Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, сега директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Продължаваме многострадалната тема за членството ни в "Шенген“. Гласуването в Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 декември за присъединяването на България не се очертава особено благоприятно към нас, защото решението трябва да се вземе единодушно, а засега две държави категорично са заявили отрицателния си вот – Нидерландия и Австрия, две се колебаят – Дания и Швеция. Изпуснахме ли влака за "Шенген“? Въпросът е към Любомир Кючуков – бивш заместник-министър на външните работи, сега директор на Института за икономика и международни отношения. Ще има ли ново отлагане на решението под предлог мигрантски натиск, или каквото и да е друго?

Аз се боя, че по-скоро не ние изпускаме влака, а просто не се дава сигнал на влака да тръгне от гарата. И това го правят няколко държави. Даже е безсмислено да се повтаря, че България е изпълнила всички технически условия, при това отдавна, и това е потвърдено на всички възможни нива в Европейския съюз и от всички проверки, които минаха. Резервите както на Нидерландия, така и на Швеция и Австрия, те са вътрешнополитически, въпреки, че са облечени в общоевропейска реторика, техните съображения са изцяло национални, като на преден план се изтъква несправянето с корупцията, но в съдържателен план реалните притеснения в тези страни са в полето на миграцията. Впрочем, тук Австрия е много по-директна и откровена – там проблемът беше поставен изцяло през призмата на миганията. Това, което е основното, е, че редица страни членки на Европейския съюз предпочитат да имат няколко граници с гранични проверки на пътя на мигрантите, отколкото само една – шенгенска, между България и Турция, след която да няма ограничение за движението вътре в Европейския съюз. Затова препятствията са пред България и Румъния и затова присъединяването на България към "Шенген“ е дори по-проблематично от това на Румъния, защото тя е първата граница, въпреки че мониторинговите доклади за Румъния по проблемите на корупцията продължават, докато за България те вече са прекратени.

Г-н Кючуков, това не е ли цинично отношение към страната ни?

Тук опираме до по-сериозния въпрос, защото в проблема за членството на България и Румъния в "Шенген“ за пореден път се отразява нерешеният въпрос за бъдещото развитие на Европейския съюз – към повече интеграция и повече солидарност или към повече национална държава и бих казал повече национален егоизъм, като в отношението на тези държави в момента към членството ни в "Шенген“ преобладава именно второто. Този въпрос е назрял и презрял и възпроизвеждащ се остро вътре в Съюза при всяка криза. Видяхме, че това се случи и при финансовата, и при КОВИД кризата, и при мигрантската, дори когато ставаше дума за Плана за възстановяване и средствата, които трябва да бъдат дадени, от кого и на кого – въпрос, който трябваше да се реши след дебата по т.нар. "Бяла книга“ на Юнкер, а после и в рамките на т.нар. Конференция за бъдещето на Европа, където първоначално изглеждаше, че названието "конференция“ е подвеждащо, защото се търсеше процес за дебати, а не събития. В крайна сметка се оказа, че то е било много точно, защото всичко приключи с една проява. И тук въпросът не опира до скоростите, върху които беше съсредоточен дебатът, защото те могат да бъдат и две, и 27, а до посоките, които са наистина само две – напред, към задълбочаване на интеграцията, или стъпка назад към връщане на пълномощия на националната държава. Европейският съюз в момента е в една твърде неудобна поза шпагат, като същевременно се опита да направи дори крачка встрани със създаването на европейската политическа общност през октомври тази година. Всичко това се отразява и в тези решения.

Добре, а защо България трябва да плати със своята европейска цивилизационно избрана съдба тези хаотични, неясни, браунови разсъждения в Европейския съюз?

България не плаща, България е част от всички тези процеси и големият проблем е, че те засега не намират свое решение. Ако говорим по принцип и за това, което в България също е като проблем, това е, че ние не следва да даваме основания и своя принос в съмненията към нас. Достатъчно е да се спомене и сагата с частната фирма за биологичен контрол на "Капитан Андреево“ и българските паспорти за гражданите на Република Северна Македония. Тук, между другото, трябва да се каже, че проблемът е, че покрай блокирането на началото на преговорите за членството на Северна Македония в Европейския съюз България си затвори редица врати, на които сега би искала да почука за подкрепа. 

Имаме ли някакъв шанс и къде да го търсим?

Шансове има. И колкото и парадоксално да звучи, основният ресурс на България и на Румъния за постигане на позитивно решение се крие в Германия и Франция и тяхното желание да укрепят единството на Съюза. Следва да се има предвид, че тези две страни, които бяха първоначално доста скептични към нашето членство в "Шенген“, сега го подкрепят, както и всички европейски институции – Европейската комисия и Европейският парламент. И това са шансовете на страната ни с оглед единството и солидарността в рамките на целия Европейски съюз да се търси такова решение, което да позволи присъединяването на трите страни, и Хърватия. Но за Хърватия нещата изглеждат най-лесни и това отново не е случайно – това е обяснено отново с нейното сравнително странично положение спрямо мигрантските потоци.

