10:55 / 24.04.2026
2598
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с журналиста Ивет Калчишкова, за инициативата "Напиши писмо до непознат". Много е любопитно как едно читалище може да направи интересна инициатива, която да бъде част от Фестивала за улични изкуства 6фест? Знам, че ти, Ивет, си в основата и. Какво представлява тази инициатива и как можем да се включим в нея?
Преди два месеца, заедно със Сердар Чалъшкан, председателя на Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк" в Пловдив, разбрахме, че тази година фестивалът 6фест, който е за извънсценични изкуства, които могат да се случват на Главната улица в Пловдив и на различни други локации, по-различен тип фестивал, имат отворена покана за читалища, библиотеки и по-малки културни средища. И решихме да се включим. Тази идея се роди спонтанно, тъй като ние имаме всеки месец брейнстормин, т.е. обсъждаме как читалището да върви напред, да имаме повече инициативи, повече събития за младите хора. Защото смятаме, че читалищата не са една остаряла институция, а нова и модерна, млада институция. Но тъй като думата "читалище" има по-остаряло звучене, младите се колебаят дали да отидат там. Така двамата стигнахме до тази идея, която е "Напиши писмо до непознат", нещо по-различно, нещо по-креативно. Младият човек да застане пред белия лист или пред компютъра и да опише своите чувства и емоции. Обсъдихме и преценихме, че е добра идея, подадохме документи към общината, бяхме одобрени в края на миналия месец и вече, два месеца по-късно, можем да се похвалим, че нашата инициатива ще зарадва пловдивчани и гости на града тази събота и неделя, на 25 и 26 април. От 11 до 16.30 часа, на три места в центъра на Пловдив, ще бъдат поставени кутии, които да събират мислите и чувствата на всеки един гражданин на България и на Пловдив, който се осмелява да сподели своите емоции.
Това е много вълнуващо, наистина! Но има ли все пак някакви насочващи въпроси за това какво хората могат да напишат? Предполагам, че това ще бъдат млади хора, защото за тях е много вълнуващо, може би, да пишеш на белия лист, да пишеш писмо в оригиналния му вид.
Ние нямаме възрастово ограничение. Всеки един, който почувства инициативата като негова, може да се включи. Първоначално смятахме да няма ограничение в темите, но си казахме, че може би едно насочване би помогнало всъщност на хората. Едната тема е "Нещо, което не се осмелих да кажа", защото всеки е имал момент в живота си, в който е искал да каже нещо на някого. Няма значение дали е било позитивно или негативно, но си го е спестил да не обиди или да не нарани човека. Другата тема е "История, която ме промени". Всеки в живота си има нещо, което го е променил, но само той знае какво е то. Ако го каже на някой, може да не бъде разбран, което всъщност е проблем на обществото и не само на младите хора, а на всички. Идеята е да не бъде наранен човек. Затова, ако го напишеш на някой, който не познаваш, би било по-лесно за теб самия. И другата тема е "История, писмо за бъдещето". Всъщност всеки един от нас в момента се колебае дали ще има бъдеще и какво ще бъде то, предвид световната икономическа и каква ли не обстановка у нас и в цял свят. Всеки един може да види през своята призмата какво може да е след 10, може би и след 50 години.
Идеята ни е човек да бъде креативен и да си помисли за душата, и за емоциите, пък каквото излезе. Колкото по-добре, толкова по-хубаво за него, като едно терапевтично преживяване, да кажем. И за нас като хора, които след това всъщност ще разкажат историите, които са получили и така ще поощрят човека да получи книга, която пък да го отведе към света на един по-различен човек през призмата на един писател и да види друг свят и да опознае други креативни светове.
Ще има ли състезателен характер тази инициатива? Посланията ще бъдат ли по някакъв начин селектирани като най-добри, по-малко добри и така нататък?
Ами не, не искаме. Всъщност емоциите на хората не могат да бъдат селектирани. Но ще ги качим в страницата на читалището, защото читалището има много добре поддържани дигитални платформи.Ние искаме и през тях хората да достигнат до идеята и след това да ги видят своите слова и мисли в дигитален вариант. И всеки един, който е харесал страницата на читалището, може да види писмата след това. Те отново ще бъдат анонимни. Всеки един, всяко едно писмо ще го номерираме. Примерно, идвам аз да оставя писмо и то ще бъде примерно 88 номер, за да няма пак имена, хората да бъдат сигурни, че ще бъде анонимно. И след това най-одобрените писма в дигиталната реалност ще получат книга от читалището.
Тук е моментът да кажа, че друг наш колега също се включва в нашата инициатива. Той ще дари 15 негови книги, а ние да ги подарим на хората, които са се включили в инициативата. Това е Гено Петров, от Plovdiv24.bg.
Наистина, човек трудно говори за чувствата си. По-лесно е да се пише. Поне моето впечатление е такова. Когато не можеш да кажеш всичко в прав текст, е добре да го излееш върху листа. Мисля, че и други хора мислят по този начин. Казваш, че всеки ще може да си види посланието на страницата на читалището? По този начин ще популяризирате и читалището.
