Лидия Йорданова, собственик и  управител на социологическа агенция "Екзакта Рисърч Груп“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Как изглеждат очакванията на българите за света, за Европа, за България и за самите тях? Показват ги резултатите от националното изследване на "Екзакта“, проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю с 1050 пълнолетни лица в 70 населени места в страната. Според получените данни 54% от българите дават негативна прогноза за новата година за света, 61% - за Европа, и забележете: 65% - за България. Калкулират ли родните политици своите възможности и ограничения при такова масово възприятие? Коментира Лидия Йорданова – собственик и  управител на социологическа агенция "Екзакта Рисърч Груп“, която е наш гост. 

Веднага отговарям на въпроса: политиците не можеха нито през декември, нито в момента да калкулират достатъчно ясно тази осъзнатост на българите, че живеем в един взаимосвързан, взаимообвързан свят, в който кризите са глобални, неблагополучията са глобални и заплахите също така са глобални. Нека само напомня, че нашето изследване приключи в средата на декември, по-малко от 20 дни са изминали от момента, в който ние огласихме своите данни, но тези дни значимо според мен работят за това негативните нагласи и очаквания към новата 2023 г. да се множат и да се задълбочават. На първо място, ние хванахме с половината си изследване едни високи очаквания за присъединяване на България в Шенгенското пространство, а в самия край на изследването тези очаквания бяха попарени, така че това без съмнение не е измерено достатъчно към датата 12 декември. И в момента би представлявало един ресурс за повишаване на негативните очаквания на българите. Като добавим и това, че с днешна дата наблюдаваме един не особено добър старт на развитие на преговори, на съображения на партии относно втория мандат, който беше възложен и получен във вторник в 11.00 часа от политическата формация на второ място – "Продължаваме промяната“, става ясно, че дори тези цифри, които казахте вие – те са точно такива, са малко по-благоприятни, отколкото биха били към настоящия момент. Какво искам да добавя? Искам да добавя, че оптимистите за бъдещето на страната ни, които ние регистрирахме в средата на декември, са се свили двойно за последната година. Ние имаме аналогичен въпрос в изследване от края на 2021 г. И виждаме, че в момента оптимистите за бъдещето на България, освен че са много малко – 2/3 са песимистите, в същото време те са се свили двойно за последната година и точно два пъти са нараснали песимистите. Бих казала, че в личен план има някакви все още остатъци от оптимизъм, но това е нормално. Всеки човек живее с усещането, че една Нова година му дава шанс да се пребори за своите цели, особено ако той има на разположение образователен ресурс, квалификационен ресурс, особено ако той е с добър ценз, с добро образование, добра култура и разбира се в подходяща среда. Фактът обаче, че регистрираме в нашето изследване доста сериозен песимизъм дори сред жителите на големите градове, т.нар. областни центрове, говори, че картината силно се влошава в очакванията на българите към бъдещето. Фактически оптимистите се затварят в много тесен кръг на сравнително млади, образовани и заможни жители на столицата.

На какво се дължат негативните очаквания, г-жо Йорданова? Улавя ли го вашето изследване?

При всички случаи негативните очаквания се дължат на едно съзнание, което до момента не беше толкова ясно изкристализирало – че няма как глобалните проблеми, европейските проблеми, световните проблеми да не засягат България. Но оценката, че ние сме най-потърпевши, оценката на 65% от българите, че те очакват негативни последици от всичките четири или пет кризи – и в енергетиката, и в политиката, и за сигурността, всичко това говори за ниско самочувствие на българите, а една нация трудно прогресира, когато самочувствието на хората, които живеят в определена страна, е толкова ниско, колкото е нашето самочувствие. Вие виждате, че на практика на пръсти се броят представителите на групи, на съсловия, които вярват в своето бъдеще и които смятат, че то зависи и от тях. Все по-малко хората смятат, че бъдещето зависи от волята на българските политици – нещо, което ми се струва, че нашият политически елит подценява и не забелязва. Предстоят вероятно избори, ако не в краткосрочен план, в средносрочен план. Кажете ми при тази оценка за бъдещето на България, на страната, на хората как биха повярвали българите на кампанията, на посланията на политиците, които по принцип се държат така, все едно са "А“-то и "Я“-то на азбуката. Има съзнание вече в хората, че светът е взаимообвързан и че от нашите политици не зависи толкова, колкото им се иска на самите тях. Така че ще наблюдаваме една много интересна бих казала реакция на неприемане на част от политическите платформи. И тъй като вече имах повод да споделя с вашата аудитория доколко ниски са оценките на българите за работата на нашите национални държавни институции, на нашите политици, можем да очакваме, че негативната прогноза за бъдещето на страната, на самите хора, които живеят в България, неминуемо ще прерасне в политическа апатия, не дай Боже в агресия.

