Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи и посланик в Лондон, сега директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

В Давос започна Световния икономически форум, в центъра на чиито дискусии са кризите: икономическата, на околната среда, социалната и геополитическата. Парализиран ли е светът около тях? Наш гост е Любомир Кючуков – бивш зам.-министър на външните работи и посланик в Лондон, сега директор на Института за икономика и международни отношения. Сътрудничество във фрагментиран свят е темата на тазгодишния 53-ти Световен икономически форум, г-н Кючуков. Ако фрагментацията е на икономически и геополитически принцип, как изглежда това сътрудничество?

Действително това е най-сериозният въпрос. И следва да се има предвид, че Давос е интересен не като събитие, а като отражение и фокус на процеси и тенденции в света. И именно затова тази тема е интересна. Тя е позитивна от една страна като политическо послание, защото през последните години дори самото понятие "сътрудничество“ изчезна от политическия речник, още повече когато става дума за света. Веднага обаче следва едно сериозно но: няма основание да се очаква, че ще бъдат обсъждани пътищата за дефрагментация, ако мога така да кажа, на света, т.е. за преодоляване на конфронтацията и намиране на решение на конфликтите, разбира се на първо място войната в Украйна, чрез политически средства и диалог. Другояче казано, както всяка година и този път на форума ще бъдат констатирани най-острите проблеми за развитието на света. Но Давос не следва да се натоварва с очаквания, че ще намери пътя за тяхното решение поне по две причини: първо, защото това не е среща на държавни и правителствени ръководители, т.е. тук се обсъждат проблеми, но не се взимат решения, и второ, защото тези проблеми се обсъждат основно през призмата на корпоративни, а не на обществени интереси. Впрочем следва да се отбележи, че звучи леко иронично фактът, че на форума, на който обикновено се преброяват световните милиардери, САЩ изпращат в своята делегация министъра на труда.

Знаете ли, г-н Кючуков, спомням си, как преди 10-15 години изданията на Световния икономически форум бяха като ковачница на политически тенденции. Не трябва да забравяме, че именно от трибуната на този форум Хелмут Кол се обръща към Горбачов и каза: "Г-н Горбачов, съборете тази стена!“ – става дума за Берлинската стена. Срещата на този форум е изключително паметна между Нетаняху и палестинския лидер Ясер Арафат. Защо сега темите се пречупват през корпоративните интереси?

Поначало самият форум винаги е бил основно среща на представители на корпоративното начало, но той както стана дума и в началото, отразява процеси и тенденции в света. А сега, за съжаление, процесите, които доминират, те по-скоро са не на сътрудничество, а именно на фрагментация. И от тази гледна точка действително, ако говорим за това, което евентуално се очаква в Давос в съдържателен план, то би могло да се каже, че от една страна е очевидно: войната в Украйна ще доминира политическата дискусия, но като политически фон, докато основно тя ще присъства като икономически проблеми и последици. А всичко това е доминирано от очакванията за действително многопластова криза. И годишният доклад, между другото както всяка година това е едно доста интересно четиво, годишният доклад на Световния икономически форум за глобалните рискове показва, че заплахата от рецесия, кризата, разходите за живот и нарастващите дългови проблеми са реалните теми, които ще доминират дискусиите през следващите години. Т.е. очевидно има наслагване на кризи в света, на които за сега не успяваме не просто да намерим отговор, но дори да се ориентираме за пътя към тяхното решаване. Още една между другото интересна тема – климатичните промени отново са сред водещите теми на форума, но този път се създава впечатлението, че говоренето по въпросите за климата е начин да се избегне конфронтацията. Защото участниците в Давос в своето мнозинство твърдят, че технологичните решения и капитализмът могат да намерят изход от кризата, специално за климатичната, както е записано и в доклада, но това в известна степен е отказ да се обсъждат всички останали проблеми в тяхната дълбочина.

В навечерието на форума Международният валутен фонд (МВФ) публикува нов доклад, според който фрагментацията може да струва на световната икономика до 7% от БВП.

