Лидия Йорданова, собственик и управител на агенция "Екзакта Рисърч Груп“, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".

Гост в 81-ви епизод е Лидия Йорданова – собственик и управител на Агенция "Екзакта Рисърч Груп“. Тя ще коментира политическите процеси у нас през данните на поредното проведено в периода от 12 до 20 юни национално представително изследване на ръководената от нея социологическа агенция. По домовете им са интервюирани 1040 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face to face интервю, а изследването е осигурено със собствени средства като част от изследователската програма на "Екзакта Рисърч Груп“. Добре дошли в Аудиокаста на "Фокус“, г-жо Йорданова.

Много благодаря за поканата.

Предлагам ви да започнем обаче с уточнение. Когато преди дни огласихте с част от вашите данни, че 61% от пълнолетните българи одобряват факта на сформиране на редовно правителство у нас, в повечето медии това бе интерпретирано, че 61% одобряват правителството. Между вашия коментар и неговата интерпретация струва ми се има съществена разлика. Бихте ли ни я обяснили?

Разбира се, че има разлика, и не за първи път се получава разминаване между това, което един социолог твърди, и това, което медиите интерпретират, на базата на неговото твърдение. Ние правим изследването си непосредствено след старта на работата на редовния кабинет. А това, което измерваме, е отношението на българите към факта, че най-после е сформиран редовен кабинет. Искам да уточня, че 61% от българите са доволни, че България най-после има редовно правителство. Те по никакъв начин не оценяват качествата на работа на този кабинет, защото според "Екзакта“ е абсолютно некоректно и манипулативно да се мери рейтинг на одобрение на кабинет 10 дни след неговото съставяне. Така, при положение че България беше управлявана от няколко служебни кабинета, ние си поставихме задачата да установим: какво е отношението към факта, че започва работа редовен кабинет. И нещо повече, ще оповестя и още данни сега и ще ви кажа, че ние сравнихме стартовото отношение към новия редовен кабинет без да търсим оценка за работата на неговите министри с оценката, с която завършва работата си служебният кабинет на Гълъб Донев. Искахме да знаем откъде тръгва новият кабинет. Установихме че 40% от българите одобряват на финала на неговата работа кабинета, ръководен от Гълъб Донев. Но доста повече – 61% са онези, които понастоящем са доволни от факта, че вече има редовен кабинет. В тази оценка има оптимизъм, надежда и много изявени обществени очаквания, защото ние знаем какви хора "стоят" зад този процент. Зад нашите 61% стоят хора, които очакват спешно грижа на държавата за тях и внимание към проблемите им. Това са хора в активна трудова възраст, жени, това са хора от провинцията. За разлика от столицата, населението в провинцията очаква в по-голяма степен грижа, която да идва от страна на държавата.

А как според вашите данни се оценяват неразбориите между подкрепящите правителството партии?

При всички случаи има един голям пропуск в началото на старта на сформиране на този редовен кабинет. Пропускът е, че българите не успяха да разберат, а съответно политиците не успяха да артикулират по понятен начин пред хората, що е то ротационна формула на управление, какво дава подобна формула на политиката. Незнанието и неразбирането постави на изпитание инстинкта за справедливост на българина. Избирателят на ГЕРБ първоначално гледаше на тази ротация като на нещо несправедливо. Хората не бяха наясно ще остават ли министрите, само премиерите ли ще се сменят? Когато един човек не разбира проблема, той е склонен да мисли априорно негативно за него. И така се стигна в нашето изследване до критично ниската обществена оценка за формулата на управление чрез ротационен принцип. Тя беше подложена на критика още преди да е разбрана  и проумяна. Това е много лошо. Това не помага на нито една от двете управляващи коалиции. Те са заинтересовани всичко, което правят, да достига по най-недвусмисления и ясен начин до хората, защото политическото бъдеще и на двете формации зависи от това, какъв ще е приносът им сега, днес, към работата на този кабинет. Оттук нататък наказанията на избирателите ще са много сериозни, ако политиците не проумеят, че конкретните действия, които се очакват от тях, трябва да са точка №1 от програмата им, а неясните обещания само ще засилват недоверието, което и без това е толкова високо, че ние се питаме дали ще има кой да гласува на следващи избори. Не случайно анализаторите гледат на предстоящите местни избори като на ключ към един по-широк граждански и обществен интерес за гласуване. Смята се, че местния вот би могъл да рефрешва интереса към политиката. Разбира се, при определени обстоятелства би могло да се случи и точно обратното, интересът към гласуване да намалее още.

