Кузман Илиев, икономически и финансов анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

 

За година цените на храните на едро у нас са се покачили над 50%, показва Индексът на тържищните цени. За тези на дребно съдим всекидневно по изтънелите си портмонета. Картофите, оризът, оранжерийните домати, олиото са само част от примерите за драстичното поскъпване. В същото време се наблюдава забавяне на растежа на икономиката, двуцифрената инфлация изяжда доходите и спестявания, а България е на последно място в Европейския съюз по среден годишен доход на населението. Наблюдавайки изявите на депутатите в парламента си правим извода, че тази картина изобщо не ги трогва. Какъв е дневният ред на гражданите и защо политиците не го разбират? Наш гост е икономическият и финансов анализатор Кузман Илиев. Какво заварваме от миналата година, г-н Илиев?

Заварваме политически хаос, заварваме икономическо безхаберие като разбиране за това, как функционира икономиката, заварваме желание за това българските управници да се докажат на различни центрове на власт, които не са в София.

Пред какви икономически и финансови рискове сме изправени през тази година?

Изправени сме пред това, че инфлацията е тук и ще остане и тя ще остане за две-три години, г-жо Събчева, поне. Тя може статистически да не изглежда толкова голяма и толкова набъбнала, но това е само защото тя вече е много голяма през годините и когато ние отчитаме, че се забавя с по-малък темп, си казваме: а, нещата са добре, инфлацията вече е 10%. Само ще ви кажа, че с 2% инфлация за двайсетина години губите половината си покупателна сила. А какво говорим за инфлация 10% за година! Това означава, че ние обедняваме буквално с всеки изминал ден и реалната инфлация – всички ние знаем, като влезем в магазина, всяка домакиня знае, че реалната инфлация е 30-40% на основните стоки, които потребява всеки нормален човек, за да поддържа живот. Затова трябва да се вземат много сериозни мерки по линия на това да не се тегли дълг навън, да се взимат чужди спестявания и да се вкарват в икономиката, защото повече пари означават повече инфлация, и да произвеждаме повече. Повече енергоресурси, повече стоки, повече глътки въздух за нашите производители, за нашите предприемачи, а не да ги смазваме с вдигане на минимална работна заплата, което в Северозапада означава да фалират половината предприемачи. Не да издигаме осигурителните прагове, не да задлъжняваме постоянно, с което вдигаме и разходите за финансиране, т.е. лихвите. Когато на правителството му се вдигат лихвите, се вдигат и за частния сектор. Това означава, че предприемачите се финансират все по-трудно, все по-скъпо. И когато ти имаш една безумна демография, а именно, че българите се топят с най-бързи темпове в света, това означава, че имаш и много малко служители. Тези служители се конкурират на пазара на труда и ще трябва да им се плащат по-високи заплати в сравнение с това, какво иначе би се плащало за конкретните възможности и специалности. Следователно нашите предприемачи по всички линии на разходите са в много неконкурентна ситуация с техните аналози в Испания, в Германия, където искате. Те буквално са принудени да оцеляват с много по-скъпи разходи за труд, с много по-скъпи разходи за енергоресурси и включително проблеми, които са наследени в годините.

Ще има ли значително спадане на доходите и фалити на предприятията? Прогнозирахте за Северозапада. Другаде?

Аз не искам да звуча изключително апокалиптично. По-скоро искам да сме реалисти и да разберем, че няма да стане с много къс хоризонт в парламента, с някакви хора, които идват и само раздуват разходите на хазната. Защото когато раздуваш разходите на хазната, какво правиш ти, и то в условия на много скъпи лихви, на много високи лихви? Ти правиш едно обричане на вдигане на данъци на цялата система. В един момент ние, за да плащаме тия дефицити, които те натрупват, парламентаристите, защото те ги натрупват, а всъщност управлява Радев, в един момент ние ще трябва да вдигаме данъци, ще трябва да вдигаме осигуровки и да смазваме допълнително предприемачите. Не. Сега е моментът, в криза да се обърне малко визьорът.

Как?