Ако преведем вашия анализ и данните от вашето изследване на езика на злободневната политика, какво да очакваме?

Можем да очакваме все по-голямо търсене на информация за световните, глобалните и европейските процеси от българите, не безкритично приемане на политическите послания от нашия политически елит, много висок негативизъм към популисткото държание и към обещанията, които не се вписват в световните и европейските глобални тенденции. Няма приоритетна сфера, всички сфери според българите са приоритетни и съществуват в една симбиоза, когато става дума за оцеляване при глобална икономическа, национална, криза на националната сигурност. Така че ми се струва, че тази кампания, която предстои, когато и да дойде, ще е най-трудната за политическия елит досега, защото хората имат като коректив на очакванията си световните, глобалните проблеми и ще следят много повече отсега, какво е наистина развитието и доколко реалистични са обещанията, които дават политиците у нас.

В колко Българии живеем, г-жо Йорданова? Това, което говорите за настроения и очаквания на българите, не кореспондира с поведението и посланията на политиците.

Колкото и да говорят в момента, вие виждате – събитията просто като лавина ни заливат през днешния ден, политиците говорят постоянно за нужда от консенсус, за нужда от съвместни действия, от минимум съгласие около четири идеи дори. На практика хората виждат, че партиите черпят електорални сили от политическото си противопоставяне. Именно чрез политическо противопоставяне големите партии мотивират електоратите си, те ги нахъсват срещу врага. Е, как в такава ситуация да се води национално отговорна политика на съгласие и да се решават проблемите на цели групи и прослойки, които в никакъв случай не принадлежат към една партия? 

Това означава, че и следващите избори ще бъдат битка между твърди електорати, без да дадат сметка за реалното състояние на гражданите?

Това означава, че големите партии гледат да поддържат твърдите си ядра, това означава, че отдавна в българската политика понятието "политическа периферия“ не се опредметява, не се търси политическата периферия, не се търси излаз към разочарования и апатичен избирател. Играе се на сигурно и това е. За съжаление механизмът, по който се печелят избори, той е непечеливш сам по себе си и сега виждаме, какви са резултатите, доколко са легитимни изборите, когато се стъпва на база на вота на твърдите електорални ядра на партиите, които са в парламента.

Какви изводи за управлението на държавата налагат данните от вашето изследване?

Нужна е гъвкавост, нужни са друг тип политици, политици, които могат да бъдат много добре приети в Европа. България е с много наранено самочувствие в момента. Ние имаме нужда от безспорни политически авторитети, от хора, които малко да вдигнат самочувствието ни, с тях да говорят, да бъдат уважавани, да бъдат търсени като експерти, да бъдат лансирани ако щете от европейските структури, защото определено европейските структури носят и вина, и отговорност за нашето неприемане в "Шенген“, така че дължат едно добро отношение, разбира се, ако има качествени политици и качествени политически идеи, които да идват от България и да засягат  европейското семейство.

А откъде ще дойдат тези качествени политици, откъде са ресурсите?

В крайна сметка нашето изследване установи, че ресурсите на новите политически формации са поизчерпани. Българите не са склонни в степента, в която бяха склонни преди една година, да вярват на нови партии, нови хора, нови лидери. Разочарованието от нови лидери настъпва много по-бързо, отколкото разочарованието от стари лидери настъпваше преди две, три, пет години. Така че трябват качествено нов тип хора, консенсусни и неидващи от тяснопартийните ядра.

Цоня Събчева