Нидал Алгафари, кинорежисьор и писател, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Как липсата на критерии в политиката доведе до провокацията "Уморена кака Лена“? Коментира Нидал Алгафари – кинорежисьор и писател. Г-н Алгафари, провокацията заема мястото във вашето творчество. Бяхте автор и режисьор на студентското предаване "Ку-ку“, включително това за АЕЦ "Козлодуй“, бяхте делегиран  продуцент на шоу и развлекателни програми в БНТ, продуцент, сценарист и режисьор на игралния филм "Ла дона е мобиле“ и т.н. Как възприехте сатирата "Лена гладна хиена“?

Смятам го като заяждане, с което не виждам някакъв особен смисъл в такъв тип материал, защото в случая не е да покажем някаква политика, не е да покажем и някакво изтънчено чувство за хумор, а по-скоро някакво заяждане или някакво отмъщение, което не смятам, че е най-правилното. Защото основното нещо, което се развива в действието на този клип, е намесването за някакви интимности между двама души, което смятам, че не е работа на никой да се меси в тях или не е за политика. Можеха да направят много по-красиви неща, според мен.

Как може да спре този порочен кръг на линч и избиване на комплекси, който наблюдаваме? Защото клипът с Лена Бориславова не е единствена атака срещу жени в политиката – и за Десислава Атанасова имаме, и за Цвета Караянчева.

И Цецка Цачева беше.

Цецка Цачева, Надежда Михайлова.

Велислава Дърева.

Как може да се спре този порочен кръг?

Това е някаква ориенталщина наша, която смятам, че е много погрешна. Това да се опиташ да унизиш една жена независимо от всякакви отношения, които тя е имала, по този начин, не смятам, че прави чест на който и да било. Както смятам, че не е добър вариант да удряш опонента си чрез децата му, чрез съпругата му, чрез майка му и баща му, ако щете чрез любовницата му. Не смятам, че това е някакво ниво на някакъв вид култура. Просто това е много ориенталско, и то долно ориенталско. За съжаление попадат хората в такива ситуации. Още от малки учим децата да не са толкова търпеливи един към друг – едно момченце, което е малко по-пълничко или момиченце, което е с очила, винаги са сочени с пръст, винаги са били подигравани, без да разберат и самите деца, и родителите, какво е отражението върху тези деца в бъдещето.

Как липсата на критерии в политиката доведе до провокацията за Лена Бориславова и до други такива?

Аз не сматям, че това е въпрос на критерии в политиката. В политиката винаги има начини, в които политически би могъл човек да се пребори с опонентите си, да критикува техни действия, но да се пъхаш под чаршафите, да се пъхаш в интимността на хората – това нищо не носи, освен много просташко, пошло и ориенталско внушение.

Това, че стигнахме до пошлостта, простащината не говори ли много за състоянието на политиката? Ние всекидневно виждаме в парламента какво се случва, и вече такъв тип провокации дори вече няма да ни изненадват?

За съжаление заради нивото на някои, казвам обаче на някои, политици, които случайно са попаднали в политиката, случайно са попаднали в Народното събрание или във властта, те биха могли да стигнат такива глупости. Смятам, че тук е голямата грешка, която има, че се допуска от политически формации да се толерират подобни изказвания на този принцип "Е, този как много хубаво му го тури на другия“, което не е ниво. Затова все още ние имаме много, много пред нас, за да си изградим един политически елит, едно приемственост на едно възпитание, на едни обноски, на едни маниери. Има ги в Народното събрание, има ги в немалко народни представители, но за съжаление тях по-малко ги забелязваме, защото обществото като че ли харесва и предпочита да гледа негативното, жълтото и новините да са на основата на кръв, сперма и урина.

Знаете ли, направи ми впечатление, че клипът на "Лена гладна хиена“ е един от най-гледаните в интернет. Това много ли говори за нашия съвременен вкус?

Гарантирам ви, че ако покажем някой политик гол, ще събере същото нещо. Ако намерим някъде деца, където се бият, се окървавяват, сигурно ще се получи това, ако видим изнасилване на живо, също ще е много гледано, защото хората в по-голямата си част предпочитат, харесват негативната емоция. Не харесват доброто, не харесват положителното. И затова на медиите им се налага да предлагат това, което се търси. Никой, не никой, а по-голяма част от хората не търсят положителното, не търсят красивото, не търсят възвишеното, а търсят такива долни тръпки, с които захранват най-ниските си страсти. Затова имаше един много добър успех това реалити предаване, което се правеше преди време "Биг брадър“ или "ВИП брадър“, точно защото там се пъхат в мръсотията.

Може ли да се обърне посоката на такава тенденция?