Сега ние трябва да си кажем: трябва спешно да облекчим нашите предприемачи. Те ще са моторът, който ще ни издърпа. Трябва да направим условията за тях по-лесни. Не държавата да е моторът. Защото държавата какво прави? Тя няма собствен ресурс, тя го изземва от фирмите, тя го изземва от самонаетите, тя го изземва от онези, които създават стойност в икономиката, или взима дълг. Това прави държавата и раздава, политически мотивирано. Това не е устойчиво хапче и рецепта за растеж. В такава ситуация, в която сме попаднали ние, а именно – да сме най-бедните в Европейския съюз в исторически тежка енергийна криза, в глобална война между Изтока и Запада, наистина виждаме как навсякъде още си тежи, каквото и да е, наследството на КОВИД – в такава ситуация трябва да сме много по-умни от всички останали и да сме много по-дисциплинирани. А дисциплиниран какво значи? Да имаш фискална стабилност, т.е. хазната ти да е много разумна и да не харчи повече, отколкото взима от данъци, и където можем, да смъкваме данъци, да смъкваме тежест административна и да оставяме икономиката да диша. Ние какво правим – точно обратното. Ние задлъжняваме, почваме да прибягваме до някакви вдигания изкуствени, примерно минималната работна заплата, за която пак казвам – това не е нищо друго, освен закон, с който забраняваш на някакви хора да бъдат наети, нищо друго. Просто ако някой предприемач има 10 лева за заплати, ние казваме: минималната работна заплата ще е 4 лева и той вече, ако е можел да наеме примерно 4-5 човека с различни заплати, в един момент ще може да наеме само двама, защото може да ги раздели тия 10 лева между двама. Нищо друго не правим. Не му увеличаваме на него парите, с които може да плати заплатите, разбирате ли? А ние това трябва да правим. Така че за мен това, което казвате, понеже започнахме разговора, че има голям риск пред България, и той е в  некадърността на нашето политическо ръководство и неразбирането, че не трябва да се меси много, а да се опита да е максимално ефикасно в това, което прави, а всъщност то го прави недостатъчно добре.

Г-н Илиев, предстои ли вдигане на данъците? Реалистично ли е?

Вижте, проекцията на Министерство на финансите каква беше? След две години нашият дълг да бъде 30% от икономиката. Такава беше, казвам, защото с последните два кабинета, в които се направиха много сериозни увеличения на разходите, всъщност няма да е 30% дългът на държавата спрямо икономиката, а вече ще е на 40%. Т.е. ние вече сме в една спирала – това е дългова спирала. Тя изглежда не толкова стряскаща, но за малкия и проблемния, и слабия играч, когато се хлъзнеш по тая плоскост, ти много бързо завършваш с падане в пропастта. Т.е. данъци така, както сме го подкарали, неизбежно ще се вдигат. Ще се вдигат и осигуровки. Това за съжаление е много опасно за една икономика, която иска да настига, иска да догонва като доходи. Как се правят високи доходи? Като имаш предприемачи, които инвестират. Защо инвестират те? Защото данъчната среда е добра, ниски са им данъците. Когато им вдигнеш данъците, защото си се набълбукал с дълг, за да раздаваш социални плащания и да се правиш на голям политик, това, което правиш, е, че си смазваш предприемачите. Няма инвестиции, фирмите бягат. Преките чуждестранни инвестиции, те са в абсолютно будна кома. В един момент просто ще им изключим щепсела, ще изчезнат тотално и ние се превръщаме в страна, която е без перспектива, без бъдеще, с топящо се население и с очакване, че държавата ще изтегли още дълг, за да крепи известно време тая, както виждате, неустойчива система. Не е това решението, не е това пътят. Аз няма да се уморя да го повтарям, г-жо Събчева, защото това го казвам всеки път при вас, но какво става – от разговор на разговор ние нямаме кардинална и системна промяна, нямаме дебат в парламента за това как трябва да направим този завой, а имаме дебат кой да носи знамето на бащина дружина, и то да го носи към пропастта, както казах.

Кои са най-уязвимите сектори в икономиката?

