Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ "Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Според Кристалина Георгиева – управляващ директор на Международния валутен фонд, прогнозата за голяма част от глобалната икономика очертава, че 2023-та ще бъде трудна година, тъй като основните двигатели на глобалния растеж – САЩ, Европа и Китай изпитват охлабване на активността. Ако новата година за глобалната икономика се очертава по-трудна от тази, която оставихме зад гърба си, то къде сме ние, след като знаем, че инфлацията през 2022 година изяде част от спестяванията, недостигът на енергийни ресурси заради войната в Украйна и поведението на Русия вдигна неимоверно цените им, докато приоритетите на държавата при управлението на служебното правителство остават неясни. Какви са рисковете, ако страната ни не се справи с предизвикателствата на 2023 година? Наш гост е Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, бивш народен представител, сега преподавател в СУ "Свети Климент Охридски“. Пред какви рискове е изправена България през тази година, доц. Станчев? Едно от сигурните неща е, че краят на войната в Украйна не се вижда, на енергийната криза и инфлацията – май също.

Въпросът е, какво е началото на годината, т.е. какво е завареното положение от миналата година. И онова, което имаме като заварено положение от миналата година, вие донякъде сте права, че има забавяне на активността, както каза и МВФ, но забавянето все пак е на 1/3 от света, не на всички. Второ, картината в Европейския съюз, с който България и българската икономика е най-свързана, е доста мозаечна, ако може така да се каже. И трето, което ми се струва много важно като заварено положение, вярно е, че инфлацията изяжда спестяванията като стойност, защото може по-малко да се купи с тези пари, които са спестени, но като абсолютна сума спестяванията първо се увеличават, второ, запазват горе-долу покупателна сила близка до онази, която има, и която е равна на средното нарастване на цените, не на потребителските стоки. Хората продължават да спестяват, което е най-важният факт според мен, и те продължават да спестяват, защото потребяват по-малко. Т.е. те са намалили потреблението с около 60%, но ръстът на спестяванията се запазва горе-долу такъв, какъвто е бил в последните 10 години, т.е. хората постъпват много рационално. Т.е. те се стараят да заделят някакви пари за черни дни, защото има много такива неопределености, не само инфлация. Но пък инфлацията е много важна за икономиката. И това, което се вижда от данните на Централната банка, е, че практически всички фирми с изключение на финансовия сектор, включващ банковия сектор, застрахователните дружества и т.н., всички останали фирми имат ръст, но този ръст се дължи 4 пъти на купуване на запаси с цел да произвеждат. Тъй като дигат цените, те са запасяват с онова, което им е нужно, за да могат да произвеждат по-дълго и през следващата година, т.е. през тази година. Т.е. онова, което фирмите са закупили в предишните 14 месеца, от края на 2021 и 2022 година, тези неща са заложени вече като производствени планове, а и вероятно продажби, както и на това къде да се продават за тази година, което означава, че в България икономическият спад няма да бъде толкова тежък, колкото да речем може да бъде на други места. И в сравнение с предишни години в общи линии спадът в никакъв случай няма да бъде, годината ще бъде подобна на 2009, но няма да има такъв спад. Няма да има повишаване на безработицата поради демографски причини и 10-годишния недостиг на работна сила, няма да има значително спадане на доходи поради тази същата причина, и за разлика от 2009 година много е вероятно тази година да няма толкова фалити, колкото имаше през 2009 година. А 2009 година имаше фалити поради две причини. Едната причина беше, и тя е основната, и вероятно половината от спада на икономиката през 2009 година се дължи на този факт, това е фалитът на "Кремиковци“, което означава фалит на Бургаското пристанище, загуба на приходи в "Булгаргаз“, загуба на приходи в НЕК и загуба на 25% от приходите в "БДЖ Товарни превози“, освен това почти фалит на две дунавски пристанища и на още 400 фирми. Та, нещо такова не може да се случи тази година. Единственото голямо предприятие, което е под риск, е "Лукойл Нефтохим“. Сега колкото и да се опитват да направят закони по този повод, със закон нищо не става, защото рискът ще е чисто политически. Т.е. тогава, когато има спиране на износа на суров петрол от Русия по нареждане на Кремъл, то е много вероятно или зареждането със суровина на "Лукойл Нефтохим“ да бъде много скъпо или просто да не може да бъде достигнато. Защото суровината трябва да дойде или по тръба, което е казахстански петрол през Поти и Батуми, но казахстанският петрол също захранва казахстанската рафинерия в Румъния – тя е собственост на Ромпетрол или трябва да дойде през Босфора, а през Босфора е много скъпо в сравнение да речем с периода преди февруари тази година. Така че но дори при такава ситуация, т.е. дори при фалит на голямо предприятие, като "Нефтохим“, там ефектът ще бъде по-скоро бюджетен, не толкова икономически. Разбира се, има някаква вероятност 70-80 фирми също да фалират, но няма да бъдат 400 фирми.

