Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане“ и председател на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Продължаваме по темата за вандалските актове, преминали в тероризъм срещу български центрове в Северна Македония. Какво следва да направят властите у нас след тези актове, срещу прояви спрямо сънародниците ни в Северна Македония? Питам Костадин Костадинов – лидер на ПП "Възраждане“ и председател на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната. Призовахте България да предприеме действия по повод поредното нападение на клуб "Цар Борис III“, д-р Костадинов. Настояхте България спешно да призове върховния представител на Европейския съюз за външната политика Жозеп Борел да свика Съвета по външни работи. Обаче няма признаци, че това може да се случи. Тогава в какво ще се изразят българските официални реакции, освен в декларации и коментари?

Аз мога да говоря за себе си в конкретния случай и за политическата организация, която представлявам, а именно "Възраждане“. В петък се открива новата сграда на Българския културен център в Скопие и съответно ще бъда там. Предполагам, че това, което се случи вчера в Охрид, въобще не е случайно и най-вероятно цели точно такава провокация в навечерието на откриването на нашия център. И тъй като българската държава не реагира по никакъв начин и за съжаление, както вие казахте, ако приемем реакцията, разбира се, на Външно министерство за това, виждаме, че за пореден път се осъжда. И много интересно – нарекоха това, което се случи в Охрид, стрелбата срещу българския клуб, "вандалска проява“. То не е вандалска проява. Вандалска проява е, ако бяха примерно, както предишния път, счупили прозорците. Вандалска проява е, ако примерно да кажем спукат гумите на председателя или на някой от неговите заместници надраскат колите с ключ. А това е престъпление, защото се е стреляло с огнестрелно оръжие. Ако вътре е имало човек, той е можело да умре точно в този момент. И тъй като нашата държава за пореден път реагира протоколно, както винаги досега – осъждаме деянието… То остана и да не го осъдим! Същевременно обаче не се направи нищо, за да може нашите т.нар. партньори в Европейския съюз да ни подкрепят. Единственото нещо, което на мен ми остава, е след като приключим в петък с откриването на центъра в Скопие, да отида заедно с моите съмишленици от "Възраждане“, народните представители, в Охрид, за да може там на място да засвидетелстваме нашата подкрепа за хората от българския клуб "Цар Борис ІІІ“. Защото искам да ви кажа нещо друго. Аз в четвъртък в декларацията, която четох в Народното събрание, ясно казах, че ако няма адекватен отговор, твърд отговор на тези прояви, които целят създаването на омраза и на ескалация на напрежението спрямо българите в Македония, следващото нещо, което ще се случи вече, ще вземе човешка жертва. И за съжаление, това далеч но го казвам само аз, казват го и нашите сънародници и съграждани в Македония. Тук е моментът дебело да подчертая, че ние в Македония нямаме само сънародници, а имаме и съграждани, т.е. има хора, които са българи, но има и такива, които имат и българско гражданство и те не са никак малко. От тази гледна точка, ако сега България не задейства своята дипломация на най-високо ниво, за да можем да накараме нашите т.нар. "партньори“ да подкрепят нашите сънародници в Скопие, в Охрид, в Битоля, в Струмица, в Кочани, в Тетово, в Дебър, където още се сетите в Република Македония, следващото, което ще направят екстремистите, може да бъде много страшно. Тук е моментът да кажа, че не бива да обвиняваме цялото македонско общество, дори не бива да обвиняваме македонската държава като цяло, защото на всяко едно ниво в нейната администрация има хора, които са изключително добре настроени към нашата държава. Да не говорим, че по-голямата част от населението в Македония има симпатии към България, но кампанията, която се развива там от просръбски кръгове, свързани с бившите югославски тайни служби, няма как да бъде спряна по друг начин, освен от най-високо ниво. Тук е моментът да припомня, че когато беше вдигнато ветото срещу Македония, когато нас ни убеждаваха как трябва да го направим, тогава ние предупреждавахме, че ако направим това и вдигнем ветото преди да се изпълнят нашите условия, ще се сблъскаме с поредица от провокации, тогава отговорът беше "Не, не, той, проблемът, вече между България и Македония с това предложение, – на което казваха "френското предложение“, ако помните, за вдигане на ветото на България – с това френско предложение на практика въпросите между България и Македония вече от двустранни стават многостранни европейски. И тук президентът Макрон се явява гарант за защита на българските национални интереси в Македония“. Аз тогава, между другото, много се смях и го казах и от трибуната това нещо, че нашият народ има една много хубава фраза – "Гаранция – Франция“. Тя, между другото, е от времето на Първата световна война, но да не влизаме в детайли защо и как се е появила тук. Това, което предположих тогава, че ще стане, става. Нито френският президент Макрон, нито Жозеп Борел, който е върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи, нито който и да било реагира на един вражески акт срещу една партньорска, съюзническа държава. Защото това, което се случи в Охрид, не беше нападение срещу един български клуб – това е нападение срещу една европейска държава, срещу европейски гражданин, срещу една натовска държава, освен всичко друго, което пък прави, между другото, ситуацията още по-интересна, защото в крайна сметка Република Македония е наш съюзник в НАТО. И на фона на това, че самата македонска държава реагира по абсолютно същия начин, както и българската – с едно изявление, че осъжда случилото се, въпреки че имат видеозапис, на който се вижда ясно и категорично човекът, който слиза, номера на колата включително, колата му, която е, как стреля, след това си тръгва спокойно. Нищо не се случва и човекът все още не е задържан. А някои от членовете на българския клуб в Охрид вече са принудени да търсят едва ли не убежище в България, преследвани от хора, които очевидно са екстремисти. Ако ние, още веднъж казвам, не вземем твърди, адекватни действия, следващия път ще има жертви. И тъй като аз не вярвам на българското правителство – то е изключително импотентно и за съжаление, няма да предприеме никакви действия… И не само то – по принцип нашата политика и нашата дипломация са командвани изцяло от Американското посолство. То няма да предприеме действия в този случай. Единственото, което ни остава, е аз, като представител на четвъртата по големина политическа сила в България и като председател на Комисията за българите в чужбина, в петък да отида на място и да засвидетелствам подкрепата, както моята лична, така и на представляваната от мен политическа сила. Това е, което мога да направя в момента. Ако управлявах България, повярвайте ми, реакцията щеше да бъде много по-друга. Щеше да е тази, която казах, че днес трябва да се случи.

