Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

1 351 лева е необходимият нетен месечен доход за сам живеещ, работещ човек. За тричленно семейство – двама възрастни и едно дете до 14 години необходимият доход става 2 432 лева. Това показват данните на КНСБ за издръжка на живота за месец декември. Доходът, нужен за издръжка у нас се е увеличил с 18% на годишна база. Каква обаче е реалната картина? Какъв процент от хората разполагат с тези необходими средства за нормален живот у нас? Питаме Любослав Костов – директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията. Тенденцията за нарастване на необходимия нетен месечен доход с 366 лева за тричленно семейство и с 203 лева за едно лице на годишна база явно се оказва най-трайната в Българя. Т.е. животът поскъпва с ускорени темпове, но могат ли да ги догонят реалните доходи?

Всъщност, ние го правим това изследване повече от 30 години на всяко тримесечие, и за съжаление, като погледнем числата в момента и заради инфлацията, и заради политическата криза, и заради много други, включително и геополитически фактори, нещата се влошават за съжаление. В момента, в който очакваме да конвергираме със средноевропейските доходи, ние всъщност се отдалечаваме. И това е показателно, тъй като в момента малко над 1 700 000 работещи всъщност се осигуряват на доход по-нисък от тази заплата за издръжка, която ние изчисляваме. Като само за справка година по-рано са били 1 627 000, така че близо 100 000 човека за една година са изпаднали под тази заплата за издръжка, която нараства с над 17%, което е повече дори от ръста на средногодишната инфлация, пък вие знаете, че тази средногодишна инфлация, като я погледнем в структура, има стоки, които поскъпват много повече от 17%.

Къде е най-силното поскъпване, г-н Костов?

Ние изследваме 20 стоки от малката потребителска кошница, които се водят като най-жизнено важни и присъстват на трапезата на всяко едно домакинство. И давам веднага по-фрапантните примери: при яйцата са 147% поскъпване през декември 2022 към декември 2021 година, прясното мляко – 76%, ако щете дори кренвиршите с над 60%, картофите с близо 80% са поскъпнали, захарта – 85%. Дори горивата, ако вземем един масов бензин, като А95, където много се беше вдигнала цената, но сега поевтиняха последния месец-месец и половина, имаме отново 10% поскъпване въпреки отчетения спад в последно време и т.н. Хлябът, въпреки диференцираните ставки на ДДС е поскъпнал 25% на годишна база, оризът е поскъпнал с 35%. Всички стоки от малката потребителска кошница, които най-много се потребяват от хората с ниски доходи, които присъстват като най-голям дял в потреблението на тези хора, са поскъпнали с много повече. И това е причината за масовото обедняване. И това е причината нашият синдикат цяла есен да бъде в процес на кампания и да настоява да има бюджет за догодина, сиреч за 2023 година, в който да бъдат компенсирани доходите на хората за загубената реална покупателна способност. И ако например  преди 6 месеца всички ни казваха, че бюджетът няма да издържи, че икономиката ще фалира, че това е популизъм, в момента, 6 месеца по-късно нито един от аргументите срещу нас, който беше използван, не е валиден, тъй като ние имаме рекордна фискална консолидация, бюджетът не знам дали знаете, но приключи с 1.2% дефицит при планиран 4.1%, което е 3 милиарда по-малко похарчени, отколкото е обещанато, че ще бъдат похарчени, дългът отново е вторият най-нисък в Европейския съюз, и като цяло фискалният апокалипсис, който всички предричаха, се отлага, но за каква сметка – за сметка на доходите на хората. И аз затова съм силно притеснен, тъй  като и тази криза очевидно средната класа и тези надолу под средната класа като групи ще я понесат, а не тези всъщност, които я причиняват. Тъй като всичко можем да кажем, но не и че хората са причинителите на тази криза, тъй като те със своето потребление движат растежа, те не помпат инфлацията. Значи, като си купувате хляб и сирене, вие не помпате инфлацията, и това се доказа по емпиричен път много пъти вече. И тази теза беше отхвърлена. Инфлацията е привнесена отвън, инфлацията е част от спекулативно нарастване на отделни стоки и услуги по места. Така че регулаторните органи, като КЗК и КЗП да си влязат в ролята, а и нека спрем да обвиняваме българския потребител, българските работещи, които движат икономиката и растежа, че те са виновни за всичко. И това е нашата основна болка, и затова са и всички наши протестни акции, които всяка седмица, знаете, правим.

Г-н Костов, казахте, че към ноември миналата година малко над 1 700 000 души получават възнаграждение  под заплатата за издръжка или 100 000 повече от предишното ви изследване. Това означава ли, че това увеличение на броя се дължи на безработните хора? И какви са процесите за намаляване на заплатите?