Ние не искаме благодарение на хората да правим популярно читалището, по-скоро всеки един ще види труда си и както е модерно да се споделя. В момента има много онлайн поезия или онлайн мисли, които всеки един вижда в своите профили в различните мрежи. Може някой пък да има късмет, да го харесат, и да поискат да работят с него. Искаме да покажем, че емоциите на хората са важни и хората да ги покажат в дигиталния свят, в който живеем.
Заговорихме за това, че читалищата, като че ли сега не са толкова актуални. всеки ги свързва с Възраждането. Но всъщност ето, ти опровергаваш това, като твърдиш, че читалището е едно прекрасно място за срещи между хората, за различни изяви. Специално теб какво те привлича в това читалище?
Ние сме с председателя на читалище "Мустафа Кемал Ататюрк" Сердар Челъшкан сме колеги, актьори, от дълги години и се познаваме. Ние сме приятели и извън читалището. И когато той преди 3 години стана председател, аз за първи път се сблъсквах с идеята за читалище и като всички останали, също смятах, че това е остаряла форма на културна институция.
Но всъщност, той опроверга моите виждания и с неговите инициативи, които са много и са различни, и с това, което ние правим заедно. Аз гледам да му помагам, видях, че всъщност това може да е едно много готино място. И много млади хора всъщност ходят на такива събития. И там се запознаваме с много различни, млади и по-възрастни хора от всякакви сфери. И наистина е много готино. Става като място дори за срещи с непознати, ако щеш. И темите около книгите вълнуват и не само. Различно е. Мога да кажа, че това е едно от най-креативните читалища в момента в града. И всеки един може да го посети на събитие, защото читалището опечели преди няколко месеца дигитален конкурс. В момента има чисто ново оборудване, компютри. Книгите всеки месец се обновяват, така че би било полезно за всеки един човек това място.
А то се създава и някаква общност там, кръг от приятели, нали така?
Да, с времето наистина ние си станахме приятели, защото има една основна общност, която ходи редовно. Всеки един от нас води някой друг или споделя за събитието, което ще се състои. И така тази общност се разширява и мога смело да твърдя, че общността на читалище "Мустафа Кемал Ататюрк" е много голяма и се състои от млади, интелигентни и креативни хора.
Това може да бъде и място за обмяна на знания, защото сигурно правите и куизи, изобщо добро място за контакти?
Да, да. И всъщност идеята ни е да видят младите хора, че книгите не са страшни, не са опасни и е хубаво човек да чете.
Е, да, това е другата важна тема. Но важно ли е, все пак, какви са условията в самото читалище? Битовите условия.
Естествено, важно е, но не знам дали това всъщност е най-важното. Да, читалище "Мустафа Кемал Ататюрк" е хубаво, много спретнато, но не знам дали това е най-важното. По-скоро важен е хъсът на един председател, с който той работи, който гледа да се развива. Казвам го не защото Сердар ми е приятел и колега, но той наистина е много амбициозен. И смятам, че ако човек работи в правилната насока, ще се справи и ще го направи по начина, по който трябва да изглежда.
Не искам да омаловажавам труда на останалите председатели на читалища, но смятам, че той в момента е един от най-добрите. Но ако махнем субективната ми позиция, това би била една добра отправна точка и за други читалища, които искат да привлекат повече хора там. Техните председатели да работят с хъс за институцията. Тъй като преди Сердар да стане председател на читалището, аз не съм предполагала, че има в центъра на града съществува такова читалище.Така че е важна нагласата, с която работи човек. Това е важно не само за читалището, но и за всички останали сфери и у нас.
Има ли нещо предстоящо, което замисляте там заедно?
Ами ние работим почти непрестанно, за да измисляме нови събития. Конкретно за май месец има, но не съм аз човекът, който трябва да каже какви ще бъдат те. Все пак той е основният двигател.
Понеже те свързвам с театъра, по един или друг начин, като човек, който е завършил актьорство, виждам, че там има и една отворена покана за "Форум театър", което е много оригинално нещо и не се среща навсякъде. Затова питам. Това е нов проект, свързан с театър. Мисля, че има кастинг в момента и всеки един може да участва, да се запише. В страниците на читалище "Мустафа Кемал Ататюрк" ще намери допълнителна информация. Това е втория проект, който е свързан с театър. Миналата година направихме първи стъпки с хора, които имат затрудения със слуха. Имаше и танци. Беше много успешен проект в Античен театър. Тази година мога да издам само нещо за момента. Представлението на бъдещето ще се играе в Кукления театър. Проектът е много голям. Мисля, че много хора ще имат възможността да се включат. Насочен е към хора, които не са се занимавали с театър към този момент, за да се докоснат и те. Има обучителен курс. След това ще се готви представлението. Така че всеки един, който иска да се докосне до театъра, най-живото изкуство, може да го направи.