Дали не е възможно да се случи точно обратното, при положение че българите не разбраха идеята за ротационно управление?

Българите не разбраха идеята, но българите следят с внимание всичко, което се случва. Бих казала, че последните акценти в дебата между двете управляващи коалиции, а именно – да има ли коалиционно споразумение, кога да се подпише и т.н., само затвърждават в българите усещането, че са прави като не гледат сериозно и с доверие на ротационния принцип на управление. Т.е. хората получават аргументи в подкрепа на своя негативизъм към ротационното управление. В кратката презентация, която направихме в медиите на нашето изследване, не коментирахме подробно, че в хората битува сериозно предубеждение към възможността тези две коалиции да се сработят.

Аз специален въпрос съм си подготвила в тази посока. Как хората оценяват партньорството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ? И ако съдим по събитията от тези дни, в които продължава невъзможността да се избистри управленската формула, какво усещане имат вашите анкетирани за този странен вид комуникация?

Има два типа оценки. Първата е свързана с усещането за съвместимост на двете коалиции. Определено според хората има дефицити в комуникационното взаимодействие между двете коалиции.

Данните показват, че онези, които вярват, че точно тези две коалиции могат да си партнират успешно са два пъти по-малко от преценяващите, че това са коалиции, които заедно трудно биха управлявали страната. Добре е да се знае, че скептиците са извън избирателите на тези самите две управляващи коалиции. Хората, които симпатизират от една страна на ГЕРБ-СДС, и от друга – на ПП-ДБ, определено са на мнение, че техните партии ще се справят и че партньорството е постижима цел. Избирателите и на двете формации като че ли са доволни от намереното решение, колкото и да се спекулираше, че има сериозни протестни нагласи сред електоратите им. Онези, които не приеха сътрудничеството се отдръпнаха от електоратите и на ГЕРБ-СДС, и на ПП-ДБ. И двете формации загубиха част, макар и засега не особено голяма от своите избиратели, което личи от данните на изследването ни. По-важното, което аз бих искала да уточня, е, че отдръпващите се от двете големи коалиции не отиват при друга партия. Те просто застават в изчаквателна позиция и попълват групата на нежелаещите да гласуват и отвратените от политиката. Дали това е временно или пък трайно, предстои да разберем на местните избори. Но така или иначе "армията" на апатичните българи не намалява.

При това положение отваря ли се поле за нов политически проект?

И да, и не. Ще обясня защо отговарям така. Доколкото новото през последните години се случва предимно като нови политически проекти, хората свикнаха с тях, проявяват известен интерес, но напоследък започнаха да ги възприемат като по-скоро малотрайни политически продукти. Т.е. интересът към тях се редуцира като към нещо недългосрочно и непредвидимо. В този смисъл политическите проекти са възприемани от българите по един много специфичен начин, в нашите изследвания хората питат "Този проект на кого ще е патерица, на кого ще помага, кой го лансира?“. Така че българите вече имат предубеждение към политическите проекти. Преди 10 години сме коментирали по наши изследвания отвращението на хората към понятието "коалиция“, но сега ми се струва, че на политическите проекти се гледа с по-голямо неодобрение отколкото на коалициите. И в този смисъл, търсенето на мнозинство между традиционни партии се възприема не толкова зле, колкото произвеждането и лансирането на нови и както се оказва, краткотрайни политически проекти.

Питам ви ненапразно. Битува очакването, че бившият главен прокурор Иван Гешев може би ще направи партия, политически проект.

Няма как да коментирам нещо, което не се е състояло. Но ще ви кажа, че Иван Гешев има известна подкрепа и хората, от които идва тази подкрепа са предимно от средите на симпатизантите на ГЕРБ.

Какво впечатление оставят двете водещи фигури в кабинета: на премиера Денков и на вицепремиера Габриел? Възприемат ли ги като самостоятелни субекти или виждат в тях продължение на политическата воля на техните партии?