Д-р Костадинов, цяла сутрин разговарям с хора от Македония, от различни градове. Всичките те са страшно много изплашени. Това са македонски българи или македонци с българско гражданство. Най-общо всеки един от тях ми каза: България ни изостави, България ни предаде, България не ни обръща внимание. Затова ви потърсих и като председател на парламентарната комисия за българите в чужбина. Какво може да се направи за тях, освен че в петък ще отидете да засвидетелствате подкрепа?

Аз казах, какво може да се направи и то трябва да се направи. Ако не се направи, това означава, че България е предала за пореден път своите сънародници в Македония – за не знам кой пореден път, в интерес на истината. И да ви кажа, знаете ли, кое е най-тъжното? Че когато стане ясно, че ще отидем в Македония, защото ние сме взели това решение да отидем в Охрид в четвъртък – то беше много импулсивно взето решението, като видях, че нашата държава няма да реагира, – започнах да получавам загрижени обаждания, които са от хора, притесняващи се за нашата сигурност. Извинявайте, ние ще отидем и ще се върнем за един ден. Ако ние се притесняваме за сигурността си, какво да кажат хората, които живеят там и са родени там? Ако ние не можем поне за няколко часа или за един ден, или за няколко дни да влезем в тяхното положение, що за българи сме тогава? Това е, което мога да дам аз в момента като личен пример. След като се върна от Македония и след като на място видя какво се случва, още следващата седмица ще искам среща както с министър-председателя, така и с президента, ще искам, ако трябва, да се свика и Консултативен съвет по национална сигурност. Защото пак повтарям – беше стреляно срещу една европейска и натовска държава. Само си представете, между другото, че нещо подобно се беше случило да кажем в Русия. Представяте ли си? В Русия, между другото, има десетки български сдружения. Само си представете нещо подобно да се беше случило там. Вече щеше да заседава колективният Съвет по сигурност на НАТО. Най-вероятно тук нашите евроатлантици щяха да дълбаят черешови топчета и да гърмят срещу Москва. Разбирате ли, това е предателство, наистина предателство, което прави днес българската държава цял ден. Тя гузно, тя мълчаливо, тя предателски за пореден път изоставя нашите сънародници. Казвам "изоставя“, а не "изостави“, защото все пак това е процес. Надявам се да не стигнем до изоставяне окончателно. Надявам се да успеем да накараме страхливата и душевно скопена българска държавна администрация да предприеме подобни действия, каквито, между другото, всяка една уважаваща себе си държава би предприела в една подобна ситуация.