Най-уязвимите сектори в икономиката в момента са тежката индустрия, производството, химическото производство, стъклопроизводството и преработвателната индустрия като цяло. Прави ли ви впечатление как ние в момента заради големите сътресения на веригите на доставки нямаме базови лекарства? Това всички го следим в новините. Няма лекарства, влизате в аптеката и няма антибиотици. Полека-лека забелязвате ли как няма вече достатъчно телефони? Нареждате се на опашката като едно време в соца, за да вземете евентуално телефон с изчакване. Значи цялата верига на доставки в световен план е ударена. Какво значи веригата на доставки обаче за нас? Ние, които внасяме суровини, в един момент се оказва, че торовете са адски скъпи или ги няма, защото те идват най-вече от Русия и Беларус. Това е в глобален план – няма достатъчно торове, няма достатъчно храни. Когато няма достатъчно храни, цената им е много висока. В един момент това започва да удря по абсолютно всички, по бедните – най-много. Затова инфлацията тук на храните е най-висока. В Европейския съюз тя е практически, както с вас си говорим, брутална – на годишна основа е над 30% де факто за основните храни. Ще бъде ударена тежката индустрия под някаква форма, ще бъде ударено и земеделието, и животновъдството, скотовъдството, защото всичките тези храни, тези фуражи стават все по-скъпи и все по-скъпи. Другата неприятна тенденция е да се оказваме в условия на това да нямаме достатъчно изкопаеми горива, достатъчно енергия, с която да захранваме машините, тъй като машините в индустрията, те с какво се хранят – с енергия. Когато в глобален план предлагането на енергийни ресурси е ударено, защото Европа иска да е зелена, иска да спре климатичните промени, не се инвестира и се стигматизира инвестирането във всякакви изкопаеми горива – днес газ, въглища навсякъде са ударени, – когато това се случва, ти нямаш достатъчно горива и твоята икономика е неконкурентноспособна. Това още повече удря най-енергоемките. Ние сме два-три пъти по-енергоемки от европейците, а Европа плаща три-четири пъти по-високи цени от САЩ. Ами конкурирайте се после с американците, конкурирайте се после с китайците. Няма как да стане. И нещо важно – в крайна сметка, когато сме тръгнали да правим тоя зелен преход, не трябва да забравяме, че той се случва със стратегически суровини, с минерали, реално с редкоземни елементи, които всичките са в Африка, в Китай, в САЩ и в държави, които не са в Европа позиционирани. Т.е. малко трудничко ще го направим това нещо без да платим голяма цена. Тук между другото само ви вмъквам, че аз мисля, че новата голяма дипломатическа, икономическа, а и за съжаление може би дори в един момент ще стане конвенционална битка, ще е за Африка, тъй като зеленият преход предстои, а за да има батерии, там е литият, там е кобалтът, всичко е в Африка. И днес там се сблъскват Китай и САЩ.

У нас какъв е дневният ред на гражданите и защо политиците не го разбират?

Защото политиците си взимат тлъстите заплатки, а тези заплатки, всъщност те са… знаете ли, те са едно отчисление от това, което се произвежда в икономиката. Какво правят политиците? Те не добавят стойност. Дори да се каже, че те се осигуряват, че те плащат данъци – няма такова нещо. Техните заплати идват само от добавената стойност в частния сектор. Това трябва да е… Другото е счетоводна гимнастика. Те си взимат заплатките, не усещат тежкия удар от инфлацията толкова много. Между другото това трябва да го кажем, че абсолютно важи и за немалко неправителствени организации в България, финансирани от други центрове на власт – либерални, много отворени към всякакви такива понятия за развитие на нация, на история, на език, въобще много опасни за човечеството според мен тенденции и течения. И едните, и другите не усещат инфлацията, не усещат това, че българите живеят все по-зле, и казват: няма енергийна криза, инфлацията – виждате ли, тя се забавя от 18 на 16%. Работата започва да става леко цинична. Но знаете ли, има един праг на търпимост и тоя праг на търпимост ние започваме да го усещаме и да го виждаме. И отчаянието, което се забелязва, особено в някои региони на страната, в един момент ще започне да се превръща в агресия и в напрежение. Това е нещо, което трябва да предотвратим. А то се предотвратява по един единствен начин – като създаваш стабилна хазна, като създаваш условия за предприемачите и в крайна сметка като правиш среда за икономическа политика, която повишава доходите, като спреш инфлацията. Нито едно от тези неща не се случва в момента. Не се прави енергиен потенциал в страната. Напротив, само се разрушава. Поемат се ангажименти по Плана за възстановяване за практически смазването на 50-60% от нашия енергиен микс – въглищата, никой не носи отговорност за това. Почват едни такива… една напред, две назад, ама кой е виновен, ама дайте да преосмислим. Ти вече си поел ангажиментите. Очевидно това няма да се случи, ние не можем да затворим толкова невралгична част от нашата стратегическа енергийна сигурност и ще трябва да отваряме Плана и да предоговаряме, като отместим да речем датата, която е референтната и която е неизгодна за България, и под някаква форма удължим периода на въглищата за поне още 20 години, за да можем да направим прехода с човешкото лице. Трябва да си направим ядрени централи, трябва да видим има ли газ, въобще трябва да мислим стратегически, а не кой тук ще вземе властта за месец-два до следващите избори и служебен кабинет.