Доц. Станчев, понеже започнахме със завареното положение, какво успяхме да направим миналата година и какво – не? Какво оставихме за тази?

В общи линии това, което имаше миналата и по-миналата година – много избори, което може би не е чак толкова лошо, което означава, че още от сега е абсолютно очевидно, че дори и да има нови избори, когато и да има нови избори, те няма да бъдат по-различни като резултат от това, което имаме в момента. Едва ли ще възникне партия, която да поеме целия парламент и да направи самостоятелно правителство, независимо дали това са от старите партии или са от новите партии. Т.е. вероятно ще бъде научен някакъв урок за тази година, което е   горе-долу оптимистичното тълкуване на това, което се случва. Второто нещо е, че поради това очакване е много вероятно с третия мандат, ако отиде при "Български възход“, да бъде направено правителство, което в общи линии ще изиграе ролята на опит за ракетоносител на нова партия, от друга страна по някакъв начин ще даде на останалите партии в парламента да правят това, което правят в момента.

А предизвикателствата, с които предстои да се справи икономиката ни, кои са те?

Аз мисля, че споменах едно, не съм много сигурен, че това, което споменах по повод рафинерията, не зависи много от каквито и да е български власт. Онова, което зависи от българските власти, е да се избегнат други рискове за обозримо бъдеще. И едно от нещата, които трябва да бъде избегнато, е намаляването на капацитета на въглищните централи. Т.е. това намаляване трябва да бъде отложено, не както е планирано за 2026 година, вероятно трябва да бъде отложено за 2028 или за 2030 година, защото нещо подобно се случи в Холандия и Германия. Съответно тези пари трябва да бъдат разумно пренасочени някъде другаде, тези пари, които са свързани по някакъв начин са под условие за Плана за възстановяване и развитие. Възможно е също така много други неща в плана да бъдат предоговорени или да бъде сменен дизайна. Защото онова, което в момента ние виждаме в плана, и може би сме го обсъждали с вас, е, че приблизително 2/3 от средствата се разпределят от правителствени учреждения и донякъде може би малко по-малко от половината се ползват от държавни институции, което не е най-доброто, т.е. няма ефектът на увеличаване на доходи, защото държавните институции така или иначе се изхранват от парите на данъкоплатците, и тогава, когато получават още пари, то неефективността се засилва. Ще видим, какви ще бъдат изследванията на 2-годишния доклад за успехи и провали на българските правителства, но най-вероятно неуспехите ще бъдат доста повече. Това не означава кражба, разбира се, според мен всичките оценки, че на година 10 милиарда лева са отишли за корупция, ми се струват някак си нереалистични.

Вие с какво си обяснявате, че освен вас никой друг не говори за смяна на дизайна на Плана за възстановяване и развитие?

Ами защото хората не са го чели. Дори тези, които са го приемали, не са го чели.

Дори и тези, които са го писали, да не би и те да не са го чели?

Не, не. В общи линии от трите варианта имаме един повтарящ се начин на съставяне, и той е онова, което съществува в изходната, работната тръба на съответните министерства, то получава по някакъв начин приоритизиране. Т.е. няма смяна, няма опит за търсене на алтернативи, каквито има да речем в румънския план, там има много силен социален елемент между другото, който по някакъв начин е по-разумно разпределен, отколкото в социална България, нито пък в сравнение с хърватския план. В хърватския план има много инвестиции в алтернативни енергийни източници, не става дума само за слънце и вятър, има търсене за възможности за използване на приливи и отливи, нови технологии в пристанищата и т.н., които дават общо взето голяма ефективност и заетост на човешки ресурс, който може след това да бъде по-добре използван. Докато в българския план такова нещо няма.

Казвали сте го и друг път, доц. Станчев, че ситуацията не е страшна, защото имаме рекорден икономически растеж, икономиката и домакинствата се държат добре, обаче на фона на растящата инфлация, на изоставащите от нея доходи как се вписва вашият оптимизъм?