Председателят на клуба "Цар Борис ІІІ“ в Охрид има две малки деца. Едното е на 2, другото – на 4 години. Живее наблизо. Тези деца, някое от тях би могло да бъде там. Ето това е страшното в случая – че ние не се замисляме не само за настоящето, ние не се замисляме за бъдещето. Защо?

Ами вижте, аз си говорих днес с Томе Блажевски – така се казва той.

Да.

Това е един наистина българин за пример. Той знаете ли какво ми каза? "Аз – вика, съм си сложи главата в торбата, комита съм. Ама моите деца? Моите деца?“.

От там идва въпросът.

И сега тук големият въпрос, на който България трябва да отговори за пореден път – хайде, както се казва, комитите могат сами да се отбраняват, ако се наложи, и никой от нас няма да се даде без бой. Обаче децата, а жените, а старците? Ето в този момент трябва да се намеси българската държава. Но както виждаме, за пореден път нейната намеса се изразява в една протоколна декларация за осъждане на "вандалската проява“. Аз сега искам да задам въпроса: ако утре някой стреля срещу някакво сдружение тук, в България, това вандалска проява ли ще бъде?

То е тероризъм, това е ясно.

Това е тероризъм, точно така. Това е престъпление. Да де, обаче нашата държава го нарича "вандалска проява“. Ето това нещо не бива да го допускаме. И повярвайте ми, ако ние не ангажираме Европейския съюз да ни помогне, никой няма да ни помогне. И той няма да се ангажира сам, защото никой друг пет пари не дава за нас, българите. И точно поради тази причина аз в завършека на декларацията си заявих следното нещо: ако България в момента не направи необходимото, за да задейства Европейския съюз, ако Европейският съюз не се задейства пък, от друга страна, това означава, че ние нямаме никаква полза, а само и единствено вреди от престоя си в този съюз. Този конкретен случай, понеже много ни се обясняваше през годините, назад във времето, как като влезем там, вече сме част от клуба на големите, богатите, успелите, силните държави – ще се окаже, че всъщност въобще не е така. България не е част от този клуб. България е просто обслужващ персонал, прислуга. А знаете какво се случва, когато прислугата започне прекалено много да предявява претенции – изгонва се. И тъй като нашите прислужници го знаят това нещо, и затова очевидно не предприемат действия.

При срещите с президента, премиера, вероятно и в Министерството на външните работи за какво ще настоявате?

При срещата с министър-председателя ще настоявам правителството в лицето на министъра на външните работи да изпрати искане до Жозеп Борел да се свика спешно Съвета на министрите на външните работи към Европейската комисия. А пък с президента – ще настоявам да се свика Консултативен съвет по национална сигурност. Няма друго решение. Ако на тези провокации не се даде адекватен отговор, и то от цялата… хайде, щях да използвам едно клише, ама няма да го използвам – да не казвам "българска политическа класа“, от всички, защото няма политическа класа в България, ако не се даде отговор, еднозначен, от всички български политически партии, които са в парламента, това означава, че просто за пореден път ще предадем нашите сънародници в Македония. Припомням, че в началото на годината имаше един такъв Консултативен съвет при президента точно по темата за Македония и тогава всички бяхме на едно мнение. Това, разбира се, не попречи по-късно на правителството на Кирил Петков да погази решенията на Консултативния съвет, които бяха ясни и категорични – че не бива да се вдига ветото преди да са изпълнени българските условия, но въпреки всичко, те го погазиха. Така че няма да е изненада, ако и този път си замълчат, или пък въобще няма свикване на Консултативен съвет. Но ние това, което можем да направим, ще го направим. И ще ви кажа всъщност какво е основното, което трябва да се случи оттук насетне. За пореден път ще стане ясно, че този парламент е политически напълно изчерпан, импотентен, бездушевен. Заради това най-доброто решение е максимално бързо той да отиде в историята, да отидем на нови избори, "Възраждане“ да стане първата политическа сила и да управляваме държавата, за да не допускаме никога повече да не бъдем унижавани. Ако аз управлявам България, няма да допусна никой да се гаври с българските граждани, независимо дали в България или извън България.

Цоня Събчева