Добре, но какъв е дневният ред на гражданите, г-н Илиев?

Дневният ред на гражданите е да оцеляват, да могат да си платят сметките, да могат, наистина да имат някаква перспектива, някакъв хоризонт, че имат доходи, с които могат да гледат едно-две деца, да имат детски градини. Бензинът – като пълнят резервоара да не виждат 150-160 лева, при положение че беше на 80-90, говоря за средна кола. Дневният ред на гражданите не е дневният ред на европейските бюрократи, които казват: от 2030-2035 г., видите ли, няма вече да се произвеждат бензинови и дизелови коли, а минаваме на електрически коли, защото с този слаб капацитет на производство на електрическа енергия тя ще е по-скъпа от бензиновите коли. Те са много скъпи, електрическите коли, ние няма практически да имаме досег до тях, българите и въобще европейците ще бъдат ударени по отношение на тяхната свобода на придвижване, по отношение ако щете и комфорта си – няма да има достатъчно коли. Явно до голяма степен това е идеята. Предстоят ни много неприятни неща по линия на една изключителна простотия, бих я нарекъл наистина така, за съжаление, от гледна точка на ефекта – търговията с въглеродните емисии, тази схема, която се прилага само в Европейския съюз. Тя полека-лека започва да включва транспорт, започва да включва отопление и охлаждане на сгради, т.е. все повече и повече неща, които да тежат на джоба на данъкоплатеца. И сега аз не искам да казвам, че хората мислят само за джоба си. Не е така, но наистина, когато ти си уплашен финансово и не виждаш перспектива, и разходите само ти растат, а в един момент започнат за съжаление, както казвате, и фалити, много компании в Европа почват да бягат към САЩ, моторът на Европа – Германия, започва да се задъхва, там химическата и преработвателната промишленост страдат страшно много, това ще удари и нас по линия на износа ни – когато тези неща започнат да се материализират, в един момент ти губиш икономическа перспектива. Какво да остане за изкуство, за литература, за извисяване духовно? Тези неща, между тях трябва да има баланс. В момента няма баланс. В момента имаме наистина едни еврократи, които си поставят мегаломански цели, искат да са първите зелени, защото така са го решили милиардерите в Давос. Събрали са се тия хора, решили са си нещо, а какво се случва с обикновените хора, които не могат днес да си купят хляб и се страхуват, че яйцата са поскъпнали с 80-90% за година, никой не го е еня. Това няма как да продължи. Съгласете се, че има някакъв праг на търпимост, който се забелязва вече в Чехия, забелязва се в Унгария, забелязва се в България много тихичко. Тия мантри за колко е важно наистина тук да се преборим с корупцията… Докато икономическата база е толкова лоша, докато държавата иззема 45% от това, което се произвежда в икономиката, и на никой от тези реформатори срещу корупцията не му хрумва да каже: ами тогава, щом изземат 45%, ами да изземат 20%, бе. Да го прави примерно като Сингапур, като Ирландия – по 20-25, а не при 45%. Защото при 45% една баница, като я разделите наполовина и политиците раздават половината от нея, ами извинявайте – естествено, че те ще се корумпират. Сега да раздават 20% и да ги гледаме в ръцете. Ама това означава, че те трябва да са по-ефикасни и ние трябва да сме по-грамотни като граждани.

Какъв е урокът за тази година, г-н Илиев?

