Маноил Манев, заместник-председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Издирваният от "Интерпол“ за тероризъм британец Дейвид Бодил, арестуван край Плевен в никополското село Любеново, е задържан от барети, защото в червената бюлетина било записано, че е изключително опасен, въоръжен и агресивен. Какво превръща страната ни в притегателно за терористи и за престъпници място? Отговорът е на Маноил Манев – заместник-председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, който е наш гост. Арестуването на необезпокоявания терорист, подпомаган логистично, както се оказва, от народен представител, какви проблеми може да създаде на страната ни?

Те, проблемите, вече ги има страната ни и без него, и без този случай. "Шенген“ не е случаен проблем за нас. За съжаление този случай няма да ни помогне много в придвижването на нещата напред и в правилна посока. Но не е само това. Другата страна на проблема е, че най-страшното или най-неприятното е, че един човек, който бяга от закона във Великобритания, решава, че България е най-подходящото място за него. Това не е никак маловажно.

Защо страната ни се оказва притегателно за терористи и престъпници място? Единствен ли е този случай? Може би не е?

Сега тук е мястото да използвам оная българска любима притча – дай Боже да е единственият и дай боже да няма други, ама с това "дай Боже“ не решаваме нищо в сферата на сигурността. И ние неслучайно, и аз, и моите колеги, от месец и от година, вече две години говорим, че българската система за сигурност е трайно повредена. Увредена е с действията и на бившия министър на вътрешните работи Рашков, и със сегашните действия на министерството през последните месеци, не заради друго, а просто защото тя беше разградена на базата на желание да бъде върната в едни години, когато се занимава с политически неща. И това се отразява. Това не е случайно говорене, това не е говорене просто за да кажем, че има виновни. Това се отразява на системата. Системата, когато й разкъсаш връзките вътре в нея, когато професионалистите са демотивирани да работят, нещата стават ето такива. И за съжаление този случай, който сега коментираме, наистина е показателен, защото не е толкова важен самият случай като ситуация, важното е, че едни хора, които са преследвани от закона, и то за тероризъм, търсят и намират възможност да си комуникират свободно, спокойно и да получават, както вие казахте в анонса, логистична подкрепа от овластени лица, народни представители и други вероятно. Но това е притеснителното, това е страшно, това е пробивът в системата, за който ние повтаряме, повтаряме, повтаряме и никой не иска да ни чуе. Всеки се занимава от министрите, последните, с всякакви други неща, но не и с това. Ето, в четвъртък вътрешната комисия заседава съвместно с вътрешната комисия на Великото събрание на Турция по въпросите за миграцията и тероризма, за движението на терористи. Мислите ли, че този случай няма да е тема в предстоящия ни разговор с колегите, с които ние трябва да говорим, да търсим варианти да се направи така, че потоците да бъдат ограничени към България?

Изпреварихте въпроса ми, точно за това щях да ви попитам. Какво ще им кажете в четвъртък на вашите колеги от Турция? Че системата е пробита, че оградата е разнебитена, че тук си влиза и си минава който ще? Какво ще им кажете?

Ще трябва да им казваме, че имаме системни проблеми и че за тези системни проблеми се нуждаем от това да работим съвместно, да има съвместни действия от двете страни. Ще трябва да им кажем, че съоръжението, преградното, не е разнебитено, както казват нашите министри и нашите служби, защото това не е така, но че само с преградно съоръжение не става. Само с арестуването на шофьори и овчари не става. Трябва да се работи на всички нива: министрите – с министрите на вътрешните работи, Народното събрание на България – със законодателния орган на Турция, дипломацията – с дипломацията, за да може да бъде ограничен от една страна потока, второ, този поток тук да бъде пресяван, да бъде проверяван, да бъде ангажирана оперативната система, за да могат да се хващат ония, които стоят в Одрин в офисите или в Истанбул и в България в офисите и организират трафика, защото тези хора са опасни за сигурността ни.

Знаете ли, г-н Манев, ползвам възможността, че сега сте наш гост, за да ви споделя въпрос, за който отдавна исках да ви питам:  как така досега не сме чули, че нито един от организаторите, за които вие говорите, от офиси на този трафик не е заловен, не е огласен? Хващат дребни риби и ние за тях научаваме.

Аз го казах днес от трибуната на Народното събрание – не знам, може да е било в частта, когато е било закрито заседанието.

Да, вероятно когато е било закрито.

Но ще го кажа и пред вас, и пред вашите слушатели, защото това, което искам да ви кажа по тая тема, не е секретно. То е важно да се знае. Работата на службите и на МВР не се изчерпва с това да хваща  хора. Изчерпва се тогава, когато ние не чуваме и не знаем, какво е хванато и какво не е хванато, но потокът е ограничен, потокът е контролиран, тези, които влизат като мигранти, които имат правото да бягат от война и да търсят своето оцеляване, се знае кои са и се работи. Така се работеше преди години. През последните години хващаме само дребни риби и министърът се хвали с това, че задържали повече хора вътре в България, защото беше унищожена системата на работа между институциите – между прокуратура и МВР, между МВР и ДАНС, между ДАНС и разузнавателните ни служби. Всичко това беше скъсано, беше унищожено и хората вътре, професионалистите, останали вътре, са демотивирани да работят. И тогава ние ще чуваме това, за което си говорим – хванат шофьор, защото катаджиите го видели или буден гражданин видял, че превозват с бус. Ама знаете ли, колко случаи има, когато говорехме преди месеци, да не казвам преди година, защото не си спомням точната дата – в комисия, във вътрешна комисия по времето на министър Рашков и по времето на кабинета на г-н Кирил Петков, че новата тенденция е да се превозват тези хора в линейки, че се търсят служебни автомобили, с които да се превозват, и т.н. Кога чухме, че има такова нещо? Когато някои хора подадоха сигнал преди няколко месеца и ги хванаха на пътя с линейка. И какво, голямата работа, новина – хванахме ги. Не, всяка информация, която достига до службите, трябва да бъде отработвана и трябва да бъде отработвана оперативно, с всички сили и средства, които притежават службите ни.

