Кольо Колев, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"   

Европейската комисия няма да отпусне над 2 милиарда евро за оградата по българо-турската граница. Австрия и Нидерландия ни отрязаха за "Шенген“. Отношенията със Северна Македония вървят от зле към по-зле. Политическата нестабилност ли ни хвърли във външнополитически неуредици и каква картина се очертава, съдейки по финала на този 48-ми парламент? Наш гост е социологът Кольо Колев. Накъде вървим, г-н Колев? Следващите избори дали ще донесат така очакваната или поне декларирана стабилност, или ще трябва да минат още няколко подобни издания?

Съвсем не изключвам възможността да се мине през няколко издания. Що се отнася до нещата, за които говорите, външнополитическите фактори и проблемите на България в това отношение, то до голяма степен те са продукт не толкова на вътрешнополитическата нестабилност, колкото са продукт на глупост и на непоследователност, и невъзможност да седиш с изправен гръбнак, и в крайна сметка да удариш с юмрук по масата и специално да кажеш: "Вижте сега, имаме договор и вие не изпълнявате този договор. При това положение – гледайте си работата! И ние няма да изпълняваме нашия договор“. И това трябва да бъде принципната позиция на България, тъй като това е реалността. Да, десет пъти е казано – да, изпълнил си всички критерии, но по-специално някой седи и казва "Е да де, ама аз не ща“ и в общи линии си играе своите вътрешнополитически игри. По отношение на Македония – тук отново имаме съчетание и на глупост от една страна, и на вътрешнополитически игри и от двете страни. Очевидно е, че и от двете страни на границата има политически играчи, които се хранят с насаждането на омраза. И това е начинът и на живот, те по този начин функционират и съществуват. Да, без съмнение трябва да има сериозна реакция по отношение на случилото се, само че това, което се случва, също показва, че от една страна ти не защитаваш реално своите интереси и в последствие оставяш ситуацията да се развие по този начин. И от друга страна, без всякакво съмнение определено съм съгласен с мнението на Буяр Османи, който казва "Да, няма да допускаме, не трябва да допускаме всички тези неща“ и едновременно с това обръща внимание: "как изглежда създаването на клуб "Ванче Михайлов“ или пък "Цар Борис ІІІ“. Ние може да имаме всякакво отношение към тези хора, но не може да не си даваме сметка как звучат тези имена именно при нашите съседи. По същия начин може да създадем турски културен клуб "Баязид Йълдъръм“ в България и да очакваме да има толеранс по отношение на това. Така че тук имаме отново, както казах, съчетание от невъзможност да седиш с изправен гръбнак от една страна и разбира се, политическа инфантилност, глупост и обикновено политиканстване – от друга. Що се отнася до голямата картина, дали в скоро време ще излезем от политическата нестабилност – определено имам съмнения не толкова заради България, а колкото заради света. Очевидно е, че се намираме в силно тресящ се, турбулентен свят, в който се сблъскват една след друга кризи и още кризи, и още кризи – имаме енергийна криза, инфлационна, спад на жизненото равнище, очертаващата се икономическа битка между Европейския съюз и САЩ, напрежение с Турция и разбира се, войната. И всичко това нещо е криза върху криза, които създават центробежни, много силни завихряния. България не е някакъв изолиран остров, тя се намира във всичките тези кризи, които удрят една след друга, и разбира се, в един свят, който сменя в голяма степен геополитическите си полюси. При това положение аз мисля, че т.нар. политическа нестабилност ще бъде дълъг процес, в който ще живеем.

Кога ще овладеем основния принцип във футбола – противникът играе в твоята половина дотам, докъдето ти му позволиш?

Точно това казах и в началото. Да, когато ти си прегърбен, сервилен, готов на всякакви отстъпки в името на малък бакшиш, то тогава в крайна сметка винаги ще те подритват по един или друг начин. Кога това ще се промени? Може би като се появи нов политически елит, който да може по-стабилно да седи на краката си и да има по-изправен гръбнак.

А кога ще се появи този елит, защото виждаме, че в момента каналите са запушени? Партиите съществуват – едни са в парламента, други са отвън, но с голяма жажда да попаднат вътре. Откъде ще дойде този елит? През какви иглени уши ще се промуши?

Въпрос за 1 милион.

Съгласна съм.

Определено хванахте ме – не знам, не знам. Просто наистина, наистина не знам. Някои страни успяват като че ли да си го създадат с всичките резерви по отношение примерно на Орбан, но гледаш –независимо как оценяваш нещата, има правителство, управляващи, но с гръбнак, които казват "Това – да, това – не“. В други страни като че ли наблюдаваме, за съжаление не много, наличието на такива политически фигури. За съжаление обаче като че ли стават все по-малко и по-малко, това е усещането, когато гледаш политическия елит примерно в Европа, пък и не само.

В предизборната кампания къде се очертава най-сериозният сблъсък? Ще има ли такъв?

Ще има, разбира се. Основният сблъсък мисля, че ще бъде между условния тандем ГЕРБ-ДПС срещу "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Това ще бъде основният сблъсък, разбира се, с идеята "Дай да се върнем към доброто старо време“ и обратното – "Хайде стига вече! Не ни ли писна? Стига вече безобразия!“. Горе-долу това ще бъде сблъсъкът, като до голяма степен от по-малките партии вече ще зависи, кой от двата фронта условно казано ще вземе надмощие, тъй като малко или много силите им са в момента като че ли изравнени. Но отново казвам – това е в момента. А в момента, в който и България, и светът се тресат и утре не знаем, какво ще се случи, всичко това ще повлияе върху обществено-политическите нагласи. Аз обичам да давам един такъв исторически пример: една е била политическата обстановка примерно и в Европа, и в България преди Сталинград и битката при Ел Аламейн и съвсем друга е била след това. Изведнъж гласът на Богдан Филов е започнал да се чува много по-слабо, докато гласът на Никола Мушанов е започнал да се чува много по-силно. И съответно примерно ако вземем Унгария. Изведнъж Орбан стана някак си неудобен на някои. Въобще, нещата в момента са точно толкова динамични, колкото са били, ако щете, и тогава, защото без всякакво съмнение ние сме във война, вече сме във война и не може да не си даваме сметка за това.

На украинския ли фронт ще се решат българските проблеми?

Както казах, фронтът става все по-широк, за съжаление. Той става световен. Виждате напрежението примерно САЩ-Турция или НАТО-Турция по отношение на развитието на НАТО, виждате инфлационната криза, виждате повсеместния спад навсякъде по света на жизненото равнище на хората, където бедните стават все по-бедни, средните стават бедни, вече не могат да възпроизведат, ако щете чрез децата си, своето материално положение. Без съмнение енергийната криза, без съмнение икономическата конфронтация, все по-ясно очертаваща се, между Европейския съюз и САЩ – всичко това са фронтове. Да, разбира се, основният фронт в момента, в който са приковани всички погледи, до голяма степен е войната в Украйна и там до голяма степен ще се решат нещата. Но едновременно с това всички останали фронтове все повече и повече се разширяват и започват да оказват сериозно въздействие върху цялостната картина.

Цоня Събчева