в една зала с нея, значи и ние можем да го постигнем. Тренираме по един и същи начин. Всяка една от нас дава 110% и смятам, че си помагаме една на друга и затова се получават нещата.
Смяташ ли, че България може да стигне до медал отборно на Европейското първенство за жени?
- Абсолютно смятам, че да. Всички сме в добра физическа форма, подготвени сме фехтовално, и психически. Според мен психиката е изключително важна, поне за мен. Ние сме като семейство, целият отбор, не само женският, ами абсолютно всички сме като едно семейство. Точно поради тази причина много си помагаме и атмосферата винаги е много приятна и спокойна.
На това ли се дължи този възход на женската ни сабя? Вие буквално пишете историята на този спорт в България?
- Според мен, да. То се видя особено на това състезание. Беше едно от първите ми отборни и такова в този състав с Мариела Георгиева, Белослава Иванова и Емма Нейкова. Ние още от предните дни се бяхме подготвили. Бяхме се събрали, гледахме боеве, коментирахме, обсъждахме. Имахме си кодова дума в случай, че някой се притесни или направим някаква определена грешка, имахме тази кодова дума, с която просто да ни стане смешно.
Каква е тя?
- Пица. Бяхме в Италия и решихме, че това няма нищо общо с фехтовката, но пък има нещо общо със състезанието. Точно тази дума да ни разсмиваше по време на боя и ни помогна да се успокоим и да осъзнаем, грешката, както и да получим тази възможност да я поправим.
Европейското първенство в коя държава ще се проведе тази година?
- Европейското първенство за жени ще бъде във Франция, в Париж.
За там ще има ли кодова дума?
- Надявам се със сигурност да не е "пица", но ще измислим нещо още по-забавно.
Пожелавам ти нови успехи и да си здрава!
- Много благодаря.
