Николай Коев, дългогодишен кореспондент на БТА в Сърбия, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Напрежението между Белград и Прищина рязко се повиши след престрелката между полицията в Косово и косовски сърби в северната част на страната. На този фон и заради мерки за сигурност  властите в Прищина затвориха контролно-пропускателните пунктове по границата със Сърбия Ярине и Бърняк. Силите на специалната мисия на Европейския съюз в Косово EULEX и ръководените от НАТО международни сили KFOR пристигнаха на барикадите, издигнати от сърбите близо до град Лепосавич. Президентът на Косово Вьоса Османи съобщи, че заради напрежението местните избори в северната част на страната са отложени за края на април догодина. От своя страна сръбският президент Александър Вучич обвини властите в Прищина и мисията на Европейския съюз за ескалацията на напрежението. Като се позова на  Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН той съобщи, че Сърбия е готова да отправи искане до командващия силите на НАТО в Косово за разполагане на нейни полицейски и военни служители на територията на бившата сръбска провинция. Дали и това поредно напрежение между Прищина и Белград ще затихне като другите преди него, или ще се задълбочи? Въпросът е към дългогодишния кореспондент на БТА в Сърбия Николай Коев. Г-н Коев, защо сръбско-албанските вражди отново излязоха от контрол? За пореден път се разправят за замяната на сръбските регистрационни номера на автомобилите с косовски, не могат ли разумно да решат този въпрос или той е претекст?

Вижте, вие сте права, че има много възможности за провокации, за използване на ситуацията, за да се изостря и без друго твърде сложната и комплицирана обстановка около сръбско-косовските отношения. Лично моето мнение, че това наистина е поредната проява на страх и от двете страни, размяната на взаимни обвинения, което не бива да ни изненадва. Вие споменахте и за регистрационните номера, преди това имаше и забрана от страна на Прищина за внос на хранителни продукти от Сърбия и Черна гора. Тези проблеми така или иначе лека-полека бяха преодолени. Сега имаме отлагане, както е известно за регистрационните номера с няколко месеца. Това изглежда на пръв поглед беше релаксиращо и за двете страни, особено за сърбите, които живеят в Северно Косово, но ето, винаги се намират поводи за ескалация на напрежението, което говори за неготовност и на едната, и на другата страна да седнат спокойно на масата на преговорите или с помощта на международните посредници, които са доста активни в последно време, да намерят пътя до съгласие. Дали ще отшуми и този проблем, който между другото и самият президент Александър Вучич, и също от косовска страна определиха като може би една от най-острите фази в противопоставянето на двете страни, е трудно да се каже. На мен ми се струва, че все пак има някаква симптоматика, която води към успокояване на страстите и този път. Сега, преди малко разбрах, че е отложено посещението на Габриел Ескобар – специалният пратеник за Западните Балкани на американския президент. Той трябваше да води разговори с премиера Албин Курти днес следобед, но посещението разбирам е отложено за след Нова година. Това, разбирате добре, не е малък период все пак. Може би екипът на Ескобар и посветени в процесите между Косово и Сърбия анализатори са преценили, че ситуацията не е драматична. Тук ще припомня, че на 15-и пък след няколко дни, група от посредници от Европейския съюз ще посетят Прищина, след това ще пребивават в Белград, явно се дава ход на втория план на дипломацията, докато най-влиятелните посредници изчакват след Нова година. Това дава известна доза оптимизъм в случая, че барикадите ще бъдат свалени, и че и тази криза ще отшуми. Но пак искам да кажа, обстановката е доста драматична, тежка. Нека да припомня, че влизането на косовски специални части в района на водохранилището Газивода, което захранва с вода и произвежда електроенергия за по-голямата част от Косово, така са все още в района, и това е особено чувствителна, невралгична точка. Не за първи път се случва инцидент на този обект, и сръбската страна е чувствителна, това се намира в Северно Косово много добре знаете, и албанската страна, тъй като разбирате, какво значи енергийната сигурност особено в сегашния настъпващ зимен период. Аз все пак съм твърде предпазлив и умерен оптимист, че може би и тази ескалация на напрежението ще остане в миналото, но не и фундаменталните различия в двете противопоставени страни в конфликта. Много се различават в своите виждания и косовката страна, и Белград. Белград е неотстъпчив, той смята Косово като част от своята територия, определя, знаете добре, самите институции в Косово като временни институции, това и в официалната лексика се споменава. От косовска страна преди един ден ми се струва самият премиер Курти каза, че дори и не си представя, как може да бъде образувана общност на сръбските общини, става въпрос за тези 4 общини в Северно Косово, които според Брюкселското споразумение между другото би трябвало да получат някаква форма на по-голяма самостоятелност от централизираната власт в Прищина. И тази постановка се приема от сръбска страна, разбира се, с уточнения, с детайлизиране на условията, но като цяло се приема. Но сега това Брюкселско споразумение, между другото и Вашингтонската договореност, и Кумановското споразумението не се изпълняват. Общо взето на полето на дипломацията няма някакви особени резултати по отношение на конфликта между Сърбия и Косово. Дипломацията с една дума е в дълг и на двете противопоставени страни в конфликта.