Урокът за тази година е, че не се ли поучаваш от грешките си, влизаш в порочен кръг, който върви само надолу. Ние, пак ви казах, демографски стоим ужасно зле. Това е тенденция, която е обратима, но тя показва едно: българите се обезверяват, българите нямат икономическа перспектива, българите вече не отиват и да гласуват и не искат да гласуват, защото виждат, че става една елементарна битка за власт на едни така да се каже хора, които се стремят да се докажат на някакви други политически центрове, а не на тези, които са в България. Това обезверява хората. Не. Ние трябва наистина да погледнем първо себе си, да си видим грешките, да очертаем хоризонт, перспектива за България, че тя наистина може да бъде, макар и малка, дестинация, която е много привлекателна за инвестиции, със страхотен туризъм, с много хубав човешки потенциал във всеки аспект – и технологичен, и научен, ако щете и чисто физически, който е също много важен, да започнем да правим правилна икономическа политика и по тоя начин да излезем на пътя на растежа. В момента ние това, което правим, е: заравяме си главите в пясъка като щрауси, отлагаме проблемите, трупаме дълг на държавно ниво. По тоя начин се обричаме на много лоша среда за правене на бизнес дългосрочно и това не е рецепта за здрава икономическа политика. Роят се някакви проекти тук, които… сега чувам, че президентът щял да прави… не знам, нов политически  проект. Той направи няколко вече, тези няколко проекта не сработиха. Очевидно им е трудно на големите визионери в българската политика да начертаят нещо с хоризонт и не могат да го начертаят, защото те, честно казано, малко не разбират икономиката, да ви кажа. Малко не разбират, не познават и историята на България, не познават манталитета на собствените си граждани. Правят някакви проекти, с които просто да изгонят предходните. Не, това не е държавническо поведение. Това е поведение с къса визия, това е поведение, което не прави енергийна стратегия, не оправя българското образование, не оправя българското здравеопазване. От пусто в празно – така да ви го кажа. Имаме си достатъчно умни хора, на които да се даде възможност да опитат да приложат някакви разумни решения и някакви добри практики, и да носят политическа отговорност. Това с тия технически или  експертни кабинети е абсурдно! Всичките са били някакви експерти, някакви успешни хора, които са влезли в политиката, станали са политици. Трябва да започнат да носят отговорност и да кажат: "Виждам, че България трябва да върви натам – едно, две, три, след пет години“. А не да бягат от отговорност и да си прехвърлят вината – кой е направил Плана за възстановяване така, че да си затворим въглищата, кой смени формулата на газа така, че да плащаме все по-скъпо, кой купи за 3 милиарда два енергоблока, които са под брезента. И така можем да се питаме с вас кой, кой, кой, колкото сами да се объркаме, защото все някой е бил. Време е за отговорност.

Направи ми впечатление в старата година, г-н Илиев, че облачният сектор на "Гугъл“ и на "Майкрософт“ отидоха в Гърция с огромна инвестиция, която се равнява на построяването на атомна централа. А България има силен ІТ сектор и нашите талантливи ІТ специалисти ще бъдат наемани и ще носят принадена стойност на Гърция, а не на България.

