Дъщерята на Стоянка Мутафова - Мария Грубешлиева - Муки в интервю за Агенция "Фокус" по повод рождението на Стоянка Мутафова, която на 2 февруари  щеше да навърши 101 години.

С какво почитателите ѝ би искала да я запомнят?  

Тя е давала много интервюта, в които е казвала: "Никак не ме интересува как ще ме запомнят". Тя беше с доста чувство за хумор във всяко едно отношение. Разбира се, не е така нищо да не я интересува, но никога не е била човек, който иска да го запомнят така или онака. Тя просто си обичаше страхотно много професията и до края игра на сцената, доколкото знаем всички. И как ще я запомнят, честно ви казвам, никога не ми е казвала: "Искам така да ме запомнят, или иначе да ме запомнят". Но в няколко интервюта беше отговорила: "Все ми е едно как ще ме запомнят". Това беше характерно за нейното чувство за хумор, имаше невероятно чувство за хумор, което ѝ помогна според мен да живее толкова дълго и да играе на сцената толкова дълго. Не беше суетна, в смисъл такъв "непременно трябва да съм най- най- най-вечната", не беше. Предимно си обичаше много професията и си гледаше работата. А какво ще кажат за нея, искам да кажа, че никога не се е притеснявала от тези работи. Беше доста широко скроена във всяко едно отношение и тези неща не я дразнеха. Нея по-скоро би я подразнило нещо, ако не е направила роля на сцената, което не се случи при нея никога, тя провалняма. Не, не страдаше от хорското мнение, защото всички знаем, че народът много я обичаше.  

Най-голямата любов и страст театърът ли беше или имаше друго?  

Най-голямата ѝ любов бях аз. Тя не слушаше никой друг човек в този живот. И другата най-голяма любов ѝ беше Нейчо Попов, когото тя загуби много млад. Той почина на 49 години. И той като почина, между другото тя каза: "Аз съм дотук. Слагам кръст на сърцето си, няма да намеря човек като него". И наистина изпълни обещанието си и дори до края желанието ѝ беше, аз направих паметник на двамата, тя имаше плоча негова – махнах я и направих и на двамата на едно и също място. Искаше да е при Нейчо Попов, и при него е в момента, както пожела. Всичко, което е пожелала, съм го изпълнила.  

През годините тя е давала много интервюта и има много информация за нея, но успяваше ли лично вас да ви изненада с нещо?  

Аз докато съм жива няма да престана да мисля от сутрин до вечер за нея, просто аз не мога, тя страхотно ми липсва. Тя ме изненадваше с много работи. Тя имаше страхотно чувство за хумор, тя беше много ларж, човек много широко скроен за много неща, не беше дребнава. И най-много това, че аз изкарах живота с нея, аз се жених някога в Гърция само за 2 години, и след това се върнах в България и останах с нея, защото тя също беше сама след загубата на Нейчо Попов. А пък загуби брат си, имаше брат, но той почина доста отдавна, и останах само аз. Но за съжаление за мен е лошото, защото аз останах сама след нейната загуба.  

В такъв случай сте си споделяли всичко или имало нещо, което тя е ви е спестявала? 

Не, нищо не е скривала от мен. Стоянка не беше прикрит човек изобщо. С мен е споделяла абсолютно всичко, защото най-близкият човек и най-верният човек за нея бях аз. Все пак чуждите хора са си чужди, колкото и да те обичат, да те уважават, да те харесват, те са чужди. Но тя в същото време беше и много доверчив човек. Изключително доверчив човек, много се доверяваше, от което много е и патила. Аз приличам страшно много на нея в това отношение, което хич не е хубава черта, защото вижте какъв живот живея. 

Тя игра докрай, тя игра 2 месеца преди да почине "Госпожа Стихийно Бедствие" и "Столетие мое" в Сатирата. Така че просто не спря да играе, тя изведнъж падна, просто 2 месеца преди да почине. Преди това тя си игра, тя на 93 години пътува в Канада и Америка. Обиколи Канада на 93, със самолет. И тогава идваха при мен българи емигранти, които казваха: "Боже, не можехме да повярваме, че г-жа Мутафова ще дойде на тези години. Толкова се радваме".

Може би любовта на почитателите, на хората я е крепила? 

Тя между другото много събираше сили, беше доста със силен дух човек, то е ясно, човек, който може да играе на такава възраст, е със силен дух при всяко положение. Тя обичаше публиката много и публиката много я обичаше. Тези неща се усещат. Тя беше за Гинес, една от най-възрастните актриси в света, която играе, но като всичко в България което се случва, не я направиха. Няма значение това.  

Ако сега имахте възможност да ѝ кажете нещо, какво би било то?  

Мога да ѝ кажа само, че страшно ми липсва, страшно, страшно много. Тя ми беше и майка, и баща, и сестра, и приятел, и всичко, абсолютно всичко. Защото когато тя обичаше, можеше да бъде много, много във всяко едно отношение. Между другото съм си сложила една, а тук цялата къща е с нейни снимки и т.н., но една картина нейна от едно дете, което я е нарисувало, съм си я сложила до леглото и си говоря с нея редовно. Какво да правя? По кой друг начин да говоря с нея? Много ми липсва. Тя ми казваше много пъти: "Много ще ти липсвам, да знаеш" като се карахме, защото ние колкото се обичахме, толкова се и карахме между другото. Тя много тежко понасяше мисълта, че оставам сама, защото аз наистина останах сама. На чужди хора не може да се разчита, това е невъзможно. Е, те могат да ти помогнат в някои практични неща да кажем, но да дойде някой да ти бъде приятел, близък, както ми е била тя, това не може да се случи.  

"Госпожа Стихийно Бедствие" и също игра една много голяма роля в Сатиричния театър, където игра себе си, една актриса игра, точно такава много близко до нейния живот. На финала имаше един много силен монолог: "Смърт няма, има само продължение".  

Прекрасен завършек на нашия разговор. Благодаря ви!  

И аз благодаря.