Засега това, което прави много добро впечатление, е, че хората ги възприемат като екип. Неслучайно огласихме в медиите данните, според които и двамата са одобрявани от по 27% от българите. Както се казва на един по-не научен език, те вървят "в пакет" в масовите представи. Съизмеримо е дори неодобрението им, като малко по-високо е това за Н.Денков, който все пак е по-известна в национален план политическа фигура, докато Мария Габриел е възприемана като свързана с отговорности на европейската политическа сцена. Така, че бих казала, че те се допълват по условие. Няма основание да се твърди засега, че българите допускат, че ще има партиен диктат и контрол върху двамата първи в новия кабинет, но подобни допускания биха могли да възникнат и аз не изключвам възможността в бъдеще да се каже "Денков прави това под влиянието на политиката на своята формация“ или "Мария Габриел не приема нещо, защото това изисква от нея ръководният екип на ГЕРБ“. Това, което обаче те показват засега е грижа за важните проблеми на държавата, показват рефлекс, показват чувствителност, показват доброжелателност, показват висока култура на комуникация, включително при международните си контакти. Всичко това прави добро впечатление. Българите са склонни да дадат доверие в аванс на хора, които работят с размах и със съзнанието, че не са начело на държавата за кратко. Това е много важно. И понякога ни питат хората, при които отиваме в цялата страна: "Добре де, хубаво, ротация, ама защо толкова за кратко ги правят тези планове? Да продължат пълен мандат, ако работят добре. Какво им пречи четири години да работят?“.

Тези дни обаче от ПП-ДБ се чуха заплашителни ултиматуми за счупване на сглобката, за оставка на правителството. Дори премиерът предупреди за подобни намерения. Имат ли интерес партиите от нови предсрочни избори?

Категорично никой няма интерес – нито българите, нито партиите. Вижте, очакват ни много важни и значими крачки към утвърждаване на държавността ни и международния ни авторитет, нуждаем се от добри и своевременни практически резултати във вътрешнополитически план, което не може да се случи ако не се поддържа стабилно редовното управление. Доколкото и двете големи коалиции знаят, че бъдещето им е функция на успешността в този кабинет, конкуренцията им за успехи и политическо надмощия често води до възникване на конфликти и напрежения. Разбира се, всеки се цели в своя твърд електорат в опита си да го убеди, че "не е клекнал на другия" – с извинения за грозната фраза, всеки доказва, че не отстъпва от своите ангажименти пред избирателите си. Така че ще има заплахи, както и опити да се напуска парламентарна зала и дори да се бламира правителството. Вероятно трябва да минем през всичко това, за да влезем в релсите на една по-нормална политика. В момента, обаче, сме по-скоро в някаква земетръсна зона. Знаем, че всичко ще се успокои в един бъдещ момент, но се питаме колко дълго все пак ще продължи този земетръс, защото политиците погрешно мислят, че черпят сили от скандали, от напрежения, от егоизъм и претенции. Не, те не черпят сили. Те губят престиж, губят одобрение, губят и перспектива. И не на последно място, аз бих апелирала към политиците и от двете коалиции да се замислят за това, че идват местни избори, които са същински важна битка за тях. Ако те произвеждат само скандали, напрежения и претенции и въвеждат термини в политиката, като "сглобка“ например, няма как да влязат със силен старт в кампанията за местния вот, защото нетърпимостта към тях ще е доминираща характеристика на масовите нагласи. Още повече, че не съм убедена, че ще могат да компенсират поведението си с едни невероятно добри и безспорни кандидатури за кмет, които да накарат и най-апатичните да излязат и да гласуват в защита на интересите на своите населени места.

Вече започнаха да излизат различни кандидатури за кмет. Като опитен социолог какво мислите за тях?

Ами в много градове се анонсират кандидати. Засега мисля по-скоро общи неща, като например, че когато един кандидат е непознат на широката общественост, е добре той да се анонсира достатъчно рано. Разбира се, ранното анонсиране има и недостатъци, доколкото въпросният кандидат попада за дълго в полезрението на пиари, журналисти, на вскакви доброжелатели и недоброжелатели, а това може да му коства загуба на част от имиджа към момента, в който той трябва да влезе в реална надпревара с опоненти. Изборните стратегии са сложна материя. Те правят възможен успехът дори на кандидати, които се включват в последния момент в надпреварата, ако водещите на тези кампании познават перфектно ситуацията, народопсихологията.