Как да оползотворим този шанс с Франция и Германия? Какво трябва да предприеме нашата дипломация?

Това, което трябва да се има предвид, е, че първо това е процес и то е дългосрочен процес. И самият факт, че тези две страни вече преосмислиха отношението си, вече е успех за българската политика и за българската дипломация. Това, което може оттук нататък да се направи, е да се продължи по всички възможни линии, и в рамките на Европейския съюз, и в рамките на европейските институции, не на последно място, между другото, и в рамките на европейските политически семейства. Партиите, българските парламентарни партии имат своите ресурси да потърсят съдействие и в Европейската народна партия, и в Партията на европейските социалисти, и сред либералите за подкрепа, което пък от там да помогне да се преосмисли евентуално позицията на правителствата на тези няколко страни. Тук преди всичко на преден план, разбира се, излизат партиите членки на Европейската народна партия дотолкова, доколкото практически във всички тези страни дясноцентристки партии са начело на управлението. 

Т.е. имате предвид, от България – ГЕРБ, "Демократична България“ и СДС?

Да, партиите, които са членки на Европейската народна партия, да. Точно това имам предвид, като разбира се, не само това. Всички, абсолютно всички български институции би следвало да положат максимални усилия, макар и на последния етап.

Вие казвате "би следвало да положат“. Според вашите впечатления те полагат ли?

И да, и не. Със своето представителство в Европейския парламент тези партии, които са представени там – да, правят усилия, при това всички български формации, трябва да се отчете това. На ниво българска политическа сцена засега, за съжаление, вниманието е съсредоточено във вътрешнополитическата проблематика и като че ли не се отделят толкова усилия за това да се осъществи тази национална кауза в крайна сметка. А тя наистина е национална – една кауза, която не разделя партиите.

Искам да ви помоля да дефинирате защо членството на България в "Шенген“ е национална кауза. Вие казвате, че не разделя партиите, но при гласуването на последните декларации, при срещите на делегации на българския парламент с нидерландските им колеги две партии не са участвали – "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“.

Това е въпрос, който естествено стои. А казвам, че е национална кауза, защото в крайна сметка довършването на членството на България в Европейския съюз, във всичките формати на Европейския съюз, във всичките пространства на Европейския съюз неминуемо включва и Шенгенското пространство и еврозоната, защото оставайки извън някое от тези пространства – естествено, всяка страна, която е извън тях, това е негатив за нея.

Какво губи България, ако и сега на 8 декември бъде отложено членството й в "Шенген“?

На първо място, губи време, разбира се. Защото рано или късно България би следвало да бъде приета в "Шенген“. Това е според всички приети решения на Европейския съюз. На второ място, българските граждани губят тази възможност за свободното пътуване. И също така в по-широк аспект България губи възможността да присъства и да участва активно в различните формати на Съюза.

Казахте, че рано или късно страната ни ще стане член на "Шенген“. Кога и какво зависи от нас?

На това е много трудно да се отговори дотолкова, доколкото виждате, че вече години наред това членство се отлага. От нас зависи да продължаваме да бъдем активни, от нас зависи да използваме всички възможности, които има и българската политика, не само българската дипломация, защото това е въпрос преди всичко на политика. Оттам нататък, разбира се, въпросът в крайна сметка опира до решението на Съвета, където се иска единодушие. И както виждаме, това е един от случаите, където такова единодушие не се получава.

От нас зависи може би да имаме и стабилна политическа обстановка в страната, от нас зависи да имаме качествени политици, които да могат да отстояват националните интереси. От нас зависи още какво?

Между другото, това е важен фактор, който изтъкнахте – за стабилната политическа обстановка. Естествено, че съвсем различна е ситуацията, когато една държава има стабилно правителство, със също толкова стабилно мнозинство, което може активно и последователно да работи с всички европейски институции и с всички държави членки на Европейския съюз, със своите партньори. Съвсем друга е ситуацията, когато се сменят непрекъснато правителствата, и на практика това изключително много затруднява както комуникацията, така и аргументацията по дадения проблем, защото за да аргументираш даден проблем, за да отстоиш позицията, това е въпрос на натрупване на аргументи и на контакти, което на практика трудно се получава в условията на политическа криза, когато на всеки три месеца започваш с аргументите си отначало – разбира се, това няма необходимата тежест.

Цоня Събчева