Да, всички прогнози, които към момента се публикуват, сочат не особено радостна икономическа картина. Всичко това до голяма степен е като следствие от промените в света и от политическата конфронтация. В самия доклад на Световния икономически форум се посочва, че дори търговските условия се използват като елемент за конфронтация чрез налагане на санкции, рестриктивни мерки спрямо други страни, защита на вътрешните пазари и т.н. Т.е. тук аз бих говорил в по-широк мащаб, и това също се отбелязва в документите на форума, че самата глобализация навлезе в такъв етап, когато се налага нейното преосмисляне. Аз не бих говорил за деглобализация, това е по-скоро откат, а не поврат, защото глобализацията е достатъчно обективен процес. Но това е краят на т.нар. "див етап“ на глобализацията, т.е. глобализацията без правила. Ако дори само погледнем през последните дни това, което се случва на българска територия с фирма NEXO, криптобанката, то е точно пряко отражение на тази глобализация без правила.

Как се свързват фрагментация с глобализация? Фрагментацията не изяжда ли глобализацията?

Точно това е големият проблем в момента на тези процеси. Защото дори се появи термина "фрагментирана глобализация“, което само по себе си изглежда нонсенс, но от друга страна доста точно отразява от една страна обективните процеси на глобализация, от друга – отсъствието на общи правила за развитието на един глобален свят, и от трета – стремежът да се оформят нови сфери на влияние, в които да се наложат от едни или други, или отделни страни тези нови правила, което пък фрагментира и конфронтира света.

Ние къде сме в тази амалгама от технологични идеи? Къде е България с нейната объркана политическа класа, с невъзможността й да състави кабинет, с бюджет, който едвам връзва двата края? Къде сме ние?

България консумира всички тези проблеми на собствена почва. От тази гледна точка естествено, че тя не може да бъде изолирана от света. България нито генерира, нито може сама да решава който и да е сериозен международен проблем, но България е част от Европейския съюз и НАТО, които в много голяма степен насочват тези процеси, за които говорим, или се опитват да ги менажират. България участва във взимането на съответните решения и, бих казал, мърморенето постфактум при сблъсъка с последиците от тези решения изглежда не особено сериозно. Защото то предполага или просто присъствие, а не реално участие в процеса на взимане на решения, или не достатъчно убедителна аргументация на собствените позиции и интереси. А за страни, като България, това означава не да наложиш на всички собствено виждане, което е невъзможно, а да намериш съюзници и да си осигуриш подкрепа. Това е в международен план. От гледна точка на българската политическа криза виждаме, че тя се възпроизвежда вече в продължение на няколко години, за съжаление, за момента не се вижда позитивен изход.

Направи ми впечатление един акцент, който в новините не бе пропуснат – в речта си на форума председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че освен да подхранва собствената си индустрия общността от 27 държави ще се противопостави много по-силно на нелоялните търговски практики, ако те идват от Вашингтон или от Пекин. Навлизаме ли в поредно охладняване между Европа и САЩ?

Това е проблем, който съществува от доста време, който се беше изострил изключително сериозно по времето на президента Тръмп, но който не беше решен и в последствие с новия президент Байдън, защото това, за което стана дума и преди малко – "парцелирането“ на глобалните пространства, отново в кавички използвам този термин, предполага и разминаване, противопоставяне на интереси. И неслучайно Европа реагира доста негативно на закона, който беше приет в САЩ през лятото за защита на националното производство на чипове, на полупроводници, защото макар насочено основно срещу Китай, той удари силно и по Европа. От тази гледна точка естествено Европа просто е задължена да търси свое решение. Друг е въпросът, че за момента това е второто ниво на взаимодействие между Европа и САЩ, докато на първо място покрай войната в Украйна излезе проблемът "Сигурност“. Т.е. ако трябва съвсем директно да се каже, в момента НАТО е на първо място в релациите Брюксел-Вашингтон за сметка на Европейския съюз, което пък от своя страна на практика доведе до това, че Европейският съюз забрави за своята амбиция за стратегическа автономност, т.е. да бъде самостоятелен глобален играч.

На форума отсъстват представители на Русия и на Китай. Любопитно е ако тръгнем по линията, че Давос начертава тенденциите за следващите няколко години, означава ли изолация на тези две държави и съответно пък тласкащи ги към някаква взаимна синергия, към някакво взаимно сътрудничество, сближаване?