Инфлацията е доста по-малко от онова, което са преживявали хората в България, и очевидно цялата банкова статистика, т.е. фискът на Централната банка показва, а и това, което се вижда по НОИ, показва относително рационално поведение на хората и на фирмите, и не съвсем рационално поведение на правителството и парламента. Но те все пак имат влияние върху 40% от икономиката, могат разбира се да объркат много неща, но това, което създава доход, е сравнително малко като правителствена функция, доходите на хората, които работят за правителството, са финансирани от бюджета. Що се отнася до инфлацията, инфлацията започва да спада и вероятно ще се поукроти малко, което няма да бъде кой знае какво, но ще бъде да речем 10%, двуцифрена, но на ниските равнище на двуцифрена инфлация. И онова, което е големият риск, освен това, което вече споменах за тази година, е, че при недалновидност на управление на публични ресурси, включително сключване на договори, включително енергийни договори и т.н., могат да насадят много дългосрочен проблем за икономиката на страната. Например, на мен не ми е ясно, защо трябва да се сключва дългосрочен договор за ползване на турска газопреносна инфраструктура, като очевидно е, че Турция, т.е. двете фирми, които се занимават с това, те са държавни, и са основни посредници на износа на енергийни ресурси от Русия. В природния газ това вече е почти пълен монопол на Турция в Черноморския район, а пък с петрола е възможно и това да се случи, т.е. отново Турция да има доминиращо положение, т.е. като остане само преноса от Казахстан и Азербайджан към Румъния, и всичко основно да зависи от Турция. И това е дългосрочен избор.

Да ви попитам след като имаме рекордно пълни газохранилища, имаме и свръхпредлагане на втечнено гориво, както ни уверяват от Енергийното министерство, защо се повишава цената на природния газ?

Защото всъщност цената на природния газ не е онова, което е било в миналото. Или искате да кажете, защо се повишава цената на природния газ в България?

В България. Служебното правителство твърди, че всичко е осигурено, а цените растат.

Да ви кажа не съм чел решението на КЕВР, слушах изявленията по този повод, но те бяха по повод миналото, какво се е случило с пазара, чийто цени се взимат предвид, какво се е случило със запълването на хранилища и т.н. Но при всички случаи продължаването на войната на Русия в Украйна ще поддържа много висока тревожност на пазарите, а цените са оценка на риска. Т.е. онова, което се вижда в момента на пазара в Холандия, който е меродавен за формирането на цените – поуспокояване и спад на цените за към 70 долара там както ги мерят, мегаватчас еквивалент, от някъде почти 300. Но това е оценката на пазара за близките няколко месеца. Т.е. това е топлата зима и разни други такива неща и фактът, че са запълнени хранилищата. Но тогава, когато договорите започнат да се формират на база на очаквания за след пролетта, когато е възможно и много вероятно да има засилване на войната и други негативни ефекти от нея, примерно забраната за износ на петрол, защото това беше направено един път от Кремъл по повод природния газ, и то беше направено първо с България и Полша, защото това е удобен тест. Вносът на руски петрол от "Лукойл Нефтохим“ в България е 1/70 част от онова, което руски компании изнасят за Китай. Т.е. тестването на реакцията на пазара при спиране на доставките, а това ще повиши търсенето и съответно цената, България е много удобен така да се каже казус да бъде пробвано през нея.

А това какво ще означава за "Лукойл“? Спиране на "Лукойл“?

Не мога да кажа, аз не съм специалист по това. Но очевидно ще трябва да бъдат намерени доставки екстремно от някъде другаде, което означава, че ще бъдат на по-високи цени. Следователно това означава, че след като ресурсът е с по-висока цена, то и продуктът ще бъде с по-висока цена, независимо дали говорим за бензин, дали говорим за дизел или за други производни, включително има и пластмаса.

А доколко са основателни твърденията, че цените на газа скачат заради арбитража с "Газпром“, защото държавният доставчик "Булгаргаз“ си изчислявал евентуални разходи за него?

В общи линии, след като беше създадена кризисна ситуация по този повод, и тя според мен дойде по-скоро от служебното правителство и онова, което беше заявено от него, отколкото от предишното правителство, логично е да бъдат предвидени разходи, т.е. да бъдат предвидени цени, които да покрият бъдещи разходи, които могат да се случат. Сега, друг е въпросът, че това е класически случай на грешки на политиците, които винаги се плащат от някой друг. Това не е за пръв път в България и не е  кой знае колко необикновено.

Договорът с "Газпром“ изтече на 31 декември, не е подновен. Но след подписа на "Булгаргаз“ с турската държавна енергийна компания BOTAŞ, ние няма ли оттам да получаваме руски газ, за което и вие намекнахте?