Г-н Коев, ако сега се изпълни искането на Белград да изпрати свои военни и полицейски части в четирите северни косовски общини, населени предимно със сърби, и можем да очакваме реакцията на премиера Албин Курти, който вече нарече това заплаха с агресия, няма ли да се затегне отново конфликтът? Какво означава да влезе армията и полицията?

Да ви кажа, първо трябва да имаме предвид, че ограничено военно присъствие на Сърбия на територията на Косово има в Брюкселското споразумение. Но там има определени точки, ако не се лъжа 4 основни постановки, в които се разяснява при какви условия, при какви обстоятелства всъщност би могло това да се случи. Там се говори и за непосредствена заплаха, за природни бедствия и прочие, и прочие. Т.е. ако внимателно се взрем в тези квалификации от Брюкселското споразумение, мисля, че сега не би се намерил конкретен повод за изпращането на ограничен контингент сръбски части в Косово. На мен все ми се струва, че има едни вметнати думички в заявлението на г-н Вучич, президентът на Сърбия, той каза: "Ако е необходимо“. Ако е необходимо, в четвъртък би трябвало да се вземе това решение на правителството, той така го анонсира. На мен ми се струва, че до това няма да се стигне, защото първо трябва да се изпрати искане до главнокомандващия на KFOR. KFOR трябва да разреши влизането на този ограничен контингент. Трудно ми е да повярвам, че такова разрешение ще бъде получено, но по-склонен съм да мисля, че до това няма да се стигне, ако обаче междувременно не се стигне до някаква тежка или провокация или тежък инцидент, който да стимулира процеса и да го направи неуправляем. Аз все пак оставам с впечатлението, че едната, и другата страна използва сега ситуацията, там трябваше да има знаете и местни избори в северната част на Косово, която както правилно споменахте, е населена предимно със сърби, и бяха отложени изборите. Там беше арестуван един бивш полицай – 30 дни мисля, че му дадоха задържане. Това беше и непосредственият повод за формирането всъщност на барикадите. Казва се Деян Пантич, ако не се лъжа. Но това е повод. Може би, местните сърби са били готови да излязат на барикадите поради отлагането на изборите. Но както и да е, нямам усещането, че ситуацията е вече съвсем близко до точката на кипене. Дано не греша. И няма да се стигне до изпращане на сръбски части. Защото това би означавало доста сложна  конфронтация, вече увличане на миротворческия контингент там. Знаете, че това са официални институции и на НАТО, и на Европейския съюз. Т.е. става много сложно, комплексно. Тогава вече и Сърбия ще изпадне в едно затруднено положение, разбира се, и косовските институции. Все пак аз се надявам да бъде даден ход на дипломацията, независимо, че по принцип в тези предпразнични дни вече навсякъде, и на Изток, и на Запад хората се подготвят за по-приятни изживявания, а не за военни действия и конфронтация. Но толкова са сложни, комплексни отношенията между новообразувалата се държава Косово, и Сърбия, която не я признава, така че всичко е възможно. Но може би и този път ще се намери пътя към временното успокояване. Защото Косово и Сърбия ако постигнат споразумение, то трябва да е трайно. Това е, най-важното е да има такъв вид договореност, която да дава дългосрочна перспектива. Сега, тези умиротворителни акции, които дадоха резултат,  предвид цитирахме случаите в недалечното минало – да, това са акции, които дават резултат, обаче не дават трайно решение. Трайното решение все още е твърде, твърде далеч. После, не бих казал, че европейската дипломация се справя добре в Косово. Тя е ангажирана и по други проблеми, знаем много добре, да не ги изброяваме, някак си необходимо е по-голяма съсредоточеност, по-голям прагматизъм, разговори с двете страни и опит да се влезе в същността на тежненията на едните, и на другите, тъй като всеки има своите аргументи, трябва да се чуе и сръбската, и косовската страна, и да се намери онази пресечна линия, която да ги доведе до съгласие. Аз си спомням преди време, когато работих и в Сърбия, имаше сериозни разговори за рамяна на територии – част от Прешевската долина, горе Прешево и Бояновец да бъдат предмет на някаква размяна в тези 4 сръбски общини на север, и да минат към Сърбия.

