Лазар Радков от "Капачки за бъдеще“ в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Много ми се искаше в "България, Европа и светът на фокус“ в това финално петъчно издание да престанем да говорим за война, жертви, разделения и караници, защото ти написа много хубав пост на 9 май, ти ще ми кажеш накрая празник на какво е, че е поредната кампания на "Капачки за бъдеще“ събра пари за петата детска линейка.


Ами знаете, нещата когато човек ги прави, всъщност всички хора, които участват в кампанията, когато полагат усилия, те рано или късно се случват. И петата линейка ще бъде факт. Даже днес публикувахме една история на страницата ни във facebook, на страницата на "Капачки за бъдеще“ за бебенце, което е било буквално след първия ден на раждането му са му открили здравословен проблем – то било родено в Плевен, и там линейката го е откарала до София, където е получило специализирана детска грижа. Бебе Никола. Вече четвърти месец бебето си е в чудесно здраве, майко му си го гушка, баща му си го гушка, в смисъл бебето е добре и роднините му се радват.

Петата детска линейка за къде ще бъде предназначена?

Петата детска линейка ще отиде за Стара Загора, където ще обслужва цялата област, плюс Област Сливен плюс Област Ямбол, и най-вероятно сега това тепърва ще се установява, но най-вероятно ще го обслужва и Хасковската болница. И тук говорим за много, много хора и много бебета, които ще имат възможност да получат адекватен медицински транспорт и шанс, когато се наложи, не дай си Боже, като имат здравословни проблеми, да бъдат превозени бързо и безопасно. Защото това е поредната линейка, която правим с тя е една много специфична антивибрационна платформа отдолу, която поема вибрациите. Както знаете, нашите пътища, нали, ние си имаме страхотна страна, но пътищата ни не са винаги такива. А пък специално при недоносените бебенца вибрациите по време на транспорт могат да бъдат много сериозен рисков фактор. И затова това е едно от нещата, на което ние сме държали. И съответно тя и самата возия на линейката е доста по-мека, самото окачване е доста по-меко от на стандартните линейки, които са за спешна помощ. Така че осигурили сме максимален комфорт и безопасност на транспортираните бебенца.

Много ключов въпрос в това предаване ми е: какво ви обединява? Защото твоя пост е противоречив, в него има малко горчиви спомени, защото след отиването ти в Украйна и попадането на мина, след това което се случи с твои екип и твърдо ти решение да продължиш, се появиха и хора, които започнаха да се съмняват в това, което правиш с капачките. И това мисля, че много те и стимулира, и огорчи.

Така, то не бих го нарекъл "съмняват“, защото то си беше такава координирана целенасочена атака срещу мен. Аз в последствие получих и потвърждение от различни, как да го кажем, хора, институции, че наистина си е било хибридка, а пък и при самото такова, то се виждаше от постовете – имаше постове, които бяха буквално дума по дума копирани коментари от различни хора с профили такива, без особено много лична информация, т.е. и без особено много история, т.е. профили направи дори съвсем скоро. Имаше и, то това беше основната атака всъщност, хората генерално подкрепиха и мен, подкрепиха и кампанията, защото те знаят вече, толкова години кампанията е била изключително прозрачна. Каквото сме казали, сме го правили, и сме направили така, както сме го казали, което смятам, че е най-важното нещо изобщо за благотворителността и доброволчеството. Но беше интересно, защото имаше хора, те пишеха, че няма да събират повече капачки, ще ги изхвърлят. Те бяха някакви профили, аз не бих ги нарекъл хора, защото той може да е бил един човек зад тези профили. Имаше хора, които така злорадо цъкаха с език: "Провалиха ти кампанията, ся ще видите на пролет“. Еми, какво да ти кажа – видяхме, имахме рекордни кампании в Благоевград, в Кюстендил, в Перник, в Плевен, в Русе, в Бургас, Стара Загора, Велинград и т.н. Даже тогава сметнах нали, че горе-долу знам колко събират средно хората годишно, и че дори 10 000 души да спрат да събират капачки или да ги изхвърлят, или каквото щат те правят, само покрай тази така очерняща кампания, толкова много хора е подкрепиха и финансово ,нали, без да сме молили, без да сме публикували сметки, писаха и просто бяха намерили сметката на страницата, и бяха ни писали на лични съобщения на колегите, които отговарят, и бях дарили толкова средства, че дори 10 000 души да спрат да събират капачки за три-четири години, пак ще бъде на плюс кампанията. Така че хубаво е, понеже показва, че хората все пак имат все пак някаква имунна система, не всяко очернящо, манипулативно, невярно, лъжливо твърдение се приема за чиста монета.

Не ни отнася прашният вятър.

Да.

