14:46 / 14.08.2026
330
Николай Кючуков, президент и играещ треньор на ръгби клуб "Моряците“ (Бургас), директор развитие "Детско-юношески спорт в Българска федерация по ръгби, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Здравейте, г-н Кючуков!
Здравейте! Благодаря за поканата. Радвам се, че съм тук с вас и можем да си говорим за любимия ни спорт с овална топка.
Миналия уикенд се проведе много интересно и любопитно събитие на "Арена Спорт Тото Бийч“ в Бургас. Бихте ли ни разказали повече за него?
Надпреварата се проведе за девета поредна година. Надявам се, живот и здраве, догодина отново да сме заедно. Толкова време сме тук, на това прекрасно място, което съществува благодарение на Тотализатора. Те подкрепят развитието не само на плажното ръгби, но и изцяло на спортовете, които могат да се играят на пясъчната ивица. За което им изказвам огромна благодарност и признателност! Иначе по време на събитието се включиха мъже, жени и деца до 14 години. Зрителите, гостите на Бургас и местните фенове на ръгбито станаха свидетели на 20 мача на северния плаж в града. Беше уникално преживяване, имахме страхотно време. Да, беше горещо, разбира се, но всичко, което предлагаше спортната арена, помогна турнирът да премине, както се казва, "по вода“. Преживяхме страхотни емоции. Участваха отбори от Румъния, Косово и Черна гора. Може да кажем, че се получи един прекрасен международен турнир, в който абсолютно всички се забавляваха.
Какви са изводите от този форум, как се развива ръгбито в България?
Плажното ръгби в България го имаше в периода 2000–2005 г. След това някак си го забравихме като опция. А бих казал, че това е най-бързият и най-атрактивен начин за популяризиране на спорта с овална топка, защото е много изчистен вариант. Нещата се случват много видимо за хората – не са като големия олимпийски ръгби 7 вариант и масовия ръгби 15 вариант, в които играят повече състезатели. Плажното ръгби е толкова атрактивно, включително за намиране на партньори, защото нещата се случват на плажа, на хубаво място, сред хора, които искат да се забавляват. Естествено, когато имаме подкрепата на медии като вашата, е лесно такъв тип спорт и направление на ръгбито могат да бъдат развивани. Знаем, че си имаме нашата прекрасна българска плажна ивица, която дава уникална възможност дори да правим турове по плажно ръгби. Преди го правехме във Варна, Бургас, имаше идея да слизаме надолу към Царево. От 2018 година насам възродихме плажното ръгби в България, което първо обогатява българския ръгби календар, а също така ни дава възможност да се подготвяме и за европейско първенство по плажно ръгби. Същото събитие предстои буквално след една седмица в Молдова, където ние ще вземем участие и при мъжете, и при жените.
Разкажете ни какви са правилата на плажното ръгби, каква пясъчна ивица е необходима като размери и по колко човека са отборите?
Има минимални различия в основните правила между отделните видове - плажно ръгби, ръгби 7 и ръгби 15. Но това, което дава реалното различие, е самото игрище и броят на играчите. Размерът на терена в плажното ръгби е 30 на 25 метра. В сравнение с другите варианти, където буквално се играе на стадион с футболни размери (65 на 110 метра), може да си представите колко по-компактно е игрището. И това е така, защото се играе с по-малко състезатели на терена - 5 срещу 5. Затова го наричаме плажно ръгби 5. Олимпийският вариант е ръгби 7 (7 срещу 7 състезатели), а масовият голям ръгби формат е 15 срещу 15 - ръгби 15. Иначе, играейки 5 срещу 5 на плажа, имаме възможност да ползваме 7 смени. Да, наистина са толкова много, защото да играеш на горещ пясък при над 30–35 градуса изисква отлична физическа подготовка. В ръгби правилата винаги са в полза на състезателите за тяхната безопасност, и затова имаме толкова много смени.
Как прие публиката цялото това шоу? Млади, здрави, мускулести момчета се бъхтят в опит да спечелят битката на горещия пясък. Има ли ограничения между 11 и 17 ч. през деня да не се играе, тъй като пясъкът е много горещ? Всички ли се втурваха към морето след края на двубоите?