Ще ми се да ви обърна внимание на още един момент от парламентарното изслушване в сряда. Служебният министър Иван Демерджиев е признал на него, макар и половинчато, че има данни в ДАНС за връзка между малкия самолет, кацнал в Търговище през юни миналата година, без яснота кой е бил на борда и какво е превозвал, със заловения британски терорист. Ако не греша, вие и за това попитахте. Служебният министър го е признал с половин уста, след което, доколкото си спомням, заседанието стана секретно.

Аз не мога да коментирам нищо, което се случи в закритото заседание, защото просто законът е такъв. Аз само казвам, че този случай, дори да не е бил пряко свързан или да е пряко свързан, да има връзка – този случай остана в пространството, не в медийното, дори в Народното събрание хората, които имаме допуск, които можем да знаем, в комисия, никой не се постара да поработи какво, кой и защо долетя с този самолет в България. А това натрупване води до такива проблеми, води до напрежение в гражданите. Чух колеги, които се опитват да казват "А бе, това е един маловажен случай – един симпатичен младеж го търсят“. Разберете, този човек има повдигнати обвинения за терористична дейност.

Търсят го с червена бюлетина.

Този човек получава възможността да пребивава, възможността да контактува с хора с допуск до класифицирана информация, да получава административна помощ от тях. И за това, между другото, аз не обвинявам колежката директно, защото службите са тези, които трябва да си свършат работата и трябва да има веднага бърза, реална намеса в такива ситуации. В света в момента има три неща, които дават възможност на терористите да бъдат забравени донякъде – има война, има голяма вълна от мигранти и сред потоците от мигранти за всеки, който се занимава със сигурност, е ясно, че има и хора с връзки в терористични организации и т.н., че във времето на военни действия в Европа има занижен контрол, има мигранти, хора от Украйна, които идват, които си отиват. Това са потоци, които трудно се контролират. И ако ние свалим и изискванията към службите и ако службите спрат да работят, това се натрупва. И когато летят самолетчета тук и кацат, и никой не се занимава да стигне до края, и когато от миграционните потоци се хващат дребните трафиканти, как да стане? Знаете ли, че има социални медии, в които… не искам да използвам сега, но има примерно Телеграм канали и други такива, в които се пускат от някого обяви, че трябват шофьори за мигранти с дата, час и локация, където трябва да пристигнат? И ако вие не го знаете, е нормално. Ако гражданите не го знаят, е нормално. Но ако не го знаят и службите и не работят по това, вече е страшно!

Че те, ако го знаят, биха могли да ограничат трафика почти до нула, а не да залавяме мигранти в центъра на София или близо до София по магистралата.

И затова днес и ние се обърнахме към колегите ни от "Да, България“, и към службите с едно единствено послание. В "Да, България“ е ген. Атанас Атанасов – бивш директор на контраразузнаването ни. На контраразузнаването основната работа е тази – да се занимава точно с такива неща. Всички ние трябва да бъдем с малко по-чувствително отношение към такива теми. Не да се опитваме да ги прекрачим, да минат, да се забравят, не защото те са свързани с някаква политика. Сигурността на страната ни е политика, сигурността на страната ни е действия, строго регламентирани от много години, преминали през много изпитания, които просто трябва да се вършат. Политиците да се занимават с едно, службите – с другото, и тази държава да не е в този сложен геополитически момент като разграден двор. Това е най-важно.

Какво е решението?



Решението е най-после да отрезнеем от политическите си страсти малко, когато говорим за сигурност. Да, място за политика има в парламента, да, политиката е нещо, което решава тактически решения за бъдеще време за страната ни, стратегически подрежда развитието на една страна според вижданията на различните партии. Но когато става дума за сигурност, тогава трябва да се работи с поглед към държавността. Ние пазим всички, които имаме отношение, а повярвайте ми, народните представители, всеки един от 240-те трябва и има отношение към сигурността на страната. Трябва да бъдем внимателни, трябва да работим така, че да знаем, че от всяко наше решение, законодателно или не, или политическо изказване, или друго зависи тази сигурност. А службите просто трябва да си застана на мястото, да спрат да се опитват да бъдат политици ръководителите им и да спрат да се занимават с това да си правят имидж. И ако питате в кръга донякъде на шегата и на разведряването на нашия разговор, ще кажа, че може би е време МВР, ДАНС и още няколко други такива служби да спрат да имат PR-и.

Цоня Събчева