Ще продължим да говорим с Лазар Радков. Добрата новина вече дойде: Хасково, Стара Загора, целият този регион ще се радва на петата специализирана детска линейка. Къде е насочена още дейността му, общественият му ангажимент и помощта, която дава? Устойчивото правене на добро в годините – това означава хората, които са били номинирани за будители на годината във времето. Лазар Радков е един от тях. И съм много горда когато кампанията, нейното жури, нейната устойчивост, хората, които ви номинират, в крайна сметка успяват да разчетат във фигура като твоята устойчивото добро. Защото понякога е лесно да блеснеш за една година, дори и за две, да издържиш обаче с години да правиш тази плътна сплав в обществото, да бъде толерантно, да бъде обединено в твоя случай около децата на България, около бедстващите в Украйна, около бедстващите в Турция и Сирия, това е нещо много ключово. И много ми се иска и Радио "Фокус“ да продължи тази линия, да показва хората, които реално правят градежи в обществото. Защото понякога отзвукът от вдигащите шум обикновено на политическата арена за съжаление е доста по-следен от медиите от другото. Какво видя през очите на хората, които спаси в Украйна, които видя в Турция и Сирия, които се обясняват около теб? Всъщност, кои са хората, които застават зад тези каузи: винаги едни и същи ли са, имат ли един и същ облик, кройка?

Ами имат сходен профил, да. Реално хората, които помагат, имат сходен профил. Това са първо активни, хора, които искат нещо да се промени в положителна посока, хора, които искат да градят и които искат да допринесат това да се промени в положителна посока, не да чакат, не да чакат на някоя партия или правителство, или държавата, или на външни сили, и на някой друг да дойде да ни оправи. Хора, които искат да допринесат с каквото могат тук и сега, за да стане където те живеят малко по-добре и да помогнат на някои в нужда. Съответно различните хора е нормално, имат си различни мотиви да помагат, но това са им горе-долу характеристиките на характера. И така съответно някой чувстват повече емпатия към децата, други към конкретни, в смисъл пострадали хора, дали от както бяха в Каравелово от природни бедствия, пострадайте в Турция от земетресенията, пострадалите от войната. Хора, които са така социално по-слабите: възрастни, семейства в затруднено положение. В момента знаете Никола Рахнев от "Гората.бг“ организира с помощ с хранителни продукти на не знам колко тона храна, нашите "Клубове за бъдеще“ мисля доста от клубовете също се включиха там, и те на място нали, които те са на регионално, те са по населени места знаят, кои хора са затруднени, и те се включиха също в помагането, в разнасянето на храната, осигуряването и прочие. Та, има много добри и смислени хора в България напук на това, което редовно се показва по новините, но просто това тихото добро, което си работи всеки ден и помага с мънички добрини, то не прави големи заглавия във вестниците и в новинарските емисии, и от време на време показва се нещичко, но то не е нещо, което така е шокиращо: шок, бомба и прочие, и така. Но има го, има го и всъщност набира все по-голяма сила последните години.

Разкажи ни за мен и слушателите за "Клубовете за бъдеще“.

"Клубовете за бъдеще“ са нещо, което стартирахме миналата есен около хора, които подкрепят кампанията "Капачки за бъдеще“, и там моята идея беше следната, аз това и го написах: имате желание, отвътре винаги така имате желание да направите нещо и да промените нещо, обаче се чувствате сами, нали, някак си не намирате съмишленици, сподвижници и прочие, ами почваме да организираме, хора да се организираме по населени места в София, по квартали около тази идея "Клубове за бъдеще“. Основното е просто да съберем хора, които искат, които са активни, които са градивни, които искат да променят място и средата, където живеят, със своите действия и усилия, да ги събираме един с друг.

И мога да ви кажа, че на доста от местата тези хора вече правят чудеса. Един от най-силните клубове е клубове в Кюстендил. Там направих сумати акции за почистване, за кръводаряване. Кампанията им се получава все по-добре за капачките всяка година. Много сериозно ядро направиха в Бургас, минаха и там Иво Попов, с който покрай други доброволни почиствания се познаваме, и в Украйна бяхме заедно, той организира доброволците. Там осиновиха сумати сърца, поставени от фирми или от общини и прочие. В Стара Загора много силен клуб, в Пловдив, в София – тук се събират един-два пъти седмично. В "Младост“ клуба, имаме клуб и в Княжево, сега има хора от други квартали, които са изявили желание. Има една формичка на страницата, където хората могат да кажат как искат да се включат, как искат да помагат и къде евентуално живеят, ако има клуб да се присъединят към него, ако няма – да изчакат докато бъде основан такъв или дори те да основат. И сега всъщност, днес няма да успее, но утре- другиден ще се свържа с хора, които са изявили желание в различни части на София и в други градове в страната, да поставят основите на такива клубове. И събират се все повече хора и е страхотно. Аз навсякъде, където бях покрай кампанията, разбира се, аз съм малко в балон, но бях в компанията и в Хасково, в Димитровград, в Бургас бях, в Шумен, Враца, ами навсякъде бях сред страхотни хора. В смисъл страхотни хора, които помагат на каузата и които помагат там, където живеят да стане по-хубаво място.