Права сте, жалко е това. Това се наблюдава и при тези  счетоводители, които знаят няколко езика. Те вече де факто няма нужда да излизат от вкъщи, те могат да работят от България примерно за финландска фирма да речем, няма проблем. Светът се променя много бързо и когато ти разполагаш с такъв природен ресурс на толкова математически надарени, инженерно надарени хора като мислене, като подготовка ако щете, е наистина грехота да не се работи в тая посока и да не се създават условия за тези хора да се развиват тук. Елементарен пример ви давам – не какво сме направили, за да им помогнем, а как сме им попречили. Като вдигаш постоянно максималния осигурителен доход, какво правиш? Ти ги наказваш постоянно тези хора именно, най-успешните, с най-високи доходи. Сега много се говори, и между другото да ви го кажа това – натискат ни нашите европейски партньори от Международния валутен фонд, от Световна банка, от каквото се сетите, да вдигаме данъците тук и да върнем прогресията, особено подоходния данък, пак да се върнат етажи, и реално най-успешните да плащат най-много като пропорция от дохода си. Това е изключително опасно. Аз бих го нарекъл социализъм в някакъв смисъл като мярка. Те и сега хората, които получават 10 000 лева заплата, на 10% плащат 1000 лева данък. Някой, който получава 2000, плаща 200 лева. Очевидно е, че някои и сега плащат повече, ако взимат по-големи заплати. Не е начинът средната класа и онези, които работят най-много и издържат всички системи, да ги наказваме. Защо? Защото правителствата, всичките, са задлъжнели до козирката, като раздаваха по време на пандемията страшни пари на всички, за да бъдат преизбирани. Ние особено, като най-малки и искащи да догонят, искащи да растат, трябва да се борим на всяка цена данъчната ни конкуренция в Европейския съюз да се запази, да можем да държим данъците максимално ниски, постоянно да връзваме белезници на хазната да не се харчи прекомерно, защото ще трябва да вдигаме данъците, ако сме неразумни, и много по-умно е, както вие казахте, да се насочим към онези наши силни страни, които да превърнат България в инвестиционна дестинация с огромен потенциал, защо не в ІТ хъб някакъв, тук наистина да идват големи компании като "Майкрософт“, вие казахте. Те знаете ли къде ходят? В Ирландия. Защо? Защото там данъците са много ниски и има предвидимост, има институции, знаят, че няма кой да отиде и да им открадне през съдебната система фирмата. Това е много важно. Ние наистина трябва да си оправим и това е факт – и институциите. Не е невъзможно, имаме го тоя потенциал, но е въпрос на политическа воля и въпрос на визионерство и в крайна сметка си зависи от нас, не зависи от никой друг.

Като противно на това, което вие говорите, от последните години ние все чуваме препоръките да затягаме коланите. Ами то не остана талия, г-н Илиев, изтъня като конец. Накъде повече?

Вижте, затягането на коланите трябва да си кажем честно, какво значи, ако правилно се говори за това нещо. Затягане на коланите на кого? Ами на тоя, разплулия се политик с голямото шкембе, който ви казва, че като харчи пари, все едно харчи някакви чужди пари, а не вашите. Ами ще му затегнем колана малко. Нека да отиде да потича, да стопи някоя мазнинка, да влезе във форма, да може да прави и той като нас – с по-малко повече.

Е да де, но точно той ни препоръчва ние да ги затягаме.

А не го прави той.

А не го прави.

Защото държавата, казвам ви, с всяка година ние в следващите няколко си прибавяме по 15 милиарда дълг. Хайде, както ние затягаме коланите и сме принудени да затягаме, да ги затегнат и те, защото те формират средата. Ако българската хазна се разпищоли и изпусне юздите, това се отразява на всички по веригата. Защото в момента тя някои групи ще ги привилегирова, да, те ще са доволни в момента, ако получат малко повече, но примерно на пенсионерите, на които ти не си им финансирал покачването малко на заплатите разумно, с икономически растеж, а си го финансирал през скъп дълг с рецесия, ще трябва да вдигаш данъците на техните деца. Не е устойчива среда. Аз затова ви казвам – да си политик не е едно и също с това да си държавник. Държавникът, той е визионер. Той казва: аз сега ще вляза в тези рамки, за да не задлъжнее България, хазната. По този начин ще създам среда за предприемачите. Той не казва: аз виждам, че идват избори, няма да взема отговорност да правя кабинет. Сега сме тук в едно безвремие – я дайте да увеличим разходите, я, ако можем, тук да прокараме едни батерии, мегаломански, в Плана за възстановяване, които кой знае по какви джобове са изтекли. Защото аз ви казвам, наистина тия батерии – и американците цъкаха с език и ми се смееха, и не вярваха, че е възможно да сме такива лапни-мухи и тук да се връзваме, че това е реалистично и че няма корупция зад него. Вместо да се случва някаква разумна политика, се случва точно обратното – безвремие, политически хаос и далавери. От там тръгва затягането на коланите. Аз бих казал: да затегнем коланите на тия, дето са се разпищолили, защото народът ги е затегнал достатъчно, няма накъде. Някой човек без доходи или с много ниски доходи, на който фирмата му виси на косъм да не фалира примерно и той е нает в тая фирма. Докато отива и вижда цената на зеленчуците и на хляба с 50% на годишна основа покачила се, или яйцата – с 80%, тоя човек накъде да затегне повече? Та той на екзистенц-минимум живее. Трябва да затегнат коланите други хора. Аз ви ги казах – ясно е, кои са.

Цоня Събчева