Определено играхме на метри от морето, но също така плажната Арена Тото Бийч разполага и с напоителна система, която ползвахме – след всеки мач теренът се мокреше. Защото не всички отбори имат тези прекрасни условия да тренират на пясъчна ивица и за тях да стоят на горещия пясък не е като за мен, който съм отраснал на бургаския плаж. С помощта на системите за поливане на плажната арена осигурявахме такива условия, за да може всеки състезател да се чувства добре и да покаже целия си потенциал. Морето беше естественото спасение – когато излизаха от горещия мач, много от състезателите моментално се гмуркаха в него. Но също така плажната бийч арена предлагаше и душове със студена вода, което е по-доброто решение, защото солената вода взема много от енергията и после не може да покажеш това, на което си способен. Хората приеха много добре нашия турнир. Той се провежда за девета поредна година там и те вече знаят какво предстои, когато големите и силни мъже стъпят на ивицата. Тук е моментът да кажа, че все пак участваха и женски формации, така че имаше и любители, които просто идваха да гледат как нашите момичета се борят за една овална топка на пясъчната арена. За всички беше много интересно. Естествено, хората, които не са запознати със спорта, първата им реакция е: "Боже, тези хора как издържат на тези условия?“. Но след като се запознаят малко със спорта и с нашата целогодишна подготовка, разбират, че тук говорим само за атлетизъм и за избягване на риска за здравето.
Остават повече от половината дни до края на август и целият септември, когато времето все още предполага да има такива турнири. Ще има ли още събития до края на сезона?
На 5 и 6 септември предстои държавният шампионат по плажно ръгби за деца, юноши, девойки, мъже и жени, който също ще се проведе на "Арена Спорт тото Бийч“ в Бургас.
Добре. Ако сега разширим малко темата за класическото ръгби – как се развива то в България, при положение, че за добро или лошо, цар Футбол е превзел всичко и малко се говори за ръгби?
Определено шапка трябва да сваляме на цар Футбол, защото е превзел, както казахте, всичко, но не трябва да подценяваме и тяхната подготовка – все пак децата трябва да спортуват и аз съм изключително щастлив, че те имат възможност да го правят с какъвто и да е спорт. Но определено искам да приканя всички ваши слушатели и читатели да се интересуват повече от ръгби. Давам пример със себе си: когато бях малко дете, между 8 и 12 години, аз тренирах по едно и също време и ръгби, и футбол, и хандбал, и карате. Това, което ми дадоха колективните и индивидуалните спортове, е богатство, но наистина това, което остана в мен от ръгби спорта - ценностите, чистотата на взаимоотношенията и самата игра, беше нещо, което ме накара да продължа с ръгбито пред всички останали спортове. Да стана треньор, да създам клуб с моите приятели, да помагам на Българската федерация по ръгби, защото виждам огромен потенциал. Не е просто в ръгбито, а в това българската нация да играе ръгби. Ако мога да цитирам бившия селекционер на националния ни отбор по ръгби 15 Ромен Балмис, който каза, че нашата нация е създадена да играе ръгби със своите физически и умствени качества. Както всички знаем, ръгбито е спорт за джентълмени и спорт с нови правила, който наистина изисква огромна подготовка.
Може ли ръгбито и спортът като цяло, да бъдат спасителен пояс за българските тийнейджъри? Всички сме потресени от ужаса, който се случи в Пловдив, и нелепата смърт на Георги Кузев, станал жертва на нечовешки изблици от група младежи. Защо тези младежи не са попаднали в спортните зали и по терените? Кой е виновен, какво е вашето обяснение и каква е формулата да предотвратим подобни ужаси занапред? Къде е спортът в цялото нещо?
Чувайки този въпрос, буквално искам да ви кажа, че настръхнах и се натъжих, защото това е най-голямата тема. Аз винаги съм го казвал: докато държавата не приеме масовия спорт за държавна политика и здравните навици като нещо, което ще изгражда бъдещето на нацията – просто няма как да очакваме нещо по-различно от тази нелепа преждевременна смърт на деца, които просто не е трябвало да имат това време и тези мисли, за да го извършат. Тук е моментът да поднеса своите съболезнования на близките и на семейството на момчето. Съжалявам, че се стига до такива неща. Тук искам да призова всички хора, които са свидетели дори на най-малкия признак на насилие: опитайте се да го спрете, опитайте се да подадете сигнал, ако се притеснявате да го спрете лично, защото утре може да е вашето дете, вашият близък, ваша рожба или дори Вие самите. Така че, моля ви, хора, бъдете по-активни и се опитвайте да създавате по-добра среда около вас. И да, трябва да се върнем към въпроса: може ли спортът да бъде спасителен пояс? Да, откровено – и в образователната система спортът трябва да бъде едно от основните неща. И тук искам да дам един пример: не е нормално в държавните училища да имаме по 3 часа спорт на седмица, а да имаме 13 часа език. Език, който може да се учи и в домашни условия, и в извънкласни дейности. А спортът трябва да ти даде разтоварване в деня, между часовете по математика, български и история, когато се чувстваме натоварени от образователния процес. Всички знаем, че физическата активност разтоварва уникално добре и след това капацитетът за възприемане отива в съвсем други висоти. Спортът трябва да залегне в програмата много повече. И не само с по-голям брой часове. Трябва да спрем да ставаме свидетели на това децата да казват: "Учителят ни хвърля една топка, сяда на скамейката и си играе на телефона“. Тук трябва да се обърне внимание от правителството, държавниците и директорите в учебните заведения – как се преподава спортът, как се водят часовете по физическо възпитание и спорт, и дали там покриваме само едни спортни нормативи, или сме там, за да създадем здравни навици в децата. Здравни навици, които впоследствие да им дадат качествата да посеят същите семенца у своите деца и да бъдат пример за подражание. А не половината клас да седи на пейката, другата половина да рита кръглата топка, а трети да се крият зад ъгъла на физкултурния салон и да пушат. Това е един от пороците, на които ставаме свидетели. Трябва да накараме децата да мислят кое е по-добро и кое би им навредило. Защото когато едно дете разбере в правилния момент, че нещо е опасно за него, аз съм сигурен, че няма да го направи. Затова учителската, педагогическата специалност отново трябва да върне авторитета си както беше в миналото, а часовете по физическо възпитание и спорт да бъдат на равен пиедестал с часовете по математика, български език и история. Защото ако ти не се чувстваш здрав, ако не се чувстваш свеж, как би учил? Това трябва да бъде основният въпрос.