На 30 декември беше сменена политиката на Кремъл по този повод, и онова, което имаше като указ на президента на 1 април – да се плаща в рубли, всъщност беше премахнато. Така че най-вероятно в момента по-скоро руските износители, защото това не е само "Газпром“, но най-вече "Газпром“ – "Газпром“ е пред фалит заради тази история, има някъде 1/4 намаляване на добива, което води до финансови загуби, така че в момента вероятно Кремъл да се опита да възстанови някакви пазарни позиции, което означава, че воденето на дела не е най-добрата перспектива за Кремъл, освен ако няма идея да накаже някой, да речем Финландия, Полша и България, там и който и да е друг.

Доколко можем да кажем, че бюджетът на държавата е в добра позиция? Не оставят ли проблеми с приходи, за които и от служебния кабинет, и от ресорната парламентарна комисия също избягват да говорят?

Приходите са практически равни почти до запетайката от това, което се знае от ноември, почти до запетайката в числови изражения на процента инфлация. Т.е. процентът инфлация, който се пренася в цените на стоките за потребление, увеличава приходите, защото 20% от всяка цена на каквото и да е количество каквото и да е, е Данък "Добавена стойност“. И със сумата на Данък "Добавена стойност“ горе-долу се изчисляват приходите. Има разбира се и други причини за по-високите приходи, да речем положителната динамика, положителното развитие в заетостта, включително увеличението на плащания поради бюджетни да речем разходи от рода на увеличаване на заплати на учители, на държавни служители, на народни представители и т.н., включително минималната работна заплата, това води в крайна сметка също до приходи, но те са сравнително малък дял в сравнение с онова, което се вижда при ефекта на цените през Данък "Добавена стойност“ като приходно перо и някои други подобни неща, като относително по-висока заетост и по-високи заплащания. Защото по-високите заплати очевидно водят до по-високи бюджетни приходи.

А изправени ли сме пред финансов риск заради дълга, който трупаме?

По-скоро не. Не. Не виждам някакви големи проблеми с дълга. Пак всичко зависи от маса неща, зависи, дали ще има големи фалити, дали ще има рязко свиване на икономиката и т.н., но дългът сам по себе си не е кой знае какъв проблем. Проблем са държавните разходи, които ще имат влияние върху по-нататъшния дълг. И тези разходи би трябвало да се върнати при техните нормални нива за последните да речем 12-15 години, т.е. някъде около 37%, с около 5% по-ниски отколкото са сега. Защото онова, което ще се отчита при финансовия риск, ще бъде дефицитът и прецедентите в миналото. При ефективен дефицит като махнете всякакви там субсидии, прехвърляния от европейски бюджети и т.н., ефективният дефицит е доста висок. И той съвпада с най-лошите години от 90-те години, да речем дефицити над 6 ли около 6, или близо до 7% бюджетни дефицити.

В заключение каква 2023 година ни очаква?

Много подобна на 2009 година, ако трябва да се върна към това, което говорих, с по-голяма поносимост на доходи и перспективи пред хората. Защото 2009 година все пак имаше много голяма неопределеност. Сега тази неопределеност не е с местен източник, колкото е по-скоро вследствие на войната на Русия в Украйна. И на мен не ми е ясно, защо български политически партии, водачи на общественото мнение залагат на тази война. Т.е. смятат Русия за права, като е очевидно, че всичките проблеми идват от нея.

Кого имате предвид?

Ами като се почне от президента и се свърши с Петър Волгин, как да ви кажа кого имам предвид? И се мине през една група народни представители от БСП и "Възраждане“, и различни извънпарламентарни фигури. Днес имаше протест по повод отравянето на Михаил Саакашвили, и тези украинци, грузинци и руснаци, които бяха дошли пред, това е на "Шипка“ и се вижда там паметника на "Сан Стефано“, който беше открит от Путин, те просто ругаеха, те знаеха за какво става дума в Санстефанския договор. Може ли някакви хора, които са бежанци или мигранти, да знаят, а пък български грамотни граждани да не знаят за какво става дума? Сигурно тези неща са странни. И това е най-големият риск, най-големият риск всъщност е, че от трита възможни варианта: Русия печели, Украйна печели или замразява се конфликтът, всички тези хора, които споменах, залагат на вариант Русия печели, което означава много повече войни и много по-агресивни съседи на България, и третият вариант – замразяване на войната на някакво статукво и възстановяване на войната при първа възможност. Това е доста безотговорно поведение на хора, които са на изборна длъжност.

Цоня Събчева