Би могло, но това не става с медиите, а става чрез образованието, чрез училището, чрез възпитанието, чрез детските градини, което там да може да го налагаш. Но когато в един момент виждам някаква учителка, която се е облякла тип момиче за през нощта, и когато видя някой преподавател да ходи по анцуг с татуировки и да гледа лошо, този пример много трудно би могъл да се превъзмогне. Няма го онзи даскал, който да не е само строг, но да бъде даскал, който да може да спечели доверието, да може да изгражда авторитетите, даскал, който да уважават преди той да уважава авторитетите. И тогава ще може да се получи. Но за това ще трябва много, много дълъг период от време, много дълъг период.

Как се сринахме дотук? Ние имахме съвършено различна картина, колкото и да е тъжно да го кажем, при комунизма.

При комунизма имаше цензура. Цензурата никога нямаше да позволи подобни неща, никога никъде нямаше да излязат. Вярно е, че цензурата е от единия край до другия край. Много филми, които бяха създадени по време на комунизма и казват, че цензурата ги е спряла, в повечето случаи ги е спирала заради некадърност, заради недобро направено повествование, разказ, а много малко са тези, които са спирани ей така по политически причини. По политически причини да излезе един филм, да се направи, да стигне едва ли до екрана на премиера, минава през много, много хора, и много отдавна би трябвало да може да са го спрели. Но имаше и такова нещо, което се следеше за речта, следеше се за изказа, следеше се за поведението, следеше се за това да възпитава киното в едни малко по-добри насоки, отколкото да създава негативен образ в обществото. И затова лека-полека като ни се отприщиха бентовете, започнаха да ни харесват мутрите, почнахме в медиите да предлагаме по 10-15-20 минути обширни репортажи за това, че е застрелян един бандит някъде, или че например някаква баба била пребита от някакви там хора. И това са едни дълги-дълги репортажи, хората им се наслаждават. Защо не покажат, какво е постигнал например Васко Василев? Защо не покажат, какво е постигнал Ешкенази, какво е постигнала някоя оперна певица, защо не се покажат някакви художници, с които да се изграждат авторитети? И затова за мое най-голямо съжаление в България много, много време ще ни трябва, за да може да се появи такъв авторитет, че да отиде масата от хора, от тълпата все едно пред балкона на Иван Вазов и да пита: а сега накъде и какво правим?

Кое девалвира най-силно у нас?

Точно възпитанието. Образованието и възпитанието. Всичко друго е следствие на тях.

Може би това доведе и до политическата несъстоятелност, която съзерцаваме, особено през последните 2 години?

Политическата несъстоятелност не смятам, че тя има нещо чак толкова общо с това. Да, има политици и хора, които се занимават с политика, които са лошо възпитани, хора, които са не само невъзпитани, необразовани достатъчно, интелектуално са на много ниско ниво. Не казвам само да са чели книги, а природно интелектуално. И в един момент тези са много по-интересни, отколкото нещо друго. Защото ако си спомним, се върнем малко по-назад, ще видим, че певецът рападжия, който е в Народното събрание, ако видим начина, по който се държи спрямо народни представители, които представляват някаква част от хората в България, и как на това се обърна изключително голямо внимание. И той също направи една песен такава, която се опита по някакъв начин да въведе някакъв хумор и сатира ужким, с доста ниско, доста просташко ниво.

Като атакува гласа и очилата на Десислава Атанасова, което също беше ниска топка.

Да, това е пошло и просташко по принцип. Какво като я атакуваш, какво като носи очила? Ако бяхме в едни други държави, най-вероятно за подобни неща тези хора щяха, хайде не да влязат в затвора, но щяха да платят достатъчно добри глоби, такива, че повече да не си помислят, че могат да го направят. За съжаление при нас законодателството ни е такова, че трудно би могъл човек да осъди някой, така че да го заболи у джоба, а не затова, че ще го вкараме някъде в затвора.

Оптимист ли сте за това, което ни очаква тази година, г-н Алгафари?

Напълно, смятам, че да, макар и много трудно, макар и с много тромави, тежки стъпки, макар и след  всичките тези простотии, които се случват, смятам, че все пак вървим в някаква по-правилна посока. Смятам, че политиците пак с всичките издънки, които се случват, правят нужното, за да не отидем съвсем на дъното. И се опитват, макар и много трудно, да ни издърпат за косите, лека-полека да издрапаме. Осъзнаха го, и президентът Радев, че принципът на омразата и принципът на противопоставянето не са най-добрите, даже това е лошото, и започнаха да комуникират, започнаха да общуват. Ето, Радев общува с политическа партия ГЕРБ, започна да общува с ДПС, те помежду си започнаха някакви други разговори да водят. Смятам, че ще им мине меракът на по-младите и по-ентусиазираните да подскачат като петлета, ще се успокоят и ще тръгнат и там нещата добре.

Цоня Събчева