Чудесни думи за училището, учителите, директорите и децата. Но къде в цялото уравнение са родителите, къде е семейството, защото нима не започва всичко именно оттам?
Извинявам се, може някои родители да ми се обидят, но в момента сме в един период на 30-годишни опити да бъдем тласкани към по-мързелив начин на живот с всичките изкушения, модерни неща, изкуствен интелект и т.н. Значи, в момента няма едно дете, на което преди изпити, матури или кандидатстване за университет да не му се налага да ходи на частни уроци, което за мен е проблем в образователната система. Аз си спомням преди години, когато на мен ми се налагаше – наистина учителите успяваха да мотивират децата, имаха го това желание. Аз лично не съм ходил на толкова много частни уроци. В момента виждам, че още от трети-четвърти клас децата тръгват по уроци и тези деца буквално ги изхабяваме. Вместо да имат време за игра, да трупат здраве в себе си, да трупат приятелства, ние ги затваряме и не им даваме шанс да преоткрият света. И това всичко идва от образователната система, която е такава от десетилетия насам. В момента, за родителя е по-лесно вместо да седне и да се занимава с детето, да го прати на частен урок, вместо да излязат в парка на разходка, в планината или да покарат колело. Пускат ги някъде за един час да бягат, без дори да се интересуват, защото аз съм пряк свидетел и виждам как родители просто оставят децата си и не търсят обратна връзка от треньорите. А тази обратна връзка между родител и треньор трябва да бъде много здрава, защото ако треньорът е качествен, той веднага би споделил на родителя как трябва да се подхожда – ние сме учили и спортна психология, и мениджмънт, и неща, които с малко съвети биха помогнали на семейството. Връзката между треньора, родителите и детето трябва да е един затворен процес, за да можем ние да гарантираме, че тези деца ще живеят в една сигурна среда, подпомагани от треньори и родители. Тук е много важно да се каже пак, че в уравнението няма как да не участват и преподавателите, защото те са хората, които прекарват най-много активни часове с децата. Те са по цял ден с тях. Вечерта ние ги срещаме за два часа на тренировъчния терен, след това два часа да кажем у дома. Родителите имат най-малко време да работят с децата си, но затова пък казваме, че първите седем години са най-важни. Това са годините, в които е най-важно и бащата, и майката да са близо до детето и да помагат да се изградят ценностните системи, здравните навици и всичко, което ще им е необходимо после, за да могат да отсяват правилното. Затова отправям призив към родителите да не забравят, че тези деца не само са ваши, но те са деца на родината и те трябва да направят в един момент избор – дали да бъдат активни участници в развитието на страната си, или да бъдат като децата, които прекалиха със своите постъпки и отнеха живот.
Много силни думи. Да завършим с нещо оптимистично – какво искате да кажете на всички българи, слушатели и читатели за финал?
Благодаря на вашата медия, че дава възможност на хора като мен, на хора от ръгби средите, представители на Българската федерация по ръгби и в частност на Ръгби клуб "Моряци“ от Бургас, да поговорим за спорта и за важните неща. Все повече хора, медии и телевизии трябва да го правят, защото добрият пример не трябва да остава скрит.
Тук е моментът да кажа на хората като мен, които се занимават с подрастващи: ако не са намерили правилните методи, имайте предвид, че Министерството на образованието и науката дава възможност за програми да се внедрява спорт. Министерството на младежта и спорта също дава тази възможност. Опитайте се да работите с вашите общини и с министерствата – има уникални възможности точно вие да извадите огромния потенциал от българските деца. Не се притеснявайте. Ако искате да имаме една здрава нация, просто информирайте се и работете усилено. Както се казва, резултатите може да закъснеят, но те ще дойдат и всички впоследствие ще бъдем щастливи с това какво завещаваме на родината си.