Засега виждам стремеж като че ли за малко прибързано и демонстративно анонсиране на кандидатури от страна на ПП-ДБ, с което те като че ли доказват някому, че имат дълга скамейка от кадри, И въпреки, че има логика и основания новите кандидати да се анонсират достатъчно рано, трябва внимателно да се обмислят детайлите. Така например убедеността на ПП и ДБ, че тяхната кандидатура е предизвестен категоричен победител в София се основава на електоралните реалности в столицата. Но тук кампанията се развива по различен начин -. предстои мажоритарен избор и конкуренция между различни личности и характери.Едва ли ще бъде достатъчно, бъдещият кандидат на ГЕРБ да бъде преборен само с твърдения за недобро наследство от предишния кмет. Доколкото спечелването на столицата е политически знаково и много важно, още отсега в надпреварата има като че ли малко повече демонстративност и декларативност. Еуфорията и самодоволството не бива да намират място при номинацията на кандидатите.

Каква тенденция се очертава – към увеличение на електоралната активност или към продължаващо свиване? Какво показва вашето изследване?

Не бих могла да прогнозирам какво ще се случи за местните избори, най-малкото защото активността ще бъде много различна в отделните общини.

По данни от последното ни изследване, обаче, мога да твърдя, че два месеца след парламентарните избори на 2 април, желанието да се гласува на нови парламентарни избори продължава да намалява.

Налице е известно свиване на електората на двете основни коалиции- ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, поради което активността на бъдещ вот би се редуцирала допълнително, ако се запази сегашната картина на обществените настроения.

Бих искала да коментирам какво се случва с останалите партии, които в момента имат свои представители в парламента. Какво се случва с "Възраждане“, които са вече трета политическа сила. Виждаме и чуваме напоследък, как всички политически формации се надпреварват да твърдят, че това е партия с фашистки профил. Едва ли тя е станала такава от вчера до днес и питам къде бяха тези критики, когато тази формация набираше скорост и самочувствие. Само преди няколко месеца социално-демографският профил на подкрепящите лидера на "Възраждане“ Костадин Костадинов показваше, че той е популярен в изолирани групи и общности, а  понастоящем той има вече мажоритарен профил, ползва се с одобрение сред хора от всички възрастови групи. К.Костадинов е увеличил своето влияние и в различните типове населени места, а Възраждане отдавна вече няма характер на регионална партия. Тва означава че, спечелването на подкрепа  за Възраждане сред набира скорост и е под въпрос тезата на някои анализатори, че Възраждане отдавна е достигнала "тавана си". В този смисъл няма невинни сред нашите политици, които съзнателно или не не попречиха на електоралното разрастване на Възраждане. Нещо повече, партията бе търсен партньор за определени гласувания в парламентарната зала.

Изкушавам се да ви попитам, какъв рейтинг измерва вашето изследване на различните политически лидери на парламентарно представените партии?

Костадин Костадинов има малко по-висок рейтинг, отколкото е електоралната тежест на неговата партия. Ако тя е с електорална тежест около15%, той в лично качество има одобрение от 16%.

Искам да уточня, че ние мерим в това изследване единствено рейтинги на одобрение към онези политици, които са лидери на партии, представени в този състав на парламента. Сред лидерите на партии, които присъстват в парламента, най-високо е одобрението към Бойко Борисов - одобряват го 24% от българите. Електоратът на коалицията ГЕРБ-СДС е малко над 24%, което значи, че има припокриване между рейтинг на лидер и този на политическа формация.

И електорат.

Да. На второ място, с доста голямо разминаване от гледна точка на съотношението одобрение към лидер- електорат на партия, се нарежда Слави Трифонов. Без да е член на българския парламент, той е тестван от нас като лидер на политическа формация, която е избрана от хората да ги представлява в Народното сдъбрание- ИТН. ИТН като партия има резултат от порядъка на около 5%а Слави Трифонов има 23% одобрение, което му отрежда второ място сред лидерите на парламентарно представени партии. Кирил Петков и Асен Василев са със съизмерими рейтинги на одобрение от около 18.5%, малко по-ниско, отколкото е електоралната тежест на тяхната партия. имена. Христо Иванов повишава чувствително рейтинга си на одобрение от парламентарния вот насам. В момента го одобряват между над 17% от българите,като този дял е доста по-висок от предполагаемия самостоятелен дял на електорална тежест на ДБ.

Корнелия Нинова има 12% одобрение. Следват Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов.

Най-одобряваните политически лидери от електоратите на своите партии са Костадин Костадинов, Бойко Борисов, Слави Трифонов и Корнелия Нинова.

Вероятно ще има изненадани от партийната подкрепа за лидера на БСП. 90% от избирателите на Социалистическата партия посочват, че одобряват лидера си. Всеки, който прави някакви планове за БСП е добре да знае, че лидера на партията има подкрепата на 90% от избирателите си в момента.