Това е всъщност парадоксалното, защото за тази една година заетостта нарасна с близо 200 000 души, а безработните намаляха с 30 000 души, което означава, че пазарът на труда е добре. Безработицата е с рекордно ниско равнище. Като цяло хората се включват в този пазар на труда и бизнесът няма как да твърди, че има толкова голям недостиг, за какъвто претендира. Щом хората се включват в пазара на труда, очевидно хората полагат труд. Но в същото време броят на хората, които са изпаднали под тази заплата за издръжка,  нараства. Ако дори не вземем заплата и издръжка, а минималната заплата, нейният нетен размер като махнете данъците и осигуровките е едва 40% от тази заплата за издръжка. И там има 500 000 души, които я получават тази заплата. Така че вижте, в макроикономически план нещата  стоят добре, във фискален план нещата стоят добре, на пазара на труда нещата стоят добре, обаче политиката по доходите в тази държава няма. И понеже частният сектор вдигна средната заплата с 15%, а държавният нямаше да вдигне и с 9%, ако не беше актуализацията през лятото, за която ние се борихме, сега нещата изключително се изкривиха. Знаете ли например, че има в бюджетните сфери хора с една и съща квалификация, които са работили в едно ведомство, обаче сега отиват в друго ведомство, на същата позиция, не по-висока, но за да получават 100 или 200 лева повече, защото на едното място е имало ръст, на другото място не е имало. Това беше основната грешка на Асен Василев като финансов министър – да не предвиди политика по доходите за всички, която поне да им компенсира инфлацията, да могат да си купят същото, което са могли да си купят миналата година по това време. И оттогава се сбърка цялата философия на финансиране на бюджетните системи, и до ден-днешен не можем да я оправим. И не е сигурно, дали и следващият кабинет, който и да е той, ще успее да го направи, тъй като вече са много големи дупките недофинансирани за много сектори. Знаете, в пощите не просто ще протестират, а започват ефективна стачка. И други наши основни членове в отделни отрасли обсъждат възможност за започване на ефективни стачни действия. Така че ако мога да кажа, синдикатите вече дори не мислят за протести, те мислят за стачки, ако нещата не тръгнат нанякъде.

Любопитно е да ни кажете, как тези над 1 700 000 души, които получават възнаграждение под заплатата за издръжка, такава, каквато вие сте я изчислили, как тези хора ще вържат двата края?

Какво да ви кажа? Ако аз ви кажа как да вържат двата края, би трябвало да ми дадат Нобелова награда по икономика, най-малкото. Това, което мога да кажа, че това са над 60% от всички заети, и над 75% от всички наети в икономиката. Така че има официална дефиниция за работеща бедни и Евростат я мери, но всъщност ние влагаме съвсем различен смисъл в думата "работещ беден“. Когато си платите данъците, когато си платите осигуровките, ако сумата, която ви остава, е по-ниска от тази заплата за издръжка, то в очите на синдикатите, на социално мислещите хора вие сте работещ беден. Как ще вържат двата края? Ами трудно ще вържат двата края, най-вероятно с кредити, заеми от роднини. Ако видите статистиката на НСИ, всъщност там паричният разход е по-голям от паричния доход, което означава, че българинът харчи малко повече отколкото получава. И това не е, защото българинът отнякъде печели допълнителни пари, а просто защото българинът тегли кредити и всъщност задлъжнялостта на нацията ще нарасне, неравенствата, както и да ги мерим с който и да е индикатор, също ще нараснат. И тук е много важно да има редовно правителство и политика по доходите, която да бъде първа точка в програмата за управлението на редовния кабинет. Тъй като ние много критикуваме служебния кабинет, но в интерес на истината той няма кой знае какво като инструмент да направи, за да подпомогне хората и да проведе отговорна политика по доходите, която да има санкции и на законодателната власт.

Добре, вие като не можете да критикувате служебния кабинет, няма шанс вече да се направи редовно правителство, а хората ще излязат на стачки, пред кого ще протестират?

Не, не че не можем да го критикуваме, ние го критикуваме всеки ден. Ето, веднага ви давам пример: служебният кабинет лъже, че е вдигнал минималната работна заплата с 20% от 710 на 780 лева, защото миналата година, ако си спомняте, бюджетът беше приет със закъснение, 710 лева стана от 1 април, 1 януари беше още 650, и това беше компромис от българските работници към българското правителство, което не можеше да се разбере да излъчи редовно правителство. И заради този компромис, който тогава ние направихме, сега ни се обяснява, че базата е 650 и това били 20%. 20% е ръстът на минималната заплата за 2 години, а всъщност с ръст за 2 години казваме, че компенсираме ръст на инфлация за една. Ето ви типичен конкретен пример за това как сметките на министъра на труда и социалната политика в служебното правителство бяха сбъркани, обществото беше подведено, и ако трябва да компенсираме инфлацията за 2 години, то трябва да вдигнем на 850 лена минималната заплата, а не на 780. Така че ние ги критикуваме, въпросът е какво от това при положение, че те така или иначе бягат от отговорност и не могат да имат политически инструментариум да променят, кой знае какво. Пред кого протестираме – това, че няма правителство, това че няма да има парламент предполагам след няколко дена като президентът ги разпусне, няма никакво значение. Ние може да нямаме бюджет още 6 месеца, може да ходим още 5 пъти на избори, това не означава, че профсъюзите трябва да стоят и да гледат отстрани как държавата потъва. Така че работниците са много напрегнати, ситуацията е много сложна, даже и в нас е и донякъде вината, тъй като ние дълго време се опитвахме да ги успокояваме и да им обясняваме, как трябва да седнем на масата и да дебатираме с тези хора, как трябва нещата да станат с диалог, с колективния трудов договор да бъдат заложени съответните ръстове, но всъщност ние всеки път като сядаме да говорим с някой политик, след 3 дни разбираме, че някой друг идва на власт. Те се сменят вече по-бързо от сезоните в годината, което не е добре. Всеки път започваме отначало. И сега предполагам, че като минат изборите април месец пак ще започнем всичко отначало да им обясняваме от А и Б, което не е добре, но ние ще продължим да си искаме нашите неща, както винаги сме правили.