Хубаво е да ги вдигаме тия балони в ефир, просто за да се вижда това, за което разказваш. Ще направи едно последно включване след малко, защото това което ти се случи в Украйна, беше много сериозно, и ми се иска да разбера ще продължиш ли и как своята помощта там. Лазар, всъщност когато човек помага, когато отива в територии, които не са мирни рискува, и рискува здравето, живота си, този на други хора. Това ти се случи в Украйна.

Случва се, да.

Попаднахте на мина, имаше наранявания.

Ами то беше, всъщност все още не знаем дали беше минометен обстрел или… След това ни казаха, че същия ден по цялата линия на фронта, до който бяхме ние да помагаме там на хората от селата, е имало атаки с дронове. Така че може би може и дрон да е било. След това получихме информация, че често има нападения, не само не само на военни, а и над медици, доброволци и над пастори.

Защо?

Ами пасторите, защото вдигат морала, вдигат духа на…

Духа.

Да, да. И то си е война, и случва се. Ние сме били от тази страна на линията. Войната се води, както видяхме, тя се води и онлайн, и информационна се води, с хибридни средства се води, и и така. Но значи човек като отива някъде, където падат бомби и снаряди, си е наясно с рисковете, и по някой път за съжаление умират хора. Да, колкото и да е тъжно.

Въпросът е, че след такова нещо, когато преживяваш и лично, включително и заплахата на твоя живот, ти си татко млад, човек може да вземе много крайни решения. Едното, разбира се, дадох от себе си, каквото можах, направих, дотук бях, и това ще бъде достатъчно честно, другото е, че ще продължи. Ти реши да продължиш.

Ами аз всъщност наистина, понеже си имам доста проекти изобщо за развитие на доброволчеството в България, за развитие на средата, и покрай капачките, и знаете, че правим събрал съм колеги парамедици, лекари, правим безплатни обучения за децата в училищата на първа помощ – тука над 4000 деца сме обучили, целта ни до края на годината да са поне 10 хиляди, доста, доста планове си имам като цяло и покрай "Клубовете за бъдеще“, имам си някаква моя си визия за развитие на обществото и на гражданския сектор, и с лични средства, със средства, които успяваме да, всъщност ние си го финансираме до момента обучението на децата съм го финансирал предимно с лични средства, и идеята ми беше да се фокусирам над каузите ми, които са чисто в България. Само че след като ме нападнаха троловете и след тази хибридна атака срещу мен, която беше като се върнах, нали онлайн с цел очерняне и прочие, си казах, че просто няма как, ако не отида пак да помагам, все едно, че атаката е успяла и са ме отказали, и така. Така че със сигурност ще се върна пак, нали, няма да ходя там, където падат бомби, поне ще се опитам да не ходя сега, то да не се заричам. И сега както знаем, имаме все още, ние помагахме много и при земетресението в Турция в Сирия, там все още имаме работа да свършим, така че… А каузите в България и покрай петата линейка, и покрай обучението на учениците…

И покрай втората офроуд, за която не остана време да разкажем.

И покрай втората, не можахме да разкажем. Тя също се прави и скоро ще бъде готова, току-що помага за спасителни операции в цяла Югозападна България, доколкото е възможно разбира се, и за тренировки на спасителните формирования и т.н.

Няма отказване. Троловете да не се притесняват, че нямат работа /…/

Ами пари трябва да се изкарват, дали сега по един или друг начин.

Но детски линейки има, и офроуд линейки има, и спасени хора има, и вяра в доброто има. Васил Русев Чайката, водещият на "Пунш“ вече е в студиото, седи се усмихва.

Васил Русев: Аз се усмихвам, тъй като съм му голям фен и следя отблизо всички дейности и инициативи, които той прави. И изобщо шапка ти свалям. Благодаря, че има такива хора като тебе, които без вас общо взето светът би било едно корено различно място.

Благодаря ти за подкрепа.

Васил Русев: Мерси и аз.

Аз затова обичам, Чайка, да правя "Будител на годината“, защото имам удоволствието да карам медиите да говорят за хората, за които си струва да се знае.

Васил Русев: Абсолютно

Благодаря на Лазар Радков за това гостуване и за всичко, което правиш с "Капачки за бъдеще“, "Клубове за бъдеще“ и помощта към бедстващите хора в Каравелово, Турция, Сирия и навсякъде, където има нужда от адекватна и навременна помощ.

Ива Дойчинова