Китай присъства на форума, макар не и на най-високо ниво. Между другото, от водещите световни икономики на най-високо равнище там е представена единствено Германия чрез канцлера Олаф Шолц. Но Китай е представен на форума. На форума отсъства Русия като държава, отсъства Русия и като бизнес, иначе дори бих казал като олигарси. Естествено, че това отразява насоките за това, накъде върви светът. От една страна очевидно от гледна точка на войната в Украйна когато и както тя да свърши, стига да не прерасне в глобален конфликт, тя ще произведе дълбоко разделен, конфронтиран, милитаризиран свят, при който отсъства минимална форма на взаимно доверие и желание за диалог. От тази гледна точка между другото войната в известна степен преоформи ролята и позицията на Китай, и Китай спечели от това. Между другото Китай заедно със САЩ и Турция са три от страните, които естествено печелят от това, което се развива в света като война. Но Китай спечели, защото той вече не е полюс в противопоставянето либерална демокрация-авторитарни режими. Той излезе от неуютната позиция на лидер на авторитарните режими, а вече е необходим партньор и на двете противоборстващи страни, и на САЩ и Европа от една страна, и на Русия от друга. Още повече, че Китай между другото успя, войната принуди Русия да се обръща към Китай като основен канал за износ на стоки, за достъп до световните финансови пазари, включително и за енергийните й ресурси. Тази война превърна Русия в, бих казал, младши партньор на Китай. Но самата войната определено тласка двете страни заедно, и ако се продължи линията на изолация на Китай, то тогава това сътрудничество ще бъде още по-тясно. Между другото включително днес на форума беше направено заявлението, че изолация на Китай не трябва да се търси.

Комитетът, който изготвя програмата на Световния икономически форум, по традиция избира няколко региона в различни части на света, които се превръщат в акценти на неговите дискусии. Спомням си как имаше форуми, в чиято работа акцент беше случващото се на Балканите. Тогава страната ни се представяше от президент, премиер, вицепремиер. Сега този интерес не го виждаме, и не само в поканите към официалните лица. Темите от Балканите не намираме нито в официалната програма, нито в съпътстващите я кръгли маси и дискусии. Защо бе загубен интересът към нашия регион?

Точно защото процесите в света в момента текат на едно по-високо ниво. Те се регионализираха, но регионализираха в смисъл, че в момента основното противоборство е от една страна Русия срещу т.нар. "широк Запад“, т.е. Русия-Европа, от друга страна борбата за глобално противоборство е между Китай и САЩ, и Балканите по-скоро дотолкова, доколкото те представляват интерес в рамките на това противоборство, те са по-скоро през призмата на тяхното интегриране в една или друга сфера на влияние. Разбира се, тук става дума основно в стремежа и на самите балкански страни да се превърнат в част от Европейския съюз и НАТО, тези, които все още не са.

Как ставащото в Давос ще се отрази на нашата страна? Ехото от там как ще дойде при нас, как ще го усетим?

Аз не бих говорил за ехо от там, а по-скоро за всичко това, което се случва в света, и което на практика ние консумираме ежедневно и като държава, и като общество дотолкова, доколкото всички тези процеси, за които говорихме, те в момента се обсъждат в Давос, но те не се генерират в Давос. И това, което аз бих казал, е, че за България това, което е важно според мен, и то действително е свързано с понятието "национални интереси“, разбира се, тук понятието "национални интереси“ до голяма степен се превърна в клише, при това, бих казал, в известена степен второстепенно спрямо друго едно клише - "евроатлантическата солидарност“. За нас най-важна е елементарната разшифровка на българския национален интерес по отношение на тези събития, които се развиват в момента и най-вече по отношение на войната в Украйна, като първо, да се минимизират рисковете от нейното излизане извън границите на Украйна, на първо място в Черноморския регион, и на второ място да се търси прекратяване на военните действия, т.е. прехвърляне на конфликта от военното в политическото поле. И едва тогава ние бихме могли да стигнем до темата на Давос, която е на форума – сътрудничеството. Защото преди да се решат тези проблеми трудно би могло да се говори за сътрудничество.

Цоня Събчева