Какво стана с тази идея, г-н Коев? Още повече, че при такава размяна на 30 км от България идват косовските територии.

Да, така се получава. Това не бива да ни притеснява. Въпросът е, че тогава президент беше Борис Тадич, президент на Сърбия. Той работеше в това направление. И върховният представител по външна политика и сигурността тогава Федерика Могерини, италианката – тя също бе в някаква степен сговорчива по отношение на такъв вариант. Но знаете ли, това е моето впечатление – то все пак е от многото ми преживявания в тази страна, в Сърбия имам предвид и в региона – когато геополитиката се намеси в разрешаването на локални конфликти, в случая на Балканите, тогава всичко става или много лесно, но по-скоро много трудно, защото големите играчи в геополитиката имат своите интереси, които невинаги пък съвпадат с интересите на някои от балканските страни, и има възможност от сериозни компликации в това отношение. Прешевската долина, нека да напомня, това е прекият път от север на юг през Македония към Гърция. Тя е много добър път, включително и за военни доставки, не дай Боже.

Стратегическо място?

Стратегическо място, абсолютно. И нека да припомня също, че Прешево и Буяновац са предимно населени с албанци, а Медведжа пък е обратно – преобладаващото население е сръбско. Така че и там не е леко да се постигне съгласие. Освен това нека да не забравяме, че отвъд Атлантика САЩ имат интерес да речем Прешевската долина да бъде в едни ръце, а пък да речем противопоставящите им се – Русия примерно, няма този интерес. Така че когато се намеси геополитиката, става доста, доста сложно. Най-лесно се решават проблемите, когато на масата са директно засегнатите страни, с едно добронамерено – подчертавам добронамерено, посредничество на европейските фактори и да се стигне до омиротворяване, което да има траен характер. Траен мир е необходим и на Сърбия, и на Косово. Косово е държава, която търси своята идентификация, търси присъствието си в международните институции – справедливо, с пълно основание. Сърбия от своя страна препятства това със своите възможности, а тя има свои възможности. Има и държави, които не са признали – знаете много добре, пет от държавите от Европейския съюз, ако не се лъжа, не са признали Косово. Но сега хайде да спомена и нещо друго – Косово трябва съвсем скоро, сега не мога да ви цитирам точно датата, да подаде своята молба за членство в Европейския съюз. И веднага имаме реакция от Белград – че тя ще използва влиянието си в държавите, които не са признали Косово, за да препятства внасянето на тази молба. Така че ето, виждате – различни са лостовете, и нейните, и на другите, и на Курти в момента. Той е доста по-активен, между другото, от Хашим Тачи. Хашим Тачи дори самите сърби го определят като един по-сговорчив събеседник, отколкото Курти. Курти се изявява като по-твърдолинеен. Знаете, че Хашим Тачи сега е в трибунала в Хага – там е привлечен като обвиняем. Та, нещата са доста сложни, но аз оставам все пак оптимист. За България е хубаво – ние поддържаме приятелски отношения и с Република Сърбия, и с Косово – да има омиротворяване между тях, тъй като и за нас това е добре, за Балканите е добре. За всички е добре, когато на Балканите няма конфликти. За съжаление, такава е нашата среда тук – конфликтна, и не можем да преместим Балканите на друго място, нито да моделираме взаимоотношенията между балканските страни, които винаги са били компресирани с много напрежение и конфликтност, но това е положението, какво да се прави.

Цоня Събчева