Съществува ли вероятност от предсрочни парламентарни избори?

Подобна вероятност винаги съществува, защото политиците многократно направиха това възможно през последните две години и вероятно си мислят, че хората са започнали да гледат на честите избори като на нещо нормално. Но ми се струва, че този път политическият ни елит иска  по-скоро да извлече полза от възможността да управлява. А и хората чрез отказа си да гласуват подсказаха недвусмислено, че няма да понесат повече експерименти.

Освен това от електоралните ни данни съвсем ясно се вижда, че изборите няма да променят значимо подреждането на сега присъстващите в парламента партии. Засега нито "Левицата“, нито "Български възход“ имат реални шансове да прескочат изборната бариера.

Търпят ли политическите лидери някакви метаморфози в стила, в поведението си? Как изглеждат те? Имат ли някакво развитие във времето?

Може би осъзнават, че трябва да бъдат различни, за да бъдат приемани по-добре, но опитите им да се променят засега преминават доста неловко, на моменти са неискрени и не постигат търсения ефект.

А като поведение – те взимат ли елементи един от друг или гледат да създадат свой личен образ?

Сега, когато конкуренцията между двете управляващи коалиции се налага като политически стил на поведение и манталитет на комуникация, на мен ми се струва, че промяна се търси, но все още не се намира тонът и начинът за постигане на такава промяна. Засега има разбиране към усилията за промяна, не мога да кажа, че общественото мнение е взривено, но не е вярно и това, че общественото мнение е белязано с висока търпимост. Фактът, че от април досега се оттеглят избиратели и от двете управляващи коалиции, идва да покаже, че има немалко разочарование.

"Танцът на Борисов", казахте ми в предварителния разговор – две напред, едно назад, се играе от всички политици вече, това е политическото танго.

Подходът на Бойко Борисов да апробира определени управленски идеи, после да оцени обществения отзвук и след това да вземе съответното решение, очевидно има доста последователи сред сегашния политически елит. Такъв подход се практикува от повечето формации в сегашния парламент. Прави впечатление, че в опит да изглеждат толерантни, политиците често вземат решения, които често се оказват обратими, подлежат на преосмисляне и рационализиране.

Като че ли в момента се изживява някакъв катарзис, но все още не е намерено общото, което да обедини усилията на политиците. Да, има съзнание за обща посока, но се върви с различни крачки по пътя.

Ако социологията е огледалото на политическата действителност, каква картина рисуват вашите данни?

Нашите данни рисуват картина на една много голяма надежда и едно много голямо очакване от хората за това да има спокойствие, да има предвидимост, да има дългосрочна перспектива. Това е страшно важно. Българите не желаят на 6 месеца да ходят на избори и после да ги управляват назначени служебно лица.

В нашето огледало се вижда и намалена обществена търпимост към политически компромиси.

Вижда се апатия, която е направо плашеща и която е на път да се разшири.

Така че всички опасности пред политическата система вече не са толкова скрити, а са по-скоро видими и лесно различими.

Ето защо в момента е въпрос на политическа прозорливост да бъдат направени верните изводи и да се тръгне в правилната посока. Защото ако политиците черпят сили от конкуренцията помежду си и се вдъхновяват главно от конфликти и скандали, това може да породи масова и категорична апатия сред хората. Кресчендото в политическото говорене отблъсква твърде много хората.

Когато ежедневно се казва "Еди-кой си смачка еди-кого си, тези прецакаха другите“ това прави много лошо впечатление.

Дано обаче именно това дебнене и това надцакване да са някакъв път, който трябва някак си да извървим, за да стигнем до нормализация на политическия живот у нас.

Дано това да е необходимият компромис, който трябва да направим. Но така или иначе, подобно поведение не трябва да става траен стил и маниер на политическо поведение. Убеждението, че си забелязан и чут, когато крещиш, направиш скандал или се сбиеш пред парламентарната трибуна е дълбоко погрешно.

Хората искат да им се казва истината. Много трудно си създадоха самите българи критериите: кое е вярно и кое – не. Много трудно. През дългите години на преход живяхме във време, в което нещата не всякога се наричаха с истинските им имена, а хората бавно създаваха сетива за истина, за разум и мяра.

Много ви благодаря, за това, че приехте да бъдете наш гост, и до нови срещи.

Благодаря ви.

Цоня Събчева