Всички ръстове, направени от държавния сектор, включително ръстът на минималната заплата, за която току-що обяснихте, че е малко шашмаджийски докарана като повишение, те не са достатъчни, за да покрият основните стоки от потребителската кошница. Какво е необходимо?

Не са достатъчни. На първо място да се транспонира директивата за адекватни минимални заплати. Там има в нея, освен, че пише, че трябва да е 50% от средната, там пише, че трябва да е поне 50%. Следващото нагоре над 50%, трябва да мери адекватността. Адекватността се мери със заплата за издръжка. И това нещо е записано в директивата. И аз се радвам, че най-накрая Европейската комисия узря да го препоръча това нещо на България при положение, че само ние го правим в България от 30 години. Сега много ще кажат: "Ама защо точно вашето?“, ние ще кажем: "Окей, нека седнем всички заедно, да измислим една обща метрология и кошница, с която да мерим издръжката на живота на българина съобразно спецификите в България“, тъй като хората в Гърция предпочитат маслини, хората в България предпочитат предполагам повече кисело мляко и т.н., да се предаде на всяка една стока съответното тегло, и да се измисли такъв индикатор, който да мери издръжката на живота. Но някак си да чакаме отвън да ни го кажат толкова време при положение, че ние го правим на всяко тримесечие, не е добре. При всички положения тази директива ще ни помогне и се надявам независимо дали е служебен кабинет, дали е редовен кабинет, те нещата в работните групи си вървят, и по-бързо да се ускори това нещо. Имаме 2 години максималният скок да я транспонираме тази директива.

Г-н Костов, предстои поредната предизборна кампания, ще настоявате ли синдикатите да изслушате различните политически партии- кандидати за парламента именно за политиката по доходите? Защото обикновено в кампании тази политика не се коментира, казва се с какви пенсии какво ще се даде, какво ще се увеличи и толкова. То хубаво е за бъдеще време, но после обещаното не се случва. И като цяло за политика по доходи не се говори, както и за политиката по заетост.

Не само ще настояваме, а и ще го изискваме на всяка цена, ако трябва и ще ги провокираме. Между другото някои от тях вече ни търсят, лошото е, че ни търсят само преди избори да се виждат с нас, след това някак си забравят за синдикатите. И тъй като ние сме постоянно агресивна величина по отношение на исканията ни за доходите, и някак си като дойдат и се видят с нас преди избори, и обещаят нещо, след това си го търсим да се изпълни. Тъй като за нас за разлика от политиците гласуват всеки месец 300 000 българи. Всеки месец си плащат членския внос и изискват от нас резултати. И това е нашата роля. Ние тези хора постоянно ги търсим и ги каним, и като си запишат в програмата, че ще вдигат минималната с "Х“ левчета, че ще въведат необлагаем минимум, ще направят първо, второ, трето, след това като не го изпълнят, ние трябва да им напомним, че не са го изпълнили и да ги осветлим това да стане публично, тъй като много неща се замитат под килима веднъж като влезеш в Народното събрание. Не знам, там може би въздухът е малко по-особен, но като влязат и изведнъж забравят с кой са се виждали преди изборите, кои села са обикаляли и какво са казали.

Ами то в парламента е все едно си на върха – кислородът е по-малко и умът ти се замъглява.

От върха се пада много бързо, стръмно е и боли, и ние сме там да ги бутаме като не слушат.

Казахте, че вече ви търсят политически партии, бихте ли казали кои?

Не, няма да кажа кои, за да не се обидят другите. Ние искаме да си говорим с абсолютно всички партии. Това мисля, че е конструктивна позиция. Всяка партия, която иска да изповядва адекватна политика по доходите, ние имаме безброй много разчети и анализи, меморандуми и всякакви сметки – готови сме да им ги дадем веднага, на мига, те да излязат пред обществото и да кажат, че са техни, че те са ги смятали и т.н. Няма да се обидим, напротив, ще ги поздравим и ще сме им благодарни. Така че не искам да приоритизирам нито една партия пред друга, ще сме благодарни с всички да се видим, които имат реален шанс да влязат в парламента, пък и тези, които нямат реален шанс. Все пак представителна е демокрацията, всеки се явява на избори, мисля, че гласът на работеща България е важен по време избори.

Цоня Събчева